петък, 12 юни 2009 г.

България официално мина в „третия свят“


Затворете очи и си представете една „държава от третия свят“. Какво виждате? Автокрация, самодоволни лидери. Мизерия, лоша инфраструктура, мръсотия. Оглупели, беззъби, деградирали хора. Усмихнати деца, но с тъжни очи и подути от глад стомаси. Пране по прозорците, лимузини в едната част на града и трошки в другата...

Отворете очи и погледнете думите, без да ги отнасяте към „третия свят“. Колко от тях са валидни и за България? Две трети от тези, които аз измислих.

На пръв поглед звучи пресилено. Обаче няма да забравя с какви очи видях България, завръщайки се от продължителен престой в чужбина не толкова отдавна. Връщах се с нетърпение и очаквах да я видя, каквато си мислех че съм я оставила. И всъщност точно такава я заварих...

Е, тия дни съвсем ми разбиха илюзиите, че живея в демократична държава от западен тип.

Вчера и днес България-та понесе два сериозни удара, с които директно заминава в категория „третия свят“ на ЕС. Франция реши да започне съдебен процес по т.нар. Случай Борилски, а ОССЕ реши да изпрати наблюдатели за парламентарните избори.

Наблюдателските мисии на ОССЕ са характерни за недоразвити демокрации или още по-лошо – несъществуващи. Независимо от резултата, решението говори само за себе си.

Паралелният процес във Франция е определян като едностранно налагане на предпазна клауза за правосъдието и е прекалено тежка оценка за състоянието на съдебната система.

Тенденцията е ясна. Пак само за последните два дни съдът в Страсбург определи като недопустими промените в изборното законодателство в последния момент, а властта призна за остро писмо на ЕК срещу боклучения закон.

Опитвам се да бъда оптимист и продължавам да вярвам, че хората някой ден ще си свалят гащите и чорапите от прозорците, ще поддържат устната си хигиена и ще започнат да мислят и разсъждават.

Опитвам се да бъда оптимист и продължавам да вярвам, че страната някой ден ще излезе от черните списъци, че прегрешенията на властта ще имат последствия и че когато убият някого, и за това има пълен набор от доказателства, убиецът ще бъде осъден, независимо на кого е син.

Ако не сте гледали „Случаят Борилски“ на Re:tv, сега е моментът да си разясните, за какво говоря.

...

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Е, нема логика! И нема личности.


Вицът е следният:


Директорът срещнал малкият Иванчо да се мотае в коридора и да мърмори:

- Е, нема логика! Нема логика!
- Кое нема логика и защо не си в час?

Малкият Иванчо обяснил.
Ял за вечеря боб.
На другия ден в час нямал избор, така да се каже.
Учителката го изгонила от класната стая.

- Така сега те се тровят вътре, а аз съм тук на чист въздух. Еми, нема логика!




Мисълта ми е, че т.нар. „мажоритарен елемент“ съвсем изпърдя. Това е най-подходящата дума, съжалявам. Може да я четете като „Пииип“.

Не се постарах да изчислявам, но голяма част от известните до тук мажоритарни кандидати са известни партийни лица. Понякога се дублират на челни места в листите, често дори в същите райони.

Кои ще бъдат всички мажоритарни кандидати, би трябвало да стане ясно в събота. Не знам дали непартийните ще са много повече и по-различни от Брат Галев.

Е, какъв е смисълът, освен в двойното подсигуряване?

Алтернативата на „корумпираните политици“ (по Първанов) са същите, но вече в качеството си на „личности“, да се чете мажоритарни кандидати. И обратното: нови лица и „утвърдени личности“ в даден район се появяват като водачи на листи...

Същият ефект можеше да бъде постигнат с пропорционално, но преференциално гласуване.

Мажоритарната недомислица си смърди от самото й раждане като идея в този вид. Пък после "Кремиковци" бил тровел въздуха... Пиип.

...

сряда, 10 юни 2009 г.

Благодаря ти, правителство любимо


Отчетът на Станишев и Со. ми отвори очите. Вече знам, че всичко хубаво през последните четири години дължа на тройната коалиция.

