Ужас! Приватизация на паничката!

Треперете деца! Лошите десни искат да приватизират държавния биберон на добрия чичко Станишев, а после ще вземат и вашите залъгалки!

Нали знаете, че Кремиковци се срина, защото беше приватизиран от лошите десни? Сега ще последвате съдбата на металурзите. Ще ви фалират пенсиите, ще ви фалират тока, ще фалират алгебрата и кирилицата. И Аспирина ще ви фалират дори.

Ще ви продадат Татковината. Ще я изземат от нашите инвеститори, дето вече са я бетонирали половината, и ще я дадат на чуждите, за да я фалират като „Балкан“. Прас!

Приватизацията на разкапващи се структури е най-големият кошмар за нас и за вас!

Можете да изберете тях, а можете да изберете и нас!
Ние ще одържавим всичко. Всичко ще дадем на добрата мама БСП, а тя ще дава на вас!

Ще вземем на малките капиталистчета паричките и ще спасим металурзите.

Ще ви вдигаме пенсиите и минималните заплати на всеки 1 юли с 10%, без да индексираме инфлацията. Инфлация няма да има, ще сложим в потребителската кошница само гнили круши и червиви череши.

Ще ви осигурим изобилие и излишък от скъп ток, който няма кой да купува, така че ще го ползвате вие, макар и на същите цени. Да си осветявате запушените комини, докато готвите на дърва (така е много по-вкусно и традиционно).

Ще свалим още повече нивото на университетите под мотото: Всеки българин - висшист!

Ще даваме безплатна българска ацетилсалицилова киселина на онкоболните, да си лекуват страданието от липсващите медикаменти!

Ще наложим целите 111 хил. кв. км. с панелени и бетонни плочи, така че никой чужденец да не ще да стъпи тук, мамка им мръсна, чужбинска!

Нека не позволяваме да приватизират страната ни! Нашата страна, драги избиратели. Вие си търсете друга.

Из писмо на Сергей Станишев до избиратели.

... Tweet

Вие сте практичен избирател!

Да не си мислехте, че Кочан е някое си затънтенто селце в Родопите, от онези обезлюдените. Не, село Кочан има около 3000 жители (което е ужасно много за българско село), има история, има дори тракийска гробница. Кочанци имат пръст при Баташкото въстание, участвали са и във Втората световна война, пострадали са от „Възродителния процес“. Имат обособена кочанска диаспора в Съединените щати, която е помогнала за развитието на селото. Имат си чудесна природа, върхове, от които се вижда Гърция. Освен това имат GSM-покритие на всички оператори и дори интернет. Ако питате кочанци, има и много хубави момичета.

Да не мислите, че в Кочан пасат карфици и си избелват ризите с whitening паста за зъби?

Аз си мисля, че кочанци искат да се развиват. За това трябват пари, но не под формата на по-високи пенсии. Нито под формата на принципно правителство. Те няма да запазят училището, което дава образование на деца и от съседни села.

Единствената партия, която се грижи за общините си и в извънизборна обстановка, е ДПС. Неслучайно, ако върнете назад, обвиненията за наливане на пари в общини под различна форма, са към Движението.

Какво друго прави, е отделен въпрос, а свързаният със случая въпрос е, защо никой друг не го прави? Защо по време на обиколката си Доган се обръща персонално към хората, с които се среща, а другите залагат на заплахи за безпринципност на централната власт. Кога някой ще обърне внимание на регионите и пропастта между тях и големите градове?

Така че голяма част от тези хора, освен поради страх, гласуват по определен начин и от напълно оправдана практичност. В селата няма място за идеологии, за тях там моментът е твърде закъснял.

... Tweet

Спретнат външен кенеф, две палмички отпред

В квартал Виница на Варна живеят около 20 000 души. Те не са се заселили там онзи ден, но си нямат канализация. От около три години местните власти копаят тук – там, но централизирана система не е изградена.

На 27 юни Виница се оказа спирка от предизборната обиколка на Сергей Станишев (БСП). Премиерът направи символична първа копка на канализацията в квартала. Той определи като недопустима липсата на инфраструктура за битовите нужди на живущите в третия по големина град на България (според "Фокус" е казал "втория").

