Едни хубави работи

Нямаше начин новото управление да не тръгне и с известна доза придружаваща критика – къде на място, къде дребнава. Обаче има някои неща, които са наистина хубави.

Хубаво е, че първият брифинг на финансовия министър продължи едва 4 минути, в които се съдържаше в пъти повече конкретика, отколкото да речем за последните четири месеца. Има цифри, има наченки на стратегия, няма буфери и други въздушни джобове под налягане, няма излишен оптимизъм.

Хубаво е, че Бойко Борисов потвърди ангажимента си към София, което изобщо не означава задължителен приоритет. Дотук означава единствено принципно поправяне на отношенията държава-столица, които достатъчно е критикувал като кмет, за да забрави като премиер.

Хубаво е, че един от първите му чуждестранни контакти е с американския посланик, защото формалният поздравителен адрес на Обама можеше да бъде формално пратен по пощата, като всички останали. Подбраната среща е сигнал за външнополитическа линия. Надявам се.

Хубаво е, че започна смяна на административното статукво. Дори и да не е ясно, дали новият шеф на Агенцията по горите е читав и дали Ширин Местан по собствено желание е подала оставка, или по нечия молба. Служителите на пресцентровете на Министерския съвет и ведомствата също масово се оттеглят, което звучи добре, поне докато не си проличат новите.

Изобщо общата картинка е добра, а детайлите сега не са толкова важни. Поне докато не се превърнат в определящи.

Снимка: Дневник. Tweet

Предопределено за комисиите

Звездите ми докладваха за грешки, но все пак поправими в пленарната зала. Съдейки по асцендента на кармата, хиромантията на личното число, но и номера на картончето, парламентарните комисии трябва да бъдат поправени и допълнени както следва:

Бюджет и финанси – разпределителят на порции Ахмед Доган.

Икономика, енергетика и туризъм – трима съпредседатели: Дългата енергийна ръка Р.Овч., икономическият гений Пешо Димитров и варненският плажен експерт Димитър Атанасов.

Образованието, младежта и науката - Румен Петков, който ще учи младите да пият, да псуват и без да паднат да пишкат във фонтаните, а Волен Сидеров ще ги учи на лидерство, националистически песни и тропане по масата.

Транспорт и съобщения – Кирил Добрев, който стартира много обещаващо със сладкарски трамвай и разпространението му по електронен път.

Вътрешен ред и сигурност – русенският побойник Десислав Чуколов, за да смазва престъпниците с голи ръце, когато МВР не го прави. Както и Христо Бисеров за разпространяване на винаги нужните компромати.

Делян Пеевски естествено попада на правилното място - в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, като с първото има нещо общо, а с второто още повече. Обаче заради Мамман трябва да се разчекне и към комисията за медиите, твърдят окултните ми способности.

В рубриката „Вашите въпроси“ отговарям на популярна телевизионна водеща, която тази вечер попита: Дали не е по-добре да има сътрудници на ДС в комисията за контрол на ДАНС, защото те все пак разбират от служби и такива работи? Мексиканският ми боб твърди – да. Добро попадение! Смилянският обаче препоръчва на госпожата да си пусне фронталния лоб на ядрено-магнитен резонанс, преди да е станало късно.

Илюстрация: Santiago Caballero Tweet

Утре Носи Съответната Сума

Органите на реда и прокуратурата май не осъзнават, че се гаврят сами със себе си. Да разкрият шумно група за купуване на изпити в УНСС, е като да разкрият шумно група за купуване на гласове в ромската махала. Толкова очевадно тенденциозно е, че чак мирише.

И не говоря за конкретната акция и задържаните. Говоря за следното:

Още преди осем години в списъка на университетите, в които кандидатствах, беше и УНСС. Още тогава преименуваният от „Карл Маркс“ на Университет за национално и световно стопанство институт беше известен с различния прочит на абревиатурата и с тарифите си.