Станишев ме светна, че детето ми всъщност е негово, заради предприетите демографски мерки. Детето е прекрасно и благодаря. Нищо, че мерките нямаха абсолютно никакво значение при планирането.

Правителството ме уведоми, че доходите ми са се увеличили със 70% за четири години. Не е вярно. С повече са се увеличили, сметнах го. Благодаря. Нищо, че всъщност си приписва заслугите, които са си изцяло мои.

Полицията се грижи за сигурността ми, посочи ми правителството. В една новогодишна вечер по време на мандата му циганета ме замериха с пиратка, докато покрай нас минаваше патрулка. Благодаря, че полицаите нищо не направиха. Не се опитаха и те да ме замерят с пиратка.

Правителството направи много за подпомагането на земеделския сектор, не за първи път чух днес. И за това благодаря. Купувам си турски ябълки, а приятели споделят за египетски картофи... Единодушни сме, че са си чудесни.

Станишев освен това напомни, че допреди година обществото дори не е чувало за конфликт на интереси. А защо скромничи? Аз лично чух за Азер Меликов съвсем наскоро, каква година...

Проявявали нетърпимост дори към намеци за корупция. С две ръце гарантирам за това. Свидетел съм, как не търпят никой да им намеква, че са корумпирани. Кой би търпял, благодаря за смелата позиция.

Благодаря за туризма
за здравеопазването
за мерките за кризата...

... Благодаря и довиждане! Т.е. доНЕвиждане. Надявам се.

P.S. Снимката е на „Дневник“, а детето на нея няма нищо общо с мен.

...

вторник, 9 юни 2009 г.

Задължително гласуване. За да бойкотирате ефективно, гъбари.


Значи така, никой политик не струва. Така ли, уважаеми над 62% мои сънародници по неволя? И решихте да го покажете като на изборите отидете за гъби, какъвто е популярният лаф? И знаете ли кой ще ви яде отровните гъби после? Не само вие, но и аз.

Знаете ли какво е това, уважаеми 62% негласуващи избиратели? Мързел и мърлящина.

Знаете ли, уважаеми 62%, че ако се разходите до урните, можете да пуснете празен плик или на друг избор – празна бюлетина? Ако не знаете, сега ви го казвам.

И след като вече знаете, уважаеми 62%, следващия път ще отидете ли до избирателната секция? Не? Защо, нали не харесвате политиците и искате да им се изплюете в лицето? Ето ви начин.

Няма да отидете, защото сте мързеливци и мърлячи.

Сериозно ли не намирате, за кого да пуснете бюлетина, вие, цели 62% неосъзнаващи едно от малкото блага на българската демокрация? Сериозно ли сте толкова отчаяни, че няма да направите и малкото възможно да се извадите от тинята?

Или сте толкова честни и доблестни, че не можете да се пречупите и да гласувате за по-малкото зло? А сетихте ли се, че по-малкото зло винаги е по-добро от по-голямото зло? Сетихте ли се вие, цели 62% непокварени сънародници-избиратели.

След като ви го казах, ще отидете ли след месец до изборната секция? Не? Защо? Защото сте мързеливи мърлячи.

Ще ме прощавате за острите думи, ама съвсем пряко ми осирате живота, така че имам право да ви ги кажа. Ако искате вие нещо да ми кажете, идете си пуснете празната бюлетина и ще знам.

Ако пак не го направите, мога само да се надявам, че някой някога ще успее да въведе задължителното гласуване. Тогава при всички празни бюлетини на изборите, ще знам колко мърлячи има, които ме мразят. А и политиците ще разберат. А надявам се и вие, уважаеми 62% непознати хора от статистиката. Надявам се поне част от вас да размисли тогава – по пътя към секцията.

...

понеделник, 8 юни 2009 г.

Какво иска Доган


Това разбрах от пресконференцията в изборната нощ:

1. Силно фрагментирано дясно – центристко управление, в което той разбира се има къртици.

2. Държавна криза след това.

Така става:

1. Създаване на „троянски коне“. Лидер на Ковачки, за която отавна се знае, че е креатура на ДПС и която има купен потенциал и „дясно лице“, заради коалициите, които прави. РЗС, които бяха обвинени, че работят за БСП, в частност за Първанов, но всъщност чрез Първанов работят за ДПС. Щото Първанов е повече с ДПС, отколкото с БСП.

