понеделник, 4 октомври 2010 г.

Да запишат Цветанов в конституцията

Полицаите ще протестират за пари за бензин, ама не срещу Цецо Цветанов, а срещу правителството, защото то му пречи да им купи бензин. Нещо такова. Цветанов е особена бира в правителството и не е хубаво то да му се пречка. Затова по възможност Цветанов трябва да бъде изведен от системата като независима власт, която да контролира останалите три (с медиите - четири).

Той и без това прави опити да им се бърка, особено на съдебната, където дава нареждания как да решават делата. Даже съдебната власт така ще стане излишна и на никого няма да му пука ефективна ли е. Просто Цветанов ще казва кой заслужава да бъде осъден и кой заслужава да бъде пуснат, за да може да го заловят пак показно.

Освен това той очевидно вече има по-голяма власт и в правителството, щото е успял да измуфти от Дянков 50 млн. лв. повече, незнайно как и за какво. Сигурно за технически прегледи и бензин. Не е лошо тези отношения също да бъдат регламентирани.

И ще се отърве от парламентарния контрол, където го питат тъпотии. Например откъде – накъде полицаи бият невинни (бе и да не бяха невинни) хора в Кърджали. А Цветанов е на мнение, че проклетите депутати само политизират една успешна полицейска акция и си вадят дивиденти на негов гръб.

Не на последно място най-накрая хората ще спрат да питат защо трябва да го гледат всеки ден в сутрешните блокове и всички медии, защото ще е ясно, че отговаря и за тях. Следователно може да се снима колкото си иска.

Но всъщност най-важното е, че това ще има отражение върху емоционалното състояние на полицаите и те най-накрая ще се почувстват равноправни. Тогава няма да им дреме за кубинки и бензин, защото тия работи ще бъдат записани в закона като парите за тоги на съдиите примерно.

И България вече няма да е парламентарна, а цветанова република. Това трябва да бъде записано в конституцията, с което малцинственото мнозинство в парламента може малко да се озори, ама може пък и да стане. Все пак ще се прочуем в цял свят и всички ще идват да ни видят, да ни се порадват и да посъживят туризма, който както знаем е капител на икономиката и затова получава префернициално ДДС и особено внимание. Уф, отплеснах се.

вторник, 21 септември 2010 г.

Тая дума да я забранят

В „Програма на правителството на европейското развитие“, която ГЕРБ представи по повод 100-те дни от управлението си, думата „реформа“ фигурира 28 пъти. Всъщност ако някой реши да си я припомни, няма начин да не види разликата между зададената посока и това, което се случва година по-късно. Например като цел №1 е записано поддържането на балансирани бюджети. Но както и да е, мисълта ми беше за реформите.

Защото след като даде на заден за здравната, сега същото се случва и с образователната, и с пенсионната, а реформата в съдебната система е зациклила на документ с пожелателен характер, озаглавен като „стратегия“.

Вярно е, че има още три години, но вече има и характерно поведение, което не е много праволинейно. И както е тръгнало това ще е просто поредното правителство, което ще изчерпи „структурните реформи“ с чопване на някои законови текстове тук – там, с които да забърка още по-голяма каша в системата. Най-малко отлагането няма да е за кратко. Следващата година има местни и президентски избори. Времето не е удобно за ядосване на обществото. За да не се подвеждат и следващи правителства да обещават неизпълнимото, най-добре е думата „реформа“ да я забранят. Че някои хора преди време им повярваха.

Снимка: Монитор

петък, 3 септември 2010 г.

Сезонът на активните мероприятия

Няколко неща се случиха в рамките на няколко дни и предизвикват няколко едни и същи въпроса. Как по-точно правителството на ГЕРБ играе с Първанов. Или може би въпросът е как точно се цакат. Не знам. Просто няколко факта:



Простотията с пистата за Формула 1, на която необяснимо Бойко Борисов и Трайчо Трайков се вързаха. Може и да не са се вързали, може да са се опитали да играят заедно, но нещо не им се получи. Румен Петков е щастлив. А двамата с Първанов обичат да се хвалят един друг.

