вторник, 29 декември 2009 г.

Цикличност

Пак се срещаме. По същото време. Отново тук. Е, на отсрещния ъгъл, а косата ти е малко променена. Не се е променил блясъкът в очите ти.

Пак говорим. За същото, но с по-малко думи. Всичко е ясно.

Преглед на новините. Отново лоши закони, нерегламентиран лобизъм, руски интереси, простаци политици, корумпирани магистрати, нагли министри, съседите, президентът, хората, улиците, сградите.

Вечното усещане, че искащите и осъзнаващите са прекалено малко.

Веднъж ми разказаха една кръчмарска история. Поднесли на дамата три филета развалена риба. Дамата не била със запушен нос, веднага се оплакала и поискала нова порция. Тя съдържала две пресни филета и едно старо. Дамата се отчаяла от наглостта и заради нея преценила, че няма смисъл да се разправя, изяла двете и оставила третото. Но разбира се платила цялата порция

А какво да правим с теб, когато ни поднасят притоплен АЕЦ, наново подправен закон за подслушванията, поукрасен Южен Поток, доизкусурен Бургас-Александруполис, когато съдебната система си пише 6+ точно в пика на най-гнусния си скандал, когато депутатите си броят гаджетата и чиниите, вместо проектозаконите, когато едно червено беемве щеше да ме сгази заедно с детето в ръце, когато президентът убива защитени животни, но не носи срама си, носим го аз и ти.

Които се срещаме тук, на същото място, със същите теми, в различните години, леко променени, малко остарeли, може би поумнeли, може би оглупели ... Какво да правим? Ние с теб.

Казват, че жертвите на домашно насилие постепенно свиквали и дори се пристрастявали към него така, сякаш това е нишката, на която се крепи живота им. Значи прибира се мъжът и ако няма салата – пердах, ако има – пак пердах. За всеки случай. Лафът е, че тези жени винаги има какво да ядат – бой.

Каква трябва да бъде честотата на повторяемост, при която насилието започва да се приема с безчувственост и безкритичност?

петък, 18 декември 2009 г.

Ех, ако можеше...


Както САЩ искат да ни пратят затворници от Гуантанамо, така и ние да им пратим престъпници, за да бъдат осъдени...

Яне Янев да поведе движение за джендър – права със същия плам, с който се бори с останалите несправедливости...

Риториката на Волен Сидеров да се превърне в конструктивно говорене и всички негови последователи да поумнеят...

Действията на Бойко Борисов да са толкова красноречиви, колкото приказките и заканите му....

Йорданка Фандъкова да си спомни за директорското си минало и да наказва с учителски маниер фирмите, на които общината плаща за действия, които не вършат...

ВСС да си даде двойните коледни бонуси на Красьо за цялостен принос за кадровата политика в системата, а той да ги раздаде на пенсионерите в плевенско ...

Емисията на БНТ в 16 часа да се съкрати в частта си с новини на турски, но като цяло да се удължи и да бъдат включени новини на арменски, иврит, а защо не и на ромски език ....

Ахмед Доган да вземе наистина да се разкара от партията си, че ми е много любопитно какво ще стане после...

Спирам с изреждането, защото не ми се мисли повече. А и са все невъзможни мечти....

Но пък казват, че по Коледа ставали чудеса... :)

Снимка.

събота, 12 декември 2009 г.

Семиотично за АЕЦ-а. Новият


Бойко каза:

"Това, което сме се разбрали с тях е, че този урболешки грабеж около АЕЦ „Белене" трябва да престане, проектът да се преструктурира и ако има ясна икономическа рамка, ще дойдат инвеститори, а ние няма да имаме основание за неговото спиране. Това, което сме се разбрали с енергийния министър на Русия Сергей Шматко, той ще уведоми и Владимир Путин, е, че експертите много бързо трябва да достигнат до такива решения, които да гарантират и двете страни. Искаме поевтиняване на проекта и гаранция, че ще продаваме тока след това".

Бойко може би имаше предвид:

Грабежът да престане да бъде урболешки и да се превърне в пладнешки, т.е. от свършен набързо и скрито, да бъде популяризиран на открито и проведен на спокойно.

Грабежът.

Акцентът не е в него, а в закрепеното му определение. Няма как конфликтът да е в „грабеж“, защото той няма как да свърши, ако не се свърши с извършителя му. Единствената практически ангажирана страна по случая е Русия. Не само. Определяща. Т.е. ако не се свърши с Русия, проводниците й в страната и определящата й роля по проекта, грабежът не може да престане. Но Бойко очевидно не смята руската страна за грабител, защото й възлага функциите на коректив на „урболешкия грабеж“.

Ето как:

"Искаме поевтиняване на проекта и гаранция, че ще продаваме тока след това".

С други думи: България иска Русия да гарантира продажбата на ток от АЕЦ „Белене“, който ще се намира в България, която се предполага ще продава тока. Така твърдят, де. Ако България не знае къде и как ще си продава тока, за какво й е този АЕЦ? А ако знае, защо трябва друг да й гарантира продажбите? Гарантирането означава ли практически продаването и тогава чия е тази АЕЦ?

Предизборната позиция на ГЕРБ не беше против АЕЦ Белене. Но беше „за“ сериозно участие на други държави. Обаче никога не споменаха, че ще оставят в ръцете на Москва да определи, кои са те.

Аз съм против проекта по много и различни причини. Казвам го, за да не става объркване.

Цитатите са от Дарик.

Снимката: Стандарт.

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Има ги тези хора

Българският хелзинкски комитет връчи днес наградите си за Човек на годината.



Ето ги хората, които се борят срещу това, срещу което повечето от нас мрънкат и ругаят само наум. Хора, които са отделили не малка част от своето всекидневие за битка с недружелюбните институции и със закостенелите схващания. Донякъде заради себе си, но в полза на всички останали.

Честно казано винаги ми е било трудно да ги разбера. Енергията и ентусиазмът им. И сигурно затова толкова им завиждам и ги ценя. Не мога да си представя да вися по цял ден в съдилища и административни сгради. Даже тръпки ме побиват.

Много са тръгнали от частния си случай, за да го превърнат в общ, а примерите са доста повече от раздадените днес награди.

Хубаво е, че на фона на Мъж на годината, Мис България, всякакви танцьори и ексхибиционисти, има кой да обърне внимание и на тези Човеци. Жалко е, че повечето хора танцуват, докато други се грижат за интересите им. Без дори да го разбират.

Налага ли се да давам примери? Ще стане много дълго.

Тук може да видите победителите и номинираните, защо и как.

Снимка от Иван Бедров, а иначе автор е Ладислав Цветков.

вторник, 8 декември 2009 г.

Сбъркана работа

Как да не се впечатля от прекрасната снимка на икономическо-енергийно-туристическия министър Трайков със семейство Баневи? Споделям я:



Може да се е самонастанил до тях, може и да са го настанили. Аз ако бях, щях да се срамувам и в двата случая. Трайчо Трайков дава доволен вид, но можеш ли да вярваш на папараците ...

Снимката е от церемонията на наградите „Инвеститор на годината“. Според „24 часа“ по този начин министърът е изслушал речта на премиера. Същата, в която той обеща, че преди да се действа по Бургас – Александруполис, ще бъде направена Оценка за въздействие върху околната среда. Аз си мислех, че такава трябва да е направена отдавна, но очевидно съм достатъчно наивна.

Наивна е и физиономията на Трайков. Тази на снимката, запечатана ден след като предложи България за всеки случай да си внесе дела в Международната проектна компания, пък после да мисли, дали петролопроводът е рентабилен. А както се оказа – и дали случайно не е екологично-катастрофален (е, може и прекалявам, взаимствам от езика на еколозите).

На следващия форум се надявам премиерът да спомене нещо и за икономическата, така де, рентабилната част. Понеже МПК, която ще строи и експлоатира, все пак продължава да е с мажоритарно руско участие. И въпросът изобщо не опира само до залива на Бургас и туристите. Дано да не съвпадне с някое противоречиво изказване на ресорния министър.

И като споменах икономическата част, някой няма ли да обясни на министър-председателя, че ако се смята за ръководител на дясна управляваща формация, трябва да е наясно: Във времето и геополитическите условия, в които съществуваме, държавата е длъжна на бизнеса, понеже съществува основно благодарение на него. В този смисъл условието не може да бъде частниците да раздадат премии на служителите, в замяна на което държавата да „сложи едно рамо“ на инфраструктурата и бизнесклимата. Логиката е обратната.

Снимка: 24 часа

събота, 28 ноември 2009 г.

Farewell, Re:



Re: казвам на галено на Re:TV :))))

Re:TV, която показа, че:

- независима телевизия може да има
- независими журналисти има
- има зрители, които ги търсят

Re:TV, която:

- не успя да развие тези свои качества и предимства
- предпочете да затвори, пред това да се превърне в поредния официоз на политически и икономически кръгове, за да оцелява

Сълзите и сополите са излишни, защото хубавата новина е: има прецедент. Мъничък, но прецедент.

Както се казва – сега две години, следващият път – двайсет.

Аз се радвам, че я имаше, за шанса да бъда част от нея и да познавам хората, които се радват на същото.

Хайде. :)))

сряда, 25 ноември 2009 г.

Неволни асоциации


Ден Първи

Президентът Първанов не посети никое село. От институцията твърдят, че има хрема. В обществените среди се завъртя непотвърдено предположение, че е бил нагризан от вълк.

Ден Втори

Президентът Първанов не е написал статия. Дори.

Ден Трети

Президентшата Първанова сама посрещна високопоставения гост от ........стан. Не му връчи орден, защото няма правомощия. От Президентската институция опровергаха твърденията, че Президентът Първанов е събирал въглища в Бобов дол за барбекюто на коктейла.

