Свещената крава на кабинета

Тишина. Това е резултатът от поредния безумен скандал с Министерството на земеделието и храните. Струващите десетки хиляди лева профили във Facebook и Twitter, изготвени от доскорошни пиарки и настоящи бизнесдами още с жълто около устата, предизвикаха единствено тишина. И в повечето медии, и сред управляващите. А прокуратурата реагира вяло и почти незабележимо със съобщението, че щяла да анализира дали има нещо нередно. Предстои същата съдба да има и обявеният от министерството огромен търг за земя, около който вече започнаха да излизат нередности.

Дори най-близкият до премиера министър Цветан Цветанов е получавал критики от Бойко Борисов. Дори и на него му е искана оставката и то няколко пъти. Столът на земеделския министър Мирослав Найденов обаче не се е разклащал. За три години косъм не падна от главата му и ако не броим един скандал за парите за зърнопроизводителите с финансовия министър Симеон Дянков преди половин година, човекът учудващо се движи винаги между капките при това с танцова стъпка. Въпросът е защо?

Смеем му се, когато пържи риба пред министерството, меси хляб пред камерите и регулярно и демонстративно инспектира магазини и сергии със свита журналисти. Чудим се от глупост или от чист популизъм прилага антипазарни (и забранени) похвати, като спирането на вноса на яйца от Полша или договаряне на квазикартелни споразумения за замразяване на цени в търговските вериги. Подиграваме се, когато въвежда поредните стандарти за хранителни продукти, които така и не сработиха. Това е само върхът на айсберга.

Понеже не са толкова популярни като потребителската кошница, сравнително незабележимо поотминаха някои „по-дребни скандалчета“. Като рекетьорската поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, според която при продажба собственикът щеше да е длъжен да предложи парцела първо на арендатора. Чисто лобистки текст, който все пак отпадна. Няма промяна обаче след качването на търговете за дървесина на борсата и монополизирането им до кръг от няколко подбрани едри брокери. Някак между другото преминаха и драмите в Селскостопанската академия, свързани с безразборно харчене, липса на контрол и съмнителни назначения.

Кратък шум вдигнаха раздадените през миналата година почти един милион лева бонуси в Министерството на земеделието. Също толкова оцеля данданията със сигнала до парламентарната комисия за борба с корупцията, според който Найденов е упражнявал натиск над шефовете на Държавен фонд „Земеделие“ за одобрението на определени поръчки по европейските програми.

Дори и тези гафове да не са достатъчно основание за публично порицание, не говорим за оставка, няма обяснение защо усмивката на лицето на министъра не трепна нито веднъж при бурята около Калина Илиева примерно. Ако не заради фалшивата й диплома, то поне заради изтеклата й комуникация с европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, в която топи шефа си и колеги. Отново по подозрения за корупция.

Приповдигнатото настроение не беше помрачено и при римейка на сериала „Калинки“ със „сладура“ и бивш повелител на язовирите Георги Харизанов. Освен че се оказа подсъдим за заплаха за убийство и с присъда за изнудване, директорът на „Напоителни системи“ беше буквално затрил известно количество язовири, заради което Сметната палата отказа да завери отчета на министерството за миналата година. Резултатът беше, че Мирослав Найденов се обяви за жертва на заговор, защото мълчал. За какво, не стана ясно.

Не си мълча обаче при известните като поправките „Витоша ски“ в Закона за горите, които изкараха хиляди на Орлов мост и дадоха повод да се говори за някаква надежда. Агресията се насочи към предполагаемия собственик на съоръженията на Витоша Цеко Минев и някак си подмина реалния вносител на поправките - земеделското министерство. След като премиерът буквално на коляно преправи някои от спорните точки, инерцията на общественото недоволство намаля, а наглостта на земеделския министър обратно на това набра скорост. Оплака се, че желанието му да направи добро за туризма и общините е останало неразбрано. И без да му мигне окото Найденов предложи да купи машини и да чисти пистите на същия бизнесмен. Твърде безочливо предложение, клонящо към определението „неправомерна държавна помощ”.