Мистериозното разследване срещу министъра на транспорта Александър Цветков. Започнато и продължено от в-к Стандарт. Който е на Тодор Батков, който има орден "Стара планина" от Първанов. Непотвърдено, неотречено. И незащитен от шефовете Цветков.

Изненадващите изказвания на самия Първанов за ускоряване на проекта АЕЦ „Белене“. Говори все едно е по-наясно от самото правителство, какво ще се случва.

Не съм сигурна, дали въпросът е какво по дяволите се случва между правителството на ГЕРБ и Първанов, или какво прави Първанов с правителството на ГЕРБ? Или пък какво се опитва да прави ГЕРБ с Първанов и неговите хора.

Според мен участието в играта е доброволно, а цакането друг въпрос. Но преди всичко прецаканият участник се е съгласил да участва в играта. Иначе трябва да е много тъп. Аз залагам на първото.

Снимка: BNews

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Липсата на реакция е равносилна на толериране

Преди един месец някакви пишлемета набиха няколко души в трамвай №20. Последваха следните неща: силно възмущение, протести и всякакви остри реакции. Та даже президентът Георги Първанов обяви, че е притеснен от проявите на ксенофобия.

Ксенофобия, при това в краен вариант, е точната дума за поредната идиотщина на Волен Сидеров, който решил да се саморазправи с турски телевизионен екип. Екипът е имал разрешение от външно министерство да снима, а гост е щял да бъде културният министър Вежди Рашидов. Тук има и повече снимки.

Няма нито официална, нито неофициална реакция от управляващото мнозинство. Моето мнение е, че е напълно възможно и никога да няма, предвид прегръдката на Атака с ГЕРБ. 

Само че има огромна разлика между няколко неуравновесени младежи и депутати, които много са си повярвали. Освен това липсата на реакция е равносилна на мълчаливо съгласие и толериране на ксенофобията. 

Впрочем не знам какво пише по речниците, но обяснението на думата според уикипедия е ненавист към чужденци „поощрявана, търпима или стимулирана от властта“. Чудно.

сряда, 30 юни 2010 г.

На лов за газови лапнишарани



След малко природният газ поскъпва с 25%. И понеже никой не може да обясни адекватно защо, ако цените на международните пазари падат, в България скачат, пак опряхме до оправданията с тайните газови договори. Може и те да са причината, обаче как да знаем, като са тайни.

Румен Овчаров не пропусна да обясни как споразуменията са много добри и причината не е в тях. Не обясни на какво основание някой трябва да му повярва. Предложил и на депутатите в икономическата комисия да им покаже анексите, но не и самите договори. Депутатите го отрязали по много приятен според мен начин – гласували „Въздържал се“. Този вот винаги ми е звучал като „Абе я не ме занимавай с глупости“.

Обаче ден преди това Трайчо Трайков съобщи, че ще раздава портрети на Овчаров като благодарност за цената на газа. Колкото не виждам причина да вярвам на единия, така не виждам причина да се доверявам безусловно и на втория. Просто защото към хората във властта е препоръчително да се подхожда с известни задръжки. Освен това не разбирам, защо всички продължават да призовават Овчаров да покаже договорите. Той сигурно не си ги е взел с него вкъщи. Би трябвало да са в енергийното министерство, в това на Трайчо Трайков. Дано някой се сети да попита и него.

Макар че и тук успехът е съмнителен. Ако се съди по необяснимото укриване на другите договори – онези за 2-те млрд. лв., с които иначе ни занимават вече месеци. Извън правителството май само Оли Рен ги е виждал.

Снимки от тук и от тук.

вторник, 4 май 2010 г.

В администрацията нищо не се губи

... само се пробразува от едно състояние в друго. Практиката с революционното МДААР, което трябваше да прави реформа, го доказва. Резултатите от досегашните усилия на днешното правителство - също.

С оглед на тежката бюджетна ситуация, въпреки цветущата икономическа конюнктура, както и на фона на подема на излишъка, но заради разширяването на дупката, с цел недопускане на небалансиран фиск и заради стремежа към превръщане на държавата в център, хъб и Тигър в региона и околностите му, правителството реши:

Понеже не може да има механични уволнения навсякъде, съкращава по 20% от 66 агенции, комисии и служби.