Ден Четвърти

Управляващата опозиция на Първанов твърди, че Президентът е бил забелязан да пече шишчета в ТЕЦ Плевен. Президентската Институция обяви това за долни инсинуации. В околностите на Плевен се оплакват от странна, но апетитна миризма от радиаторите.

Ден Пети

Днес никой не се сети за президента, понеже ловният сезон свърши.

Ден Шести

Всички питат: Къде все пак е Президента? При това извън ловния сезон?

Ден Седми

Президентът публикува коментарче на личната си страница на Президентството. В него предупреждава, че ще свика Консултативен съвет за национална сигурност заради свинската хрема, ако правителството не спре да киха срещу бившите.

Ден Осми

Президентът свика КСНС в студиото на БиТиВи и насади Слави за модератор. Самият Президент е гост на оркестъра, където припява „На тебе, партийо любима“, но във времето за закачки прави скеч на безпартиен единак.

Ден Девети

Президентът отново изчезна. Пресаташето на Институцията настоя, че се бори с ланшния сняг и отрече Слави да го е импийчнал.

Ден Десети – Съдбовен

Първанов публикува на официалната страница на Президентството статийка, в която се сбогува с приятелите си и твърди, че е поканен за Президент на Друга Държава. Бабите, които биха пролели сълзи и сополи, не ги проляха, понеже нямат интернет. Сайтът беше хакнат. От Институцията не коментират, но неофициално се твърди, че Държавата ще остане известно време без Президентче.

Ден Единайсти – Кошмарът

Събудих се от звука на получен СМС, който ме приканваше да се сдобия с рядка болест, защото Българската Коледа наближава. Прииска ми се пак да заспя, но от екрана Президентът си говореше с Мондьо за партитата със сирачета, а аз взех да се чудя, дали не съм в новата му държава, и се разсъних. Да му се не види.

Снимка: Президентството.

петък, 20 ноември 2009 г.

Въпроси към разбирачите на силогизми


Ако:
1. Касим Дал е шеф на черната каса на ДПС
2. Касим Дал е приятел на Красьо Черничкия

То:
а) Красьо е приятел на касичката?
б) Касичката е шеф на Красьо?
в) Любимият цвят на Касим Дал е черният?

Ако:
1.Управляващите вдигнат акциза на цигарите и алкохола за здраве
2.Управляващият премиер твърди, че българинът харчи повече за автомобила си, отколкото за здраве

То:
а) Отказалите цигарите и алкохола ще карат здрави коли?
б) Задръстванията ще намалеят, защото хората ще плащат повече за цигари и алкохол, отколкото за развалените си коли?
в) Управляващите са здрави, защото не си карат сами автомобилите?

Ако:
1.ГЕРБ плаща почти най-малко пари за предизборни кампании
2.ГЕРБ напоследък все печели изборите изненадващо добре

То:
а) Предизборните кампании трябва да се забранят като излишни?
б) Резултатът от изборите трябва да се обявява преди провеждането им?
в) Спестените пари от кампании и избори трябва да отидат за здравеопазване?

Задача с повишена трудност:

Ако:
1.Някои депутати ходят на работа, а други – не
2.Някои депутати ядат кюфтета, а други – постят
3.Някои депутати искат да дебатират, но не могат, а други – могат, но не искат

То:
а) Който не работи, поне трябва да яде?
б) Приказките не вървят без кюфтета?
в) Кюфтетата не могат да говорят?
г) Депутатите не стават за кайма?
д) Марулите не стават за депутати?
е) Депутатите трябва да приемат декларация срещу безразборното ядене?
ж) Готвачките от стола трябва да заместват депутатите в пленарна зала?

**********

я) Не знам. Бях слаб по Логика, поради липсата на реформа в средното образование.

Картинка.

петък, 13 ноември 2009 г.

Размисли за нАуката и техническия прогрес през феодализма


В деня, в който се разви поредният скандал по бъдещето на БАН (щото нито е първи, нито ще е последен), учените от НАСА откриха вода на Луната. Каква ирония, а?

Не че НАСА има много общо с БАН, но ето ви работеща структура.

Скоро слушах по радиото репортаж за един старозагорец (дано не бъркам града), който е направил екоавтомобил. И сега го викат в Европата, отива там да живее и да прави екоколи. Не са му отпуснали средства от държавата за разработката (въпреки че е кандидатствал). Но това не му е попречило, имал е желание - правил е наука.

Поредният изтекъл мозък, за който някой ще проплаче, че е напуснал държавата заради липса на възможност за реализация. А тези, които все пак получават пари, макар недостатъчно, и имат възможност за реализация, какво правят?

Правят икономически доклад до президента, най-пресен популярен пример. Който освен с някои скандални предложения беше интересен и с факта, че една глава с друга нямаше нищо общо. Сглобени накрая съставни части, писани от различни хора в различни кабинети. Повечето от БАН, не е ясно защо им е било трудно да го консултират помежду си.

Така очевидно работи академията, която в декларация опроверга твърденията, че се състои от феодални старци. Средната възраст била 53 години. Но три четвърти са администрация. Като броят секретарките, така излиза. Ако смятат само в ръководствата на институтите в БАН, Симеон Дянков ще се окаже прав.

Макар че възрастта всъщност няма значение.Има значение твърдението на финансовия министър, че това е сталинистка структура.

В началото на годината председателят на БАН пренебрегна устава на академията и изтегли избора на свой наследник с няколко месеца по-рано. В резултат на последвалата съпротива акад. Иван Юхновски се яви сам срещу себе си и спечели с голямо мнозинство четвърти пореден мандат. Такъв избор на кои времена напомня?

Същият случай между другото стана известен и заради годините на Юхновски, които по закон и по устав не му позволяваха да се кандидатира отново на поста. Днес от БАН съобщиха, че в академията работят 500 – 600 души на пенсионна възраст, но нямало пари за освобождаването им (?!) А ако това се случи, ще бъде отворено място за може би три пъти по-малко, но и три пъти по-ентусиазирани млади хора.

Впрочем при редките протести за повече пари за наука, да сте видяли някой мастит академичен ръководител по улиците? Аз не си спомням такова нещо.

Снимка.

вторник, 10 ноември 2009 г.

Уент дъ хорс ту дъ ривър...


Имало едно време ...

Страшни мечки в Смолянско. Хапят хората по носовете. Ако видите такава, незабавно уведомете Дора Янкова, която организира война между световете: „Не може на първо място да са кафявите мечки като уникален вид, защото и ние хората сме уникални видове”. Не вярвайте на еколозите, че мечките не нападат, без да бъдат предизвикани.

Освирепели бременни кошути. Ако ви подгони, директно стреляйте на месо, замерете я с ножчето за гъби или извикайте созополския кмет да го направи вместо вас.

Глигани, блъскащи се самолети. Това в едно друго кралство – господарство, но все пак не си въобразявайте, че глиганите си живеят по летищата, бягайте далече, да не ви сполети съдбата на бившия кмет на Балабанско.

Но злата мащеха не била омагьосала само животните.

Маскирани като съдии корумпират иначе невинни хора в Храма на Темида. Камерите в Съдебната палата били малко, а може би дори слепи или с превръзка. Така че при позив за справедливост се обадете на прокурора Николай Кокинов, да се признаете за виновен в даване на подкуп. Ако маскираният наистина ви е съдействал, пийте една ракия и не дърпайте дявола за опашката.

Парламентарно представени партии атакуват президента със заплахи за импийчмънт (накратко) по различни моменти от неговите действия и бездействия. Ако ви харесват действията и бездействията на държавната глава, се включете в инициативния комитет на кенгурата, архарите и вълците с протест пред парламента в защита на чаровната му ехидна усмивка. Ако не ви харесват, а пробвайте да му отхапете носа, де! Ще успеете толкова, колкото и импийчмънта.

Красьо редил на бяла покривка магистрат, политик, магистрат, политик. Ако имате възражения срещу подредбата, не се опитвайте да му се обаждате, защото ще се свържете с прокуратурата. Но щом държите и вас да подреди, се оглеждайте за бели покривки, шопска, маанета и определени чалга певици. Там ще го намерите, не търсете в ареста нито него, нито други колеги – поръчители.

На всичкото отгоре девет от десет поданици в царството имали силно привличане към ченгесарски пикантерии, които се равнявали на пристрастеността към „Перла“. Ако не ви харесва приказката, прочетете пак доклада на ДАНС за подривните елементи и си помислете отново.

След едната пета на сто години страната се събудила от злокобния сън.

После всички дружно и символично за пореден път бутнали Стената, Храбрият шивач пак скрил уликите за убитите мухи и лагерите, Червената шапчица се омъжила отново за Вълка, а Пепеляшка - по сметка, малката кибритопродавачка си купила второ Бентли и едвам смогвала с вноските, но й помогнал Гаврош, който договорил още газ, та да стане запалкопродавачка, а баба Хола отдавна си била сменила юргана и вместо сняг, продължавала да ръси всекидневници, седмичници, сутрешни блокове и съботно-неделни предавания.

И заживяли щастливо за нови дълги времена.

Ди Енд.

Снимка.

сряда, 4 ноември 2009 г.

20 години


Един ден другарката Грозданова влезе за първи час и обяви, че от днес вече е Госпожа. Срамна работа. Все едно да обяви, че от днес вече е Пачавра.

А после ми взеха чавдарската връзка и започнаха митингите.

След време се появиха светкащите китайски касетофони и сергиите с ЦеДета.

Изчезнаха трамваите с пластмасови седалки тип „гърне“.

Първо бяха сателитните чинии, после дойде и кабелната.

А след това и Интернетът. При това нецензуриран, не като в Китай.

И на различни скорости светът се преобърна. Сега някои ядат някакво си „маскрапоне“ (важното е, че го има в магазините щом им се яде), а други още си пазят двуроги вилички и се изхранват с циганска баница.

Но всичко започна с това дребно нещо – с „госпожо и господине“.

Уважаема госпожо, уважаеми господине.