Събрани накуп издънките на Мирослав Найденов правят още по-необяснимо спокойствието, в което живее и работи. Не и ако се интерпретират фактите, а те са следните: най-много европейски пари минават през земеделското министерство. То дава и най-много пари за реклама в медиите. Най-големите скандали откакто изобщо България получава финансиране от Брюксел бяха именно там.

Последните две горещи теми подсказват, че институцията продължава да работи по същия начин. В първия случай с бившите пиарки поръчките се дават на свои хора. Във втория е обявен мащабен търг за държавна земя срещу компенсаторки, каквито спорни фирми учудващо здраво са изкупували през последните месеци. Т.е. пак наши хора получават предварителна информация, така че именно те да спечелят. Колко и кои са тези хора, с кого са свързани и защо е удобно статуквото да продължава, а безобразията да се замазват и покриват, си остава въпрос без отговор.

Няколко министри си тръгнаха заради далеч по-дребни прегрешения, поне официално. Министърът на икономиката Трайчо Трайков, защото е ходил на плаж в Катар, а на транспорта Александър Цветков, заради недобър диалог с Брюксел. В здравеопазването трима души си отидоха при първото стъпване накриво. Мирослав Найденов дотук се е отървал с едно скъсано копче на ръкава, след като премиерът Бойко Борисов на майтап му приложил научени в Япония карате техники.

P.S. А междувременно се появи и поредната красота: „СледТуитър и Фейсбук Найденов плати 86 610 лв.за аналог на Скайп“

Снимка.

Tweet

Дуалистичната същност на един объркан премиер

Кратък семантичен анализ на фигуративния изказ на министър – преЦедателя

Цел: Проследява се начина на прескачане на заредените с информация импулси в мозъчно – мисловния процес на обекта, тяхната начална и крайна точка и въздействието на процеса върху вербално експресивното поведение на изследвания.

Описание: Изходната точка е изказване на депутат от БСП, който се пошегувал, че социализмът се предава като СПИН – по наследство или по полов път. Като реакция министър – преЦедателят се пошегувал, че е спуснал окръжно до структурите на ГЕРБ, да изработят наръчник за предпазване от СПИН/БСП. По време на посещение в Гоце Делчев той също така обърнал внимание на кмета, който кара пети мандат от БСП, че не е поразен (от СПИН/БСП – бел. а.). Затова двамата си работят добре и си строят заедно „стадион, път, училища, детски градини“.

Забележка: За пълнота на анализа е важно да бъде обърнато внимание и на езика на тялото на наблюдавания обект. По време на изказването си министър – преЦедателят потрива ръце, гледа обекта на посланието в очите и се усмихва като млад левент на селска хубавица. Впоследствие оглежда публиката с поглед, очакващ одобрение (каквото и получава).

Резюме: Думите на левия депутат са еснафска (но доста вярна) метафора за ненасилствените методи на натрапване на социалистическата идея в чужди мозъци. Тъй като тя традиционно е маскирана зад добри намерения, често посятият зародиш не бива забелязан от жертвата и околните, докато не се вкорени добре и не се развие достатъчно, че той/тя да реши да си купи червена (врато)връзка. Предвид историята и контекста в държавата, трябва да е ясно, че думата „социализъм“ също не трябва да се възприема буквално, а като определение за даден тип поведение и управляване.

Осъзнавайки факта, че „опонентът“ му използва хумористична и опростена алегория на политагитацията в кревата, министър – преЦедателят решава да отиде по-далеч като създаде метонимия (нещо като метафора на метафората) и върне топката обратно в полето на простосмъртния и простоват свят. В него превенцията на заразяване с идеологии или политически похвати се случва чрез използването на презервативи. Наблягаме на факта, че това се случва неосъзнато и субектът не разбира какъв похват използва, но трябва да му се признае смешката. (Признаваме: Ха-ха).

След това обаче се случва късо съединение. Министър – преЦедателят работи добре с кмета на Гоце Делчев, а той е социалист. Което обърква заредените с информация импулси и те започват да се щурат между левия и десния лоб, реалността и фикцията, вътрешната и външната същност на епическия герой. Той е разкъсван от антагонистичните си две проявления на Аз-а: мужду социалистическия бодигард и приятеля на всички европейски лидери, между мутрата от ИПОН и самотния борец за магистрали, между бате Боко - Тиквата и Небесната Лъчезария.

