Ръководство по плебисцит за плебеи

Ако въпросът на предстоящия референдум ви се струва неясен, смятам да ви объркам още повече. Ако не знаете как да отговорите, няма да настоявам как. Ако не искате да си носите последствията, прескочете. Ако не сте схванали какви са те, четете. А ако ви мързи да четете докрай, поне почнете отзад напред.

В случая въпросът няма никакво значение, защото:

1. „За“. Съжалявам за разочарованието, обаче втора централа няма да има и това трябва отдавна да е ясно. Този резултат ще доведе единствено до по-нататъшни лакърдии и дискусии, а най-вече до по-нататъшно харчене на пари во веки веков, амин. Да ви е честито, а без ток няма да останете, ама без пари – вероятно.
2. „Против“. Не е просто против „Белене“, а за затваряне на темата. Очевидно съм зад този отговор, така че няма повече да обяснявам. За съжаление заради горната и долната група, това няма да стане, но поне ще си останем с чувството за изпълнен дълг.
3. Неучастие. Определено е най-глупавият избор. Решение, което има три негативни измерения и нито едно позитивно.
   - Първото е, че при неучастие гласовете на практика са в полза на преобладаващия отговор – просто им давате шанс, колкото и да са малко. Така че си избийте от главата, че сте се дистанцирали. Това просто не е вярно.
   - Второто е, че не е правилна думата „бойкот“, правилното е „отказ от отговорност“. Така че каквото и да се случи, гледайте след това да си затваряте устата, след като не сте дали принос. Независимо от преобладаващата „да“ или „не“ позиция в душата ви. Тези две положения са валидни за всякакви избори, не е нещо ново и всеки пълнолетен човек е крайно време да го знае.
   - Третото е, че отричайки се от този първи, макар и безумен референдум, се отричате от този инструмент изобщо. Гласуването не е само по зададения въпрос, гласуването е за смисъла на прякото допитване.

При приемането на закона за референдумите преди близо четири години масовата критика беше срещу затрудненото му предизвикване, конкретно чрез гражданска инициатива. Гражданска инициатива без граждани трудно може да има. Ако този референдум се провали, няма да има никакви основания за искане законът да бъде променен. Не само, всяка следваща идея за допитване би била отхвърляна с аргументи от типа „скъпо е“, „никой не се вълнува“, „видяхте какво стана“ и пр.

Има ужасно много дефекти – неясен въпрос, неправилно насочени милиони, откровени лъжи в рекламните клипове (това по дяволите под чий надзор е?), малко дискусия и много пропаганда, допускане на игра с позициите (абсурдно е ГЕРБ да се регистрира „за“, а после да агитира „против“). Все пак самият факт, че се състои е крачка, колкото и да е инфантилна.

Парадоксално е обаче да се оплакваш от политиците и дефектите на парламентарната демокрация, а да не мислиш в посока промяна на това статукво. Този първи референдум дори не е толкова за ядрената енергетика или централа, повече е референдум „за“ и „против“ референдумите изобщо.

Изходът от него със сигурност няма да реши случаят „Белене“, но ще е решаващ за въпроса има ли смисъл да се повтаря, достатъчна ли е критичната маса за искане да се изглаждат дефектите, появили се при сегашната процедура, и достатъчно зряло ли е обществото. Зрелостта изисква отговорност не само на четири години с гласуване по симпатия, но и за позиция по конкретни въпроси.

И да не е, това е шанс за провокация към мислене. Очевидно липсващо към момента, ако се съди по прогнозното участие. 

Tweet

Програма 2 и 200 на България

На гражданско сдружение България - Астрономически и Астрологически Системен Исполин!  - БААСИ!

Инфраструктура

Витоша, Верила, Рила и Пирин се предоставят безвъзмездно на Цеко Минев и се свързват с мрежа от лифтове и метро. За целта се надстроява Верила, като се оставят и някои полегати склонове за спускане с шейна. Земната маса се взима от изкопни работи по поречието на Марица (виж по-долу).

Изграждат колкото е необходимо хиляди километри писти, за да се получи най-големия ски курорт в света. Обръща се течението на Марица, коритото се разширява и мегакомплексът се допълва от морски уют, създаден от получения басейн край извора й и от източването на Егейско море. Пясъкът се доставя от черноморската ивица.