Вие получихте равен старт за преобръщане на ценностната си система. Да решите: в какво вярвате и в какво не, да обичате или да мразите, да говорите или да не говорите, да мислите или да не мислите, да действате или да бездействате. Получихте право на избор.

И ако като в клишето за прехода от планова към пазарна икономика, уважаеми госпожи и господа, бяхте избрали да вярвате, да обичате, да мислите, преди да говорите, а след като помислите и поговорите, да вземете и да подействате, сега нямаше да се налага...

... нямаше да се налага да честваме 20 години от края на комунизма с патоса на манифестация пред мавзолея, на който всеки предпочита да се изплюе, вместо да поднесе цветя.


Наситените с романтика и носталгия репортажи, обособени в специални рубрики, напомнят на розите за свети Валентин, зюмбюлите за 8 март и че всички са добри на Коледа. Еднократно някой се сеща от къде е тръгнал и докъде не е стигнал.

През останалото време темата е персона нон грата в дневния ред, в учебниците, в умовете.

Собствено и лично. Да стъпчеш сам правото си на индивидуалност, правото на свободна воля и свободна мисъл...

Май е по-лошо и от комунизъм.

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

300 или историята на д-р Данийка


Един ден, преди две години, щях да родя в НОИ. Наистина. Редих се навръх термин в 40 градусова юлска жега на едни опашки и се молех на някакви хора да ми обяснят, какъв ми е проблемът с майчинството. Хората вдигаха рамене, питаха се един друг и един на друг си вдигаха рамене. Оказа се, че проблемът е банален. И че тези хора в НОИ просто трети месец не си бяха научили новата наредба за отношенията с НАП. Тези хора се казват „чиновници“. Това не е длъжност или месторабота. Това е манталитет.

Датата беше 30-и. И беше толкова епична, колкото и оная битка на спартанците и персийците от филма 300. А 300 са дните невзет отпуск на чиновник в земеделското министерство. Случаят бил масов, казва Бойко Борисов. Той искал да уволни чиновника, но като сметнал колко трябва да му плати – на него и на всички като него – нещо се разколебал. Министър Найденов намеква, че може да е по-изгодно да задържат излишните служители, вместо да им плащат обезщетенията.

Според тази версия дългогодишната битка на властта с раздутата администрация влиза в Параграф 22. Съкращаването на щатове за спестяване на разходи се превръща в съкращаване на щатове с увеличаване на разходите (или поне краткосрочно), значи чиновниците да останат. И разходите с тях.

Прииска ми се и на мен да разполагам с привилегията три месеца да не знам какво работя и да имам толкова събрана отпуска. Не че нямам мъничко, но за 300 дни не трябва да почивам десетина - петнайсет години. Въобще. Това нещо не подлежи ли на проверка? Например колко болнични са си взели през лятото чиновниците или колко почивки са писани като командировки? Не им знам схемите.

Не може ли личната история на чиновниците да се окаже като тази на иначе симпатичната скатавка в Параграф 22 доктор Данийка. Който го е страх да лети, пишат го фиктивно в задължителните полети и когато самолетът му се разбива, всички го подминават като мъртвец. Защото на хартия е. Армията праща съболезнования на жена му, той ги опровергава в писмо, но армията настоява, че доктор Данийка е умрял. Пък да си жив умрял е кофти. Да не се е скатавал.

...

вторник, 27 октомври 2009 г.

Голямото шоу на една риалити държава

Нали знаете. Нищо тук не е истинско. Прането на съседката ви не е мръсно, измийте си прозореца. Пак ли има пране? Еми, така е. Хората обичат да си показват долните гащи и скъсаните чорапи. Национална гордост е да висят по балконите и дворовете.

Нали знаете. В ДАНС работят хора. Знаете. Да не би да сте се притеснили, че ви подслушват телефона? И какво от това. Във вестниците ли го пише? Ама ви е гот от мисълта, нали! Да ви пише по вестниците. Я с рецепта за тиквеник, я с любовни съобщения, я с хули по децата.

Нали знаете. В ДАНС работят хора. И хора работят с ДАНС. Ама е гот, нали?! Да се дърлят по вестниците?! Да си пущат докладите в Интернет. Да четете за тайни заговори и секретни операции, СРС-та, драпания по върховете, неразкрити гей-разработки и документирани хетеро-заплахи? А-а-а!

Нали знаете. Секретната информация е такава, само докато не стане публично достояние. Да не сте си въобразявали, че ДАНС няма прани гащи и скъсани чорапи? Но щом искат да си ги показват хората, нека си ги показват.

Нали знаете. Винаги има продуцент на представлението.

Нали знаете. Неизбежно следват Голямата Уста и Малката Сестра. Всичко се дебатира, мултиплицира, преекспонира и накрая ... Прането си остава мръсно, съседката е доволна.

Нали знаете. Най-мръсните излизат винаги звезди и навсякъде се котират.

Нали знаете. Или може би се досещате. Че всичко това изобщо не е редно, защото разрушава принципите на функциониране на държавата? Защото няма смисъл от такива служби, ако всеки техен акт, е медиен. Защото техните вътрешни проблеми не се решават под прожекторите, не и по този профански начин.

Нали знаете. О, да. Тайничко знаете, че е по-добре да разрешите спора си вкъщи, вместо да излезете за публичен семеен скандал в кварталната градинка, фейсбук или по телевизията. Знаете, ама иначе е по-гот. И бихте го направили. Бихте излезли като ДАНС в градинката пред блока, нали?!

...

петък, 23 октомври 2009 г.

Кой изяде баничките, къде са морковите и други важни въпроси


Парламентарният контрол, както и в годините досега, продължава да е изумителен театър. Почти винаги отчайващо скучен и безполезен.

Обикновено има няколко постоянни лица, които задават важните въпроси и никога не получават смислен отговор (процедурата е тъпа). Освен това има спорадично активни депутати, които внасят забавление в трите досадни часа всеки петък.

Например миналата седмица имаше въпрос за морковите на борсата в село Първенец. Днес пък се появи въпрос за палеж на павилион за банички в Ловеч.

Не подценявам важността на контрабандата на моркови и палежите на баничарници. Както и на всички други нарушения. Не поставям под съмнение способността на централната власт да бъде на „ти“ с всички местни проблеми. Нито пък загрижеността на депутатите към избирателните им райони.

Само за сведение: В Народното събрание има 13 депутати от МИР Варна. И още поне толкова силно активни участници в дейността на парламента.

Само за сведение: Случаят с продадените за стотинки декари в Морската градина във Варна е от месеци. И да напомня, че премиерът с борческа твърдост и медийна ловкост избягва журналистическите въпроси по темата...

А пък парламентарният контрол цели контролирането на правителството, дори когато медиите не се справят по-добре.

И накрая да подсетя. За три месеца никой парламентарист не се реши да проконтролира правителството и да го пита за случая. И да съобщя, че вече има пратени писма с такова искане до парламентарни групи ... Като това.

Но щом никой официален представител на народа не е сметнал, че случаят е съмнителен, значи сигурно всички са сметнали, че гражданите срещу сделката грешат. За разлика от ТИМ и Холдинг Варна. Така излиза.

Снимка: Нова телевизия.

петък, 16 октомври 2009 г.

Споразумението „Ела ме ритни“


„Просто шеметен фарс“, се казваше едно весело фентъзи на Зелазни и Шекли. Поредица от глупости и безумия, почитателите на жанра знаят.

Почти толкова зашеметяващо е и споразумението на ДСБ и СДС с ГЕРБ за кметските избори. Избирателят на първите две би трябвало да е разбрал следното през последните напрегнати седмици на партийни терзания:

Основната цел е победа над БСП и Жоро Кадиев. Въпреки че БСП и Жоро са си победени по презумпция, някой да има съмнение? Как може това да бъде лайтмотив, вместо да речем обединение за по-добро управление на столицата?

Ако има нещо обединяващо в цялата работа, това се предполага е фигурата на Йорданка Фандъкова. Но никой досега не е изтъкнал сериозен аргумент в подкрепа на тезата си. Е, ген. Атанасов днес каза, че основното й качество било почтеността.

Колко са честни и почтени ДСБ и СДС в подписите си, трябваше да стане ясно след поредица от словесни обяснения, че размяна на постове няма. А защо не? С други думи: Вие гласувайте за нас чрез Фандъкова, но ние нямаме механизми за контрол, освен скромен брой съветници в общинския съвет.

Може и да нямат контрол, но поне могат да оттеглят доверието си, когато решат. Застаналите зад споразумението избиратели няма да могат да оттеглят дадения глас. Така де, или наистина влизаш в съдружие с някого и носиш солидарна отговорност, или подкрепяш чисто формално.

Което можеше спокойно да стане на втори тур, както си е традицията. Но било много важно да няма балотаж, защото така щяло да бъде доказано нещо си. Примерно, че БСП е не просто бита, а пребита карта. Но ще покаже също и че ГЕРБ има хегемония на политическата сцена.

СДС и ДСБ нямало да потънат в тази хегемония, защото на централно ниво го играят полуопозиция. Освен това ще се явят самостоятелно на следващите кметски и президентски избори. Това било само някакъв частичен вот. А пък София е само някаква двумилонна столица на държавата.

Който не може да блъфира, не играе покер. Или избира принципна и последователна позиция, и обяснява ясно защо прави, това което прави, без да си смуче аргументите от ръкава. Или избира търговска линия и гарантира, че чрез хора в управлението ще защити интересите на избирателите си.

Снимка: в-к "Дневник"

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

На думи и на дела


„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?

Снимка: в-к "Капитал"

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Параноидна шизофрения


Страдам от натрапчивото чувство, че нещо не е наред, дори когато всичко е. Може да попитате хора, които ме познават. А от два месеца започнах и да халюцинирам.

