сряда, 12 декември 2012 г.

Не, благодаря!


Не, не искам детски добавки, надбавки и социални. Имам право на такива, но не съм си ги потърсила, нямам и намерение.

Не, не искам помощи и подаяния, дразнят ме репортажите за мизерстващи, хм, мизерници.
Не съм се регистрирала на борсата и познавам десетина подобни, а те от своя страна познават още поне по толкова. Аз и те сме онази разлика между статистиката на Агенцията по заетостта (регистрирани) и Националния статистически институт (нерегистрирани).

Не бих излязла на улицата, за да искам пари.

Прочетохте ли добре?

Не бих излязла на улицата, за да прося, както именно се случва по принцип.

Може да изляза, за да искам възможности. Правила съм го, ще го направя пак. Безработните, майките, работниците, боклукчиите, ясно ли e?

Не бих излязла на улицата за нещо, което е следствие на друго нещо. Няма да изляза за вас. Не заплатата, не помощите, не бюджетните зависимости...

А за възможностите, средата и политиката.

Ясно ли е?

Благодаря ви за загрижеността и че толкова отявлено и социално желаете националното здраве, но може да си го скриете там, дето слънце не огрява, защото това е мястото за лошите идеи. 

И никакви социални мерки не могат да поправят положението.