Драматизмът е подсилен от потъркването на ръцете, което е израз на притеснение, от фалшивото зъбене и от облекчаващия неадекватен хилеж на тълпата. Анализът допуска и възможността жестът с горните крайници да показва неадекватно самодоволство, усмивката също, а смехът на гостите да не е подигравка. Анализаторът е раздвоен.

Заключение: Ми не му е лесно, братче. На анализатора му свършиха думите.

Снимка. 

Tweet

Предизборното харчене тръгва полека

 Помните ли „Алеята на общуването“ и „Мостът на труда“? Едното е селски път в Мусомище, а второто, както подсказва името, си е мост и се намира в Първомай. Поне се надяваме още да се намират по местата си. И двете са изградени в края на мандата на правителството на НДСВ и ДПС, нищо че имената им звучат като от ерата на строежа на монумента на Людмила Живкова „Знаме на мира“. По-известен просто като „Камбаните“. Съвсем скоро в подножието на един друг проект на дъщерята на Тодор Живков ще бъде открита метростанция с не по-малко напомпаното заглавие „Европейски съюз“. Тя най-вероятно ще бъде популярна сред нормалните хора просто като „спирката при НДК“.

Както стана известно, откриването на тази и още 10 станции от втория метродиаметър ще бъде също така достатъчно помпозно и ще струва на общинската фирма „Метрополитен“ 60 000 лв. Но пък ще има балони, ще се случи в личното присъствие на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и вероятно куп нашенски официални лица. Дотук почти нищо ново, вече сме свикнали с непрекъснатото тържествено рязане на ленти, хапване на питки и възхвала на подема в инраструктурата през последните три години. Почти нищо, освен парите за пищния купон. Очевидно това откриване наистина трябва да се превърне в спектакъл и да се запечата в добре в главите на хората.

Така трябва да се запечатат всички кръгови, градинки, стадиони, улици и магистрали, и кой знае какво още, за които държавата вече започна да отпуска и обещава пари. Пак почти нищо ново, нали.

В края на мандата правителството „Сакскобургготски“ правеше чешмички, оградки, градинки и паметници. В името на приятната европейска обстановка и историческата памет. В залеза на управлението си пък тройната коалиция раздаде почти половин милиард на общините за същото и на няколко министерства, за да покрят спрените пари по ФАР и САПАРД. Понеже тогава кризата беше на мода, го нарекоха „антикризисен пакет“.

А в днешно време е на мода инфраструктурната мания. Така че онзи ден правителството набързо и „на подпис“ (това означава неприсъствено, т.е. министрите дори не са изчакали редовното заседание) даде общо над 11 млн. лв. на Столична община за транспортна инфраструктура. При обиколките си в последните седмици премиерът Бойко Борисов също обещава пари наляво и надясно, засега най-вече (но не само) за спортни съоръжения. Освен това им намира спонсори, които необяснимо обещават вложения за милиони и изплащане на стари дългове от собствения джоб за не съвсем класни отбори от различни дисциплини.

Във вторник пък стана известно, че Софийският райнон съд (СРС) ще получи т.нар. „Военно НДК“ - същото, с което властта се снима в началото на мандата като пример за лошо наследство и след това тотално забрави, че съществува. За целта ще бъде форсиран ремонтът, за който вече са дадени 10 млн. лв. на Министерството на отбраната, но то упорито не ги усвоява. Към тях Борисов обещава още 4 млн. лв. за подземен паркинг и почти 7 млн. лв. за ремонт на сграда на бившите строителни войски (ГУСВ), отново за нуждите на СРС.

За съжаление това вероятно е само началото на следващите месеци на безвремие. Както отдавна се шегуват по форумите, асфалт не ядем, но пък поне да има пищно рязане на ленти и усмихнати снимки. Без никой да се замисля, че зад тях има едни други проблеми, малко по-трудни за решаване и малко по-важни точно към конкретния момент. Казват се слаба икономика, поумрял малък и среден бизнес, голяма безработица, ниски доходи и стандарт и не на последно място твърде много монополи под протекция. Тези проблеми или се загърбват, или се опаковат в общовалидни и нищо незначещи фрази.

