На думи и на дела

„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?

Снимка: в-к "Капитал" Tweet

Параноидна шизофрения

Страдам от натрапчивото чувство, че нещо не е наред, дори когато всичко е. Може да попитате хора, които ме познават. А от два месеца започнах и да халюцинирам.

Първо ми се привиждаше, че парламентът, който имал много работа и заседава извънредно през август, нищо не върши. Положението се влоши през септември, когато в редовна сесия пак ми се привиждаше, че депутатите твърде рано си тръгват, защото изведнъж работата им намаля. Мъчно ми е за тях.

Правителството заседаваше с дневен ред от по пет – шест точки, а тази неделя стана ужасно: Събрали се извънредно в почивен ден. Министрите с кървясали от сметки очи обясниха за ресорните дефицити. Финансовият министър, каза че бюджетът е труден. Министрите били недоволни. Притеснявам се за тоя бюджет и кризата му, щом още на правителствено ниво не го харесват.

Притеснявам се и за здравето си. Щяха да ме лекуват с пари от акцизи, но премиерът се отказал заради някакви дядовци с домашна ракия. В името на традициите ще им вдигне само Ардата, а на алкохола и горивата ще го спести. Наистина полудявам! Нима вярва, че дядовците плащат акциз за шльокавицата си? От кой винпром са го убедили в това вчера и защо обществото не знае?

Аз не съм цялото общество, но в частност предпочитам да няма дебат. Премиерът поискал такъв на широка основа – министър срещу бивш министър на множество очи – за наследството и справянето с него. Час по-късно в студиото на „На 4 очи“ бившият премиер поиска тет – а – тет дебат с настоящия премиер. Мразя тази дума, влезте ми в положението! Натрапчиво ме преследва спомена за предизборната кампания.

Предполагах, че тези настроения идват от стрес. Но вчера със сигурност си поставих диагнозата параноидна шизофрения. Халюцинациите се засилиха. Реалността се изкриви. В ушите ми звучеше Бойко: „Бургас – Александруполис – Не!“ , а върху него чувах Трайчо с „обществеността трябва да бъде убеждавана, проектът е отворен, не виждам причина ... “

Не знам вече, кое е истина и реалност. Притеснявам се. За себе си и за министрите, които заседават извънредно в неделя. Все пак дори истинските театри не работят всеки ден и имат ваканция.

Снимка Tweet

Математика за второкласници и история за емигранти

Спомням си тези много гадни задачи, които се учеха във втори клас. Ако сложиш скоби, резултатът е един, ако ги махнеш – друг. Научих ги, няма как. Обаче после животът ми показа и други скоби, при които математиката става по-относителна наука и от философията. Примерно едно плюс едно е две, но не и ако в скобите е уточнено, че едното бутче е развалено и като се съберат, цялата манджата отива в боклука, барабар с прясното бутче.

Друг пример. Едни милиони от акцизи в бюджета са такива, само ако не отидат за: реклама срещу цигарите и алкохола, „масов“ спорт (каквото и да означава) и нещо, наречено здраве. Сухата математика е вярна, единствено ако сухата статистика не я опровергава. Сухата статистика, ако някой я поръча, би посочила например, че досегашните рекламни кампании срещу цигарите са безрезултатни, че спортът е въпрос на личен избор, освен ако не говорим за часовете в училище или масови манифестации, и че здравеопазването може да глътне и Юпитер, ако преди това не бъде реформирано. С други думи ще съберем пари, за да ги хвърлим на вятъра.

Та така. Животът е показал, че да си наизустиш урока, не означава, че разбираш за какво става дума в него. Показва също, че ако не си запознат с обстановката, няма как да съчетаеш математическите с другите скоби. А че главният герой има проблем с осъзнаването на време-пространството, в което е попаднал, личи от изказването му на кръглата маса за здравеопазването днес.

Симеон Дянков не е на 20 години и дори да е живял извън страната, не е оправдание, че връщайки се като министър, не знае коя е Мими Виткова. Не е прочута като Бойко, но е бивш министър в най-спорното правителство от прехода и е директор на един от частните здравни фондове. Все пак. Може да изглежда маловажно, но очевидно означава непознаване на ситуацията в страната и загуба на общата картинка. Лош симптом, според който в скобите след квалификацията „добър финансист“ трябва да пише (сухар теоретик).

... Tweet

Този лош, лош ЦУМ

Ужасно се възмутих тази сутрин. За пореден път. Отново разкритие на новата власт и доказващите лоялност стари структури: „ЦУМ взел без наем терен на Министерския съвет“, чета в „Труд“ за работата на Сметната палата.

Знаех си, че е мръсник този ЦУМ, макар и не колкото Пловдивския панаир. Такъв огромен магазин, а години наред да не плаща наем за паркинга на правителството. Не само, толкова е стресирал бившите министри, че те сигурно и не са си поискали парите. Както не са си искали дивидента от Пловдивския панаир.

Цензурата на „Труд“ важи само за тези, които не знаят кой е собственик на двата обекта. Иначе никъде в статията не се споменава името на незнайния герой Георги Гергов.

Сега въпросът е: Дали ефектът от разкритието ще е същото, като това в Пловдив, от което остана единствено висящо някъде в пространството оплакване на икономическия министър? И дали държавността ще се прояви в толкова чиста, висша и безкомпромисна форма, както я видяхме в Славяново?

Не бе. Искам да кажа, няма ли да му издигнат един паметник на този човек?! Може да е на някое тепе в Пловдив, а може и да е пред Министерския съвет в София.