2. Отслабване на Синята коалиция. Без нужда от подробности. Подлагане на гръб на НДСВ, надали само на добра воля.

3. Удари и по ГЕРБ чрез заплахите за „възродителен процес“, „мутризация“ и пр.

И се случва следното:

1. ГЕРБ и Синята коалиция не могат да съставят сами правителство.

2. Могат да вземат НДСВ, но при подобни резултати и това е далеч от необходимото.

3. Съмнително е колко мажоритарни депутати могат да помогнат и колко са „качествени“.

4. Коалицията трябва да е от 4 или 5 партии. Така че подкрепата идва от троянските коне, няма как да е от БСП или ДПС.

Мнозинството е нестабилно и постоянно атакувано отвътре. Пада или не пада, но при всички положения се стига до политическа криза. Или се променя, или следват избори, на които логично вотът е още по-популистки и краен. Печелят сътворените и подпомогнати от Доган партии, и си управляват заедно. Няма дясно, няма ляво.

Текстът на пресконференцията го има тук. В нея лидерът на ДПС говори като човек, който отговаря за „структуриране на политическото пространство“, който се радва за дясното, не крие, че помага на партии и го приема за мисия и пр.

...

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Дебати, ебати



"Ринги ринги рае,
наш петел играе,
чуждият го гони
за кило бонбони.
Чуш!"




Децата обикалят около столче – дебатче в следната редичка: Сините след Станишев, Станишев след Бойко, Бойко след Доган, Доган си носи собствено столче под мишка и не се притеснява от тупване по голо дупе на пода.

Сред шумотевицата на детския глъч се различават репликите:

„Страхливец“
„Пъзльо“
„Майка ти е мръсница, а татко ти е Доган!“
„Избирателите те мразят, а татко ти е Костов!“
„А сега обадения!“
„Другарко, пък той не ще да си играе с мен...“


Дреме ми за дебатите ви, дреме ми за глупостите ви. Каквото сте казали няма да звучи по-умно под телевизионни прожектори със секунданти и екип експерти зад гърба. И престанете да ме занимавате преди избори с приказки по-подходящи за бебета в анална фаза (1,5 – 3 г.). Тогава въпросните се учат да си контролират сфинктера, от което изпитват истинско удоволствие.

Докато съм на фекална тематика: Изборните реклами така или иначе са на път да достигнат рекордни висоти по дебилизъм, като „Бойко, излез на дебат“ примерно. Клиповете за парламентарния вот може да започват със следното обръщение към избирателя:

„Срало мече на пътече. Кой го яде? Ти!“

Да се подразбира по дифолт, ако случайно не започват така.

...

сряда, 3 юни 2009 г.

Ти кой си в блатото?



76% българи смятат корупцията за непобедима.
5% българи признават, че са давали подкуп.


Разликата е огромна, а обясненията много. Примерно.
Останалите 71% българи:



А. Твърдят, че са отчаяни, но всъщност просто получават подкупи, а не ги дават.

Б. Се смятат за чисти като сълзица, но все пак са много възмутени.

В. Не са сигурни точно какво е корупция.

Г. Са давали, но и са взимали и евентуално ги е срам.

Д. Смятат, че техният дял в статистиката е пренебрежимо малък на фона на останалите мародерства.

Corruptio (лат.) е поквара, съответно плъзнала навсякъде. На някои им харесва в блатото, на други не. За съжаление по Хегел количествените натрупвания водят до качествени изменения. Понеже корупцията е във всичко, вече не се разпознава добре. Задайте си въпроса: Никога, ама никога ли не сте участвали в тази схема?

Аз си го зададох. Първо казах – Не. После се замислих повече и установих, че го правя, макар и непряко. Няма да давам примери.

Впрочем, корупцията включва и непотизма. Уточнение за припозналите се в отг. Б.

И умишлено не споменавам политическата корупция, защото е следствие. Чиновникът с пренебрежимите кафе и бонбони утре ще е на друг пост и ще разчита на куфарчета. И ще продължи да настоява, че е това е дреболия.

...