Изслушването на българския кандидат за европейски комисар предизвика диаметрални емоции в страната. Реакциите варират от патриотичен срам, защото Румяна Желева представлява не просто себе си, а държавата; гняв, че основната провокация дойде именно от българска страна в лицето на Антония Първанова; съжаление, защото евродепутатите са задавали прекалено остри въпроси; до пълно отричане на случилото се и преструвки, че то не е достатъчно сериозно, за да доведе до грозен сценарий като провал на гласуването на състава на Европейската комисия.
Аз съм българче и Изложихме се пред чужденците
Признавам, че и аз се чувствах неудобно, докато слушах дискусията в Европейския парламент. Всъщност отдавна изпитвам притеснение по отношение на кандидатурата на Румяна Желева. Обаче отказвам да нося срама на тази жена и стоящите зад нея управленци с техните решения, само защото съм част от населението на държавата. Ако не беше така, щях всеки ден да ходя изчервена, а не само когато се изложим в чужбина.
В същото време масовото схващене на ситуацията като традиционна байганьовщина показва ограничения обем критичност и закърнели реакции именно към всекидневните прояви на липсващ разум. Явно е нужно тази „национална особеност“ да бъде изнесена зад границите, за доведе до някаква доза възмущение. При това временно, преди отново търсенето на причините да разшири обхвата си извън ядрото на проблема. В подробности като включването на Антония Първанова.
Ама нали сме си наши?!
Напротив, атаката трябваше да бъде точно българска. Но не и толкова закъсняла. Дебатът следваше да бъде проведен на национално ниво в последните месеци, когато изявите на Желева в българските медии предизвикаха съмнения за компетентността, а неудобните въпроси да започнат, когато стана известен фактът за потенциален конфликт на интереси. И ако скандалът беше успял да достигне кулминацията си тук, нещата можеше да бъдат поправени далеч по-безболезнено.
Но и без ролята на Първанова, въпросът за фирменото участие нямаше да бъде избегнат, а лошото впечатление нямаше да бъде смекчено. Понеже тази истина е добре осъзната, на преден план отново излиза теорията за антибългарска кампания, организирана съвместно от български и чуждестранни зли сили.
Тези лоши, лоши европейци
Обстановката на изпита не е била нездравословна. Беше точно такава, каквато трябваше и също толкова недружелюбна, колкото и за всички останали кандидат-комисари. Измишльотина е да се твърди, че въпросът за чистотата и морала на Румяна Желева няма място или че търсенето на конкретика е недобронамерено.
Всъщност питанията на евродепутатите нямаше да изглеждат никак остри, ако получаваха отговори. Тяхната работа е да провокират, работата на изпитвания – да докаже способностите си в подобна обстановка. Ако не премине изпита в Страсбург, как ще удържи после на европейското обществено мнение? Което е много по-критично и скептично от това на депутатите в залата.
Ти на очите си ли ще вярваш или на мен?
Българското обществено мнение, колкото и също да е скептично, лесно допуска да бъде манипулирано. Любим похват е изопачаването на фактите, като примерите дотук. Крайният етап на процеса е отричането на очевидности.
Най-доброто, което премиерът и управляващите могат да направят в тази ситуация, е признаване на грешката и изпреварващ ход спрямо Брюксел. Най-голямата глупост, която премиерът и управляващите могат да направят, е да се преструват, че нищо не се е случило. И поне засега те избраха второто.
Снимка.