Първо ми се привиждаше, че парламентът, който имал много работа и заседава извънредно през август, нищо не върши. Положението се влоши през септември, когато в редовна сесия пак ми се привиждаше, че депутатите твърде рано си тръгват, защото изведнъж работата им намаля. Мъчно ми е за тях.

Правителството заседаваше с дневен ред от по пет – шест точки, а тази неделя стана ужасно: Събрали се извънредно в почивен ден. Министрите с кървясали от сметки очи обясниха за ресорните дефицити. Финансовият министър, каза че бюджетът е труден. Министрите били недоволни. Притеснявам се за тоя бюджет и кризата му, щом още на правителствено ниво не го харесват.

Притеснявам се и за здравето си. Щяха да ме лекуват с пари от акцизи, но премиерът се отказал заради някакви дядовци с домашна ракия. В името на традициите ще им вдигне само Ардата, а на алкохола и горивата ще го спести. Наистина полудявам! Нима вярва, че дядовците плащат акциз за шльокавицата си? От кой винпром са го убедили в това вчера и защо обществото не знае?

Аз не съм цялото общество, но в частност предпочитам да няма дебат. Премиерът поискал такъв на широка основа – министър срещу бивш министър на множество очи – за наследството и справянето с него. Час по-късно в студиото на „На 4 очи“ бившият премиер поиска тет – а – тет дебат с настоящия премиер. Мразя тази дума, влезте ми в положението! Натрапчиво ме преследва спомена за предизборната кампания.

Предполагах, че тези настроения идват от стрес. Но вчера със сигурност си поставих диагнозата параноидна шизофрения. Халюцинациите се засилиха. Реалността се изкриви. В ушите ми звучеше Бойко: „Бургас – Александруполис – Не!“ , а върху него чувах Трайчо с „обществеността трябва да бъде убеждавана, проектът е отворен, не виждам причина ... “

Не знам вече, кое е истина и реалност. Притеснявам се. За себе си и за министрите, които заседават извънредно в неделя. Все пак дори истинските театри не работят всеки ден и имат ваканция.

Снимка

вторник, 6 октомври 2009 г.

Математика за второкласници и история за емигранти

Спомням си тези много гадни задачи, които се учеха във втори клас. Ако сложиш скоби, резултатът е един, ако ги махнеш – друг. Научих ги, няма как. Обаче после животът ми показа и други скоби, при които математиката става по-относителна наука и от философията. Примерно едно плюс едно е две, но не и ако в скобите е уточнено, че едното бутче е развалено и като се съберат, цялата манджата отива в боклука, барабар с прясното бутче.

Друг пример. Едни милиони от акцизи в бюджета са такива, само ако не отидат за: реклама срещу цигарите и алкохола, „масов“ спорт (каквото и да означава) и нещо, наречено здраве. Сухата математика е вярна, единствено ако сухата статистика не я опровергава. Сухата статистика, ако някой я поръча, би посочила например, че досегашните рекламни кампании срещу цигарите са безрезултатни, че спортът е въпрос на личен избор, освен ако не говорим за часовете в училище или масови манифестации, и че здравеопазването може да глътне и Юпитер, ако преди това не бъде реформирано. С други думи ще съберем пари, за да ги хвърлим на вятъра.

Та така. Животът е показал, че да си наизустиш урока, не означава, че разбираш за какво става дума в него. Показва също, че ако не си запознат с обстановката, няма как да съчетаеш математическите с другите скоби. А че главният герой има проблем с осъзнаването на време-пространството, в което е попаднал, личи от изказването му на кръглата маса за здравеопазването днес.

Симеон Дянков не е на 20 години и дори да е живял извън страната, не е оправдание, че връщайки се като министър, не знае коя е Мими Виткова. Не е прочута като Бойко, но е бивш министър в най-спорното правителство от прехода и е директор на един от частните здравни фондове. Все пак. Може да изглежда маловажно, но очевидно означава непознаване на ситуацията в страната и загуба на общата картинка. Лош симптом, според който в скобите след квалификацията „добър финансист“ трябва да пише (сухар теоретик).

...

петък, 2 октомври 2009 г.

Този лош, лош ЦУМ


Ужасно се възмутих тази сутрин. За пореден път. Отново разкритие на новата власт и доказващите лоялност стари структури: „ЦУМ взел без наем терен на Министерския съвет“, чета в „Труд“ за работата на Сметната палата.

Знаех си, че е мръсник този ЦУМ, макар и не колкото Пловдивския панаир. Такъв огромен магазин, а години наред да не плаща наем за паркинга на правителството. Не само, толкова е стресирал бившите министри, че те сигурно и не са си поискали парите. Както не са си искали дивидента от Пловдивския панаир.

Цензурата на „Труд“ важи само за тези, които не знаят кой е собственик на двата обекта. Иначе никъде в статията не се споменава името на незнайния герой Георги Гергов.

Сега въпросът е: Дали ефектът от разкритието ще е същото, като това в Пловдив, от което остана единствено висящо някъде в пространството оплакване на икономическия министър? И дали държавността ще се прояви в толкова чиста, висша и безкомпромисна форма, както я видяхме в Славяново?

Не бе. Искам да кажа, няма ли да му издигнат един паметник на този човек?! Може да е на някое тепе в Пловдив, а може и да е пред Министерския съвет в София.

Снимка: в-к Капитал

вторник, 29 септември 2009 г.

Еволюция на удавника

Тази сутрин видях по телевизията кадър от наводненията на Филипините. Стотина филипинчета (нали са мънички), плуват като видри в голяма река, очевидно бивше шосе. Главичките (толкова се виждаше от хората) не крещяха, не плачеха, не търсеха бряг. Просто си се плицикаха, както се казва.

Бедствие. Остава ти надеждата тайфунът да отмине бързо. Ако му хареса и вземе да се задържи, на човечетата им порастват ципи на очите и между пръстите, започват да дишат под вода и да се радват на дъжда. А иначе нямам нищо против дъжда, стига да е в нормални количества.

Раздвоена съм в желанието си дали пък не искам да ми пораснат ципи. Ясно е, че двамата първи мъже в държавата са „бивши“ ченгета, обаче ми идва в повече.

Полицаите, техните обувки и патрони, подкупите, нападенията, присъдите... Добрите и лошите ченгета, гадните им условия и полезната им работа. Или обратното – всеки ден е различно. Но не това е най-лошото.

Капката в чашата са кирливите ризи на ДАНС, Алексеевци и Петровци, Петковци и Сертовци, Кольо Парамовци и Цвятко Цветковци. А пък в днешния „Труд“ (къде ми беше умът да го отварям) и Иван Чобанов.

Но да, да знам. Службите за сигурност са стълб на самоувереността на гражданското общество и пр. Обаче също знам, че проблемите е добре да се решават, а не просто да се обсъждат по медии, градинки и кафенета. А дали начинът е допълнителното компрометиране на същите тези служби от архаични дълбоководни чудовища с фосфорециращи лампи на главата?

За еволюиралите удавници вероятно това е просто поредното забавление, за мен е потоп.

...

събота, 26 септември 2009 г.

АЕЦ, НЕК, РВЕ, ВВЕР и дори Токамак

Германия подаде поредния, но пак неподплътен от решение, сигнал. RWE можело да се откаже от АЕЦ „Белене“. Хайде бе. Ако RWE още не се е отказала, то наистина е въпрос на време след обявеното съветско нахлуване. Замаскирано с предполагаем отказ от дялово участие на българската страна, обявено от финансовия министър. Който малко по-късно се оплака, че му се губят 400 млн. за българо-руски джойнт венчър. А бившият енергиен министър Петър Димитров отговори, че компютрите са компоти, милионите не са 400, а 300 и не са за съвместно дружество, ами за оборудване, което ще трябва после, а не сега, но е било по-евтино и... а?...

Въпреки напъните на псевдо и убедени еколози, атомната енергия е най-ефективна, евтина и дори екологична. Точка по този въпрос. Основният проблем при нея е складирането на отработеното гориво. Дали това се прави като хората или като в онова далечно село в сибирската тундра, чието име не помня и където ходят хора с по две глави и три крака, е един съвсем отделен въпрос.

Но със сигурност вместо допълнителни ВЕЦ (неефективно) и ТЕЦ (мръсно) мощности, ако на България случайно й е притрябвал повече ток, то той е добре да идва от АЕЦ.

Обаче първо не ми е ясно, защо се поддържа напъна за допълнителни мощности, след като при спрени четири реактора с обща мощност 1760 МВт (ако правилно смятам) НЕК е на загуба и се чуди къде да си продаде тока. Но дори да се налага, по неясна за мен причина:

Се чудя, защо след като цари единодушие по въпроса, че е по-добре да се работи над допълнителни реактори във вече съществуващата атомна централа в Козлодуй, трябва изобщо да си говорим за бетона и крановете на Белене. Така де, само защото има бетон и кранове ли?

Трето. Ако според геолозите зоната е опасна, кой смее да строи там нещо повече от туристическа атракция?

Четвърто: Кой по дяволите е казал, че задължителен партньор е руската страна с руските строители, участие, реактори? ВВЕР-ите станали по-модерни и безопасни, а руснаците разбират? И французите разбират. Имат дори Токамак и строят втори.

Пето. Когато никой не иска да финансира такъв проект, освен Русия, защо настоятелно се държи на него? Заради бетона и крановете, приемствеността и традициите? Или ВВЕР-ите и братската дружба?

...

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Кой, кой? Как кой, кметът!


Кой ще бъде кмет на София?

Слушам. Не. Вие там? Не. Нов опит? Съжалявам, отговорът пак е не.

Давам няколко жокера:

Има известен опит в столицата, но разбира се нещата не зависят съвсем от него.

Не успя да свърши много работа по обективни причини.

Не е финансист, икономист, юрист или архитект.

Дори не е политик, в онзи абстрактен смисъл на думата.

Да пробваме отново: Кой ще бъде кмет на София?