Северната част на черноморската ивица се предоставя на ТИМ, Красимир Гергов и Баневи, а южната на братя Диневи, Людмил Стойков и Георги Гергов. Изграждат се подземни, надземни и подводни комплекси, както и изкуствени острови. Изкопаният пясък обяснихме къде отива, заедно с дюните му. Защитените местности като Иракли и Миракли се павират с извадените от София павета, щото това не е бетон, а изцяло природен скалист ресурс. Отдават се концесия на гореспоменатите.

По билото на Стара планина се изгражда магистрала тип естакада, с най-много платна в света и без ограничения в скоростта. По нея от столицата до морето се стига до час, ако ползвате пълния капацитет на аудито или бентлито си. От нея се отклоняват по-малки магистралки на север и на юг.

Енергетика

Изгражда се АЕЦ Белене и се обявява конкурс за нов южен АЕЦ на вече разширената Марица (за да няма сърдити и граждански брожения между Севера и Юга). Прогонват се чуждите енергийни компании и енергоразпространяването става безплатно.

С тока се захранват също така рекламните светещи композиции на Спонсорите по Голямата магистрала и по-малките магистралки. Излишъкът се продава на НАСА за осветяване на пътя до Луната.

ТЕЦ-овете се запазват със социална цел, а зелените енергии се забраняват със закон (иначе няма как да има безплатен ток при скъпите им цени). Изключение прави биомасата, където с инвеститорски преференции Емил Димитров получава правото за изграждане на няколко нови такива. Целта е да се оползотвори изсечената дървесина от пистите в ски-конгломерата на югозапад.

За по-добър контрол се забранява хаотичния внос на горива от близки извънгранични складове, а Нефтохим се преобразува в държавен контролен пункт.

Земеделие и животновъдство

Ускорява се комасацията, като за да бъдат избегнати евентуални проблеми и съпротиви, се създават Кооперативни земеделски стопанства (КЗС) за окрупняване на парцелите. Те се предоставят за обработка на едрите земевладелци, тъй като дребните нямат необходимата техника и средства, за да се справят. Подобен подход се прилага и при животновъдството. На фермерите се осигурява достатъчен вътрешен пазар на преференциални цени и се забранява вноса на външна продукция, за да се предостврати евентуален дъмпинг.

Хранителна промишленост

Чрез широка информационна кампания се обяснява на населението, че държавните стандарти трябва да присъстват във всеки дом и на всяка трапеза. Стандартите се разширяват, като освен за чистота, се следи и за произход на продуктите. Те следва да бъдат само български, което не е трудно след забранения внос и тъй като държавата ще субсидира преработвателните предприятия за изкупуването им (понеже вече е гарантирала на фермерите, че такова ще има).

Забранява се вноса на всякакви чуждоземски готови продукти и хранителните магазини и вериги се задължават да продават префернциално българските. Другите просто не са по стандарт. Износът се стимулира след двустранно споразумение с Русия на базата на модифицирана програма „Храни срещу петрол и газ“.

Култура и изкуство

Централата на Пайнер се премества в сградата на Софийската опера, а Министерството на културата се премества в Димитровград, където Георги Чапкънов изсича фрески по всички блокове, след което градът се обявява за световно архитектурно и художествено наследство на съвремието, което привлича пъплища от туристи.

Моловете се обявяват за културни центрове със задължителни камерни концертни програми, ръководени от Пайнер, както и пърформанси, ръководени от Комиците. Предпремиерно се излъчват епизодите на всички български сериали, а книжарниците се заменят с вестникарници, където феновете могат лично да получат автограф от любимите си журналисти, колумнисти и други списвачи.

По примера на Българския Лувър партийният дом се кръщава Българската Капитолия, от паметника на НДК се оставя само арматурата, за да стане Българският отговор на Айфеловата кула, венецът в едната ръка на статуята на София се заменя с факла, а край Перловец освен планирания плаж, се организира ежеседмичен базар на фигурки на Хемингуей.