Нямах (не)щастието да следвам в УНСС, но пък имах достатъчно приятели оттам, за да научавам редовно тарифите в левове, бутилки или... по-други услуги за бедни девойки. Всеизвестни работи.

А УНСС съвсем не е единствен. Практиките са традиция и във всеки ВУЗ новините за това, при кого минава и при кого не, се разпространяват още в първата седмица от стъпването на зайците.

Така години наред. И изведнъж – акцийка. Е, според градския прокурор Николай Кокинов случаят се следи отдавна, ама от десет години или от повече? Не е уточнено.

Апропо, всички подробности се намират по интернет – форумите. Ако сте решли да ставате студент по лесния начин. В тях има имена и процедурите стъпка по стъпка. Но пък както знаем, интернет се следи само за свалянето на торенти и неудобни писания.

За да не стават недоразумения: Точно за споменатите в новините лица нищо не знам, нито пък съм търсила.

Снимка: УНСС Tweet

Значи можело

След дългогодишно промиване на мозъците: Че повечето кадесари са работели за националната сигурност; Че тези от Шесто не са разбирали, не са знаели или просто са били принудени да пишат гнусните си доноси; Че Държавна сигурност е минало, че трябва да се гледа в бъдещето; Че времената се менят, нравите на ченгетата с тях и сега са добри хора...

... от два дни се пуля и не вярвам. Значи можело?

Необичайната стъпка за ограничаване на агентите от комисии и ръководството в парламента постигна много по-голям резултат от първоначалната си цел: Шумотевица.

Не че е за пръв път. Но все е половинчато.

Като скандала с папката „Гоце“, в която нямало „нито ред, нито знак“ от Първанов, а после същият беше избран за втори мандат.

Като случаят с Комисията по досиетата, която периодично дава повод на някого внезапно да се възгордее с миналото си. И която сама не е сигурна, дали функционира пълноценно, защото не е сигурна, дали МВР й дава всичко поискано от архива.

И дано не като с Божидар Димитров, който няма да пътува за сметка на парламента, но все пък ще пътува - на правителствени разноски.

В някои по-нормални посттоталитарни държави има създадени институти за национална памет, а такъв проект потъва няколко пъти в досегашните български парламенти. Наскоро в-к „Сега“ публикува интересна статия също по темата за паметта. България единствена не фигурира в клипа на ЕК по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Съвсем скоро предишното мнозинство се опита да постигне вписано в закон „уважение“ за активните борци, а година по-рано „изтри“ три дни от Народния съд – от 9 до 12 септември.

Крайно време е темата отново да дойде на дневен ред. Крайно време е промиването на мозъци да спре и да премине в осъзнаване и оценяване на миналото. Крайно време е, ченгетата да бъдат накарани да се срамуват, а не да се пъчат по телевизорите. И по-добре късно, отколкото още по-късно или никога е време за лустрация. Щом в Полша не е било късно преди две години, значи в България е точно навреме.

И е крайно време тийнейджърите да научат, че бай Тошо не просто е бил смешен, но е бил и лош чичко. И че агентите не са били готини шпиони, а често крайно неграмотни пролетарски глупаци.

Снимка: Интернет. Tweet

Визия за ревизия и прокурорски ескадрони

Парламентът вече официално декларира, че ще ревизира управлението на тройната коалиция и последните му сделки. Главният прокурор с подновени сили ще организира звена за престъпността и корупцията по високите етажи на властта.

Един мъничък детайл се губи в грандиозния план. Последиците.

Значи ли ревизирането на сделки тяхната отмяна? Значи ли установяването на престъпление – присъда? Значи ли бързото обвинение и бързо съдебно производство? Или обратното: Ще остане ли възможността за съкратена процедура и при сериозните престъпления, при която наказанията са толкова минимални, че всъщност са символични?

Жокер от доклада на Европейската комисия, която препоръчва „интегрирана стратегия срещу организираната престъпност и корупцията“. А именно: „специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения“.

