събота, 21 май 2011 г.

Извиних се вместо вас. Не ми благодарете.

Гербер. Това купихме с дъщеря ми. Не че има значение. Занесохме го на Баня бъшъ и го закачихме на оградата при другите цветя. По пътя й обясних, че цветето не е за нея, че ще го сложим на едно място, където са били хора вчера. Обясних й, че хората не трябва да се бият, каквито и да са. Като стигнахме, й обясних че това е джамия и то е същото като църква, просто изглежда различно. Не знам какво разбра от всичко, но пак ще обяснявам, отново и отново. За да не порасне като онези копеленца.

Там имаше един човечец от джамията. Той се зарадва, усмихна се, имаше кротки очи. Каза „Сладката тя, малка“, защото Ники носеше цветето. А аз му се извиних и казах, „Дано да не стават повече такива работи“. Той каза „Дай Боже“. Не каза „Дай Аллах“, нали. Дори.

Беше почти нереално в обедното слънце, почивния тих ден и цветята. И на фона на вчерашната случка и всички дебили, които успях да срещна из форумите и социалните мрежи за тези кратки часове. Извиних се заради вас, копеленца. Не всички сме такива. 

петък, 20 май 2011 г.

Не разграничаване. Прокуратура

След безумието, което Атака сътвори днес, се хванах на бас, че вероятно няма да има реакция от ГЕРБ. Защото друг път така е било. Голяма грешка, защото забравих, че все пак идват избори.

ГЕРБ реагира. Лично премиерът, дясната му ръка Цветанов и лявата му ръка Цачева. Така реагира, че бързо си припомних, че идват избори. Тази реакция също не е нормална реакция.

Според Цветанов инцидентът бил „изключително неприятен“. Борисов е против „каквото и да било етническо нетолерантство“ (май се казва нетолерантност, ама да не издребняваме). Цецка Цачева няма да я цитирам, защото наистина е нецитируема :) с две думи.


Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност, се наказват:
1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;
2. всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:
1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;
2. за всички други - лишаване от свобода до три години.
(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Наказателният кодекс е документ със задължителен характер, все пак. Никой освен Българският хелзинкски комитет досега не напомни, че тези действия подлежат на съд, а не просто на политическо порицание. Нито премиерът, нито дясната му ръка... от лявата такава мисъл трудно може да се очаква.

Нито пък прокуратурата се сети да се самосезира. Не смея да се хващам на бас, че няма да го направи, понеже както стана дума идват избори, а ГЕРБ са си близки с Борис Велчев.

Ти на очите си ли ще вярваш или на мен

Вътрешната проверка не е установила насилие при ареста на бившия служител на финансовото министерство, обвинен в корупция, Тенчо Попов. Да ти падне шапката от изненада. С този случай процентът на вътрешните проверки, при които не са установени нарушения в действията на полицаите, най-вероятно просто се доближава все повече към 100. От по-сериозните "инциденти" единствено убийството на т.нар. Чората имаше съдебни последствия, но пък заради тях имаше опасност от масови брожения, протести и митинги на колегите на осъдените. Е, и случаят с Тенчо Попов ще има последствия, ама не съдебни, а дисциплинарни. И тук вече става весело.

Виц първи. За наказание са четирима служители на ГДБОП, ама ще му се случи само на един, защото е изтекъл някакъв си давностен срок. Двама от тях, защото са се снимали демонстративно, а другите двама за, цитирам, "Заааа... поведението, което са имали". Според вътрешния министър по вина на защитата на подсъдимия. Цветанов от два дни е взел на мушка адвокатите и сега теорията е следната: Записът с ненасилието над Попов нарочно е бил задържан, за да може после МВР да се оплаче, че не може да ги накаже.

Виц втори: Въпреки че и дума не може да става за насилие, Цветан Цветанов увери, че "полицаите ще бъдат максимално любезни, максимално етични, максимално внимателни, защото това са указанията, които са дадени от МВР". Разбира се, не знаем какво точно пише в указанията, но е много вероятно да е нещо такова: "При предприемане на действия срещу обекта любезно му поблъскайте главата в стената, внимателно му извийте ръцете и ако решите, гледайте да е според етичните норми".

