понеделник, 31 август 2009 г.

Хаотични черноморски закономерности

Истинският хотел има много кули, дори знаменца, собствен герб, а може би и принцеси. Някъде в средната част на Черноморието скоро ще се появи най-автентичният според мен замък, който тази година беше още на етап строеж, но стените вече са опасани с виещи се растения като в средновековна британска мистика. Сигурно и духове ще има.

Ако случайно хотелите приличат на обикновени панелки, то задължително са ярко розови или бебешко сини. Те почти винаги съдържат в името си Sun (Sunny Beach, Sunny Fort, Sunset, Sunrise) или са романтични: St. Valentine, Magnolia, разбира се най-доброто попадение е Casablanca. Често межу два хотела няма място за трети и затова се строи едно връз друго. Така гостите могат в синхрон с наименованията да си разменят целувки през балконите на две съседни кутийки. Някъде между простряните хавлии.

Хавлии с голи мацки, Барби (облечена) и Ферари се продават точно до боядисаните морски звезди, които са върху поясите под дюшеците зад рафта с рапаните, но пред подаръчните комплекти от пемза и шампоан с розово масло. Всичко това се редува с гигантски неонови надписи Casino и Bar de Lux, понякога с дървени табели „Българи“, което е сигурен знак, че вътре свири или гръцка, или сръбска музика, но пък има живи американски омари (с етикетче от щата), а иновационната рецепта за цариградски кюфтета е с ориз.

Обитателите на еклектичния тюрлюгювеч са руси германци и невинаги руси руснаци, примесени с мургави къси вратове, но всичките им женски си слагат колана на неподходящите за възрастта минижупи под шкембетата. Работещите се познават по това, че имат минижупи, но нямат шкембета. И са мургави, но не бързат, ами гледат лошо ускорените походки на подминаващите обедното им меню заради функцията All Inclusive на китката си. Клиентите обаче направо ги вбесяват, защото ги разсейват от лошото гледане, карат ги да помнят поръчки и да се разхождат.

Разходките до близките скали или устието на отходна тръба са опции при желание за плажуване, ако държите да не плащате за чадър и шезлонг, понеже си имате свои. Третият вариант е свободната зона, която не е препоръчителна, ако три месеца преди морето не сте тренирали стоене на един крак на смени. Извинението при настъпване на чужда глава там все пак е препоръчително.

Препоръчително е също при плуване бруст, крол или бътърфлай да се дава предимство на моторниците. Те не винаги навлизат при къпещите се, но туристите задължително влизат в отделената за джетове и водни колела ивица. Най-празно е.

Доста по-празно е на някои диви ивици, които още бягат от термина „концесия“. Концесия означава, че няма чадъри, шезлонги, но и спасители. Освен това няма и кой да чисти, но посетителите на неконцесионирани плажове обикновено сами го правят след себе си. Това се забелязва чудесно, ако се разгледат близките пещери, долчинки или скритите места между дюните, където са се заформили скромни сметища. От нерегламентираните.

А по регламент Черно море си остава топло и не толкова солено. Ако човек стои само с глава под водата, всичко е прекрасно.

...

неделя, 9 август 2009 г.

Нещо като нищо на света

Докато земеделският министър убиваше пъдпъдъци край Балчик, петимата убийци на Чората получиха подкрепа от полицаите в Благоевград. Убийците не са нарочени, те са признати за виновни от съда, а полицаите според призванието си би трябвало да са на страната на жертвата, а не на престъпника. Дори жертвата също да е била бъдещ подсъдим.

Подсъдимият Горсов пък получи присъда равна на присъдата на полуубиеца на дъщеря му и убиец на гаджето й - Стависки. Как един убиец получава условна двугодишна присъда, а друг убиец ефективна осемнайсетгодишна е въпрос, над който сигурно и самият Горсов е умувал над ротативките или при тегленето на пари от сметките на дъщеря си. Да, от сметките на дъщеря си, напомням, че е осъден, ако някой още е склонен да му съчувства, само защото е изстрадал баща.

А аз почти се разплаках, като разбрах, че бившият главен секретар на парламента не ползвал отпуска през изминалите 5 години. Може би именно натрупаната преумора е изкривила разбирането за благоприличие у Огнян Аврамов, защото иначе не си обяснявам как може да е обвинен в систематично крадене от Народното събрание, а да иска обезщетение, понеже е крал без да почива ...