... Не, не и не...

Не е Йорданка Фандъкова, въпреки че работата й като зам.-кмет досега беше също възпрепятствана от „външни причини“; въпреки че е руски филолог; въпреки че не е добър оратор. И въпреки че досега артикулираните й приоритети за София са образованието и цветята (???)

Най-доброто, което може да направи е да посади любимите си цветя в двора на Шефа. Защото ще се реди там, също както по думите му министрите се редят на опашка, за да получат нареждания.

Моля? Не, това няма общо с координацията между държавата и столицата, има общо с едновластието и желанието за такова.

Не виждам друга причина за издигането на непрофесионалист (дори да няма професия „кмет“, смятам е пределно ясно с какво основно се занимават тези хора). Човек, който дори и на харизма не може да се опре, за разлика от предшественика и работодателя си.

Така че, отговорът на въпроса е: Кметът на София се казва Бойко Борисов в лицето на първата жена начело на столицата и в тялото на широката дясна подкрепа.

Скоро и в други градове, както се твърдеше в рекламата. А още по-скоро и още по-прочувствени репортажи за напрегнатото и безсънно негово всекидневие.

...

понеделник, 21 септември 2009 г.

Бонго Бонго и изтърваната цивилизация



В „Повелителят на мухите“ Уилям Голдинг описва следния социален експеримент: Група деца попадат на безлюден остров. Идвайки от цивилизования свят първоначално се опитват да създадат обществен строй, основан на правила и морал. Опитват се да се правят на възрастни, но не са. Скоро желанието за забавление надделява, игрите стават все по-груби, а момчетата постепенно се превръщат в първични и жестоки диваци.



Въпреки че е избрал за герои деца, Голдинг всъщност описва поведението на колектив, попаднал извън вековно изработваните норми. Онези, които различават съвременния човек от животно или абориген. Той сигурно би се изненадал да види експериментът си на практика, при това не с група, а с цяло общество.



А ето какво виждам аз: Тълпи от футболни фенове, организирали си игра на война по улиците. Пълчища от ученички, облечени като за порно филм по случай първия учебен ден. Отчаяни домакини, които се лашкат между феминизма и патриархално раболепие, като стил на поведение между два сериала. Комплексирани мъже, които в стремежа да напомнят за себе си вдигат скорост с тунинговани таратайки или лизингови автомобили, които така и не успяват да изплатят.




Бонго Бонго е понесъл тотема си на гръб и е извратил цивилизацията за сметка на собствената си диващина и неразбиране. А тотемът на Голдинг – Повелителят - е главата на първата убита от децата дива свиня, набучена на кол и събираща мухите на острова. А мухите са Бонго Бонговците, стремежите им се ограничават до мъртви глави, а празните свински очи са запечатали в ужаса си кръвожадната липса на всичко човешко и цивилизовано.

...

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Save the MP's

Някъде в началото на 21 век...

Депутатът Х: Отивам да пишкам, ще цъкнеш ли ... такова... вместо мен...?
Депутатът У: Споко! Как трябваше да гласуваме?
Д Х: Не помня, не слушам, скучно ми е... Наблюдавай знака на Z.
Д У: А, да. Нашият вече изказа ли се?
Д Х: Май да. Нали ръкопляскахме...

Някъде през 2009 година...

Емисия новини: Ще спре дългогодишната практика на гласуване с чужди карти. Ще бъдат въведени баркод, пръстови отпечатъци и четец на ириси.

Няколко месеца по-късно...

Журналисти: Вие сте поредният председател, който не успява да прекрати практиката с чуждите карти...
Председател: Поръчали сме технология на НАСА
Журналисти: Не е ли много скъпо?
Председател: Скъпо е, но ще се преборим!

Години след това...

Емисия новини: Парламентът прие поправка в правилника си за действие, с която поощрява гласуването с чужди карти. Надделя мнението, че народните представители носят прекалено голяма отговорност и трябва да могат да изразяват позицията си дистанционно, когато имат по-важна работа. Залата приветства с аплодисменти края на репресиите. В кулоарите депутати коментираха, че понякога дори ги е било срам да гласуват сами. „Управляващото мнозинство трябваше да направи това по-рано“, каза председателят и добави: „Българската душа винаги е била великодушна. Какво лошо има да помогнеш на някого, като натиснеш един бутон вместо него?!“

..

вторник, 15 септември 2009 г.

Президентът и Парламентарната република

Имам въпроси.

Искам да попитам президента Георги Първанов, дали в манджата може да заместя чубрицата с мащерка, колко често да си сменям чаршафите, каква бира би ми препоръчал. Макар че ми е притеснено, да не излезе с доклад за водка със сельодка, че нито едното харесвам, нито другото.

Вълнува ме мнението му. Като всеки човек, бих казала. Дори да напише статия за секса в семейството, моето де, си мисля, може да поспоря, но все пак е президентска дума, трябва да се зачете.

В края на краищата не съм нито изпълнителна, нито парламентарна власт, за да се противопоставям. Ако бях, може би бих му теглила една, понеже не му е работа да се бърка там, но не съм.

Мислите ли, че Президентът би ми отговорил, ако пиша на мейл-а?

Първо мислех да търся чужбински опит и понеже знам немски, щях да пращам писмо на Хорст Кьолер. Може да не е нафукан историк, но е бивш директор на МВФ. Все поназнайва, реших. После видях, че тоя човек е абсолютно репрезентативен. Сетих се, че ще ми отговори нещо за световния мир и равенството, та се отказах. Така е при германците. Какво да правиш, парламентарна република.

Нашето момче е друга бира. Или водка. От всичко разбира и навсякъде се бута. Проявява авторитарна настоятелност извън правомощията си. Но въпреки това от дни държавата само по президентските препоръки жужи, политолози коментират, икономисти оценяват, експерти прогнозират и прозират. Сякаш става дума за нещо повече от пуснати на не достатъчно интимно място балончета.

Щом обществеността така се е заинтригувала, реших че той има думата. Иначе щях да питам за мейл-адресите на правителството и парламента.

Снимка: Дневник.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Да те повлече комар

„Аз не зная, аз не мога – общ е глас“, казал някога дядо ви Петко Славейков и му замирисало на мърша.

Прехвърчащите към прокуратурата папки, порозовялата армия, оставките, уволненията и назначенията, страшните разкрития и безстрашните непопулярни стъпки, проговарящите и прописващите... не оставят възможност да се чуе гласа на оплакващите се и техните оправдания.

Министри натискали комисията за имуществото, придобито от престъпна дейност, каза Кушлев. Чак сега.

Управляващите (без да питат) гласували високи заплати на ДКЕВР, която не била политически независима, призна Шушулов чак на сбогуване.

Сигурно най-важната съставна част на ДАНС – финансовото разузнаване – не можело по бюрократични причини да функционира, замълчали си скромно спецченгетата.

Агенцията по трансплантациите вършела много работа, но не и в услуга на пациента, понеже докато организира кореспонденцията от и до болниците, всичко умирало от чакане.

И така до края на света.

Впрочем първи скорост набра главният прокурор Борис Велчев, който се зае да връща доверието на гражданите, дълго след като честните му сини очи се заклеха на поста.

И докато Свинаров се опитва да си спомни бала на дъщеря си, а Валери Цветанов какво общо е имал въобще със земеделието и земите му, тихите вопли, сълзи и сополи дори не се опитват да се защитят, а очакват закрила и разбиране. За мърлящина, безделие, липса на компетентност или чист мързел. Понеже не са си свършили работата или не са се обадили, да кажат, че не могат. След което очакват съчувствие и разбиране, мотивация и нови сили, а според мен и ритник.

Всичко това звучи като ония отчаяни викове:

- Помощ, помощ, комар!
- Ами убий го де.
- Не мога! Той ме влачи!

...

Исторически конформизъм

Депутатите почетоха паметта на всички жертви през 20 век с едноминутно мълчание.

Защо ли? Ами защото е 9 септември и не се разбраха. Нали знаете какво е станало на 9 септември '44-а? Не знаете? Тогава преборихме фашизма. Не, не. Тогава дойде комунизмът. Изберте си дали да се радвате или да плачете. Все ви е тая? Хм, най-добре.

Ако се чудите, кое да предпочетете, отидете на психотерапевт да си изясните вътрешните терзания. Ако не отидете, не очаквайте някой да ви изясни историческата важност на датата. Тя е ясна:

Нещо си някога се е случило, без значение какво, важното е да ни обединява национално. Също както примерно 8 декември национално обединява бъдещи, настоящи и бивши студенти. Важното е, да е важно за всички, за да можем дружно да преклоним глави пред загиналите, оцелелите, борците, партизани, терористи, жертви, прадедата и генотипа.

Какво все пак се е случило? На кого му пука. Така да бъде записано в учебниците: На кого му пука!

...

сряда, 9 септември 2009 г.

Троянският кон на Москва в България


В раздела „Статии“ на интернет страницата на президентската институция фигурират четири творения. Първото е от „Socialist Affairs“ от 2002 г. Второто е в сп. „Международни отношения“ от 2003 г. Третата е от май тази година във в-к „Труд“ след енергийния форум в София. Четвъртата е от 8 септември. Публикувана никъде другаде.

Четвъртата е интересна. Не само защото никоя редакция не е поискала Президентът да я удостои с вниманието и авторитета си.

Защото е почти истерична – с нервно удебелени пасажи, на места улична стилистика, императивен тон (23 пъти е използвал думата „трябва“). Защото две трети от нея са за АЕЦ „Белене“. Защото в нея фигурират изрази като: „ руската страна прояви разбиране“, „руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси“. Защото изниква изневиделица и без възможност за въпроси.

Всъщност на питане на в-к „Дневник“ пресцентърът отговаря, че по статията коментар няма да има.

И какъв коментар би имало? Русия каза, Москва поиска, Путин ми се обади...?