За целта към Съвета за административната реформа се създават:
- Комисия по оценка на централната администрация
- Национална служба за контрол върху местната администрация
- Инспекция по административното преструктуриране с 28 регионални подразделения
- Агенция за преквалификация на безработните държавни служители към МС
- Съвет за преразпределение на държавни помощи за психологическа помощ при ненаследствена безработица на държавните служители
- Агенция за проверка и атестация на неправомерно уволнени държавни служители (АПАНУДС) на пряко подчинение на министъра на финансите, а в негово отсъствие – на премиер-министъра.

Новосъздадените служби ще бъдат подпомагани от новите министри без портфейл, които ще отговорят съответно: Един за антикризата, втори за последствията от антикризисните мерки. Както е известно правителството е силно диалогично с обществото, затова подаваме ръка на новосъздадения синдикат на административните служители „Завинаги“ и ги каним в новоучредения Национален съвет за обществено обсъждане на наболелите проблеми в политиката, обществото и международното положение (НСООНППОМП), който се провежда без график около шахматните маси в градинката на Народния театър.

Снимка.

петък, 2 април 2010 г.

Олицетворяване на безочието

Изглеждаше, все едно е било така:
31 март, 9:00 – Президентът отвори едното око. Почеса си глезена. Хвърли поглед на пушката и простена. Не е сезон, за съжаление. Преметна крак връз Зорка и продължи да дреме.

Би трябвало да е така:
31 март, 8:30 – Президентът пристегна възелът на вратовръзката. Въздъхна. Няма да мине, но е толкова лош знак. Първи в историята с дебати за импийчмънт. Облече си сакото и се запъти към парламента.

Но най-вероятно е било нещо такова:
31 март, 9:00 – Президентът включи телевизора и седна до съветниците си. Единият държеше уиски, вторият семки, третият засъсняваше... Президентът се протегна. Шоуто скоро ще започне.

Сградата на Народното събрание се намира на не повече от 10 минути пеша от Дондуков 2. Или на 2 минути с ескорт на НСО.

Проблемът на Народното събрание е, че обикновено е твърде народно и наистина е сравнимо със селска кръчма като стил на диспут.

Проблемът на населяващия Дондуков 2 в последните 8 години е, че се държи като орбитална станция и живее в условията на особени, собствени физични закони.

Недостатъкът на депутатите по време на дебатите за импийчмънт беше, че се занимаха с всякакви глупости, но не и с недостатъците на президента.

Недостатъците на президента през всичките тези години не са толкова законови и институционални, колкото морални.

Очевидно депутатите, независимо от политическата сила, не се сетиха, че е крайно неуважение и абсолютно незачитане на институцията Първанов да не присъства на дебатите по отстраняването си.

Очевидно президентът не разбра, че дебатите, макар и без резултат, са твърде лош удар срещу него. Щом се показа като победител на следващия ден. А не е.

И очевидно малко хора осъзнават, че този дебат не е „не на място“. Той не е изместване на дневния ред от кризата, корупцията и престъпността в държавата. Те не са по-важни от „олицетворението на единството на нацията“. Което олицетворение може да се обобщи в думите наглост и безочие. Отново.

Дебатът беше закъснял. Много закъснял, много не по същество и много безрезултатен. А за съжаление можеше да бъде обратното.

вторник, 23 март 2010 г.

Много важно данъците

Има едни хора извън правителството, които много щяха да се зарадват на новината за увеличаване на ДДС. Те може би от години са се надявали, това да се случи. Сигурно са коментирали на по чашка как хубаво би им се отразило. Щеше да им се отрази така: Щяха да си имат с 200 хил. лв. повече над 10-те млн. лв., които са източили през последните години. Това е при хипотеза за 2% по-висок данък.

Глаголното време е минало несвършено, понеже въпросните хора от групата на „Лапачите“ сега са в ареста, но както винаги е под съмнение до кога. И защото повишаването на ДДС не е много сигурно, но както се видя напоследък, не е ясно до кога. И понеже малко свикнах, но не съвсем, че като си плащам различните по форма, вид и размер данъци, спонсорирам не само държавата.