Вътрешна сигурност

За популяризирането работата на органите на реда по всички бъдещи ефирни телевизии се пуска риалити шоу с гост водещи Робърт де Ниро и Веселин Маринов. За целта престъпният контингент минава курсове по театрално майсторство, водени от Роман Василев.

Образование

БАН изготвя доклад на тема „Кога българското образование се превърна в образувание“, в който обяснява вредите и аргументира изкореняването му от обществото. Всички учители минават преквалификационен курс за популяризиране единствения легален наследник на българския фолклор, а именно поп-фолка. С което конкурентоспособността на българската икономика се повишава неимоверно, а децата научават важни практически уроци още от най-ранната си възраст, когато са най-възприемчиви.

Външна политика

Закрива се.

Здравеопазване

Закрива се поради добрите резултати от следната политика на превенция:

След очакваните резултати на проведения по инициатива на СДС референдум тютюнопушенето преживява подем и смачква химическата индустрия на електронните цигари, а след популярен научен труд на Пламен Цеков масовата употреба на растителни продукти разширява гамата си и с марихуана. В детските градини се въвежда меню „Фидоска“, наблягащо на въглехидратно-протеиновите основи на хранителната пирамида и популярно след населението като „На закуска, обед и вечеря, хляб с кюфте ще си намеря“.

Околна среда

Съвременните предизвикателства насочват погледа ни от традиционните зелении към новите хоризонти на нашата планета Земя и начините за съхраняване на новите реалности от вредители чрез общонацоналната програма АРМАТУРА 200 000.

Ние вярваме в миналото, бъдещето и настоящето на България и смятаме да го съхраним във всичките му инкарнации и импровизации! Земя на първата до петата раса и родител на графитени деца, едни бъдещи кристални диаманти! Силиконовата планина и Сивата долина! И нека бетонът бъде с нас!

Tweet

Не, благодаря!

Не, не искам детски добавки, надбавки и социални. Имам право на такива, но не съм си ги потърсила, нямам и намерение.

Не, не искам помощи и подаяния, дразнят ме репортажите за мизерстващи, хм, мизерници.

Не съм се регистрирала на борсата и познавам десетина подобни, а те от своя страна познават още поне по толкова. Аз и те сме онази разлика между статистиката на Агенцията по заетостта (регистрирани) и Националния статистически институт (нерегистрирани).

Не бих излязла на улицата, за да искам пари.

Прочетохте ли добре?

Не бих излязла на улицата, за да прося, както именно се случва по принцип.

Може да изляза, за да искам възможности. Правила съм го, ще го направя пак. Безработните, майките, работниците, боклукчиите, ясно ли e?

Не бих излязла на улицата за нещо, което е следствие на друго нещо. Няма да изляза за вас. Не заплатата, не помощите, не бюджетните зависимости...

А за възможностите, средата и политиката.

Ясно ли е?

Благодаря ви за загрижеността и че толкова отявлено и социално желаете националното здраве, но може да си го скриете там, дето слънце не огрява, защото това е мястото за лошите идеи. 

И никакви социални мерки не могат да поправят положението. 

Tweet

Онзи-дето-седесето-от-карлово-как-беше?

„Каба“ на турски значело дебел, плътен. Когато става дума за човек смисълът е обогатен с уточнението, че става въпрос за едър, но примитивен и слабохарактерен тип. Нали се сещате, образно и натуралистично това е нещо като санбернар с пуделска душа, невестулка в кожата на прасе или като дърт рокер с тениска на Бритни Спиърс.

Визуалната представа е много добър начин, ако упорито се опитваш да запомниш нещо, но умът ти все отказва. По-добър вариант е от „оня-на-седесето-от-карлово-как-му-беше-името-бе-начи“, както се носят легенди, че е широко известен председателят на СДС от лятото насам Емил Кабаиванов.

За него обществото, в частност и аз, знае следните неща:

• Нещо си се подвизавал в Карлово и внезапно лятото се озова като председател на СДС.
• Доскоро нямаше данни някой да е успял да запомни името му вече месеци наред.
• Преди дни беше почетен от премиера Бойко Борисов като най-достойният да избере най-достойния за достойно изчистване на последствията от скандала Марковска и измиване на имиджа на Конституционния съд и ... на ГЕРБ.