...

неделя, 6 септември 2009 г.

Гоцевата мъка

Напъвам се, напрягам се, но кукувицата ми не ражда и бегла идея, как би изглеждало едно специално звено за извънредни случаи. Какво ще работи, когато няма такива, и каква е разликата между него и спешно събран от премиера щаб? Понеже тези ситуации не са еднородни и е логично в различните случаи да са ангажирани ресорни министри, които да задвижат подчинените си структури.


А сега ще се заформи поредният излишен дебат по подадената от президента мъдра тема с акцент върху страданието и без идея дали въпросното звено ще е финансово оправдано и ефективно. А то ще бъде точно колкото и Министерството на извънредните ситуации, за което Първанов толкова тъжи.

Впрочем закритото на хартия МИС продължава на практика да функционира и се справя точно, както се справяше и преди. Праща безсмислени прессъобщения. Снимката е на съобщение от 17:30 часа днес. През последните два дни закритото министерство не е споменало обаче и дума за Охрид. Вероятно служителите му продължават да получават заплати.

...

понеделник, 31 август 2009 г.

Хаотични черноморски закономерности

Истинският хотел има много кули, дори знаменца, собствен герб, а може би и принцеси. Някъде в средната част на Черноморието скоро ще се появи най-автентичният според мен замък, който тази година беше още на етап строеж, но стените вече са опасани с виещи се растения като в средновековна британска мистика. Сигурно и духове ще има.

Ако случайно хотелите приличат на обикновени панелки, то задължително са ярко розови или бебешко сини. Те почти винаги съдържат в името си Sun (Sunny Beach, Sunny Fort, Sunset, Sunrise) или са романтични: St. Valentine, Magnolia, разбира се най-доброто попадение е Casablanca. Често межу два хотела няма място за трети и затова се строи едно връз друго. Така гостите могат в синхрон с наименованията да си разменят целувки през балконите на две съседни кутийки. Някъде между простряните хавлии.

Хавлии с голи мацки, Барби (облечена) и Ферари се продават точно до боядисаните морски звезди, които са върху поясите под дюшеците зад рафта с рапаните, но пред подаръчните комплекти от пемза и шампоан с розово масло. Всичко това се редува с гигантски неонови надписи Casino и Bar de Lux, понякога с дървени табели „Българи“, което е сигурен знак, че вътре свири или гръцка, или сръбска музика, но пък има живи американски омари (с етикетче от щата), а иновационната рецепта за цариградски кюфтета е с ориз.

Обитателите на еклектичния тюрлюгювеч са руси германци и невинаги руси руснаци, примесени с мургави къси вратове, но всичките им женски си слагат колана на неподходящите за възрастта минижупи под шкембетата. Работещите се познават по това, че имат минижупи, но нямат шкембета. И са мургави, но не бързат, ами гледат лошо ускорените походки на подминаващите обедното им меню заради функцията All Inclusive на китката си. Клиентите обаче направо ги вбесяват, защото ги разсейват от лошото гледане, карат ги да помнят поръчки и да се разхождат.

Разходките до близките скали или устието на отходна тръба са опции при желание за плажуване, ако държите да не плащате за чадър и шезлонг, понеже си имате свои. Третият вариант е свободната зона, която не е препоръчителна, ако три месеца преди морето не сте тренирали стоене на един крак на смени. Извинението при настъпване на чужда глава там все пак е препоръчително.

Препоръчително е също при плуване бруст, крол или бътърфлай да се дава предимство на моторниците. Те не винаги навлизат при къпещите се, но туристите задължително влизат в отделената за джетове и водни колела ивица. Най-празно е.

Доста по-празно е на някои диви ивици, които още бягат от термина „концесия“. Концесия означава, че няма чадъри, шезлонги, но и спасители. Освен това няма и кой да чисти, но посетителите на неконцесионирани плажове обикновено сами го правят след себе си. Това се забелязва чудесно, ако се разгледат близките пещери, долчинки или скритите места между дюните, където са се заформили скромни сметища. От нерегламентираните.

А по регламент Черно море си остава топло и не толкова солено. Ако човек стои само с глава под водата, всичко е прекрасно.

...

неделя, 9 август 2009 г.

Нещо като нищо на света

Докато земеделският министър убиваше пъдпъдъци край Балчик, петимата убийци на Чората получиха подкрепа от полицаите в Благоевград. Убийците не са нарочени, те са признати за виновни от съда, а полицаите според призванието си би трябвало да са на страната на жертвата, а не на престъпника. Дори жертвата също да е била бъдещ подсъдим.

Подсъдимият Горсов пък получи присъда равна на присъдата на полуубиеца на дъщеря му и убиец на гаджето й - Стависки. Как един убиец получава условна двугодишна присъда, а друг убиец ефективна осемнайсетгодишна е въпрос, над който сигурно и самият Горсов е умувал над ротативките или при тегленето на пари от сметките на дъщеря си. Да, от сметките на дъщеря си, напомням, че е осъден, ако някой още е склонен да му съчувства, само защото е изстрадал баща.

А аз почти се разплаках, като разбрах, че бившият главен секретар на парламента не ползвал отпуска през изминалите 5 години. Може би именно натрупаната преумора е изкривила разбирането за благоприличие у Огнян Аврамов, защото иначе не си обяснявам как може да е обвинен в систематично крадене от Народното събрание, а да иска обезщетение, понеже е крал без да почива ...

Но не мога с липса на почивка да си обясня поведението на едно „предприятие“ към екоминистерството, което се оказа, че е финансирало с 1 милион нещо като щранга на бабата на Джевдет Чакъров в еди кое си асеновградско село. Примерно. След като отчетите на ПУДООС станаха публични се оказа, че хората не само не са се преработили, но и са прекалили с почивките. Например за миналата година пише, че са проведени две заседания на Управителния съвет, докато в правилника за дейността му пише да заседава минимум 4 пъти годишно. За сметка на това е изхарчило около 135 хил. лв. за разходки по конференции и семинари, като не знам това включва ли командировъчни, пътни и СПА или не включва.

Нямам представа и какво влиза в една заменена гора, като тези от сделките на Държавната агенция по горите, и която по държавна оценка струва между 50 ст. и 15 лв. декара. Това на практика означава, че мога да заменя двулевова саксия земя от 60 кв. см. за в най-лошия случай около два декара. Смятам това за напълно достатъчно място със спокойствие и чист въздух, където да речем мога да медитирам, докато проумея как стават всички тия работи.

И понеже нищо няма да проумея, май все пак ще си отида на море и ще проведа следния експеримент: Ще изгоря на слънцето, което когато е силно със сигурност може да мине за бедствие, и после ще поискам премиерът да ми покрие щетите по лечението. Що не, с какво съм по-долу от Шабла и Добрич?! И аз нямам застраховка, следователно имам право на малко чужди данъци.

...

петък, 7 август 2009 г.

The Bulgarian dream

Едно време американците си мечтаели за правото на „Живот, свобода и стремеж към щастие“. Пък българите си мечтаят някой друг да ги съживи, освободи и ощастливи. Векове наред. Години наред. И днес пак.

На 28 март 2004 г. българите си легнаха обикновени българи, но на 29-и се събудиха натовци. Българите-натовци продължиха да твърдят, че са геополитически център, но да мразят операциите на Алианса, да не им пука за Афганистан, да се ядосват на замрялата оръжейна търговия с Ирак, да милеят за наборната служба, да предпочитат руските вертолети пред хеликоптерите Кугър, да не говорим за едни скромни две френски корвети, които явно няма да видят български бряг, да се гордеят с армията си само на 6 май и да се притесняват за войниците единствено по въпроса с имотите на МО, които все някой му ги краде, ако случайно само не ги подарява или заменя...

На 31 декември 2006 г. българите се нафиркаха, както на всяка нашенска Нова година, но на 1 януари се събудиха с европейски махмурлук. Българите-европейци продължиха да твърдят, че са най-велики от всички велики цивилизации, ядосваха се, че парите не потичат директно през прозореца на хола, мучаха, че са им отворени границите, но самолетните билети не са безплатни, бесняха, че не им дават да си колят прасетата на двора и да си варят ракията в мазето... и в знак на протест продължиха да го правят, освен това започнаха да присвояват европари и да се сърдят на Еврокомисията, че не го одобрява...

Скоро преди това, на 25 юни 2005 г., българите си легнаха просяци, а се събудиха принцове, след като постлаха с лаврови клонки пътя на победата на Симеон Сакскобургготски, от когото очакваха с две риби, пет хляба, лош български и царствено излъчване да ги пои с божествена амброзия и евтини кредити. Ядосаха се на липсата на амброзия и прясна риба, но с благородническо благоговение не се впечатлиха от управленските глупости. Най-се ядосаха на препоръката за смяна на чипа, което беше единственото умно нещо, което Царя е казвал, но пък не е редно да го казва на принцове...

На 5 юли 2009 г., осем години по-късно, българите пак са във водовъртежа на народопсихологията си, а именно да мечтаят за мечти и да гледат с устрем в бъдещето, тъй като миналото е минало, настоящето е гадно, а Tomorrow never dies. И отказват да се запитат какъв е тоя управленски валс с три стъпки ясни обещания и три стъпки неясно изпълнение, но по нашенски сигурно злорадстват, че депутатите горе-долу ще работят през ваканцията, докато те ще почиват дори на Разпети петък, като може би дори им се иска да почиват и на Иванов ден, 8 март, а защо не и 2 февруари. Но дори това да изглежда важно, по-важното е, че:

Един бедняк обикалял всеки ден църквата по три пъти и се молел за пари. След години Господ се ядосал, сложил му гърнето със жълтиците в краката, но оня го подминал, докато блеел в небесата и се молел. Звучи като виц, ама е притча. А пък написаното дотук звучи като притча, ама е прогноза.

...

понеделник, 3 август 2009 г.

