Протестира ми се

От сутринта е така, когато открих, че нямам мляко за кафето. Ще протестирам срещу масовото разпространение на машините, от които се научих да пия кафе с мляко (иначе е гадно). Преди го пиех чисто.

После заради съседа едвам не си разбих главата. Не е изчистил снега пред входа. Наша работа е, т.е. негова, аз съм ангаже и не мога да рина с лопата. Протестира ми се срещу липсата на съседска отговорност.

Бих организирала и петиция срещу недружелюбните продавачи. Тая на спирката с билетите така ми тресна прозорчето, че се разтреперах от липсата на държавност. Няма ли кой да я санкционира!

Този път не си купих дъвки. Съдържат аспартам, по-вреден е дори от ГМО, прочетох вчера. Бих се включила в митинг за връщането на Идеал. Не пише кво съдържат, значи не съдържат нищо и са напълно безвредни. Или поне никой не е казал, че не са.

Мразя градския транспорт. Освен всичко останало е мръсен. Общината да вземе да осигури надзиратели за чистоплътност и за тези, които хвърлят боклуци вътре и си лепят дъвката по дръжките. И аз си метнах бонбона на пода, да им се не види, да видят.

Не отивам на работа. Отивам на митинг срещу увеличаването на пенсионната възраст. По принцип не работя, под нивото ми е. Но това е важна кауза.

После съм на сбирка срещу затварянето на малките болници. Мама все ми разказва за доктор Иванов в тяхната болница. Заради него и такива като него го правя. В онзи критичен момент преди шест месеца д-р Иванов признал на мама, че ако иска да не умре, трябва да я откарат в голямата болница. Преди него други й предлагали зъбна снимка и мерене на кръвно. Но д-р Иванов казал, че само точат касата.

Отплеснах се. Следобед съм на шествие срещу лихвите по кредитите. Данчо от петия етаж ме запали, ех тоя Данчо. Теглил кредит да си купи кола, ама покрай сланината и ракията парите не стигат за вноските. Що не стигат? Заради лихвите! Заедно правихме изчисления. Една вечер... ах, каква сланинка...ах, каква ракийка...

Мисълта за тези активности ми разсейват първоначалното лошо настроение. Да не говорим, че вечерта съм на събиране, на което ще обсъдим още и нови протести. Яд ме е само, че там ще бъде и оня глупак, който все говори за гражданското общество. Че кво е то? Събираме се, протестираме, нещо по-лесно? Според оня трябвало да имаме политическа култура, да сме информирани и с изградена ценностна система и приоритети. Иначе не ставало. Ставало де, ама „изродена работа“. Цитирам.

Знам какво ще каже, ще ме прати да допълвам анкетата за протести на РЗС или при синдикатите, които и са единствените винаги допуснати до официални разговори с властта, легитимирани.

Картинка.

Въздух под налягане

Хамстер с барета 
крачи по жълтите павета.

Ами така ми хрумна, има рима, пък и е вярно.

А Борис Велчев право си го е казал. По друг повод: „Хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”.

И аз като част от хората да си кажа мнението, че това е понеже държавата и престъпността си комуникират тясно. Великата операция „Наглите“ беше въпрос на политическа воля, точно като други показни арести преди. И пускането на престъпници по здравословни, доказателствени и други причини – отново са въпрос на същата. Пак както преди. Някой да не си е помислил нещо за честно и безпристрастно правораздаване.(?)

Та докъде стигнахме – до политическата воля? Или до криминалната воля? Или до липсата на воля, или до тясното сътрудничество?

Не бе, до хамстера с барета. Носи новия НПК под мишничка и целия съдийски състав между страниците му. Или не е барета, а е корона. Като символ на несменяемост. Някой с такъв прякор няма ли?

...

Закъснели реакции, преувеличени емоции и вечните оправдания

Изслушването на българския кандидат за европейски комисар предизвика диаметрални емоции в страната. Реакциите варират от патриотичен срам, защото Румяна Желева представлява не просто себе си, а държавата; гняв, че основната провокация дойде именно от българска страна в лицето на Антония Първанова; съжаление, защото евродепутатите са задавали прекалено остри въпроси; до пълно отричане на случилото се и преструвки, че то не е достатъчно сериозно, за да доведе до грозен сценарий като провал на гласуването на състава на Европейската комисия.

