Цикличност

Пак се срещаме. По същото време. Отново тук. Е, на отсрещния ъгъл, а косата ти е малко променена. Не се е променил блясъкът в очите ти.

Пак говорим. За същото, но с по-малко думи. Всичко е ясно.

Преглед на новините. Отново лоши закони, нерегламентиран лобизъм, руски интереси, простаци политици, корумпирани магистрати, нагли министри, съседите, президентът, хората, улиците, сградите.

Вечното усещане, че искащите и осъзнаващите са прекалено малко.

Веднъж ми разказаха една кръчмарска история. Поднесли на дамата три филета развалена риба. Дамата не била със запушен нос, веднага се оплакала и поискала нова порция. Тя съдържала две пресни филета и едно старо. Дамата се отчаяла от наглостта и заради нея преценила, че няма смисъл да се разправя, изяла двете и оставила третото. Но разбира се платила цялата порция

А какво да правим с теб, когато ни поднасят притоплен АЕЦ, наново подправен закон за подслушванията, поукрасен Южен Поток, доизкусурен Бургас-Александруполис, когато съдебната система си пише 6+ точно в пика на най-гнусния си скандал, когато депутатите си броят гаджетата и чиниите, вместо проектозаконите, когато едно червено беемве щеше да ме сгази заедно с детето в ръце, когато президентът убива защитени животни, но не носи срама си, носим го аз и ти.

Които се срещаме тук, на същото място, със същите теми, в различните години, леко променени, малко остарeли, може би поумнeли, може би оглупели ... Какво да правим? Ние с теб.

Казват, че жертвите на домашно насилие постепенно свиквали и дори се пристрастявали към него така, сякаш това е нишката, на която се крепи живота им. Значи прибира се мъжът и ако няма салата – пердах, ако има – пак пердах. За всеки случай. Лафът е, че тези жени винаги има какво да ядат – бой.

Каква трябва да бъде честотата на повторяемост, при която насилието започва да се приема с безчувственост и безкритичност? Tweet