Но не мога с липса на почивка да си обясня поведението на едно „предприятие“ към екоминистерството, което се оказа, че е финансирало с 1 милион нещо като щранга на бабата на Джевдет Чакъров в еди кое си асеновградско село. Примерно. След като отчетите на ПУДООС станаха публични се оказа, че хората не само не са се преработили, но и са прекалили с почивките. Например за миналата година пише, че са проведени две заседания на Управителния съвет, докато в правилника за дейността му пише да заседава минимум 4 пъти годишно. За сметка на това е изхарчило около 135 хил. лв. за разходки по конференции и семинари, като не знам това включва ли командировъчни, пътни и СПА или не включва.

Нямам представа и какво влиза в една заменена гора, като тези от сделките на Държавната агенция по горите, и която по държавна оценка струва между 50 ст. и 15 лв. декара. Това на практика означава, че мога да заменя двулевова саксия земя от 60 кв. см. за в най-лошия случай около два декара. Смятам това за напълно достатъчно място със спокойствие и чист въздух, където да речем мога да медитирам, докато проумея как стават всички тия работи.

И понеже нищо няма да проумея, май все пак ще си отида на море и ще проведа следния експеримент: Ще изгоря на слънцето, което когато е силно със сигурност може да мине за бедствие, и после ще поискам премиерът да ми покрие щетите по лечението. Що не, с какво съм по-долу от Шабла и Добрич?! И аз нямам застраховка, следователно имам право на малко чужди данъци.

...

петък, 7 август 2009 г.

The Bulgarian dream

Едно време американците си мечтаели за правото на „Живот, свобода и стремеж към щастие“. Пък българите си мечтаят някой друг да ги съживи, освободи и ощастливи. Векове наред. Години наред. И днес пак.

На 28 март 2004 г. българите си легнаха обикновени българи, но на 29-и се събудиха натовци. Българите-натовци продължиха да твърдят, че са геополитически център, но да мразят операциите на Алианса, да не им пука за Афганистан, да се ядосват на замрялата оръжейна търговия с Ирак, да милеят за наборната служба, да предпочитат руските вертолети пред хеликоптерите Кугър, да не говорим за едни скромни две френски корвети, които явно няма да видят български бряг, да се гордеят с армията си само на 6 май и да се притесняват за войниците единствено по въпроса с имотите на МО, които все някой му ги краде, ако случайно само не ги подарява или заменя...

На 31 декември 2006 г. българите се нафиркаха, както на всяка нашенска Нова година, но на 1 януари се събудиха с европейски махмурлук. Българите-европейци продължиха да твърдят, че са най-велики от всички велики цивилизации, ядосваха се, че парите не потичат директно през прозореца на хола, мучаха, че са им отворени границите, но самолетните билети не са безплатни, бесняха, че не им дават да си колят прасетата на двора и да си варят ракията в мазето... и в знак на протест продължиха да го правят, освен това започнаха да присвояват европари и да се сърдят на Еврокомисията, че не го одобрява...

Скоро преди това, на 25 юни 2005 г., българите си легнаха просяци, а се събудиха принцове, след като постлаха с лаврови клонки пътя на победата на Симеон Сакскобургготски, от когото очакваха с две риби, пет хляба, лош български и царствено излъчване да ги пои с божествена амброзия и евтини кредити. Ядосаха се на липсата на амброзия и прясна риба, но с благородническо благоговение не се впечатлиха от управленските глупости. Най-се ядосаха на препоръката за смяна на чипа, което беше единственото умно нещо, което Царя е казвал, но пък не е редно да го казва на принцове...

На 5 юли 2009 г., осем години по-късно, българите пак са във водовъртежа на народопсихологията си, а именно да мечтаят за мечти и да гледат с устрем в бъдещето, тъй като миналото е минало, настоящето е гадно, а Tomorrow never dies. И отказват да се запитат какъв е тоя управленски валс с три стъпки ясни обещания и три стъпки неясно изпълнение, но по нашенски сигурно злорадстват, че депутатите горе-долу ще работят през ваканцията, докато те ще почиват дори на Разпети петък, като може би дори им се иска да почиват и на Иванов ден, 8 март, а защо не и 2 февруари. Но дори това да изглежда важно, по-важното е, че:

Един бедняк обикалял всеки ден църквата по три пъти и се молел за пари. След години Господ се ядосал, сложил му гърнето със жълтиците в краката, но оня го подминал, докато блеел в небесата и се молел. Звучи като виц, ама е притча. А пък написаното дотук звучи като притча, ама е прогноза.