Без да искам давам пари на източващите бюджета, на контрабандистите, на съдиите за тоги и на чиновниците за обувки, на някои некадърни лекари с фалшиви пациенти, на пенсионерите, които ползват моите вноски, парите от които може да не доживея, а даже и на мъжа си, който просто има щастието да работи в държавна фирма. Освен това спонсорирам държавни проекти, които изобщо не одобрявам и не смятам, че са в интерес нито на мен, нито на децата и внуците ми.

Да се върна на Лапачите. Приемаме, че някога си са седяли на чашка и са си фантазирали за голямо ДДС. Може би някой по-трезвен се е сетил, че може да стане и обратното – да намалят данъка. Това може да значи едни големи пари по-малко в джобовете. Може би на останалите са им увиснали носовете при това споменаване. А може би са се сетили, че имат много възможности да си набавят недостига с нови схеми.

А сега ще се върна към глаголнните времена. В минало неопределено си казвам, че е можело приоритет да е реформирането на целия апарат, който можело да не ми гълта по-голямата част от парите без резултат. В една държавна фирма имало такава машина за закуски – пускаш, пускаш за вафли – не давал. Веднъж на три месеца се обърквал и без пари пускал солети. В този смисъл всякакви промени са безсмислени без основен ремонт на джобовете на държавата. И пет процента да е ДДС-то, а 3 плоския данък, въпросът къде отива после остава основен.

Картинка.

четвъртък, 18 март 2010 г.

Антикризисен брейнсторминг

Онзи ден изпаднах в типична кризисна ситуация: 19 часа, вечеря няма, чакат ме гладни хора, а аз нямам идея, какво да правя. Понеже си нямам експертен съвет, реших да сондирам, какво мислят пряко засегнатите.

Мъжът ми, оказва се, също не е наясно какво иска. Но е категоричен, че иска да яде. Предлагам няколко решения. Отхвърлени са. Предлагам още няколко. Не били справедливи, мисля само за своя стомах, изгода и вкус. Дъщеря ми настоява за бонбони. Не може да се вечерят бонбони, казвам. От телефонната слушалка прозвучава писък: „Искаааам боооонкииии!!!“

В края на краищата телефонният брейнсторминг ме поставя в още по-кофти ситуация. Хем съм се консултирала, хем нищо няма да стане. На единия не му чета стомашните мисли, а другият си представя утопия по детски. Ситуацията е спешна.

И да ви кажа ли накрая какво стана? Никой не хареса вечерята. Дори и аз. В опитите да угодя на всички вкусове, се получи един бълвоч. (При това без да броя старите еклери, които заместиха бонбоните).

Та както казах, историята се разиграва онзи ден. Може да е била астрална зависимост, а може би чисто съвпадение: В същия ден финансовото министерство пробутва социологическо допитване под формата на анонимни антикризисни мерки. Тества кооперативността на партньорите – синдикати и бизнес, и на детето, дето се казва общество.

И може да е от подредбата на планетите или чисто съвпадение, но го сполетява моята съдба. Синдикатите са ядосани, щото тия мерки са си направо антисоциални и финансово егоистични. И обществото се ядосва, понеже може да получи половин порция бонбони. Примерно бонусите за работно облекло. Все едно на някой му пука дали ще го мотае добре или зле облечен чиновник. Или срязването на майчинството през средата, от което и сега тъй или иначе в пълен вариант се възползват основно мързелани и фанатички. Естествено има и някои гадости.

Прекият резултат е, че финансовото министерство се отрича, отмята и опровергава мерките. Хубаво. Обаче такива трябва да има, са единодушни всички така, както са единодушни, че е добре да се вечеря. Само че частният сектор иска едно, държавният не е съгласен и иска друго, Гошо от третия етаж си има мнение, а бабите разнасят клюки и мнения по градинките.

Ако правителството почака още малко, сценариите може да са следните: Или кризата на късмет сама ще свърши, или ще опре съвсем в дедлайна, в който няма да има избор между приемливи и не толкова приемливи мерки. Май второто е по-вероятно. И тогава наистина ще стане един голям бълвоч.

С други думи вместо да чака мнението на Гошо от третия етаж, правителството май е по-добре да започне да действа дори и малко непопулярно на пръв поглед. Не може да се угоди на всеки. Недоволни винаги ще има.

