четвъртък, 28 януари 2010 г.

Въздух под налягане


Хамстер с барета 
крачи по жълтите павета.

Ами така ми хрумна, има рима, пък и е вярно.

А Борис Велчев право си го е казал. По друг повод: „Хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”.

И аз като част от хората да си кажа мнението, че това е понеже държавата и престъпността си комуникират тясно. Великата операция „Наглите“ беше въпрос на политическа воля, точно като други показни арести преди. И пускането на престъпници по здравословни, доказателствени и други причини – отново са въпрос на същата. Пак както преди. Някой да не си е помислил нещо за честно и безпристрастно правораздаване.(?)

Та докъде стигнахме – до политическата воля? Или до криминалната воля? Или до липсата на воля, или до тясното сътрудничество?

Не бе, до хамстера с барета. Носи новия НПК под мишничка и целия съдийски състав между страниците му. Или не е барета, а е корона. Като символ на несменяемост. Някой с такъв прякор няма ли?

...

сряда, 13 януари 2010 г.

Закъснели реакции, преувеличени емоции и вечните оправдания

Изслушването на българския кандидат за европейски комисар предизвика диаметрални емоции в страната. Реакциите варират от патриотичен срам, защото Румяна Желева представлява не просто себе си, а държавата; гняв, че основната провокация дойде именно от българска страна в лицето на Антония Първанова; съжаление, защото евродепутатите са задавали прекалено остри въпроси; до пълно отричане на случилото се и преструвки, че то не е достатъчно сериозно, за да доведе до грозен сценарий като провал на гласуването на състава на Европейската комисия.

Аз съм българче и Изложихме се пред чужденците

Признавам, че и аз се чувствах неудобно, докато слушах дискусията в Европейския парламент. Всъщност отдавна изпитвам притеснение по отношение на кандидатурата на Румяна Желева. Обаче отказвам да нося срама на тази жена и стоящите зад нея управленци с техните решения, само защото съм част от населението на държавата. Ако не беше така, щях всеки ден да ходя изчервена, а не само когато се изложим в чужбина.

В същото време масовото схващене на ситуацията като традиционна байганьовщина показва ограничения обем критичност и закърнели реакции именно към всекидневните прояви на липсващ разум. Явно е нужно тази „национална особеност“ да бъде изнесена зад границите, за доведе до някаква доза възмущение. При това временно, преди отново търсенето на причините да разшири обхвата си извън ядрото на проблема. В подробности като включването на Антония Първанова.

Ама нали сме си наши?!

Напротив, атаката трябваше да бъде точно българска. Но не и толкова закъсняла. Дебатът следваше да бъде проведен на национално ниво в последните месеци, когато изявите на Желева в българските медии предизвикаха съмнения за компетентността, а неудобните въпроси да започнат, когато стана известен фактът за потенциален конфликт на интереси. И ако скандалът беше успял да достигне кулминацията си тук, нещата можеше да бъдат поправени далеч по-безболезнено.

Но и без ролята на Първанова, въпросът за фирменото участие нямаше да бъде избегнат, а лошото впечатление нямаше да бъде смекчено. Понеже тази истина е добре осъзната, на преден план отново излиза теорията за антибългарска кампания, организирана съвместно от български и чуждестранни зли сили.

Тези лоши, лоши европейци

Обстановката на изпита не е била нездравословна. Беше точно такава, каквато трябваше и също толкова недружелюбна, колкото и за всички останали кандидат-комисари. Измишльотина е да се твърди, че въпросът за чистотата и морала на Румяна Желева няма място или че търсенето на конкретика е недобронамерено.

Всъщност питанията на евродепутатите нямаше да изглеждат никак остри, ако получаваха отговори. Тяхната работа е да провокират, работата на изпитвания – да докаже способностите си в подобна обстановка. Ако не премине изпита в Страсбург, как ще удържи после на европейското обществено мнение? Което е много по-критично и скептично от това на депутатите в залата.

Ти на очите си ли ще вярваш или на мен?

Българското обществено мнение, колкото и също да е скептично, лесно допуска да бъде манипулирано. Любим похват е изопачаването на фактите, като примерите дотук. Крайният етап на процеса е отричането на очевидности.

Най-доброто, което премиерът и управляващите могат да направят в тази ситуация, е признаване на грешката и изпреварващ ход спрямо Брюксел. Най-голямата глупост, която премиерът и управляващите могат да направят, е да се преструват, че нищо не се е случило. И поне засега те избраха второто.

Снимка.

вторник, 5 януари 2010 г.

Сигурност ли?

Измислих нов виц.

Старата му версия гласи, че за смяната на една крушка са необходими петима полицаи: един да държи крушката и четирима да въртят масата, на която е стъпил.

Моята версия е, че са необходими поне 12. Петима за развиването, петима за завиването и по един на всяка група, който да е говорител пред медиите. За да знаят хората, колко е трудна смяната на крушка и как са необходими още и още ресурси.

От началото на мандата на новото правителство полицейската тематика е на преден план. Първо нямаха кубинки, после нямаха патрони, след това нямаха правомощия и се откри нуждата от нови структури, примерно общинска полиция, последно се оказа, че твърде широките граждански права им пречат и беше възродена идеята за безконтролно следене.

Въпрос: ако имате пред себе си чинийка с бонбон, за чието изяждане ви трябва съдебно разрешение, но ако го нямате, никой няма и да пита за бонбона, какво ще направите?

Та новата линия на оплакване е недостигът на кадри. Значи в София не стигат 800 ченгета. Моля? Това да не е някое затънтено село, където никой не иска да живее и работи? Според мен не ченгетата са малко, а щатовете са много.

Преди по-малко от година бившият вътрешен министър Михаил Миков съобщи, че в системата на сигурността работят 60 000 души.

За сравнение: в близката по брой на населението Австрия те са 32 хиляди, а в 80-милионна Германия към вътрешното министерство са заети малко над 50 000 души, от тях полицаите са 40 000. Сметките си ги направете сами.

Значи внушението е: За да си получим сигурността, която държавата ни дължи, полицаите трябва да имат:

- здрави кубинки
- бойни патрони
- безпрепятствен достъп до личния ни живот
- по още едно „добро същество“ до себе си

С други думи от пет месеца се налага тезата, че защитата на гражданите минава през увеличаване на полицейщината. Вие повярвахте ли на това? Как не.

Снимка.

понеделник, 4 януари 2010 г.

И какъв е смисълът?

Надали може да се очаква от агенция, която обича акциите срещу интернет свободата, да бъде от своя страна активна с информация в глобалната мрежа. Обаче поне някакви институционални съобщенийца очаквах да намеря като отворих днес сайта на ДАНС, за който не се бях сещала от откриването му преди два и половина месеца. Той и оттогава не е обновяван в частта си „Информация“.



Така че оттук не успях да се осведомя нито за новите зам.-председатели, включително възстановяването на Иван Драшков, нито за увеличения брой дирекции и професионалния празник на агентите, нито пък за промените в закона. Но на когото му се занимава може да прочете целия закон, който все пак е публикуван в частта „Нормативна уредба“ и да го сравни с предишните му версии. Ако има време. Всъщност това и една обществена поръчка за самолетни билети май са единствените ъпдейти от 16 октомври. Учудващо за мен даже не са се похвалили за участието си в операцията „Наглите“, с която кой ли не се хвали вече.

И какъв е смисълът тогава от този сайт, ако той е очевидно неподдържан? А да, и кога ще съобщят какви пари са дали за страница, която явно е само за красота?

...