Simon says

Simon says: Запушете си ушите с палците на двата крака. Направете три кълбета напред, три назад. Боцнете по един светодиод във всяко око. Свържете ги в права верига с три батерии „Никопол“. Навийте днешния вестник на фунийки, напъхайте си ги в носа и наведете назад глава. Поливайте ги с кафе с едната ръка, а с другата се хванете за косата и се опитайте да се вдигнете на метър от земята. Като приключите със себе си, влезте в пералнята и си пуснете центрофуга на максимална степен.

Освежени научете за пореден път кой е работил за националните интереси и кой още повече за тях. След като розовото октоподче на ДС Simon ви е почиствало редовно ушетата с пипълцата си, няма как да не му повярвате, да не ахнете от радост и възторг, и да не направите няколко кълбета и салта, да походите на ръце...

После някой ще каже, че трябва да бъдат отворени всички досиета. След това ще си избере най-достойните агентурни имена и ще ги сложи да управляват. Първо ще се възмутите, после пералнята на пропагандата ще ви подпука и ще излезете от нея с нови, свежи възгледи.

Simon says: Играта официално се преименува на Министерството на пропагандата в сянка says: Продължавайте да вярвате, че първото няма нищо общо с второто и че супата днес не е сготвена от вълците в овча кожа вчера. За десерт получавате купичка обективност, гарнирана с карамелизирани новини от бадемови внушения, сос „Шоколадова идентичност“ от соц-марципан и парченца свободни банани от едноименни републики, фламбирани с кубински ром. Много ром.

Министерството на пропагандата в сянка says: В никакъв случай не изтрезнявайте, защото ще си патите от най-лайняния вкус, най-тежкото главоболие и най-силния световъртеж! 20 години слушахте, гледахте и четохте свобода, а? Нееее..., тя ви слушаше, гледаше и четеше празнотата в очите ви. Ха-ха. Марш в пропагандната пералня на ДС!

Снимка: От тук.

събота, 1 август 2009 г.

Кратък курс по изопачаване на истината


- И ние имаме цветен телевизор!
- И какви цветове има?
- Черно и бяло.


...

- Защо Станишев не подава оставка?
- За да не бяга от отговорност.
- Коя отговорност?
- От тежкото лидерство на партията и честното съревнование с опоненти за поста на Конгреса.
- А какво му пречи да подаде оставка и после да се съревновава?
- Не може да бяга от отговорност до Конгреса.
- Защо?
- Заради управлението на държавата.
- Защо казва, че отговорност за управлението е носел допреди няколко дни?
- Защото вече други управляват.
- А за неговото правителство, кой...?
- Бай Благой! Не ме ядосвай. Той си носи отговорност - за доброто управление.
- Как тогава загуби изборите?
- Защото хората го оценяват по това, което не е направил, вместо по свършеното.
- Но никой не го обвинява в мързел, а в пакости.
- А-а, не така. Да не мислиш, че ще допусне няколко лъжици катран да развалят всичко свършено?!
- Това за катрана го каза по повод вътрешната критика.
- Но е поливалентно. Вътрешна критика – не. Вътрешен диалог – да.
- Но диалогът предполага разговор, а дотук има само щаб.
- В който ще си говорят.
- Ама има недоволни хора. Много и извън щаба.
- Той не им се сърди, дори да не са гласували за БСП.
- Не са гласували, заради управлението...
- Наказаха го при добри резултати!
- Ама Ламбо призна, че са яли дървото!
- „Дървото“ е на Живота и в новата си стратегия БСП ще разработи социална политика за вечна младост и пенсиониране на 18!
- Защо досега не я е разработило?
- Първо има нужда от промяна.
- И как ще се промени?
- Като щабът промени разбирането на симпатизантите и те доброволно застанат зад същото ръководство на партията.

Снимка: Дневник.

сряда, 29 юли 2009 г.

Едни хубави работи


Нямаше начин новото управление да не тръгне и с известна доза придружаваща критика – къде на място, къде дребнава. Обаче има някои неща, които са наистина хубави.

Хубаво е, че първият брифинг на финансовия министър продължи едва 4 минути, в които се съдържаше в пъти повече конкретика, отколкото да речем за последните четири месеца. Има цифри, има наченки на стратегия, няма буфери и други въздушни джобове под налягане, няма излишен оптимизъм.

Хубаво е, че Бойко Борисов потвърди ангажимента си към София, което изобщо не означава задължителен приоритет. Дотук означава единствено принципно поправяне на отношенията държава-столица, които достатъчно е критикувал като кмет, за да забрави като премиер.

Хубаво е, че един от първите му чуждестранни контакти е с американския посланик, защото формалният поздравителен адрес на Обама можеше да бъде формално пратен по пощата, като всички останали. Подбраната среща е сигнал за външнополитическа линия. Надявам се.

Хубаво е, че започна смяна на административното статукво. Дори и да не е ясно, дали новият шеф на Агенцията по горите е читав и дали Ширин Местан по собствено желание е подала оставка, или по нечия молба. Служителите на пресцентровете на Министерския съвет и ведомствата също масово се оттеглят, което звучи добре, поне докато не си проличат новите.

Изобщо общата картинка е добра, а детайлите сега не са толкова важни. Поне докато не се превърнат в определящи.

Снимка: Дневник.

вторник, 28 юли 2009 г.

Предопределено за комисиите


Звездите ми докладваха за грешки, но все пак поправими в пленарната зала. Съдейки по асцендента на кармата, хиромантията на личното число, но и номера на картончето, парламентарните комисии трябва да бъдат поправени и допълнени както следва:

Бюджет и финанси – разпределителят на порции Ахмед Доган.

Икономика, енергетика и туризъм – трима съпредседатели: Дългата енергийна ръка Р.Овч., икономическият гений Пешо Димитров и варненският плажен експерт Димитър Атанасов.

Образованието, младежта и науката - Румен Петков, който ще учи младите да пият, да псуват и без да паднат да пишкат във фонтаните, а Волен Сидеров ще ги учи на лидерство, националистически песни и тропане по масата.

Транспорт и съобщения – Кирил Добрев, който стартира много обещаващо със сладкарски трамвай и разпространението му по електронен път.

Вътрешен ред и сигурност – русенският побойник Десислав Чуколов, за да смазва престъпниците с голи ръце, когато МВР не го прави. Както и Христо Бисеров за разпространяване на винаги нужните компромати.

Делян Пеевски естествено попада на правилното място - в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, като с първото има нещо общо, а с второто още повече. Обаче заради Мамман трябва да се разчекне и към комисията за медиите, твърдят окултните ми способности.

В рубриката „Вашите въпроси“ отговарям на популярна телевизионна водеща, която тази вечер попита: Дали не е по-добре да има сътрудници на ДС в комисията за контрол на ДАНС, защото те все пак разбират от служби и такива работи? Мексиканският ми боб твърди – да. Добро попадение! Смилянският обаче препоръчва на госпожата да си пусне фронталния лоб на ядрено-магнитен резонанс, преди да е станало късно.

Илюстрация: Santiago Caballero

петък, 24 юли 2009 г.

Утре Носи Съответната Сума


Органите на реда и прокуратурата май не осъзнават, че се гаврят сами със себе си. Да разкрият шумно група за купуване на изпити в УНСС, е като да разкрият шумно група за купуване на гласове в ромската махала. Толкова очевадно тенденциозно е, че чак мирише.

И не говоря за конкретната акция и задържаните. Говоря за следното:

Още преди осем години в списъка на университетите, в които кандидатствах, беше и УНСС. Още тогава преименуваният от „Карл Маркс“ на Университет за национално и световно стопанство институт беше известен с различния прочит на абревиатурата и с тарифите си.

Нямах (не)щастието да следвам в УНСС, но пък имах достатъчно приятели оттам, за да научавам редовно тарифите в левове, бутилки или... по-други услуги за бедни девойки. Всеизвестни работи.

А УНСС съвсем не е единствен. Практиките са традиция и във всеки ВУЗ новините за това, при кого минава и при кого не, се разпространяват още в първата седмица от стъпването на зайците.

Така години наред. И изведнъж – акцийка. Е, според градския прокурор Николай Кокинов случаят се следи отдавна, ама от десет години или от повече? Не е уточнено.

Апропо, всички подробности се намират по интернет – форумите. Ако сте решли да ставате студент по лесния начин. В тях има имена и процедурите стъпка по стъпка. Но пък както знаем, интернет се следи само за свалянето на торенти и неудобни писания.

За да не стават недоразумения: Точно за споменатите в новините лица нищо не знам, нито пък съм търсила.

Снимка: УНСС

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Значи можело


След дългогодишно промиване на мозъците: Че повечето кадесари са работели за националната сигурност; Че тези от Шесто не са разбирали, не са знаели или просто са били принудени да пишат гнусните си доноси; Че Държавна сигурност е минало, че трябва да се гледа в бъдещето; Че времената се менят, нравите на ченгетата с тях и сега са добри хора...

... от два дни се пуля и не вярвам. Значи можело?

Необичайната стъпка за ограничаване на агентите от комисии и ръководството в парламента постигна много по-голям резултат от първоначалната си цел: Шумотевица.

Не че е за пръв път. Но все е половинчато.

Като скандала с папката „Гоце“, в която нямало „нито ред, нито знак“ от Първанов, а после същият беше избран за втори мандат.

Като случаят с Комисията по досиетата, която периодично дава повод на някого внезапно да се възгордее с миналото си. И която сама не е сигурна, дали функционира пълноценно, защото не е сигурна, дали МВР й дава всичко поискано от архива.

И дано не като с Божидар Димитров, който няма да пътува за сметка на парламента, но все пък ще пътува - на правителствени разноски.