Съдебната власт отговори с готовност да преследва, но нищо не спомена за решенията и съдилищата.

Още малко: „Спешно“ нов Наказателен кодекс и подготвяне на нов Наказателно-процесуален кодекс.

Засега не съм чула това да е в приоритетите на новото Народно събрание, въпреки че проектът за НК се точи от незнам кога си. Ако греша, съжалявам. Много се надявам да греша.

Кратки моменти, но важни детайли. В противен случай всичко се превръща в първоначална шестмесечна еуфория и последващо продължително недоволство от познатата безнаказаност.

Снимка: "Дневник". Tweet

Кой гепи бетоновоза?

Един човек откраднал бетоновоз.

Не съвсем го откраднал, дали му го.

Човекът обърнал бетоновоза.

Възмутително. Тоя, дето му го е дал, взел да се вайка, че му е откраднат и как така е обърнат.

Крадливият шофьор избягал.

Не съвсем избягал. Закарал се докъдето трябва и се прибрал.

В парламента. И сега си трае.

Но всъщност версията, по която не се работи, е: Че двамата си управлявали заедно щастливо бетоновоза, като единият формално държал волана, пък другият – мандата, а отвреме – навреме се сменяли.

И изобщо единият вдигнал пенсиите, а другият трупал негативите на чужд гръб, после се изказал лошо, докато първият не бил достатъчно печен в Пи-Ар-а и тълкуването на звездните конфигурации.

Пък бетоновозът заприличал на трабант от дружно преобръщане и търкаляне. А БСП се депресирало, че са малко садистичните избиратели. А ДПС щастливо се изтупало от праха и се укрило.

За третия пътник или добро, или нищо, в случая нищо и мир на праха му.

Първият и третият създали рубриката „Лична партийна драма“.

Вторият почива в дворец в Дръндар, който не е негов, макар и купен с негови заплати, които не съвсем е получавал, като не е ходел на работа. Така записано в имотното му състояние. А в житейското е записано: Несменяем. Дава рамо за катурване на... всичко. Стига да му го поискат, все пак.

Инспирация за алегорията.

Снимката е от Всеки ден, които май са я взели от БГНЕС.
... Tweet

Бау – бау.

Тук и сега няма да си говорим за стабилност, промяна и други висши идеали. Ще си говорим за бойни викове, тупане по гърдите, шумно оригване и други работи „по мъжки“.

Няма да си говорим за етикет, сгъване на салфетки и лебедова грация.

Троп!

„Мойта работа е да строя“! (Не да преговарям). „Утре ще им хвърля мандата и ще ги пратя на избори“!

Това е реакцията на човек, чието детско всекидневие е преминавало в улични битки на път за училище. Който се е учил от най-добрите двама, от които е усвоил и съчетал просточовешкото говорене с ореола на свръхчовек. Който е пример за мнозина, защото с тия две голи ръце е постигнал по-добро МВР, повече метро и любовта на 1 млн. и 700 хил. души.

Чудесно, но: И Светаго Духа да му е кацнал на рамото, явно не успява да го подсети, че:

Политически субект, който разполага с малцинствено (макар и) мнозинство, не е редно да си позволява кучешко отношение към потенциалните съюзници.

Не мята мандати и пръчки, и не демонстрира властническо отношение, защото макар и с мнозинство е в позицията на търсещо подкрепа малцинство.

Не си позволява да натирва в колибката точно тези, които му трябват и са му били най-добър приятел преди изборите по собствено определение. Защото точно тези „тези“ си имат в характеристиката на вратлето написано „Достойнство“.

Може да няма коалиция, може да няма дори меморандум, но може ли да има уважение?

Пък и тази жена, бъдещият правосъден министър... та тя Маргарита Попова ли е или „Марга“? Магазинерката от кварталната бакалия?

На снимката си пише откъде е. Tweet