Картинка.

понеделник, 15 март 2010 г.

Г-н Президент, извинете ми се за внушенията си!

Спомняте ли си откъде тръгна всичко? Финансовият министър изразил непряко твърдение и внушение по отношение на личността на Президента и неговата духовна, морална и финансова чистота.

После беше заровен на площада и дружно замерян с камъни. За да се извини. Той не се извини.

Историята дотук е ясна.

Не е ясно следното: Ако един министър, някакъв си просто министър, според намеците на Президента, трябва да бъде наказан заради неблагоразумни закачки, какво следва да получи Президента за своите умишлени, целенасочени и пряко изказани твърдения?

Ето някои от тях:

Има икономически досиета и те трябва да бъдат „извадени“. Никой не знае какви са и къде са. Освен очевидно Първанов. Но не казва.

Има олигарси. Това е ясно отдавна, макар и никой да не може да ги формулира категорично. Не и според намека на Първанов. Не казва кои има предвид. Не е споменал брои ли примерно Людмил Стойков.

Дянков бил правопропорционален на кризата. Това е чисто личностна нападка. Впрочем нямал съмнение, че участието му в тв-шоу е целенасочена атака. Но не го е доказал.

Костов е източил Кремиковци и „костовизира“ парламента. Ако бях депутат, щях да се ядосам. А Костов сигурно е претръпнал вече. Доказателства не са представени.

Заможни българи са се облагодетелствали от прехода и са направили дарения към политици. Интерпретацията я оставям на въображението ви. Набеденият за виновен чрез внушение не вярвам да вдигне патардия.

Не бил убил архар. Без подробности означава едно: че Международния съюз за защита на природата лъже.

И прочее.

Предполага се, че не трябва да вярвам на един министър, който не е казал нещо си, но трябва да вярвам на Президента, който говори каквото си иска, при това само и единствено когато си иска и както му изнася. Понеже претендира да е президент на всички българи и носи отговорност за думите си пред тях и мен, аз настоявам да ми се извини за глупостите си.

Снимка: Президентство.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Кой каквото не си направи сам, друг ще му го сърба

Гле'йте с'а к'о ста'а

Значи Цецо Цветанов пак е плюл по съдиите. Но и през ум не му минава, да каже нещо за кьопавото събиране на доказателства и немарливостта на собствените му хора.

Съдиите мълчат, вероятно са по зъболекари от етичното стискане и чупене на зъби срещу нападките на изпълнителната власт. Но да не става и дума етично да разкарат мърлявите си колеги, примерно приятелите на Красьо.

ПреЦедателят ЦеЦка Цачева призовала депутатите да се откажат от надбавки. Но хич не й хрумва да даде личен пример, освен ако преЦедателският съвет не реши.

Шефът на БНБ персонално се обидил от съмненията към гръцките банки (може да е с гръцки корени). И казва, че не ги следи изрично, но никак не се е сетил сам да ги провери.

Госпожите от социалната служба в Червен бряг получили само един сигнал от полицията и не им се сторило сериозно. Предполагам, че полицията е трябвало да им направи същото, което таткото на момиченцата, за да си размърдат задниците. Не пардон, щяха да са на апаратно дишане, там мърдането е трудно. И в затвора също, надявам се.

Предпоследно международно: Гърците реват, че никой не им събира СМС-и за финансовото земетресение, макар да не искат точно "пари". Да са ревали навреме, преди години стана ясно за скрития дефицит. Но като продължават да тропат, май ще си предизвикат и обществено-социален трус в добавка...

Последно лично: Окончателната класация за значими събития на БНТ пак изби рибата, също както в предварителните кръгове. Аз пък така и не дадох глас за нищо, макар че много ми хареса историята с чушкопека. Кво се оплаквам...

Картинка.

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Замъци в олигархичен късен соц

Кой знае защо като ми каже човек „висше образование“ продължавам да си представям дворцовите постройки на Кеймбридж и Оксфорд, будни младежи с книжка под мишка, мозъци, призраци и световно признати постижения.

