вторник, 29 декември 2009 г.

Цикличност

Пак се срещаме. По същото време. Отново тук. Е, на отсрещния ъгъл, а косата ти е малко променена. Не се е променил блясъкът в очите ти.

Пак говорим. За същото, но с по-малко думи. Всичко е ясно.

Преглед на новините. Отново лоши закони, нерегламентиран лобизъм, руски интереси, простаци политици, корумпирани магистрати, нагли министри, съседите, президентът, хората, улиците, сградите.

Вечното усещане, че искащите и осъзнаващите са прекалено малко.

Веднъж ми разказаха една кръчмарска история. Поднесли на дамата три филета развалена риба. Дамата не била със запушен нос, веднага се оплакала и поискала нова порция. Тя съдържала две пресни филета и едно старо. Дамата се отчаяла от наглостта и заради нея преценила, че няма смисъл да се разправя, изяла двете и оставила третото. Но разбира се платила цялата порция

А какво да правим с теб, когато ни поднасят притоплен АЕЦ, наново подправен закон за подслушванията, поукрасен Южен Поток, доизкусурен Бургас-Александруполис, когато съдебната система си пише 6+ точно в пика на най-гнусния си скандал, когато депутатите си броят гаджетата и чиниите, вместо проектозаконите, когато едно червено беемве щеше да ме сгази заедно с детето в ръце, когато президентът убива защитени животни, но не носи срама си, носим го аз и ти.

Които се срещаме тук, на същото място, със същите теми, в различните години, леко променени, малко остарeли, може би поумнeли, може би оглупели ... Какво да правим? Ние с теб.

Казват, че жертвите на домашно насилие постепенно свиквали и дори се пристрастявали към него така, сякаш това е нишката, на която се крепи живота им. Значи прибира се мъжът и ако няма салата – пердах, ако има – пак пердах. За всеки случай. Лафът е, че тези жени винаги има какво да ядат – бой.

Каква трябва да бъде честотата на повторяемост, при която насилието започва да се приема с безчувственост и безкритичност?

петък, 18 декември 2009 г.

Ех, ако можеше...


Както САЩ искат да ни пратят затворници от Гуантанамо, така и ние да им пратим престъпници, за да бъдат осъдени...

Яне Янев да поведе движение за джендър – права със същия плам, с който се бори с останалите несправедливости...

Риториката на Волен Сидеров да се превърне в конструктивно говорене и всички негови последователи да поумнеят...

Действията на Бойко Борисов да са толкова красноречиви, колкото приказките и заканите му....

Йорданка Фандъкова да си спомни за директорското си минало и да наказва с учителски маниер фирмите, на които общината плаща за действия, които не вършат...

ВСС да си даде двойните коледни бонуси на Красьо за цялостен принос за кадровата политика в системата, а той да ги раздаде на пенсионерите в плевенско ...

Емисията на БНТ в 16 часа да се съкрати в частта си с новини на турски, но като цяло да се удължи и да бъдат включени новини на арменски, иврит, а защо не и на ромски език ....

Ахмед Доган да вземе наистина да се разкара от партията си, че ми е много любопитно какво ще стане после...

Спирам с изреждането, защото не ми се мисли повече. А и са все невъзможни мечти....

Но пък казват, че по Коледа ставали чудеса... :)

Снимка.

събота, 12 декември 2009 г.

Семиотично за АЕЦ-а. Новият


Бойко каза:

"Това, което сме се разбрали с тях е, че този урболешки грабеж около АЕЦ „Белене" трябва да престане, проектът да се преструктурира и ако има ясна икономическа рамка, ще дойдат инвеститори, а ние няма да имаме основание за неговото спиране. Това, което сме се разбрали с енергийния министър на Русия Сергей Шматко, той ще уведоми и Владимир Путин, е, че експертите много бързо трябва да достигнат до такива решения, които да гарантират и двете страни. Искаме поевтиняване на проекта и гаранция, че ще продаваме тока след това".

Бойко може би имаше предвид:

Грабежът да престане да бъде урболешки и да се превърне в пладнешки, т.е. от свършен набързо и скрито, да бъде популяризиран на открито и проведен на спокойно.

Грабежът.