В някои по-нормални посттоталитарни държави има създадени институти за национална памет, а такъв проект потъва няколко пъти в досегашните български парламенти. Наскоро в-к „Сега“ публикува интересна статия също по темата за паметта. България единствена не фигурира в клипа на ЕК по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Съвсем скоро предишното мнозинство се опита да постигне вписано в закон „уважение“ за активните борци, а година по-рано „изтри“ три дни от Народния съд – от 9 до 12 септември.

Крайно време е темата отново да дойде на дневен ред. Крайно време е промиването на мозъци да спре и да премине в осъзнаване и оценяване на миналото. Крайно време е, ченгетата да бъдат накарани да се срамуват, а не да се пъчат по телевизорите. И по-добре късно, отколкото още по-късно или никога е време за лустрация. Щом в Полша не е било късно преди две години, значи в България е точно навреме.

И е крайно време тийнейджърите да научат, че бай Тошо не просто е бил смешен, но е бил и лош чичко. И че агентите не са били готини шпиони, а често крайно неграмотни пролетарски глупаци.

Снимка: Интернет.

сряда, 22 юли 2009 г.

Визия за ревизия и прокурорски ескадрони


Парламентът вече официално декларира, че ще ревизира управлението на тройната коалиция и последните му сделки. Главният прокурор с подновени сили ще организира звена за престъпността и корупцията по високите етажи на властта.

Един мъничък детайл се губи в грандиозния план. Последиците.

Значи ли ревизирането на сделки тяхната отмяна? Значи ли установяването на престъпление – присъда? Значи ли бързото обвинение и бързо съдебно производство? Или обратното: Ще остане ли възможността за съкратена процедура и при сериозните престъпления, при която наказанията са толкова минимални, че всъщност са символични?

Жокер от доклада на Европейската комисия, която препоръчва „интегрирана стратегия срещу организираната престъпност и корупцията“. А именно: „специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения“.

Съдебната власт отговори с готовност да преследва, но нищо не спомена за решенията и съдилищата.

Още малко: „Спешно“ нов Наказателен кодекс и подготвяне на нов Наказателно-процесуален кодекс.

Засега не съм чула това да е в приоритетите на новото Народно събрание, въпреки че проектът за НК се точи от незнам кога си. Ако греша, съжалявам. Много се надявам да греша.

Кратки моменти, но важни детайли. В противен случай всичко се превръща в първоначална шестмесечна еуфория и последващо продължително недоволство от познатата безнаказаност.

Снимка: "Дневник".

Кой гепи бетоновоза?

Един човек откраднал бетоновоз.

Не съвсем го откраднал, дали му го.

Човекът обърнал бетоновоза.

Възмутително. Тоя, дето му го е дал, взел да се вайка, че му е откраднат и как така е обърнат.

Крадливият шофьор избягал.

Не съвсем избягал. Закарал се докъдето трябва и се прибрал.

В парламента. И сега си трае.

Но всъщност версията, по която не се работи, е: Че двамата си управлявали заедно щастливо бетоновоза, като единият формално държал волана, пък другият – мандата, а отвреме – навреме се сменяли.

И изобщо единият вдигнал пенсиите, а другият трупал негативите на чужд гръб, после се изказал лошо, докато първият не бил достатъчно печен в Пи-Ар-а и тълкуването на звездните конфигурации.

Пък бетоновозът заприличал на трабант от дружно преобръщане и търкаляне. А БСП се депресирало, че са малко садистичните избиратели. А ДПС щастливо се изтупало от праха и се укрило.

За третия пътник или добро, или нищо, в случая нищо и мир на праха му.

Първият и третият създали рубриката „Лична партийна драма“.

Вторият почива в дворец в Дръндар, който не е негов, макар и купен с негови заплати, които не съвсем е получавал, като не е ходел на работа. Така записано в имотното му състояние. А в житейското е записано: Несменяем. Дава рамо за катурване на... всичко. Стига да му го поискат, все пак.

Инспирация за алегорията.

Снимката е от Всеки ден, които май са я взели от БГНЕС.
...

понеделник, 20 юли 2009 г.

Бау – бау.


Тук и сега няма да си говорим за стабилност, промяна и други висши идеали. Ще си говорим за бойни викове, тупане по гърдите, шумно оригване и други работи „по мъжки“.

Няма да си говорим за етикет, сгъване на салфетки и лебедова грация.

Троп!

„Мойта работа е да строя“! (Не да преговарям). „Утре ще им хвърля мандата и ще ги пратя на избори“!

Това е реакцията на човек, чието детско всекидневие е преминавало в улични битки на път за училище. Който се е учил от най-добрите двама, от които е усвоил и съчетал просточовешкото говорене с ореола на свръхчовек. Който е пример за мнозина, защото с тия две голи ръце е постигнал по-добро МВР, повече метро и любовта на 1 млн. и 700 хил. души.

Чудесно, но: И Светаго Духа да му е кацнал на рамото, явно не успява да го подсети, че:

Политически субект, който разполага с малцинствено (макар и) мнозинство, не е редно да си позволява кучешко отношение към потенциалните съюзници.

Не мята мандати и пръчки, и не демонстрира властническо отношение, защото макар и с мнозинство е в позицията на търсещо подкрепа малцинство.

Не си позволява да натирва в колибката точно тези, които му трябват и са му били най-добър приятел преди изборите по собствено определение. Защото точно тези „тези“ си имат в характеристиката на вратлето написано „Достойнство“.

Може да няма коалиция, може да няма дори меморандум, но може ли да има уважение?

Пък и тази жена, бъдещият правосъден министър... та тя Маргарита Попова ли е или „Марга“? Магазинерката от кварталната бакалия?

На снимката си пише откъде е.

събота, 18 юли 2009 г.

Честит последен празник на МИС


В следващите години съответните структури в уникалното по рода си министерство ще си го отбелязват поотделно.

Днес, тържествено и в цялата страна, бяха изкарани джипове и камиони с камуфлажна шарка, развяваха се противогази, плавници, шнорхели и брошури с правила за поведение при буря.

Благодарение на доброто време министър Етем не се наложи да стои в поза глава между коленете и раздаде грамоти, почетни знаци и плакети.

Майорът с гордост синтезира постиженията си за напредъка на 112, вградените технологии на НАСА, както и за системата за сигнализиране, която по думите й е по-добра от в някои европейски страни.

В Пазарджик най-добре знаят. Там на 2 юни вместо обичайните сирени им сервираха необичайно предупреждение за въздушно нападение.

Днес, на 18 юли, освен празник на МИС и годишнина от рождението на Левски, на всички ни сервираха обичайната доза наглост. Министърът отдавна „споделила“ сигнали за заместника си Александър Филипов и е възмутена, че прокуратурата е реагирала толкова късно.

Пък аз съм възмутена, че Етем се възмути толкова късно. Всъщност съм възмутена, че само се прави на такава. А най съм възмутена, че не го е уволнила. Или трябваше да се възмутя, че не е драснала поне едно прессъобщение?

Но може и да не съм права. Може просто да съм го пропуснала в морето от съобщения на министерството.

Снимка: Агенция "Фокус"

петък, 17 юли 2009 г.

Звук! Камера! ... a-a-and...action!


Шестте месеца кредит на доверие тик-такат.

В ръководена от прокуратурата акция „антимафиоти“ хванаха похитителите на някой си.

По данни на МВР той бил от „известна столична фамилия“, но според прокуратурата чужденец.

Прокуратурата съобщи само възрастта на похитителите, но МВР разпространи кадри и снимки, на които се виждат част от лицата им.

Тримцата били задържани на уговорената спирка за получаване на откупа, не всъщност на бензиностанция, но може и да е хранителен магазин.

Отвлеченият дори бил в автомобила, спрял на достатъчно оживено място на централна пътна артерия в София, в не прекалено късен час. Очевидци от съседните будки за вестници се радвали на холивудската сцена.

Всъщност всичко било част от разследване на наркоканал и роднините не точно се обадили по телефона, ами били прихванати със СРС. Засега цари неяснота дали е от тези, които се признават в съда или от другите.

Не се уточнява също, дали похитеният е ядосан, че са му прецакали сделката или ще се радва да дава пресконференции, докато аверите му са в ареста.

Още по-малко се знае, дали Борис Велчев ще се похвали сам или заедно с Бойко Борисов, или един друг ще се похвалят поотделно и взаимно.

Важното е, че институциите започват да се обиграват в показност по примера на новия държавен лидер.

Жалкото е, че както ремонтът на две детски градини и строежът на една не решават глобалния проблем с местата в същите, което проличава всяка пролет, така и добре рекламираното случайно попадение не е представителна извадка за работата на службите. Което също ще се види.

Снимка: Пресцентър на МВР.

сряда, 15 юли 2009 г.

Не по врат, а по шията на културата на меморандума


Лятото на 2005-а научих, че съглашателството на предизборни противници е висш израз на коалиционна култура. Безпринципната прегръдка на БСП, НДСВ и ДПС имала за цел едните да бъдат коректив на другите, и така заедно да водят страната напред, без възможността партньорите да кръшкат.

Лятото на 2009-а научих, че задкулисните договорки са поемане на тежката отговорност за отговор на обществените очаквания. Принципното еднопартийно управление, маскирано зад някаква хартия за парламентарна подкрепа, щяло да избегне извиването на ръце от разни партньорчета.

В следващите дни ще науча, че отвъд паравана на Меморандума се крият малки стимули под формата на постове за „доказани експерти“. Те ще имат двояката функция за контрол над подкрепящите управляващото малцинство и за бушони при провалите на същото.

След ерата на коалиционната култура идва ерата на Културата на Меморандума, без обаче да има Съвет на Меморандума в резиденция Лозенец, както и без останалата терминология, като Формулата на Меморандума, Напрежение в Меморандума, камо ли Управлението на Меморандума. Идва неясна сива маса с блясък на ГЕРБ и много „виновни“, „пречещи“, „ние искахме, те не гласуваха“...

Честито. Шах и мат.

...