И така след края на операцията „Избори 2013“ догодина по същото време ще караме колите си с трилевов (или повече) „некартелен“ бензин, но пък по нови отсечки. Ще се успокояваме, че кухата фраза „политика по повишаване на доходите“ може и да проработи, но все пак ако няма хляб, ще има зрелищни спортни двубои. По тази причина няма и да се сърдим на иначе спорните „бизнесмени“ и фирми, които са им „спонсори“. А в очаквания в края на другата година мониторинговия доклад току виж Европейската комисия написала за България, че подземният паркинг на съдиите от СРС е дал съществен принос за реформата в системата. Е добре де, няма да го напише, но всички ще си имаме няколко нови тротоара да им се радваме.

Текстът е публикуван в Webcafe.

Снимка 1, снимка 2, снимка 3.

Tweet

София срещу София

Абе тия в „Люлин“ и „Дружба“ не може ли да си стоят по гетата, вместо да ми пълнят центъра? А тия нахалници, дето не стига, че живеят в центъра, ми искат и без пари да паркират, не може ли да яхват колелетата и да не се правят на полуевропейци?

Репликите са перифрази на двете основни контратези от форумите по повод промените в синята (и нова зелена) зона в София. Разбира се, няма ясна граница, защото и в центъра, и по кварталите, населението не е съвсем хомогенно като манталитет и мислене, но генерално разделението е очевидно. А и осезаемо. Едните получават метро, другите получават спорни по законността си допълнителни финансови тежести. Нали сте далече от мисълта, че в периферията примерно живеят само по-бедни, а пък в централната част са много богати.

„Има и такива, които са за разширяването на синята зона“, обяви кметът Йорданка Фандъкова. Трябва заговорнически да е намигнала в този момент. Управляващите Столичната община явно добре са усетили ахилесовата пета на столичаните. Защото има и една друга линия на разделение межу „центъра“ и „покрайнините“ и тя е в електоралните нагласи. В конкретния случай тя в голяма степен се припокрива и с линията на разделение на транспортните неволи в София. Старите квартали са доста по-консервативни и дори в последните години част от тях да са се излъгали по ГЕРБ, постепенно партията губи влиянието си там. Историята сочи, че страничните квартали са по-склонни да гласуват популистки партии. Надявам се, не се налага да напомням, че вече на практика сме в предизборна кампания.

Стратегически е напълно излишно да се правят опити да се привличат вече загубените групи, но пък е важно да се убедят отново по-колебливите. Насъскването на двете категории една срещу друга е чудесен метод за опипване на почвата и привличане на симпатии на принципа на възмездието. Щом не е безплатно за всички, значи трябва да е платено за всички. Това е посланието, да не вярвате на приказките за чистия въздух? Не е и облекчаване на трафика, защото в схемата на София всички пътища водят към центъра.

Конфликтът е и прекрасна предпоставка за поредно изместване на фокуса от основния проблем. Защото и тези, които плащат за паркиране, и тези, които плащат за градски транспорт са еднакво прецакани. Средствата от билети и карти за автобуси и трамваи, винетки и талони за синя и зелена зона потъват в зоната на здрача, наречена Център за градска мобилност и подопечените му авто- и електротранспорт.

„Визионерското“ сливане на „Паркинги и гаражи“ със „Столичната компания за градски транспорт“ дойде с обещанието за нови паркинги в центъра, нови автобуси и трамваи, по-добро управление на финансите. Четири години по-късно паркинги продължава да няма, по улиците вървят трамваи, които предизвикват земетресение от поне 3 по Рихтер, автобусите се самозапалват, а където има нещо ново – то е купено с кредит. По отношение на управлението на финансите пък трудно може да се каже каквото и да било, защото фирмите в структурата са с отделно счетоводство и отчети, дължат си пари една на друга и не е известно точно кой на кого какво прехвърля. Преди месеци може и да сте прочели заглавия, че печалбата на Центъра за градска мобилност е сред най-големите измежду общинските дружества – над 3 млн. лв. Но надали сте обърнали внимание, че задълженията на същото са над 80 млн. лв.