Виц трети: Арестът на Тенчо Попов не е извършен по-различно от ареста на шефа на МВФ Доминик Строс - Кан от нюйоркските полицаи. Някой през деня се пошегува в социалната мрежи, че засега не е известно след ареста в самолета американците да са се снимали със стюардесите. Проблемът е, че не стана много ясно какво иска да каже Цветанов. Дали че българските полицаи са действали професионално като американските, или че американските са действали непрофесионално като българските. В първия случай не е ясно защо ще се наказват, а във втория може да се възприеме като препоръка към шефа на нюйоркската полиция да накаже някого, поне дисциплинарно.

И тук веселото свършва. Понеже за подобни глупости има две обяснения. Първото обяснение може да е, че вътрешната проверка е правена от сериозно недовиждащи. Второто обяснение е, че вътрешният министър си мисли, че в държавата живеят само идиоти. Повечето от тези идиоти са гледали записа на ареста отпреди няколко седмици. И на него се вижда блъскане на глава и просташко поведение. Нямам обяснение обаче защо министърът си мисли, че аз и останалите "идиоти" ще му вярваме на него, а не на това, което сме видели. Нямам обяснение и защо поредицата уволнения онзи ден не го засегна.

Публикувано във в. Пари

вторник, 17 май 2011 г.

Реформа по неволя

Може да прозвучи като прекалено нравоучително начало, обаче следващата история звучи точно като съвременен вариант на народната приказка. Накратко в "Неволята" двама братя закъсали с каруцата и понеже били предупредени от баща си, ако им се случи случка, да викат Неволята, те застанали на пътя (не е имало магистрали) и взели да викат "Невольооо, невольооо". И понеже никаква неволя не дошла, запретнали ръкави и си оправили каруцата. Полезна работа е неволята, особено ако си свикнал да паразитираш.

В понеделник БАН представи доклад, според който заради намалената субсидия драстично са паднали заплатите. Колко тъжно. Обаче сега внимание: през миналата година по тази причина по собствено желание академията са напуснали над 500 души. Колко неприятно. Още малко внимание: Заради намалените пари е преустановен процесът, при който се пенсионират "стари" учени и се наемат млади. До прекратяването му числата са следните: 630 пенсионирани и 130 новоназначени млади на тяхно място. Както и да смятам, младите или взимат тройно по-големи заплати, в което дълбоко се съмнявам, или БАН са спестили от реформата. Ако са спестили, защо са намалявали заплати и осигуровки и защо са карали хора да взимат отпуски и да работят на намалено работно време? Всичко това е описано в доклада, не е някакъв слух. Единствената разбираема и добра новина от всичко това е, че броят на работещите в институцията е намалял с около 1000 души.

Преди някой да е пропищял за науката. Днес, ден след доклада на БАН, Центърът за изследване на демокрацията представя един друг доклад. Той е за иновациите и е тясно свързан и с академията. И в този доклад пише така: Много пари отиват в БАН, обаче малко иновации идват оттам. Малко пари отиват във фирмите, но повечето иновации са именно от тях. Всеки може да си избира на кой доклад да симпатизира, а който не иска сляпо да симпатизира, понеже по принцип не е редно, може просто да върже две и две и да си припомни историите около учените през последните година и половина (най-прясно, но не и само). Не съм убедена какво би избрал един "учен", което е малко относително понятие. Дали би предпочел да работи в компания, на нормална заплата, извършвайки действия по изобретяване, да го наречем, каквото му е призванието. Или би предпочел да потъне в канцелариите на БАН, прогнилата база на институтите му, да получава заплата под и около средната и да не е сигурен какво точно работи.

Но както стана дума, новината е по-скоро добра. Заради намалените държавни пари и въпреки всичката олелия, че академията ще бъде унищожена, закрита, затрита и разчленена, се е наложило да направи първи стъпки към реформа. По неволя и с много оплаквания за съжаление. Така че приказката не е най-добрият аналог, защото в нея потърпевшите разбират, че неволята е хубаво нещо. В съвременната история поне засега още не го осъзнават.

Публикувано във в. Пари