Образно
казано ми прилича на искане да развиваш
генетиката, за да съживиш динозавър, с
единствената цел да го впрегнеш за оран.
Или да въведеш 3 D принтирането
в „Кремиковци“, за да произвеждаш
капачки за домашни консерви.
Или да
губиш времето на тийнейджъри да
практикуват в учебно време като шлосери,
заварчици и автомонтьори, защото вече
и тук технологиите са водещи и не можеш
една машина да задвижиш, ако не разбираш
от тях. Пардон, последното не е хипотеза,
а реална теза.
Опитва
се да го докара уж на симбиоза между
приоритет за високите технологии –
сфера, в която България безспорно би
имала огромен потенциал при правилна
образователна и дружелюбна към
инвеститорите политика, и възстановяване
на загиналото промишлено производство,
каквото наистина може да съществува,
но само там, където има съответните
нишани и в доста по-различен вид.
Сбърканата
работа е, че и двете получават обратното.
Високите
технологии се блъскат в минорния дух
на българското предприемачество или
т.нар. бизнес климат, провокиран от
враждебна централна политика, задушаваща
бюрокрация и неадекватно образование
(и още по-неадекватни схващания за
реформирането му).
„Реиндустриализацията“
пък дотук си има едно определение и то
в повечето случаи е „опити за неправомерна
държавна помощ“. Дупката се формира
между затрудненията за частните
инициативи (виж горната точка) и желанието
за социална манипулация и ментално
окупиране на носталгиците и „гладуващите
работници“.
Има
две причини да се случва това.
Първата
е, че по-лесно се правят схеми и кражби
по познати и утвърдени начини и с
участието на държавата. Затова се залага
на възстановяване на някогашни държавни
предприятия с държавна помощ и със
съдействието на държавата за издирване
на „частни инвеститори“. Не чрез
отваряне на възможностите икономическите
субекти да се наместват спрямо нуждите
и възможностите.
Втората
е, че се прикрива по-лесно чрез набиране
на държавообслужващи фен клуб и агитка.
Дърпат тънките патриотично националистични
струни на озверяло и оскотяло население
чрез запушване на уши, усти и очи. С думи,
хляб с боб и с визуализация на бумтящи
машини и силни работници, ерго мощна
държава – повод за здраво тупане по
тумбака и одобрително оригване.
И
това винаги е било така – в световен
мащаб.
Индустриалната
революция цъфнала някъде през 18 век и
вързала къмто 19-и. Характеризира се с
техническия прогрес, задвижен от някои
умни и немързеливи индивиди. Те измислили
и започнали да използват машини. Така
с по-малко на брой човеци можели да
произвеждат по стотици бройки от нещо
си, което преди се произвеждало в единици
от повече на брой човеци.
Много
хора се противили на въпросната революция,
защото според тях им взимала хляба от
отрудените ръце и сваляла риза след
риза от потните им гърбове.
Някъде
по-нататък поумняването напреднало
някои и започнали да превръщат мозъците
си в капитал, а черните нокти и потта
ставали все по-неприемливи. Нововъведенията
се превърнали в мода, а бачкането като
вол във физическия смисъл на израза се
преместило към фитнесите.
Икономиката
на знанието взела думата и се стигнало
до абсурдното състояние цяла парна
централа да може да се управлява от един
човек на един пулт, плюс трима пазачи и
двама дежурни в случай на авария.
Междувременно умното човечество работи
по въпроса и на тях да им отнеме ангажимента
с разработването на още повече и коя от
коя по-прекрасни технологии.
Такъв
е ходът на нещата, няма как да бъде
избегнат, но има защо да бъде изопачен.
Психологическият
проблем е трудно да бъде заобиколен, но
по-големият е злоупотребата с него.
Начинът, по който се представя идеята
за реиндустриализация, не говори за
желание за икономически растеж,
възстановяване, работни места и прочее
словесни бълвочи. Говори само за две
неща: Кражби и забаламосване.
Управляващите
няма да възстановят каквото и да е
производство, каквито надежди се стремят
да вдъхват. За национализация на
предприятия трудно може да се говори
дори и при тази власт – ще си остане със
заплахите, които апропо също хващат
дикиш.
Но
със сигурност ще възстановят едно
загинало с комбинатите мислене, което
ще е още по-контрапродуктивно и от самите
им действия.
Вкараните в поточната линия и национализираните мозъци могат да легитимират всякакви кражби, лъжи и престъпления, защото стават съпричастни с тях в името на несъществуващ идеал.
Вкараните в поточната линия и национализираните мозъци могат да легитимират всякакви кражби, лъжи и престъпления, защото стават съпричастни с тях в името на несъществуващ идеал.
P. S.
Тенденцията е явна и е яхната
не само от правителството. ГЕРБ също се
върна към работните места по любимите
им недовършени магистрали, примерно.
Бареков в прав текст говори за столичната
периферия като „работническа София“,
която била двигател. И пр.
1 коментара:
Права сте! На зле отиват нещата....
Публикуване на коментар