Третият по големина град вече трети мандат се управлява от Кирил Йорданов (БСП). Трети мандат поред кметът не е намерил средства за канализацията на поданиците си във Виница. Тя ще струва 2,5 млн. лв., по данни на Станишев (БСП). Те са отпуснати от републиканския бюджет.

В местния бюджет на Варна може и да няма 2,5 млн. лв. за канали, но има 5 млн. лв. за палми, които кметът Кирил Йорданов (БСП) купи преди няколко месеца.

Част от палмите са разположени във Виница. До външните кенефи.

... Tweet

Мозъчен Армагедон

Понеже вечният спор за яйцето и кокошката продължава, а именно под въпроса: Лумпенизацията на народонаселението ли е причина за галевизацията и доганизацията на политиката или обратното, искам да заявя следната позиция. Отново.

Всеки сложен организъм дължи външното си състояние на съставните си части. Ако черният дроб е зле, носът става на гъба. Ако по лигавиците пълзят стрептококи, по кожата излизат пъпки. Ако има увреждане на лявото полукълбо на мозъка, не работи дясната част на тялото, както и обратното. При всички случаи следствието е видимо, а причината не.

Видимата част на организма е тежко поразена. Ако искате я наречете политика, ако искате - обществени отношения. Политиците се излъчват от суверена, наречен иначе народ. И когато в така наречения народ нещо не функционира както трябва, проявлението е особено ясно в политиката. И когато твърде много хора имат нещо сбъркано в собствения си организъм, това личи в обществените отношения, с които всеки се сблъсква всеки ден.

Когато съставните части на народонаселението или не работят, или работят грешно, парламентът се пълни с прогнили политици. Прогнилите политици съставят увредено правителство. Увреденото правителство прави метли и реди своите марионетки по управленските структури.

Когато нещото, наречено търпимост, не е в изправност, прогнилите и увредени хора във властта се затвърждават като лица. Когато има повреда в организма на народонаселението, то или пак гласува за тях след четири години, или не гласува изобщо.

Битката не е в телевизорите, битката е мозъците, но не тези на политиците. Те са проекция.

... Tweet

И все пак: Доган е герой. Пропагандата работи.

И на мен, както на сигурно стотици хиляди други хора, ми се иска поредното безумно нагло изказване на Ахмед Доган да има последици. Ще има, ама друг път.

Не можеш да го осъдиш, за какво? Не можеш да го изхвърлиш от политиката, защото организацията е достатъчно стройна (и става все по- ) и може да му осигури парламентарно присъствие за векове напред. Не можеш да му отрежеш хората от бизнеса, изпълнителната власт, администрацията...

Дори да имаше начин, той минава през създаването на пълна нетърпимост към ДПС, която не е нито етническа, нито е либерална, нито дори е бизнес-партия. Това си е парламентарно представената шапка на мафията. Капо ди тути капи.

А пълна нетърпимост към Доган не може да бъде създадена, защото всяко смело и искрено изказване, след първоначалната вълна на неодобрение, се изкривява и осмисля от тарторите на общественото мнение именно като: Смело и искрено изказване. Герооично изказване.

Всички ужасии, които Ахмед Доган говори за обръчи, „подпомагане на партии“, разпределяне на власт и пари, се пренасят върху другите политици и формации, и първоначалният гняв към него се превръща в гняв към цялата политическа класа. Която според масовото разбиране прави същите неща, но не си признава. А Доган се изповядва, пречиства и е герой.

Точно на избори тактиката е печеливша най-вече за кого? За Доган. Защото отвратените от историята други избиратели пускат капаците, а неговите, макар и също отвратени избиратели, гласуват.

И така. След масовото възмущение, героизацията започна. С тази статия на Валерия Велева в "Труд".

... Tweet

Каптагон, Галеви, Сашка или люлката на Бг-цивилизацията

Последният път, когато минавах през Дупница, не се оглеждах за забележителности, а търсех предизборни плакати на Пламен Галев. Не видях, може и да има, просто пътят не минава съвсем през града.

И преди съм стъпвала в Дупница. Тогава се чудех, къде ли е къщата на Сашка Васева. Не съм се оглеждала за фармацевтичната фабрика, но пък за нея от дупничани съм чувала. Разкази за времето, когато каптагонът не е бил наркотик, а легален стимулант.