Кой знае защо като добави човек „.. в България“ асоциациите ми са с минижупи, гелосани мъжки прически тип петльов гребен, дъвчещи дъвки усти и обсъждания на тарифи.

Нищо ново.

Но пък бях като цапната от информацията, че бившият боксьор, главен прокурор, скандалджия и посланик в Казахстан, който по време на последното по непотвърдена информация всъщност е пребивавал в Швейцария, та Никола Филчев де, преподава в УНСС.

Така знанията ми се обогатиха. Сега знам, че той е колега на „главата на октопода“ доцент Алексей Петров, на заловения за най-мащабната разкрита досега схема за взимане на изпити на Петкан Илиев и косвено, в рамките на академичната общност още на: Величко Адамов, ректор и все още неофициален плагиат, неговите доценти, неофициално прали пари, на ректора на ВТУ – професорът по история на рисуването Пламен Легкоступ, който неоправдано морално и не по правилник даде титлата доктор хонорис кауза на Путин ...

... и на още много подобни, които аз и вие не знаем.

И се питам: Какво стана с реномето и имиджа, бе? Тези хора продължават да си стоят по местата и да си преподават каквото си искат. Тези, които са в ареста, като Алексей Петров, засега получават картбланш да бъдат върнати. Така казва ректорът на УНСС. Пък той според един сайт бил съсед на Петров и Филчев на улица Арарат, която била частна собственост, не че може да бъде, но айде, това е друг случай.

Та така със студентските фантазии. Не били замъци, а панелни постройки в стил късен соц (макар че ректоратът на Свищовската академия не е, има си дори капители и ако някой преподавател иска да се заяде, може да попита колко са. Бъдещи студенти бройте. Прозорците също) не били академични общности, ами обединения на икономически интереси в лошия смисъл, не били мозъци, ами мускули и ни най-малко световни достижения, освен може би по брой на купени дипломи в книгата на Гинес.

И се извинявам на честните преподаватели, но ако може да извадят носа си от книжата и да вземат първи да се възпротивят на гнилоча в храма на науката.

Снимка.

вторник, 9 февруари 2010 г.

Протестира ми се

От сутринта е така, когато открих, че нямам мляко за кафето. Ще протестирам срещу масовото разпространение на машините, от които се научих да пия кафе с мляко (иначе е гадно). Преди го пиех чисто.

После заради съседа едвам не си разбих главата. Не е изчистил снега пред входа. Наша работа е, т.е. негова, аз съм ангаже и не мога да рина с лопата. Протестира ми се срещу липсата на съседска отговорност.

Бих организирала и петиция срещу недружелюбните продавачи. Тая на спирката с билетите така ми тресна прозорчето, че се разтреперах от липсата на държавност. Няма ли кой да я санкционира!

Този път не си купих дъвки. Съдържат аспартам, по-вреден е дори от ГМО, прочетох вчера. Бих се включила в митинг за връщането на Идеал. Не пише кво съдържат, значи не съдържат нищо и са напълно безвредни. Или поне никой не е казал, че не са.

Мразя градския транспорт. Освен всичко останало е мръсен. Общината да вземе да осигури надзиратели за чистоплътност и за тези, които хвърлят боклуци вътре и си лепят дъвката по дръжките. И аз си метнах бонбона на пода, да им се не види, да видят.

Не отивам на работа. Отивам на митинг срещу увеличаването на пенсионната възраст. По принцип не работя, под нивото ми е. Но това е важна кауза.

После съм на сбирка срещу затварянето на малките болници. Мама все ми разказва за доктор Иванов в тяхната болница. Заради него и такива като него го правя. В онзи критичен момент преди шест месеца д-р Иванов признал на мама, че ако иска да не умре, трябва да я откарат в голямата болница. Преди него други й предлагали зъбна снимка и мерене на кръвно. Но д-р Иванов казал, че само точат касата.

Отплеснах се. Следобед съм на шествие срещу лихвите по кредитите. Данчо от петия етаж ме запали, ех тоя Данчо. Теглил кредит да си купи кола, ама покрай сланината и ракията парите не стигат за вноските. Що не стигат? Заради лихвите! Заедно правихме изчисления. Една вечер... ах, каква сланинка...ах, каква ракийка...

