понеделник, 15 февруари 2010 г.

Замъци в олигархичен късен соц

Кой знае защо като ми каже човек „висше образование“ продължавам да си представям дворцовите постройки на Кеймбридж и Оксфорд, будни младежи с книжка под мишка, мозъци, призраци и световно признати постижения.

Кой знае защо като добави човек „.. в България“ асоциациите ми са с минижупи, гелосани мъжки прически тип петльов гребен, дъвчещи дъвки усти и обсъждания на тарифи.

Нищо ново.

Но пък бях като цапната от информацията, че бившият боксьор, главен прокурор, скандалджия и посланик в Казахстан, който по време на последното по непотвърдена информация всъщност е пребивавал в Швейцария, та Никола Филчев де, преподава в УНСС.

Така знанията ми се обогатиха. Сега знам, че той е колега на „главата на октопода“ доцент Алексей Петров, на заловения за най-мащабната разкрита досега схема за взимане на изпити на Петкан Илиев и косвено, в рамките на академичната общност още на: Величко Адамов, ректор и все още неофициален плагиат, неговите доценти, неофициално прали пари, на ректора на ВТУ – професорът по история на рисуването Пламен Легкоступ, който неоправдано морално и не по правилник даде титлата доктор хонорис кауза на Путин ...

... и на още много подобни, които аз и вие не знаем.

И се питам: Какво стана с реномето и имиджа, бе? Тези хора продължават да си стоят по местата и да си преподават каквото си искат. Тези, които са в ареста, като Алексей Петров, засега получават картбланш да бъдат върнати. Така казва ректорът на УНСС. Пък той според един сайт бил съсед на Петров и Филчев на улица Арарат, която била частна собственост, не че може да бъде, но айде, това е друг случай.

Та така със студентските фантазии. Не били замъци, а панелни постройки в стил късен соц (макар че ректоратът на Свищовската академия не е, има си дори капители и ако някой преподавател иска да се заяде, може да попита колко са. Бъдещи студенти бройте. Прозорците също) не били академични общности, ами обединения на икономически интереси в лошия смисъл, не били мозъци, ами мускули и ни най-малко световни достижения, освен може би по брой на купени дипломи в книгата на Гинес.

И се извинявам на честните преподаватели, но ако може да извадят носа си от книжата и да вземат първи да се възпротивят на гнилоча в храма на науката.

Снимка.

вторник, 9 февруари 2010 г.

Протестира ми се

От сутринта е така, когато открих, че нямам мляко за кафето. Ще протестирам срещу масовото разпространение на машините, от които се научих да пия кафе с мляко (иначе е гадно). Преди го пиех чисто.

После заради съседа едвам не си разбих главата. Не е изчистил снега пред входа. Наша работа е, т.е. негова, аз съм ангаже и не мога да рина с лопата. Протестира ми се срещу липсата на съседска отговорност.

Бих организирала и петиция срещу недружелюбните продавачи. Тая на спирката с билетите така ми тресна прозорчето, че се разтреперах от липсата на държавност. Няма ли кой да я санкционира!

Този път не си купих дъвки. Съдържат аспартам, по-вреден е дори от ГМО, прочетох вчера. Бих се включила в митинг за връщането на Идеал. Не пише кво съдържат, значи не съдържат нищо и са напълно безвредни. Или поне никой не е казал, че не са.

Мразя градския транспорт. Освен всичко останало е мръсен. Общината да вземе да осигури надзиратели за чистоплътност и за тези, които хвърлят боклуци вътре и си лепят дъвката по дръжките. И аз си метнах бонбона на пода, да им се не види, да видят.

Не отивам на работа. Отивам на митинг срещу увеличаването на пенсионната възраст. По принцип не работя, под нивото ми е. Но това е важна кауза.

После съм на сбирка срещу затварянето на малките болници. Мама все ми разказва за доктор Иванов в тяхната болница. Заради него и такива като него го правя. В онзи критичен момент преди шест месеца д-р Иванов признал на мама, че ако иска да не умре, трябва да я откарат в голямата болница. Преди него други й предлагали зъбна снимка и мерене на кръвно. Но д-р Иванов казал, че само точат касата.

Отплеснах се. Следобед съм на шествие срещу лихвите по кредитите. Данчо от петия етаж ме запали, ех тоя Данчо. Теглил кредит да си купи кола, ама покрай сланината и ракията парите не стигат за вноските. Що не стигат? Заради лихвите! Заедно правихме изчисления. Една вечер... ах, каква сланинка...ах, каква ракийка...

Мисълта за тези активности ми разсейват първоначалното лошо настроение. Да не говорим, че вечерта съм на събиране, на което ще обсъдим още и нови протести. Яд ме е само, че там ще бъде и оня глупак, който все говори за гражданското общество. Че кво е то? Събираме се, протестираме, нещо по-лесно? Според оня трябвало да имаме политическа култура, да сме информирани и с изградена ценностна система и приоритети. Иначе не ставало. Ставало де, ама „изродена работа“. Цитирам.

Знам какво ще каже, ще ме прати да допълвам анкетата за протести на РЗС или при синдикатите, които и са единствените винаги допуснати до официални разговори с властта, легитимирани.

Картинка.