Аз съм българче и Изложихме се пред чужденците

Признавам, че и аз се чувствах неудобно, докато слушах дискусията в Европейския парламент. Всъщност отдавна изпитвам притеснение по отношение на кандидатурата на Румяна Желева. Обаче отказвам да нося срама на тази жена и стоящите зад нея управленци с техните решения, само защото съм част от населението на държавата. Ако не беше така, щях всеки ден да ходя изчервена, а не само когато се изложим в чужбина.

В същото време масовото схващене на ситуацията като традиционна байганьовщина показва ограничения обем критичност и закърнели реакции именно към всекидневните прояви на липсващ разум. Явно е нужно тази „национална особеност“ да бъде изнесена зад границите, за доведе до някаква доза възмущение. При това временно, преди отново търсенето на причините да разшири обхвата си извън ядрото на проблема. В подробности като включването на Антония Първанова.

Ама нали сме си наши?!

Напротив, атаката трябваше да бъде точно българска. Но не и толкова закъсняла. Дебатът следваше да бъде проведен на национално ниво в последните месеци, когато изявите на Желева в българските медии предизвикаха съмнения за компетентността, а неудобните въпроси да започнат, когато стана известен фактът за потенциален конфликт на интереси. И ако скандалът беше успял да достигне кулминацията си тук, нещата можеше да бъдат поправени далеч по-безболезнено.

Но и без ролята на Първанова, въпросът за фирменото участие нямаше да бъде избегнат, а лошото впечатление нямаше да бъде смекчено. Понеже тази истина е добре осъзната, на преден план отново излиза теорията за антибългарска кампания, организирана съвместно от български и чуждестранни зли сили.

Тези лоши, лоши европейци

Обстановката на изпита не е била нездравословна. Беше точно такава, каквато трябваше и също толкова недружелюбна, колкото и за всички останали кандидат-комисари. Измишльотина е да се твърди, че въпросът за чистотата и морала на Румяна Желева няма място или че търсенето на конкретика е недобронамерено.

Всъщност питанията на евродепутатите нямаше да изглеждат никак остри, ако получаваха отговори. Тяхната работа е да провокират, работата на изпитвания – да докаже способностите си в подобна обстановка. Ако не премине изпита в Страсбург, как ще удържи после на европейското обществено мнение? Което е много по-критично и скептично от това на депутатите в залата.

Ти на очите си ли ще вярваш или на мен?

Българското обществено мнение, колкото и също да е скептично, лесно допуска да бъде манипулирано. Любим похват е изопачаването на фактите, като примерите дотук. Крайният етап на процеса е отричането на очевидности.

Най-доброто, което премиерът и управляващите могат да направят в тази ситуация, е признаване на грешката и изпреварващ ход спрямо Брюксел. Най-голямата глупост, която премиерът и управляващите могат да направят, е да се преструват, че нищо не се е случило. И поне засега те избраха второто.

Снимка.

Сигурност ли?

Измислих нов виц.

Старата му версия гласи, че за смяната на една крушка са необходими петима полицаи: един да държи крушката и четирима да въртят масата, на която е стъпил.

Моята версия е, че са необходими поне 12. Петима за развиването, петима за завиването и по един на всяка група, който да е говорител пред медиите. За да знаят хората, колко е трудна смяната на крушка и как са необходими още и още ресурси.

От началото на мандата на новото правителство полицейската тематика е на преден план. Първо нямаха кубинки, после нямаха патрони, след това нямаха правомощия и се откри нуждата от нови структури, примерно общинска полиция, последно се оказа, че твърде широките граждански права им пречат и беше възродена идеята за безконтролно следене.

Въпрос: ако имате пред себе си чинийка с бонбон, за чието изяждане ви трябва съдебно разрешение, но ако го нямате, никой няма и да пита за бонбона, какво ще направите?

Та новата линия на оплакване е недостигът на кадри. Значи в София не стигат 800 ченгета. Моля? Това да не е някое затънтено село, където никой не иска да живее и работи? Според мен не ченгетата са малко, а щатовете са много.

Преди по-малко от година бившият вътрешен министър Михаил Миков съобщи, че в системата на сигурността работят 60 000 души.

За сравнение: в близката по брой на населението Австрия те са 32 хиляди, а в 80-милионна Германия към вътрешното министерство са заети малко над 50 000 души, от тях полицаите са 40 000. Сметките си ги направете сами.

Значи внушението е: За да си получим сигурността, която държавата ни дължи, полицаите трябва да имат:

- здрави кубинки
- бойни патрони
- безпрепятствен достъп до личния ни живот
- по още едно „добро същество“ до себе си

С други думи от пет месеца се налага тезата, че защитата на гражданите минава през увеличаване на полицейщината. Вие повярвахте ли на това? Как не.

