Кой знае защо като добави човек „.. в България“ асоциациите ми са с минижупи, гелосани мъжки прически тип петльов гребен, дъвчещи дъвки усти и обсъждания на тарифи.
Нищо ново.
Но пък бях като цапната от информацията, че бившият боксьор, главен прокурор, скандалджия и посланик в Казахстан, който по време на последното по непотвърдена информация всъщност е пребивавал в Швейцария, та Никола Филчев де, преподава в УНСС.
Така знанията ми се обогатиха. Сега знам, че той е колега на „главата на октопода“ доцент Алексей Петров, на заловения за най-мащабната разкрита досега схема за взимане на изпити на Петкан Илиев и косвено, в рамките на академичната общност още на: Величко Адамов, ректор и все още неофициален плагиат, неговите доценти, неофициално прали пари, на ректора на ВТУ – професорът по история на рисуването Пламен Легкоступ, който неоправдано морално и не по правилник даде титлата доктор хонорис кауза на Путин ...
... и на още много подобни, които аз и вие не знаем.
И се питам: Какво стана с реномето и имиджа, бе? Тези хора продължават да си стоят по местата и да си преподават каквото си искат. Тези, които са в ареста, като Алексей Петров, засега получават картбланш да бъдат върнати. Така казва ректорът на УНСС. Пък той според един сайт бил съсед на Петров и Филчев на улица Арарат, която била частна собственост, не че може да бъде, но айде, това е друг случай.
Та така със студентските фантазии. Не били замъци, а панелни постройки в стил късен соц (макар че ректоратът на Свищовската академия не е, има си дори капители и ако някой преподавател иска да се заяде, може да попита колко са. Бъдещи студенти бройте. Прозорците също) не били академични общности, ами обединения на икономически интереси в лошия смисъл, не били мозъци, ами мускули и ни най-малко световни достижения, освен може би по брой на купени дипломи в книгата на Гинес.
И се извинявам на честните преподаватели, но ако може да извадят носа си от книжата и да вземат първи да се възпротивят на гнилоча в храма на науката.
Снимка. Tweet