Снимка: в-к Капитал Tweet

Еволюция на удавника

Тази сутрин видях по телевизията кадър от наводненията на Филипините. Стотина филипинчета (нали са мънички), плуват като видри в голяма река, очевидно бивше шосе. Главичките (толкова се виждаше от хората) не крещяха, не плачеха, не търсеха бряг. Просто си се плицикаха, както се казва.

Бедствие. Остава ти надеждата тайфунът да отмине бързо. Ако му хареса и вземе да се задържи, на човечетата им порастват ципи на очите и между пръстите, започват да дишат под вода и да се радват на дъжда. А иначе нямам нищо против дъжда, стига да е в нормални количества.

Раздвоена съм в желанието си дали пък не искам да ми пораснат ципи. Ясно е, че двамата първи мъже в държавата са „бивши“ ченгета, обаче ми идва в повече.

Полицаите, техните обувки и патрони, подкупите, нападенията, присъдите... Добрите и лошите ченгета, гадните им условия и полезната им работа. Или обратното – всеки ден е различно. Но не това е най-лошото.

Капката в чашата са кирливите ризи на ДАНС, Алексеевци и Петровци, Петковци и Сертовци, Кольо Парамовци и Цвятко Цветковци. А пък в днешния „Труд“ (къде ми беше умът да го отварям) и Иван Чобанов.

Но да, да знам. Службите за сигурност са стълб на самоувереността на гражданското общество и пр. Обаче също знам, че проблемите е добре да се решават, а не просто да се обсъждат по медии, градинки и кафенета. А дали начинът е допълнителното компрометиране на същите тези служби от архаични дълбоководни чудовища с фосфорециращи лампи на главата?

За еволюиралите удавници вероятно това е просто поредното забавление, за мен е потоп.

... Tweet

АЕЦ, НЕК, РВЕ, ВВЕР и дори Токамак

Германия подаде поредния, но пак неподплътен от решение, сигнал. RWE можело да се откаже от АЕЦ „Белене“. Хайде бе. Ако RWE още не се е отказала, то наистина е въпрос на време след обявеното съветско нахлуване. Замаскирано с предполагаем отказ от дялово участие на българската страна, обявено от финансовия министър. Който малко по-късно се оплака, че му се губят 400 млн. за българо-руски джойнт венчър. А бившият енергиен министър Петър Димитров отговори, че компютрите са компоти, милионите не са 400, а 300 и не са за съвместно дружество, ами за оборудване, което ще трябва после, а не сега, но е било по-евтино и... а?...

Въпреки напъните на псевдо и убедени еколози, атомната енергия е най-ефективна, евтина и дори екологична. Точка по този въпрос. Основният проблем при нея е складирането на отработеното гориво. Дали това се прави като хората или като в онова далечно село в сибирската тундра, чието име не помня и където ходят хора с по две глави и три крака, е един съвсем отделен въпрос.

Но със сигурност вместо допълнителни ВЕЦ (неефективно) и ТЕЦ (мръсно) мощности, ако на България случайно й е притрябвал повече ток, то той е добре да идва от АЕЦ.

Обаче първо не ми е ясно, защо се поддържа напъна за допълнителни мощности, след като при спрени четири реактора с обща мощност 1760 МВт (ако правилно смятам) НЕК е на загуба и се чуди къде да си продаде тока. Но дори да се налага, по неясна за мен причина:

Се чудя, защо след като цари единодушие по въпроса, че е по-добре да се работи над допълнителни реактори във вече съществуващата атомна централа в Козлодуй, трябва изобщо да си говорим за бетона и крановете на Белене. Така де, само защото има бетон и кранове ли?

Трето. Ако според геолозите зоната е опасна, кой смее да строи там нещо повече от туристическа атракция?

Четвърто: Кой по дяволите е казал, че задължителен партньор е руската страна с руските строители, участие, реактори? ВВЕР-ите станали по-модерни и безопасни, а руснаците разбират? И французите разбират. Имат дори Токамак и строят втори.

Пето. Когато никой не иска да финансира такъв проект, освен Русия, защо настоятелно се държи на него? Заради бетона и крановете, приемствеността и традициите? Или ВВЕР-ите и братската дружба?

... Tweet

Кой, кой? Как кой, кметът!

Кой ще бъде кмет на София?

Слушам. Не. Вие там? Не. Нов опит? Съжалявам, отговорът пак е не.

Давам няколко жокера:

Има известен опит в столицата, но разбира се нещата не зависят съвсем от него.

Не успя да свърши много работа по обективни причини.

Не е финансист, икономист, юрист или архитект.

Дори не е политик, в онзи абстрактен смисъл на думата.

Да пробваме отново: Кой ще бъде кмет на София?

... Не, не и не...

Не е Йорданка Фандъкова, въпреки че работата й като зам.-кмет досега беше също възпрепятствана от „външни причини“; въпреки че е руски филолог; въпреки че не е добър оратор. И въпреки че досега артикулираните й приоритети за София са образованието и цветята (???)

Най-доброто, което може да направи е да посади любимите си цветя в двора на Шефа. Защото ще се реди там, също както по думите му министрите се редят на опашка, за да получат нареждания.

Моля? Не, това няма общо с координацията между държавата и столицата, има общо с едновластието и желанието за такова.

Не виждам друга причина за издигането на непрофесионалист (дори да няма професия „кмет“, смятам е пределно ясно с какво основно се занимават тези хора). Човек, който дори и на харизма не може да се опре, за разлика от предшественика и работодателя си.

Така че, отговорът на въпроса е: Кметът на София се казва Бойко Борисов в лицето на първата жена начело на столицата и в тялото на широката дясна подкрепа.

Скоро и в други градове, както се твърдеше в рекламата. А още по-скоро и още по-прочувствени репортажи за напрегнатото и безсънно негово всекидневие.

... Tweet