Като теглим чертата се получава следното: Липса на прозрачност и абсолютно изкривяване на истината по отношение на управлението на приходите. Приходите идват от гражданите. Гражданите ги разделяме на две категории. Двете категории почват да спорят, кой има право на повече привилегии и кое изобщо е привилегия, и кое право. Правото на информация обаче, което и двете имат, потъва далече и надълбоко заедно с липсата на стратегическо планиране и неизпълнението на задачи и обещания. Имаме си обаче нови обещания и фокус към „правилните“ групи хора. Те пък се чувстват поласкани. Поласканите преизбират. Без да им е ясно, че са в една схема и че тази схема на манипулации изобщо не се изчерпва точно и само с транспортната. Може да не са кебапчета, ама принципът си е същият.

Междувременно оставяме централните райони на традиционната десница и на новата партия на Меглена Кунева, която засега се е разкрачила някъде между центъра и дясното. Всички са доволни и си позамълчават. Тук там някой глас от БСП, но пък те нямат много шанс точно в тази част на града.

Текстът е публикуван в Webcafe. Тук е в пълния си вариант и оригиналното заглавие.

Снимка. 

Tweet

Една одисея в България точно сега

-  Такава цензура не съм виждала. По-зле е от комунизма. За всяка дреболия трябва да съгласуваме с министерството. Много ги е страх да не „съобщим” някоя лоша новина… И за това си мълчим, - казва моя приятелка, която реши да се влее в системата, с идеята, че може би така може да я действа.

Работи като ПР в администрацията, както вероятно е станало ясно.

-  Но пък за пръв път ми плащат, за да не работя, ха – ха – ха, приключва изречението.

Смехът накрая е тъжен и изкуствен, а тя се чуди да се прави ли още на притеснена за бъдещето на България или да не се. По-скоро не се. Защото знае, че е неудобна и може да я разкарат във всеки момент, а бъдещето на България не съвпада добре нито с нейното, нито с това на децата й.

Аз пък  междувременно се сещам за друг разговор, в който научих, че пресцентровете на министерствата от своя страна съгласуват всичко с Министерския съвет, а понякога и със самия премиер. „Легенда”, казах си. Да, ама май не съвсем.

Той някак си намира време за това. Намира време да научи всичко казано по сутрешните блокове, написано във вестниците, излязло по сайтовете и споделено в кварталните кръчми. Страхотен е, сериозно.

Никой не може или не иска да го обори, а недоволството в социалните мрежи е смесено с чувството, че ако не е налаганата твърда ръка, нищо няма да оправи положението. Това е ясно осъзнато. Затова Той е навсякъде и решава всички проблеми.

Само че новата тактика е да не научавате за тях. Навлиза постепенно и скоро ще забравите, че по едно време свободната воля се беше развилняла, по Вонегът. Може и да станете кокошки или кучета, но поне ще е по европейските норми и щастливи. Или вече е така. Извинявам се предварително, ако някой се смята за осведомен и не пасва тук. Аз не.

-  Все по-зле ще става, завладяха всичко. – Завършва разговорът тя.

Tweet

Въз основата на контролирана информация

Това интервю на енергийния министър Делян Добрев в Капитал, плюс интервюто на премиера Бойко Борисов по бТВ, провокираха следните въпроси, които се оказаха повече от стандартната форма за Facebook, така че се разписах. Истината е, че е напълно възможно да имат напълно нормални отговори, но някак си напълно стандартно такива няма. По-удобно е да се споделя само необходимото.

Тези въпроси дори не са много важни, доколкото темите, по които са, не са важни. Обърках ли ви. Те са приказки за разпяване, а не за разрешаване. Подсказване за другите има най-накрая. Ама само подсказване. Защото пък по тях разговорите са табу, май.