По-нататък вече историята е известна – ездачът на Синия лъв беше откровено осмян от собствените си депутати и косвено от номинацията си Петър Стоянов, който театрално отказа поста три дни по-късно. Каква точно е играта засега не ни интересува, резултатът е, че Кабаиванов и новите му другари от ръководството, (които за мен всички са „каба“ и трудно различими един от друг), като едни съвременни лидери решиха да използват демократичния похват да колят, бесят и отлюспват.

Разбрахме се, как се запомня името – каба е ясно, за втората част „иванов“ извикайте в ума си някой познат с това име, не може да нямате. Ако сте готови, може да минем към дооформяне на образа и кратко политжитие. За него интернет не пази толкова много отпечатъци, но и малкото са достатъчни за изграждане на представа.

Преди да пристъпи към изпълнение на присъдата по прогонване на злите от СДС лидерът на синята партия проведе мащабна разяснителна кампания, за това кои са фактическите и кои фалшиви седесари, направи разбор на идеологическото състояние и същност на „истинския седесар“ (той използва този термин) и след това раздаде оценките по седесарство.

Самият Кабаиванов обаче също е бил двойкаджия е бил изключван. През 2009 г., когато като кандидат за депутат от листата на Синята коалиция в региона, според съпартийците му  оплескал нещата. Цакали са го по устав – отстранен е от общинската структура на партията в Карлово за „умишлени и увреждащи организацията действия“. Какво е правил в следващите месеци не знаем, но през 2010 година се завръща като председател на СДС – Карлово и малко по-късно се кандидатира за кмет на града.

Печели срещу кандидата на ГЕРБ и оттогава отрича възможни взаимодействия с управляващата партия и изобщо всякакви нечисти и безпринципни колаборации. Особено с БСП и ДПС, които според последните му изявления сега са в съюз с предателите в Синята коалиция. 

Това е вторият му мандат начело на Карлово след този от 2003 до 2007 г. Не че не се е кандидатирал и тогава, но спомените на карловци може би са били още твърде пресни, за да го преизберат. Стига до балотаж срещу номинацията на БСП, но макар и подкрепен от (забележете) ДПС , губи.

Преди да станат противници на изборите обаче Кабаиванов често именно с помощта на БСП и ДПС успешно управлява града четири години. В смисъл успешно за тях, не толкова за Карлово. Така успешно, че дори последващо разследване на ОЛАФ потъва нейде или още е без резултат, а четирите обвинения срещу Кабаиванов се изпаряват някъде между съдилищата. Поне публично. Най-видимите части от управлението му са две:

През 2006 г. на фона на граждански протести и несъгласие дори от собствените си хора от СДС Емил Кабаиванов прокарва договорка с тогавашния кмет на София Бойко Борисов и с правителството на тройната коалиция за извозване на бали с боклук на карловското сметище. Предложението минава единствено с гласовете на БСП и ДПС в общинския съвет. Останалите са против.

В замяна на балите Карлово получава 17 млн. лв., които и досега не е сигурно за какво точно и как са използвани. Според пловдивската прокуратура 10% от тях обаче със сигурност не са харчени по предназначение. След скоростно двумесечно дело в Окръжен съд Пловдив в края на 2010 г. бившият кмет е оневинен. Прокуратурата смятала да обжалва пред втора инстанция, но тук следите се губят и не знаем дали го е направила.

Три години преди да се стигне до делото обаче проверка на финансовата инспекция довежда до разследване на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ за отклоняване и присвояване на средства от същите 17 милиона, както и за манипулиране на обществени поръчки. Подробности ТУКи ТУК. Впрочем някъде във времето на първия си мандат кметът намира и втората си съпруга – Станимира Ганева, която по това време е юристконсулт в общината и отговаря именно за обществените поръчки.

Заплахи за сезиране на ОЛАФ има и по определяния като „най-голямата сделка в общината“ подарък за Христо Ковачки. Схемата силно прилича на тази с Пловдивския панаир, само че никой не си е играл да я направи толкова сложна. Една много любопитна, но странична историйка за посредника при сделката през 2007 г. - ТУК.

