В „Повелителят на мухите“ Уилям Голдинг описва следния социален експеримент: Група деца попадат на безлюден остров. Идвайки от цивилизования свят първоначално се опитват да създадат обществен строй, основан на правила и морал. Опитват се да се правят на възрастни, но не са. Скоро желанието за забавление надделява, игрите стават все по-груби, а момчетата постепенно се превръщат в първични и жестоки диваци.
Въпреки че е избрал за герои деца, Голдинг всъщност описва поведението на колектив, попаднал извън вековно изработваните норми. Онези, които различават съвременния човек от животно или абориген. Той сигурно би се изненадал да види експериментът си на практика, при това не с група, а с цяло общество.
А ето какво виждам аз: Тълпи от футболни фенове, организирали си игра на война по улиците. Пълчища от ученички, облечени като за порно филм по случай първия учебен ден. Отчаяни домакини, които се лашкат между феминизма и патриархално раболепие, като стил на поведение между два сериала. Комплексирани мъже, които в стремежа да напомнят за себе си вдигат скорост с тунинговани таратайки или лизингови автомобили, които така и не успяват да изплатят.
Бонго Бонго е понесъл тотема си на гръб и е извратил цивилизацията за сметка на собствената си диващина и неразбиране. А тотемът на Голдинг – Повелителят - е главата на първата убита от децата дива свиня, набучена на кол и събираща мухите на острова. А мухите са Бонго Бонговците, стремежите им се ограничават до мъртви глави, а празните свински очи са запечатали в ужаса си кръвожадната липса на всичко човешко и цивилизовано.
... Tweet