 Та:

-  7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” започва с политическо решение от предстоящата сряда? Без оценка, без обяснение? Дотук има само вмятания по темата. Не съм генерално против, но няма как да съм за, след като е пореден грандомански проект, стартиращ без ясна аргументация. Всъщност разликата с АЕЦ „Белене” ми се губи... За целта ще бъде създадена проектна компания, за да бъде отхвърлена отговорността от държавата. Но да не стане накрая както в случая с Бургас – Александруполис и въпросите - защо след евентуален отказ, пак се плащат междувременно изхарчени пари.

-  Трябвало и за новия проект да се намери стратегически инвеститор, но в същото време вече беше казано, че основен партньор е руската „Росатом”. Напомням, че същата няколкократно се натисна да спонсорира втората атомна централа. Сега още няма дори политическо обещание, че площадката в Козлодуй няма да бъде дадена на руснаците. Така де, за Белене бяха обещали "западен" участник. Да не споменавам факта, че още никой не е потвърдил може ли изработеният реактор да работи с различно от руско гориво… Е, споменах го.

-  Няма кой да плати за експериментите по АЕЦ „Белене” досега и сме изненадани. С три години закъснение и след като и премиерът, и министърът поддържаха дейностите по площадката (които струват пари), както и споразумението за изработка на оборудване с дълъг срок (където течаха пари). С обяснението именно, че досега са потънали вече стотици милиони, как да бъде спряно... Настоящият шеф на БЕХ, повишен от шеф на НЕК (преди това  счетоводител, включително и главен в държавната компания) твърди, че всичко е ясно и чисто, има фактури и няма скрито - покрито, не питайте откъде знам. Всъщност колко повече от едно – две интервюта с него сте срещнали?

-  Преди седмица управляващите гръмнаха с новината за по-евтин газ с над 11%. Справка по изказванията на премиера и ресорния (нов) министър показват следното развитие: понижението веднага ще се отрази; … рано е да има отражение, защото ДКЕВР изчислява на базата на предишни периоди на доставка; … всъщност не е ясно, защото намалението е по един от договорите, каза премиерът. По кой и за кои количества – не беше попитан, но независимо от отговора, след знака за равенство няма да стоят 11% J

-  Цялата сделка е в замяна на „ускоряване” на Южен поток. И досега няма отговор по ключовите параметри. Например по съществуващите тръби ли ще се движи газът или по нови. Досегашните изказвания са, че по старите, но пък никой не е виждал договорът за проектната компания - оператор и собственик (50:50 България : Русия), както и дали собствеността ще важи за само за новоизградено трасе или за всичко. Защо има значение ли? Защото за какъвто и километър да става въпрос, няма обяснение, как една държава може да допусне друга държава да контролира стратегическа инфраструктура на територията й. 


Дори да е първото:

-  Няма нормално обяснение за твърдението, че близо 60-те км. от Варна до Провадия, които трябва да се построят, ако се използва настоящата мрежа, трябва да бъдат поделени. Това беше задочен спор между бившия министър Трайчо Трайков и премиера Бойко Борисов. Обяснението на Борисов е, че след като не са само български, гарантираме, че няма да им спрем кранчето, когато ни хрумне като Украйна. Което е меко казано малоумно най-малкото, по две причини: защото България е член на ЕС и си има съответните ангажименти, както и защото кранчето може да бъде спряно и на Провадия (все пак?!?!)

Това са само част от въпросите в случая и са само част от въпроса, защо никой не ги задава. Нямам предвид само медиите. 

Енергийните теми винаги са поляризиращи по тази причина много удобни за употреба. Мисля, че малко хора наистина са вярвали, че АЕЦ "Белене" ще бъде построена, същото се отнася и за седми блок.

Във форума на Капитал първите мнения след интервюто на Добрев са питания кога новият министър ще каже нещо за икономиката и бизнеса. Дано да има какво да каже, защото там е още по-оплескано, доста по-важно е, а и практическият опит на мнозинството от хората им подсказва истината. Разни измислици – премислици не могат да помогнат. Освен ако не заглушаваш с полу-смени, полу-реформи и полу-  теми. Енергийната още преди време се превърна в такава - във вида, в който пълзи из публичното пространство, разбира се.

Tweet