...

понеделник, 3 август 2009 г.

Simon says

Simon says: Запушете си ушите с палците на двата крака. Направете три кълбета напред, три назад. Боцнете по един светодиод във всяко око. Свържете ги в права верига с три батерии „Никопол“. Навийте днешния вестник на фунийки, напъхайте си ги в носа и наведете назад глава. Поливайте ги с кафе с едната ръка, а с другата се хванете за косата и се опитайте да се вдигнете на метър от земята. Като приключите със себе си, влезте в пералнята и си пуснете центрофуга на максимална степен.

Освежени научете за пореден път кой е работил за националните интереси и кой още повече за тях. След като розовото октоподче на ДС Simon ви е почиствало редовно ушетата с пипълцата си, няма как да не му повярвате, да не ахнете от радост и възторг, и да не направите няколко кълбета и салта, да походите на ръце...

После някой ще каже, че трябва да бъдат отворени всички досиета. След това ще си избере най-достойните агентурни имена и ще ги сложи да управляват. Първо ще се възмутите, после пералнята на пропагандата ще ви подпука и ще излезете от нея с нови, свежи възгледи.

Simon says: Играта официално се преименува на Министерството на пропагандата в сянка says: Продължавайте да вярвате, че първото няма нищо общо с второто и че супата днес не е сготвена от вълците в овча кожа вчера. За десерт получавате купичка обективност, гарнирана с карамелизирани новини от бадемови внушения, сос „Шоколадова идентичност“ от соц-марципан и парченца свободни банани от едноименни републики, фламбирани с кубински ром. Много ром.

Министерството на пропагандата в сянка says: В никакъв случай не изтрезнявайте, защото ще си патите от най-лайняния вкус, най-тежкото главоболие и най-силния световъртеж! 20 години слушахте, гледахте и четохте свобода, а? Нееее..., тя ви слушаше, гледаше и четеше празнотата в очите ви. Ха-ха. Марш в пропагандната пералня на ДС!

Снимка: От тук.

събота, 1 август 2009 г.

Кратък курс по изопачаване на истината


- И ние имаме цветен телевизор!
- И какви цветове има?
- Черно и бяло.


...

- Защо Станишев не подава оставка?
- За да не бяга от отговорност.
- Коя отговорност?
- От тежкото лидерство на партията и честното съревнование с опоненти за поста на Конгреса.
- А какво му пречи да подаде оставка и после да се съревновава?
- Не може да бяга от отговорност до Конгреса.
- Защо?
- Заради управлението на държавата.
- Защо казва, че отговорност за управлението е носел допреди няколко дни?
- Защото вече други управляват.
- А за неговото правителство, кой...?
- Бай Благой! Не ме ядосвай. Той си носи отговорност - за доброто управление.
- Как тогава загуби изборите?
- Защото хората го оценяват по това, което не е направил, вместо по свършеното.
- Но никой не го обвинява в мързел, а в пакости.
- А-а, не така. Да не мислиш, че ще допусне няколко лъжици катран да развалят всичко свършено?!
- Това за катрана го каза по повод вътрешната критика.
- Но е поливалентно. Вътрешна критика – не. Вътрешен диалог – да.
- Но диалогът предполага разговор, а дотук има само щаб.
- В който ще си говорят.
- Ама има недоволни хора. Много и извън щаба.
- Той не им се сърди, дори да не са гласували за БСП.
- Не са гласували, заради управлението...
- Наказаха го при добри резултати!
- Ама Ламбо призна, че са яли дървото!
- „Дървото“ е на Живота и в новата си стратегия БСП ще разработи социална политика за вечна младост и пенсиониране на 18!
- Защо досега не я е разработило?
- Първо има нужда от промяна.
- И как ще се промени?
- Като щабът промени разбирането на симпатизантите и те доброволно застанат зад същото ръководство на партията.

Снимка: Дневник.