Акцентът не е в него, а в закрепеното му определение. Няма как конфликтът да е в „грабеж“, защото той няма как да свърши, ако не се свърши с извършителя му. Единствената практически ангажирана страна по случая е Русия. Не само. Определяща. Т.е. ако не се свърши с Русия, проводниците й в страната и определящата й роля по проекта, грабежът не може да престане. Но Бойко очевидно не смята руската страна за грабител, защото й възлага функциите на коректив на „урболешкия грабеж“.

Ето как:

"Искаме поевтиняване на проекта и гаранция, че ще продаваме тока след това".

С други думи: България иска Русия да гарантира продажбата на ток от АЕЦ „Белене“, който ще се намира в България, която се предполага ще продава тока. Така твърдят, де. Ако България не знае къде и как ще си продава тока, за какво й е този АЕЦ? А ако знае, защо трябва друг да й гарантира продажбите? Гарантирането означава ли практически продаването и тогава чия е тази АЕЦ?

Предизборната позиция на ГЕРБ не беше против АЕЦ Белене. Но беше „за“ сериозно участие на други държави. Обаче никога не споменаха, че ще оставят в ръцете на Москва да определи, кои са те.

Аз съм против проекта по много и различни причини. Казвам го, за да не става объркване.

Цитатите са от Дарик.

Снимката: Стандарт.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Има ги тези хора

Българският хелзинкски комитет връчи днес наградите си за Човек на годината.



Ето ги хората, които се борят срещу това, срещу което повечето от нас мрънкат и ругаят само наум. Хора, които са отделили не малка част от своето всекидневие за битка с недружелюбните институции и със закостенелите схващания. Донякъде заради себе си, но в полза на всички останали.

Честно казано винаги ми е било трудно да ги разбера. Енергията и ентусиазмът им. И сигурно затова толкова им завиждам и ги ценя. Не мога да си представя да вися по цял ден в съдилища и административни сгради. Даже тръпки ме побиват.

Много са тръгнали от частния си случай, за да го превърнат в общ, а примерите са доста повече от раздадените днес награди.

Хубаво е, че на фона на Мъж на годината, Мис България, всякакви танцьори и ексхибиционисти, има кой да обърне внимание и на тези Човеци. Жалко е, че повечето хора танцуват, докато други се грижат за интересите им. Без дори да го разбират.

Налага ли се да давам примери? Ще стане много дълго.

Тук може да видите победителите и номинираните, защо и как.

Снимка от Иван Бедров, а иначе автор е Ладислав Цветков.

вторник, 8 декември 2009 г.

Сбъркана работа

Как да не се впечатля от прекрасната снимка на икономическо-енергийно-туристическия министър Трайков със семейство Баневи? Споделям я:



Може да се е самонастанил до тях, може и да са го настанили. Аз ако бях, щях да се срамувам и в двата случая. Трайчо Трайков дава доволен вид, но можеш ли да вярваш на папараците ...

Снимката е от церемонията на наградите „Инвеститор на годината“. Според „24 часа“ по този начин министърът е изслушал речта на премиера. Същата, в която той обеща, че преди да се действа по Бургас – Александруполис, ще бъде направена Оценка за въздействие върху околната среда. Аз си мислех, че такава трябва да е направена отдавна, но очевидно съм достатъчно наивна.

Наивна е и физиономията на Трайков. Тази на снимката, запечатана ден след като предложи България за всеки случай да си внесе дела в Международната проектна компания, пък после да мисли, дали петролопроводът е рентабилен. А както се оказа – и дали случайно не е екологично-катастрофален (е, може и прекалявам, взаимствам от езика на еколозите).

На следващия форум се надявам премиерът да спомене нещо и за икономическата, така де, рентабилната част. Понеже МПК, която ще строи и експлоатира, все пак продължава да е с мажоритарно руско участие. И въпросът изобщо не опира само до залива на Бургас и туристите. Дано да не съвпадне с някое противоречиво изказване на ресорния министър.

И като споменах икономическата част, някой няма ли да обясни на министър-председателя, че ако се смята за ръководител на дясна управляваща формация, трябва да е наясно: Във времето и геополитическите условия, в които съществуваме, държавата е длъжна на бизнеса, понеже съществува основно благодарение на него. В този смисъл условието не може да бъде частниците да раздадат премии на служителите, в замяна на което държавата да „сложи едно рамо“ на инфраструктурата и бизнесклимата. Логиката е обратната.

Снимка: 24 часа