Из дневниците на НСО

През няколко месеца, макар и не с точна периодична повтаряемост, недобросъвестни граждани се опитват да атакуват с лични автомобили кортежи на Националната служба за охрана. Знаете, това са едни големи, черни коли със сини лампи, които на пътя са групирани шахматно и придружават някой висш държавник. Всъщност това е моята версия, че се блъскат нарочно в кортежите. Версията на НСО е доста по-благосклонна към тези хора и обикновено гласи, че предизвикват инцидентите по невнимание. Версията на потърпевшите е, че колите на НСО обикновено се разполагат по почти или цялата ширина на шосето, карат прекалено бързо, изтикват другите автомобили от пътя, а понякога пътуващите в тях дори се опитват да се саморазправят с юмручен бой с обикновените коли. Поне според последния случай. Разбира се и за щастие тези свидетелства досега не са довели до санкции на служители на “охраната”. Такива биха били най-малкото нечестни, след като тези хора пазят с цената на собствения си живот толкова важни хора за бъдещето на държавата. В този смисъл е необяснима обществената реакция при всеки един такъв случай, след като има редица доказателства, че НСО никога няма вина, да не говорим, че понякога името на службата е замесено абсолютно неправомерно.

Сега сериозно. Кратък преглед на инциденти от последната година и половина дава ясна представа как стоят нещата: През лятото на 2009 г. се появява новината, че кортеж на премиера Борисов е предизвикал верижна катастрофа край Варна. Резултатът е няколко смачкани ламарини и един мотоциклетист със счупен гръден кош. Няколко несвързани (освен от самия инцидент) човека дават показания, че катастрофата е заради автомобили на НСО, но премиерът и НСО изобщо отричат да знаят за какво става дума. Не е известно да има последици.

През април 2010 г. автомобил на НСО с военния министър Аню Ангелов катастрофира в София, при което са пострадали 4-годишно дете и самият министър. Назначена е вътрешна проверка, при която дни по-късно става известно, че май автомобилът на НСО е минал на червен светофар и шофьорът му “може би” има вина за катастрофата. Резултатите от проверката така и не стават ясни.

Една история с идиотско развитие и отново без ясен завършек: В края на септември миналата година кортеж на президента Първанов предизвиква инцидент близо до Ловеч. Поне така твърдят потърпевши и очевидци. Говорителят на полицията в Ловеч също казва така, а малко след него началникът на полицията отрича да има подобно нещо. Директорът на НСО Димитър Димитров категорично отрича автомобили на службата да са замесени в инцидент, нито изобщо служителите са забелязали да има такъв. Явно само президентът е видял, защото паралелно пресслужбата му разпространява съобщение, че инцидент е имало, но не е с участието на НСО. Историята свършва тук.

На 1 октомври миналата година се случва абсолютно нелепа катастрофа, при която служител на НСО се блъска в автомобил, който в този момент е спрян за проверка от катаджия. Полицаят е пострадал. Директорът на НСО признава, че катастрофиралият е от охраната на резиденция “Бояна”. Няма информация за последици.

А този петък, преди два дни, кортеж на премиера и здравния министър участва в инцидент, при който джип от охраната се удря странично със Ситроен на студентка. Пардон, Ситроенът на студентката се удря в джипа на охраната. Според първата версия (на студентката) кортежът я е избутал от пътя, а при изпреварването джипът се остъргва в нейната кола и дори юмрук на охранител удря по тавана. Според втората версия (на НСО) студенката изобщо не е гледала къде кара и се е опитала да маневрира вляво, докато я изпреварват. В НСО тече вътрешна проверка, съобщи директорът Димитров. Междувременно макар и само два дни по-късно и тази история вече минава в безпаметното минало, според мен по чисто психологически причини: Кой ще се сети да чака резултат, като е ясно какъв ще бъде, ако изобщо го има.