Мисълта за тези активности ми разсейват първоначалното лошо настроение. Да не говорим, че вечерта съм на събиране, на което ще обсъдим още и нови протести. Яд ме е само, че там ще бъде и оня глупак, който все говори за гражданското общество. Че кво е то? Събираме се, протестираме, нещо по-лесно? Според оня трябвало да имаме политическа култура, да сме информирани и с изградена ценностна система и приоритети. Иначе не ставало. Ставало де, ама „изродена работа“. Цитирам.

Знам какво ще каже, ще ме прати да допълвам анкетата за протести на РЗС или при синдикатите, които и са единствените винаги допуснати до официални разговори с властта, легитимирани.

Картинка.

четвъртък, 28 януари 2010 г.

Въздух под налягане


Хамстер с барета 
крачи по жълтите павета.

Ами така ми хрумна, има рима, пък и е вярно.

А Борис Велчев право си го е казал. По друг повод: „Хората се страхуват много повече от държавата, отколкото от престъпниците”.

И аз като част от хората да си кажа мнението, че това е понеже държавата и престъпността си комуникират тясно. Великата операция „Наглите“ беше въпрос на политическа воля, точно като други показни арести преди. И пускането на престъпници по здравословни, доказателствени и други причини – отново са въпрос на същата. Пак както преди. Някой да не си е помислил нещо за честно и безпристрастно правораздаване.(?)

Та докъде стигнахме – до политическата воля? Или до криминалната воля? Или до липсата на воля, или до тясното сътрудничество?

Не бе, до хамстера с барета. Носи новия НПК под мишничка и целия съдийски състав между страниците му. Или не е барета, а е корона. Като символ на несменяемост. Някой с такъв прякор няма ли?

...

сряда, 13 януари 2010 г.

Закъснели реакции, преувеличени емоции и вечните оправдания

Изслушването на българския кандидат за европейски комисар предизвика диаметрални емоции в страната. Реакциите варират от патриотичен срам, защото Румяна Желева представлява не просто себе си, а държавата; гняв, че основната провокация дойде именно от българска страна в лицето на Антония Първанова; съжаление, защото евродепутатите са задавали прекалено остри въпроси; до пълно отричане на случилото се и преструвки, че то не е достатъчно сериозно, за да доведе до грозен сценарий като провал на гласуването на състава на Европейската комисия.

Аз съм българче и Изложихме се пред чужденците

Признавам, че и аз се чувствах неудобно, докато слушах дискусията в Европейския парламент. Всъщност отдавна изпитвам притеснение по отношение на кандидатурата на Румяна Желева. Обаче отказвам да нося срама на тази жена и стоящите зад нея управленци с техните решения, само защото съм част от населението на държавата. Ако не беше така, щях всеки ден да ходя изчервена, а не само когато се изложим в чужбина.

В същото време масовото схващене на ситуацията като традиционна байганьовщина показва ограничения обем критичност и закърнели реакции именно към всекидневните прояви на липсващ разум. Явно е нужно тази „национална особеност“ да бъде изнесена зад границите, за доведе до някаква доза възмущение. При това временно, преди отново търсенето на причините да разшири обхвата си извън ядрото на проблема. В подробности като включването на Антония Първанова.

Ама нали сме си наши?!

Напротив, атаката трябваше да бъде точно българска. Но не и толкова закъсняла. Дебатът следваше да бъде проведен на национално ниво в последните месеци, когато изявите на Желева в българските медии предизвикаха съмнения за компетентността, а неудобните въпроси да започнат, когато стана известен фактът за потенциален конфликт на интереси. И ако скандалът беше успял да достигне кулминацията си тук, нещата можеше да бъдат поправени далеч по-безболезнено.

Но и без ролята на Първанова, въпросът за фирменото участие нямаше да бъде избегнат, а лошото впечатление нямаше да бъде смекчено. Понеже тази истина е добре осъзната, на преден план отново излиза теорията за антибългарска кампания, организирана съвместно от български и чуждестранни зли сили.

Тези лоши, лоши европейци

Обстановката на изпита не е била нездравословна. Беше точно такава, каквато трябваше и също толкова недружелюбна, колкото и за всички останали кандидат-комисари. Измишльотина е да се твърди, че въпросът за чистотата и морала на Румяна Желева няма място или че търсенето на конкретика е недобронамерено.