Сега. Истината е, че почти никак не познавам града, а още по-малко жителите му. Обаче за щастие или нещастие това населено място ще си остане в историята именно:

С легендите за каптагона, за който има доказателства, но нищо доказано, а днес пак влезе в международен доклад. Без значение, дали в случая е дупнишки.

Със Сашка Васева, една от емблемите на поп-фолка от времето, когато стилът си беше истинска чалга, но още нямаше точна дефиниция (не че сега има).

И с братята Галеви, които успяха да създадат държава в държавата, диктатура в демокрацията и секта, неуловима от законите.

Сега. Първите два културно-икономически феномена са пренесени успешно на общодържавно равнище.

Например властта се занимава активно с мръсни вътрешни и външни далавери, които не просто не се крият, но и биват представяни като стратегически сделки.

Например перхидролените букли и големите цици са се насадили в така дълбоко в субкултурата, че се приемат за нормални, а за още по-нормално се приема, че излизат и от тези граници и окупират и по-възвишената естетика. Хм, последното в кавички.

Сега. Галевизацията (ама страхотна дума измисли министър Г. Паси, ако не друго) ще свърши същото. Това не е заплаха, а естествен ход на българската еволюция. С други думи: неизбежно е. Вече се е случило в Дупница. Така че е все тая, дали онези двамата и техните сродни души ще станат депутати или няма.

Галевизацията (за която в бъдеще ще бъде измислен по-обхватен термин), означава, че престъпността ще бъде вече наистина легитимирана като власт. Какво говоря, това вече е започнало. Не ти бърка в джоба – не ти е работа. Получаваш 30 стотинки увеличение на доходите понякога, доволен си. Щото може и да падат. Прах в очите.

Накрая забравяш, че си в Дупница, а не в Станке Димитров и не ти прави впечатление, че футболният ти отбор все още се казва „Марек“.

И искам да се извиня на всички дупничани, които не слушат чалга, не гълтат каптагон и не са фен на светиите на града.

... Tweet

Фасетъчна държава

Неведнъж ми се е искало да мога да като муха с поглед от 360 градуса да видя всичко наоколо наведнъж и да открия, кой по дяволите е изначалният проблем на тази държава. И да си отговоря на въпроса, как така когато навсякъде има само дъно, изведнъж то се разпада и открива нови и нови дъна.

Обаче и да имах фасетъчно око, пак нямаше да мога да видя всичко. Защото това е държавата на необхватен разпад. Всяка най-малка част се раздробява на още по-малки и по-малки, и по-малки. И всяко разлагане е като гориво за ново.

Идеологии на парче. Партийната система все повече прилича на разхвърляни в политическото пространство фракции, всяка самостоятелна, но готова да се закачи за друга. Кубчета лего. И като при завъртане на шарено колело, цветовете спират да имат значение и се сливат в една боза. Която отива в Народното събрание.

Парламентаризъм на парче. Народното събрание е като стара мащеха с чифт скъсани чорапи в ръце. Нито успява да контролира изпълнителната власт, нито успява да закърпи като хората законите. Лошо или добре скърпени, те не могат да бъдат опазени.

Право на парче. Законите в ръцете на съдебната система са топки пластилин. Системата е толкова независима, че сама може да избира, от кого кога да зависи. И да мачка и прилага правото както й дойде. Което дори и правилно смачкано, пак не важи.

Морал на парче. Бащата на феномена „Галевизация“ не е законът или съдът. Бащата е организаторът на инициативния комитет. Малките татковци са всички, които са се подписали. Другите родители са тези, на които не им пука. За тях просто доброто е в различни нюанси. Те са объркани, разпадащи се хора.

Хора на парче. Така се мисли за тях от партиите, парламентът с партиите, правителството на партиите. Парчето пенсионери, парчето работещи, парчето жени, мъже, деца, парчето на този и онзи етнос. Нищо, че всички са зависими едни от други. Партийната мисъл е фрагментирана, на класи.

Избори на парче. И вотът е фрагментиран. Всеки си гледа прослойката. Няма визия за държавата, не защото никой няма фасетъчни очи. Не защото няма кой да спре разпадането и да събере съставните части на държавата. Защото чупещото се дъно и новите по-долни хоризонти подвеждат, че не всичко е толкова зле. Да, ама е.

На повечето хора всички тези частици просто им лепнат по кожата като прах в лятна жега. Лошо, защото разложението трябва да спре първо на това ниво и после да тръгне нагоре.

... Tweet