Накратко община Карлово решава да създаде съвместно дружество с "Баня голф енд спа резорт" на Ковачки за изграждане на голф комплекс в град Баня. За целта е направен апорт на сгради на площ от 1,5 кв. км., срещу които общината получава скромните 34% във фирмата. Ковачки взима 66% като участва с парична вноска, финансирана от – ах, каква изненада, Общинска банка и вече фалиралите магазини „Европа“. Но това са подробности.

Заведеното от другия кандидат в конкурса дело приключва в полза на Христо Ковачки, но курортът още мухлясва заради административни врътки.

Та в общи линии такива ги е вършил „този,-на-който-никой-не-може-да-му-запомни-името,-та-камо-ли-миналото“. Впрочем в момента в Карлово се разиграва нова драма около реставрацията на вилата на Евлоги и Христо Георгиеви. Регионалните медии твърдят, че общината отказва да каже името на спечелилата фирма, както и колко ще й бъде платено.

Ама това в Карлово. На Раковски 134 същият човек демонстрира вътрешнопартийна принципност и справедливост и външнопартийна чистота на отношенията. Запомнихте ли вече името? 

За да не е толкова сериозно, ето ви и образ, с ясното съзнание, че е от пловдивски „таблоид“. Но пък твърдят, че бил автентичен :))))) - ТУК.

Снимка. Това е предизборен плакат от местния вот през есента на 2011 г. 

Tweet

Демони с корони

Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките (Лука 20:46)

Лачени обувки. Пола и плитка тип рибена кост. Не съм закусвала. Много съм гладна, но и много вдъхновена. Тържествено ми е. На девет години съм и съм спазвала две седмици пост. По собствено желание и се гордея със себе си. Харесва ми да мисля, че има кой да мисли там горе на небето за мен. Освен това си имам личен ангел. Той ми държи ръката и ми е гарантирал, че след цялата процедура нашите ще ми купят сладолед.

В ръцете си държа списък с въпроси за греховете си, а после трябва да се наредя на опашката, за да се причастя. За разлика от безбройните баби – чиста. Влизам в стаичката вляво от входа на черквата и коленича. Някакъв поп трябва да ми изслуша изповедта. Задавам си въпроса кой е тоя, че да ме съди. Обаче той не ме съди, само слуша, а изразът му е по-благ и от този на личния ми ангел. Стана ми леко и всичко си признах. Виното горчи, хлябът е твърд, но пък после имаше сладолед.

Винаги съм се чудила защо ортодоксалното християнство е толкова помпозно и клиширано, шарено и превъзнесено. Въвеждането на служби на български, вместо на църковно славянски беше драма, подклаждана от разбирането, че едва ли не това не е за всеки. Перифразирано от няколко години по-рано, когато по възможност е трябвало да е за никого.

Години след '89-а Църквата продължава да се саморазбира като самостоятелно царство, далече от хората и функционираща по собствени нецърковни канони, и неподлежаща на държавни закони (усилените опити да си скрият досиетата).

Встрани от комунистическата и кадесарската предистория, и съпътстващият я манталитет – нищо чудно, че като имаш позлатена корона, няма да се посвениш на Ролекс или Линкълн. Някак си се вписват в амплоато. Още повече, че като са ти плащали купоните за храна, пътувания и обучението в Москва, свикваш на такъв държавен лукс. Старчетата с короните никога не са ми вдъхвали доверие, а сега – още по-малко.

Може и те да си имат ангели, ама от падналите – демони. Днес вече не бих им се изповядала, защото не знам на кого ще доложат. Не мога да очаквам да са проводник на прошка, защото самите те са толкова гнили, че няма как да им е познато. Не желая да се докосвам до виното им, защото е по-вероятно да е с черна магия, отколкото осветено. Не знам как да разпозная добрия от лошия в расо. Не очаквам мъдрост, защото имотни спорове и постови интриги са далеч от това понятие.

Изключения има, разбира се, единици.

Та така никак не ми дреме, кой ще застане начело на патриаршията. Досегашните кандидати, както се видя, са в пълна способност да разпнат и Христос отново, ако им се изпречи на пътя. През изминалите години съсипаха вярата на много хора, сега очевидно планират да се бетонират като фиктивна институция окончателно. Аз вярата си я пазя, но много други не.