Случаите със служителите на НСО далеч не са само изброените и изобщо не са само на пътя – миналото лято например охранители на председателя на парламента Цецка Цачева се биха с румънци (от “Ромпетрол”), като отново имаше спекулации охранителите ли са нападнали румънците или румънците са нападнали охранителите. Извадката обаче показва едно: НСО никога няма вина, информацията за инцидентите винаги е изопачена и резултати от проверки и последствия за служители не следват. А законите все пак са за всички.

Снимка.

Публикувано във в-к Пари.

Tweet

Ценностен бъг

Аз искам да бъда унижаван, не се притеснявам да ми нарушават правата, няма нищо лошо това да се случва и с всички останали граждани. И те не трябва да се притесняват, ако не вършат нищо нередно.

Това е обобщение на приповдигнатите изказвания на министри след началото на скандала с подслушване на членове на кабинета. “Не ме интересува”, “Не се притеснявам”, “Нямам какво да крия”, “Не виждам нищо лошо”. Това вече са реални реплики, последната е на премиера Бойко Борисов. Външният министър Николай Младенов пък обяви, че хич не го и интересува. А трябва.

Когато министрите, хората, които правят политиката на държавата, обясняват по медиите и на публични места, колко е прекрасно да се подслушва, защото престъпността трябва да бъде преборена, това се нарича промиване на мозъци. От сряда то официално е наредено от премиера Бойко Борисов, който на заседанието на правителството обяснява “бавно и напоително” по собствените му думи, защо това е правилния път. И предупреждава министрите си: “Те ви подтикват да кажете „Ние не искаме да ни подслушват” Да, когато работиш честно и почтено, няма кой да те подслушва”. Което може да се тълкува като признание, че подслушваните министри не работят “честно и почтено”, но това е една друга тема.

Колкото и да е притеснително защо подслушванията се увеличават (двойно, по данни на градския прокурор Николай Кокинов), доколко са основателни, регламентирани ли са и най-вече – с каква цел се правят, развитието на историята показва един още по-тревожен феномен: Поведението на ръководителите в управлението. Не е съвсем нормално през 2011 г. хора, които са министри, претендират да са модерно мислещи, че водят страната в правилната посока, самоопределят се като демократи и така натататък, да реагират по подобен начин. Проблемът става още по-сериозен, ако наистина са вътрешно убедени в позицията си, а не става въпрос за поза. Защото това издава генерален бъг в ценностната система. Не при един, а при няколко членове на кабинета. Дотук единствено правосъдният министър Маргарита Попова еднозначно разкритикува безконтролното и масово подслушване.

Ако още не е ясно, разсъжденията в посока, че този вид репресия е добра и правилна политика, са за едни други времена и един друг тип държава. При един от най-големите подобни скандали, т.нар. Бръмбаргейт с подслушването на главния прокурор Никола Филчев преди повече от десет години, дебатът беше за начините на ограничаването на безконтролното подслушване и “отрязване” на изостаналите от комунизма привички на службите. С демонстративното си одобрение към възродената тенденция сега управляващите на практика възстановяват именно това мислене. И както вече стана дума – май проблемът е, че те просто точно така си разсъждават. А щом така си разсъждават, нямат място в ръководството на европейска държава в 21 век.

Публикувано във в-к Пари

Tweet

Да граничиш с „врага“ си

Ако някой направи анкета с въпрос: „Мислите ли, че България може да се превърне в световна сила и най-велика държава, кръстопът, лидер“, е много вероятно мнозинството да отговори: „О да, само ако се откачи от Румъния“. Подобен тест сигурно би дал същите резултати и в северната съседка. Там въпросът разбира се би бил обратния.

А пък ако в анкетата има въпрос: „Какви асоциации ви създава думата Пакет“, е много вероятно отговорите да са по равно с „мръсни помисли“ и „София и Букурещ чакат нещо от Брюксел“.

С други думи, ако се пита кои са основните спънки пред България при интеграцията в Европейския съюз, сред основните отговори ще е „Румъния“. А ако се пита, кои са те пред Румъния, напред ще изплува „България“.