Снимка.

И какъв е смисълът?

Надали може да се очаква от агенция, която обича акциите срещу интернет свободата, да бъде от своя страна активна с информация в глобалната мрежа. Обаче поне някакви институционални съобщенийца очаквах да намеря като отворих днес сайта на ДАНС, за който не се бях сещала от откриването му преди два и половина месеца. Той и оттогава не е обновяван в частта си „Информация“.



Така че оттук не успях да се осведомя нито за новите зам.-председатели, включително възстановяването на Иван Драшков, нито за увеличения брой дирекции и професионалния празник на агентите, нито пък за промените в закона. Но на когото му се занимава може да прочете целия закон, който все пак е публикуван в частта „Нормативна уредба“ и да го сравни с предишните му версии. Ако има време. Всъщност това и една обществена поръчка за самолетни билети май са единствените ъпдейти от 16 октомври. Учудващо за мен даже не са се похвалили за участието си в операцията „Наглите“, с която кой ли не се хвали вече.

И какъв е смисълът тогава от този сайт, ако той е очевидно неподдържан? А да, и кога ще съобщят какви пари са дали за страница, която явно е само за красота?

...

Цикличност

Пак се срещаме. По същото време. Отново тук. Е, на отсрещния ъгъл, а косата ти е малко променена. Не се е променил блясъкът в очите ти.

Пак говорим. За същото, но с по-малко думи. Всичко е ясно.

Преглед на новините. Отново лоши закони, нерегламентиран лобизъм, руски интереси, простаци политици, корумпирани магистрати, нагли министри, съседите, президентът, хората, улиците, сградите.

Вечното усещане, че искащите и осъзнаващите са прекалено малко.

Веднъж ми разказаха една кръчмарска история. Поднесли на дамата три филета развалена риба. Дамата не била със запушен нос, веднага се оплакала и поискала нова порция. Тя съдържала две пресни филета и едно старо. Дамата се отчаяла от наглостта и заради нея преценила, че няма смисъл да се разправя, изяла двете и оставила третото. Но разбира се платила цялата порция

А какво да правим с теб, когато ни поднасят притоплен АЕЦ, наново подправен закон за подслушванията, поукрасен Южен Поток, доизкусурен Бургас-Александруполис, когато съдебната система си пише 6+ точно в пика на най-гнусния си скандал, когато депутатите си броят гаджетата и чиниите, вместо проектозаконите, когато едно червено беемве щеше да ме сгази заедно с детето в ръце, когато президентът убива защитени животни, но не носи срама си, носим го аз и ти.

Които се срещаме тук, на същото място, със същите теми, в различните години, леко променени, малко остарeли, може би поумнeли, може би оглупели ... Какво да правим? Ние с теб.

Казват, че жертвите на домашно насилие постепенно свиквали и дори се пристрастявали към него така, сякаш това е нишката, на която се крепи живота им. Значи прибира се мъжът и ако няма салата – пердах, ако има – пак пердах. За всеки случай. Лафът е, че тези жени винаги има какво да ядат – бой.

Каква трябва да бъде честотата на повторяемост, при която насилието започва да се приема с безчувственост и безкритичност?

Ех, ако можеше...

Както САЩ искат да ни пратят затворници от Гуантанамо, така и ние да им пратим престъпници, за да бъдат осъдени...

Яне Янев да поведе движение за джендър – права със същия плам, с който се бори с останалите несправедливости...

Риториката на Волен Сидеров да се превърне в конструктивно говорене и всички негови последователи да поумнеят...

Действията на Бойко Борисов да са толкова красноречиви, колкото приказките и заканите му....

Йорданка Фандъкова да си спомни за директорското си минало и да наказва с учителски маниер фирмите, на които общината плаща за действия, които не вършат...

ВСС да си даде двойните коледни бонуси на Красьо за цялостен принос за кадровата политика в системата, а той да ги раздаде на пенсионерите в плевенско ...

Емисията на БНТ в 16 часа да се съкрати в частта си с новини на турски, но като цяло да се удължи и да бъдат включени новини на арменски, иврит, а защо не и на ромски език ....

Ахмед Доган да вземе наистина да се разкара от партията си, че ми е много любопитно какво ще стане после...

Спирам с изреждането, защото не ми се мисли повече. А и са все невъзможни мечти....

Но пък казват, че по Коледа ставали чудеса... :)

Снимка.