Ако някой има дума за нещо средно между фарисеи, мафиоти и мижитурки – да сподели.

Снимката съвсем неслучайно е на руския патриарх Кирил. С намигване ;)

Tweet

В дъжда ни е надеждата

„Идва един португалец да работи няколко месеца по медиен проект в региона. А тук барикади, горят гуми. Съседите точно са приключили с една война и почват нова. И накрая на проекта вика: Разбрах аз, що сте толкова смахнати тука на Балканите. То с това време и сезони – ту студено, ту топло, как да не сте?!“

Тази история ми я разказват преди десетина години. Тогава зимата, също като сега, ми се струваше понякога прекалено студена, а лятото прекалено горещо, но си имах по-интересни занимания от това да обръщам сериозно внимание на времето. Още по-малко ми е хрумвало, че може да нанесе щети, различни от измръзване и слънчев удар.

„Код червено е обявен в N-брой области от страната. Духа вятър/ очакваме температурни рекорди/ вали дъжд“.

Сутрин внимателно се осведомявам от телевизора и интернет дали да облека пуловер и да нося чадър, да си вържа ли косата, за да не я разпилее вятъра, или пък да не забравя да си взема шише с вода. Вечер се осведомявам за пораженията.

„Сух клон падна от изгнило дърво, по чудо няма жертви. В град Х местни обитатели се разхлаждаха във фонтана на центъра, съгражданите им коментираха, че такава жега не помнят. В село У се удави козата на жителя Z (жителят Z плаче в близък план и после сочи кален двор)“.

Обикновено е слаба работа, но силно се развълнувах тези дни от следния телевизионен анонс: „България и светът - в битка с природните стихии!“ Е, не е чак светът, паралелът е между началото на урагана Санди на източното крайбрежие в САЩ и първият по-силен дъжд за сезона в България, които като първи ден съвпаднаха.

Не съм сигурна дали американските телевизии са имали подобно сравнение, понеже кабелният ми оператор не ще да ми доставя международни новинарски канали. Но пък се информирам от интернет. Нюйоркската фондова борса спря да работи, метрото не върви, части от крайбрежието се евакуират, наводнения и жертви. Стихия. Думата паника не срещнах. Най-информативни обаче за мен бяха статусите на НиколаПенев от Ню Йорк. Част от тях:

„Вятър духа, дъжд хвърчи ту отгоре, ту от страни. Небето има цвят на апокалипсис. Манхатънлии си разхождат бебетата в парка“.

„Нивото на реката се качва непрекъснато. Малкият кей пред нас вече е на половина залят. Тримата ми съседи излизат на крос“.

В изминалите дни попаднах и на други съобщения, впечатляващи със спокойствието отвъд Атлантика. И си представих, как би изглеждала ситуацията в България. Бебета ли? Крос? Всички отдавна да са в мазето, барабар с телевизиите (видяхме го при последното земетресение). Няколко доброволци пътуват към окото на стихията, въоръжени с дървени мечове и хартиени дракони.

Тук е страната на силните емоции. Имаме нужда или да ни е страх, или да сме „на оружие“. Поне едно от двете, иначе темпераментът почва да боледува и да линее. И сме толкова смахнати от необходимостта да се вълнуваме, че ако няма повод за революция, то поне да има дъжд, огън или триглава ламя.

На барикади се вдигаме по-лесно и леко, отколкото на избори например, доказано. Не винаги успяваме да спорим аргументирано, но винаги сме готови на бой. Ако не става с бой, винаги под ръка са ожалващите викове до небесата. Ако „небесата“ не чуват, се напиваме от мъка, а и щото като вали не става за джогинг, нали.

От афект, разбира се, не се сещаме за останалите средства. Които в едни случаи са дъждобран, непукизъм и реалистично мислене, в други са внимание към важното, практична употреба на демократичните инструменти и трезво мислене.

После научавам, че утре в страната кодът ще е само жълт и тук там оранжев, но все пак да не спирам да се притеснявам, щото един антициклон дебне зловещо. И в този момент се чувствам разочарована. Такова кротко време ни отнема националнообединителната драма и кауза, на кого му е притрябвало да живее спокойно и да мисли. Само на смахнатите.

Снимка.

Tweet