Изфабрикуваната за удобство мантра, че София и Букурещ се разглеждат от Европейската комисия като едно и че трябва да бъдат разделени, се повтаря отпреди присъединяването към ЕС и ще продължи да се повтаря още дълго време. По сайтовете вчера се появиха заглавията, че Румъния обвинява България за заплахата от забавяне на членството в Шенген дълго след като политиците тук повтарят същото (с обратен знак, разбира се). Разликата е, че когато е тук, всички кимат одобрително, но когато съседката се изкаже, всички цъкат възмутено. В общи линии вечните взаимни нападки вече се превърнаха в сериал, който може да се нарича „Да граничиш с врага си“.

Да обвиняваш някого другиго за собствените си недостатъци винаги е удобно. Само че оценките на Брюксел и на някои страни членки никога не са обобщаващи. Няма доклад, в който да се казва „България и Румъния трябва да направят еди какво си“. Има си доклади за България и доклади за Румъния. С посочени конкретни проблеми в тях. Но вместо някой да се занимае сериозно с повтаряните до втръсване и вечно натъртваните призиви за п-о-в-е-ч-е у-с-и-л-и-я при борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи примерно, е по-удобно да се включи извинението, че нещата не са толкова зле, а проблемът е в Пакета.

По ирония на съдбата тези дни се появи поредният доклад в WikiLeaks за България, който приземява тезата, че някой друг е виновен за европейската съдба на страната (понеже ако не е Румъния, то е опозицията, която и да е в момента, която праща неверни сигнали на запад). Той потвърждава недоказаните досега подозрения, че докладите на Еврокомисията, макар и в повечето случаи критични, всъщност са доста по-меки от реалния поглед на Брюксел. Отбелязано е, че промените на София са само козметични и единствената им цел е по-добър следващ доклад. Между другото чисто статистически в тях се оценяват предимно „усилията на правителството“ да направи нещо си, а не самото нещо. Та според документа неизвестен представител на ЕК въздъхнал през пролетта на 2009 г.: "Как да ги накараш да реформират, когато не искат?“ Е, как. Няма как. Съседката винаги е на линия за оправдания и обвинения.

Публикувано във в-к Пари

Tweet

Да запишат Цветанов в конституцията

Полицаите ще протестират за пари за бензин, ама не срещу Цецо Цветанов, а срещу правителството, защото то му пречи да им купи бензин. Нещо такова. Цветанов е особена бира в правителството и не е хубаво то да му се пречка. Затова по възможност Цветанов трябва да бъде изведен от системата като независима власт, която да контролира останалите три (с медиите - четири).

Той и без това прави опити да им се бърка, особено на съдебната, където дава нареждания как да решават делата. Даже съдебната власт така ще стане излишна и на никого няма да му пука ефективна ли е. Просто Цветанов ще казва кой заслужава да бъде осъден и кой заслужава да бъде пуснат, за да може да го заловят пак показно.

Освен това той очевидно вече има по-голяма власт и в правителството, щото е успял да измуфти от Дянков 50 млн. лв. повече, незнайно как и за какво. Сигурно за технически прегледи и бензин. Не е лошо тези отношения също да бъдат регламентирани.

И ще се отърве от парламентарния контрол, където го питат тъпотии. Например откъде – накъде полицаи бият невинни (бе и да не бяха невинни) хора в Кърджали. А Цветанов е на мнение, че проклетите депутати само политизират една успешна полицейска акция и си вадят дивиденти на негов гръб.

Не на последно място най-накрая хората ще спрат да питат защо трябва да го гледат всеки ден в сутрешните блокове и всички медии, защото ще е ясно, че отговаря и за тях. Следователно може да се снима колкото си иска.

Но всъщност най-важното е, че това ще има отражение върху емоционалното състояние на полицаите и те най-накрая ще се почувстват равноправни. Тогава няма да им дреме за кубинки и бензин, защото тия работи ще бъдат записани в закона като парите за тоги на съдиите примерно.

И България вече няма да е парламентарна, а цветанова република. Това трябва да бъде записано в конституцията, с което малцинственото мнозинство в парламента може малко да се озори, ама може пък и да стане. Все пак ще се прочуем в цял свят и всички ще идват да ни видят, да ни се порадват и да посъживят туризма, който както знаем е капител на икономиката и затова получава префернициално ДДС и особено внимание. Уф, отплеснах се.