Всъщност питанията на евродепутатите нямаше да изглеждат никак остри, ако получаваха отговори. Тяхната работа е да провокират, работата на изпитвания – да докаже способностите си в подобна обстановка. Ако не премине изпита в Страсбург, как ще удържи после на европейското обществено мнение? Което е много по-критично и скептично от това на депутатите в залата.

Ти на очите си ли ще вярваш или на мен?

Българското обществено мнение, колкото и също да е скептично, лесно допуска да бъде манипулирано. Любим похват е изопачаването на фактите, като примерите дотук. Крайният етап на процеса е отричането на очевидности.

Най-доброто, което премиерът и управляващите могат да направят в тази ситуация, е признаване на грешката и изпреварващ ход спрямо Брюксел. Най-голямата глупост, която премиерът и управляващите могат да направят, е да се преструват, че нищо не се е случило. И поне засега те избраха второто.

Снимка.

вторник, 5 януари 2010 г.

Сигурност ли?

Измислих нов виц.

Старата му версия гласи, че за смяната на една крушка са необходими петима полицаи: един да държи крушката и четирима да въртят масата, на която е стъпил.

Моята версия е, че са необходими поне 12. Петима за развиването, петима за завиването и по един на всяка група, който да е говорител пред медиите. За да знаят хората, колко е трудна смяната на крушка и как са необходими още и още ресурси.

От началото на мандата на новото правителство полицейската тематика е на преден план. Първо нямаха кубинки, после нямаха патрони, след това нямаха правомощия и се откри нуждата от нови структури, примерно общинска полиция, последно се оказа, че твърде широките граждански права им пречат и беше възродена идеята за безконтролно следене.

Въпрос: ако имате пред себе си чинийка с бонбон, за чието изяждане ви трябва съдебно разрешение, но ако го нямате, никой няма и да пита за бонбона, какво ще направите?

Та новата линия на оплакване е недостигът на кадри. Значи в София не стигат 800 ченгета. Моля? Това да не е някое затънтено село, където никой не иска да живее и работи? Според мен не ченгетата са малко, а щатовете са много.

Преди по-малко от година бившият вътрешен министър Михаил Миков съобщи, че в системата на сигурността работят 60 000 души.

За сравнение: в близката по брой на населението Австрия те са 32 хиляди, а в 80-милионна Германия към вътрешното министерство са заети малко над 50 000 души, от тях полицаите са 40 000. Сметките си ги направете сами.

Значи внушението е: За да си получим сигурността, която държавата ни дължи, полицаите трябва да имат:

- здрави кубинки
- бойни патрони
- безпрепятствен достъп до личния ни живот
- по още едно „добро същество“ до себе си

С други думи от пет месеца се налага тезата, че защитата на гражданите минава през увеличаване на полицейщината. Вие повярвахте ли на това? Как не.

Снимка.

понеделник, 4 януари 2010 г.

И какъв е смисълът?

Надали може да се очаква от агенция, която обича акциите срещу интернет свободата, да бъде от своя страна активна с информация в глобалната мрежа. Обаче поне някакви институционални съобщенийца очаквах да намеря като отворих днес сайта на ДАНС, за който не се бях сещала от откриването му преди два и половина месеца. Той и оттогава не е обновяван в частта си „Информация“.



Така че оттук не успях да се осведомя нито за новите зам.-председатели, включително възстановяването на Иван Драшков, нито за увеличения брой дирекции и професионалния празник на агентите, нито пък за промените в закона. Но на когото му се занимава може да прочете целия закон, който все пак е публикуван в частта „Нормативна уредба“ и да го сравни с предишните му версии. Ако има време. Всъщност това и една обществена поръчка за самолетни билети май са единствените ъпдейти от 16 октомври. Учудващо за мен даже не са се похвалили за участието си в операцията „Наглите“, с която кой ли не се хвали вече.

И какъв е смисълът тогава от този сайт, ако той е очевидно неподдържан? А да, и кога ще съобщят какви пари са дали за страница, която явно е само за красота?

...