Снимка.

Tweet

Тая дума да я забранят

В „Програма на правителството на европейското развитие“, която ГЕРБ представи по повод 100-те дни от управлението си, думата „реформа“ фигурира 28 пъти. Всъщност ако някой реши да си я припомни, няма начин да не види разликата между зададената посока и това, което се случва година по-късно. Например като цел №1 е записано поддържането на балансирани бюджети. Но както и да е, мисълта ми беше за реформите.

Защото след като даде на заден за здравната, сега същото се случва и с образователната, и с пенсионната, а реформата в съдебната система е зациклила на документ с пожелателен характер, озаглавен като „стратегия“.

Вярно е, че има още три години, но вече има и характерно поведение, което не е много праволинейно. И както е тръгнало това ще е просто поредното правителство, което ще изчерпи „структурните реформи“ с чопване на някои законови текстове тук – там, с които да забърка още по-голяма каша в системата. Най-малко отлагането няма да е за кратко. Следващата година има местни и президентски избори. Времето не е удобно за ядосване на обществото. За да не се подвеждат и следващи правителства да обещават неизпълнимото, най-добре е думата „реформа“ да я забранят. Че някои хора преди време им повярваха.

Снимка: Монитор

Tweet

Сезонът на активните мероприятия

Няколко неща се случиха в рамките на няколко дни и предизвикват няколко едни и същи въпроса. Как по-точно правителството на ГЕРБ играе с Първанов. Или може би въпросът е как точно се цакат. Не знам. Просто няколко факта:

Простотията с пистата за Формула 1, на която необяснимо Бойко Борисов и Трайчо Трайков се вързаха. Може и да не са се вързали, може да са се опитали да играят заедно, но нещо не им се получи. Румен Петков е щастлив. А двамата с Първанов обичат да се хвалят един друг.

Мистериозното разследване срещу министъра на транспорта Александър Цветков. Започнато и продължено от в-к Стандарт. Който е на Тодор Батков, който има орден "Стара планина" от Първанов. Непотвърдено, неотречено. И незащитен от шефовете Цветков.

Изненадващите изказвания на самия Първанов за ускоряване на проекта АЕЦ „Белене“. Говори все едно е по-наясно от самото правителство, какво ще се случва.

Не съм сигурна, дали въпросът е какво по дяволите се случва между правителството на ГЕРБ и Първанов, или какво прави Първанов с правителството на ГЕРБ? Или пък какво се опитва да прави ГЕРБ с Първанов и неговите хора.

Според мен участието в играта е доброволно, а цакането друг въпрос. Но преди всичко прецаканият участник се е съгласил да участва в играта. Иначе трябва да е много тъп. Аз залагам на първото.

Снимка: BNews

Tweet

Липсата на реакция е равносилна на толериране

Преди един месец някакви пишлемета набиха няколко души в трамвай №20. Последваха следните неща: силно възмущение, протести и всякакви остри реакции. Та даже президентът Георги Първанов обяви, че е притеснен от проявите на ксенофобия.

Ксенофобия, при това в краен вариант, е точната дума за поредната идиотщина на Волен Сидеров, който решил да се саморазправи с турски телевизионен екип. Екипът е имал разрешение от външно министерство да снима, а гост е щял да бъде културният министър Вежди Рашидов. Тук има и повече снимки.

Няма нито официална, нито неофициална реакция от управляващото мнозинство. Моето мнение е, че е напълно възможно и никога да няма, предвид прегръдката на Атака с ГЕРБ. 

Само че има огромна разлика между няколко неуравновесени младежи и депутати, които много са си повярвали. Освен това липсата на реакция е равносилна на мълчаливо съгласие и толериране на ксенофобията. 

Впрочем не знам какво пише по речниците, но обяснението на думата според уикипедия е ненавист към чужденци „поощрявана, търпима или стимулирана от властта“. Чудно.

Снимка.

Tweet