вторник, 23 март 2010 г.

Много важно данъците

Има едни хора извън правителството, които много щяха да се зарадват на новината за увеличаване на ДДС. Те може би от години са се надявали, това да се случи. Сигурно са коментирали на по чашка как хубаво би им се отразило. Щеше да им се отрази така: Щяха да си имат с 200 хил. лв. повече над 10-те млн. лв., които са източили през последните години. Това е при хипотеза за 2% по-висок данък.

Глаголното време е минало несвършено, понеже въпросните хора от групата на „Лапачите“ сега са в ареста, но както винаги е под съмнение до кога. И защото повишаването на ДДС не е много сигурно, но както се видя напоследък, не е ясно до кога. И понеже малко свикнах, но не съвсем, че като си плащам различните по форма, вид и размер данъци, спонсорирам не само държавата.

Без да искам давам пари на източващите бюджета, на контрабандистите, на съдиите за тоги и на чиновниците за обувки, на някои некадърни лекари с фалшиви пациенти, на пенсионерите, които ползват моите вноски, парите от които може да не доживея, а даже и на мъжа си, който просто има щастието да работи в държавна фирма. Освен това спонсорирам държавни проекти, които изобщо не одобрявам и не смятам, че са в интерес нито на мен, нито на децата и внуците ми.

Да се върна на Лапачите. Приемаме, че някога си са седяли на чашка и са си фантазирали за голямо ДДС. Може би някой по-трезвен се е сетил, че може да стане и обратното – да намалят данъка. Това може да значи едни големи пари по-малко в джобовете. Може би на останалите са им увиснали носовете при това споменаване. А може би са се сетили, че имат много възможности да си набавят недостига с нови схеми.

А сега ще се върна към глаголнните времена. В минало неопределено си казвам, че е можело приоритет да е реформирането на целия апарат, който можело да не ми гълта по-голямата част от парите без резултат. В една държавна фирма имало такава машина за закуски – пускаш, пускаш за вафли – не давал. Веднъж на три месеца се обърквал и без пари пускал солети. В този смисъл всякакви промени са безсмислени без основен ремонт на джобовете на държавата. И пет процента да е ДДС-то, а 3 плоския данък, въпросът къде отива после остава основен.

Картинка.

четвъртък, 18 март 2010 г.

Антикризисен брейнсторминг

Онзи ден изпаднах в типична кризисна ситуация: 19 часа, вечеря няма, чакат ме гладни хора, а аз нямам идея, какво да правя. Понеже си нямам експертен съвет, реших да сондирам, какво мислят пряко засегнатите.

Мъжът ми, оказва се, също не е наясно какво иска. Но е категоричен, че иска да яде. Предлагам няколко решения. Отхвърлени са. Предлагам още няколко. Не били справедливи, мисля само за своя стомах, изгода и вкус. Дъщеря ми настоява за бонбони. Не може да се вечерят бонбони, казвам. От телефонната слушалка прозвучава писък: „Искаааам боооонкииии!!!“

В края на краищата телефонният брейнсторминг ме поставя в още по-кофти ситуация. Хем съм се консултирала, хем нищо няма да стане. На единия не му чета стомашните мисли, а другият си представя утопия по детски. Ситуацията е спешна.

И да ви кажа ли накрая какво стана? Никой не хареса вечерята. Дори и аз. В опитите да угодя на всички вкусове, се получи един бълвоч. (При това без да броя старите еклери, които заместиха бонбоните).

Та както казах, историята се разиграва онзи ден. Може да е била астрална зависимост, а може би чисто съвпадение: В същия ден финансовото министерство пробутва социологическо допитване под формата на анонимни антикризисни мерки. Тества кооперативността на партньорите – синдикати и бизнес, и на детето, дето се казва общество.

И може да е от подредбата на планетите или чисто съвпадение, но го сполетява моята съдба. Синдикатите са ядосани, щото тия мерки са си направо антисоциални и финансово егоистични. И обществото се ядосва, понеже може да получи половин порция бонбони. Примерно бонусите за работно облекло. Все едно на някой му пука дали ще го мотае добре или зле облечен чиновник. Или срязването на майчинството през средата, от което и сега тъй или иначе в пълен вариант се възползват основно мързелани и фанатички. Естествено има и някои гадости.

Прекият резултат е, че финансовото министерство се отрича, отмята и опровергава мерките. Хубаво. Обаче такива трябва да има, са единодушни всички така, както са единодушни, че е добре да се вечеря. Само че частният сектор иска едно, държавният не е съгласен и иска друго, Гошо от третия етаж си има мнение, а бабите разнасят клюки и мнения по градинките.

Ако правителството почака още малко, сценариите може да са следните: Или кризата на късмет сама ще свърши, или ще опре съвсем в дедлайна, в който няма да има избор между приемливи и не толкова приемливи мерки. Май второто е по-вероятно. И тогава наистина ще стане един голям бълвоч.

С други думи вместо да чака мнението на Гошо от третия етаж, правителството май е по-добре да започне да действа дори и малко непопулярно на пръв поглед. Не може да се угоди на всеки. Недоволни винаги ще има.

Картинка.

понеделник, 15 март 2010 г.

Г-н Президент, извинете ми се за внушенията си!

Спомняте ли си откъде тръгна всичко? Финансовият министър изразил непряко твърдение и внушение по отношение на личността на Президента и неговата духовна, морална и финансова чистота.

После беше заровен на площада и дружно замерян с камъни. За да се извини. Той не се извини.

Историята дотук е ясна.

Не е ясно следното: Ако един министър, някакъв си просто министър, според намеците на Президента, трябва да бъде наказан заради неблагоразумни закачки, какво следва да получи Президента за своите умишлени, целенасочени и пряко изказани твърдения?

Ето някои от тях:

Има икономически досиета и те трябва да бъдат „извадени“. Никой не знае какви са и къде са. Освен очевидно Първанов. Но не казва.

Има олигарси. Това е ясно отдавна, макар и никой да не може да ги формулира категорично. Не и според намека на Първанов. Не казва кои има предвид. Не е споменал брои ли примерно Людмил Стойков.

Дянков бил правопропорционален на кризата. Това е чисто личностна нападка. Впрочем нямал съмнение, че участието му в тв-шоу е целенасочена атака. Но не го е доказал.

Костов е източил Кремиковци и „костовизира“ парламента. Ако бях депутат, щях да се ядосам. А Костов сигурно е претръпнал вече. Доказателства не са представени.

Заможни българи са се облагодетелствали от прехода и са направили дарения към политици. Интерпретацията я оставям на въображението ви. Набеденият за виновен чрез внушение не вярвам да вдигне патардия.

Не бил убил архар. Без подробности означава едно: че Международния съюз за защита на природата лъже.

И прочее.

Предполага се, че не трябва да вярвам на един министър, който не е казал нещо си, но трябва да вярвам на Президента, който говори каквото си иска, при това само и единствено когато си иска и както му изнася. Понеже претендира да е президент на всички българи и носи отговорност за думите си пред тях и мен, аз настоявам да ми се извини за глупостите си.

Снимка: Президентство.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Кой каквото не си направи сам, друг ще му го сърба

Гле'йте с'а к'о ста'а

Значи Цецо Цветанов пак е плюл по съдиите. Но и през ум не му минава, да каже нещо за кьопавото събиране на доказателства и немарливостта на собствените му хора.

Съдиите мълчат, вероятно са по зъболекари от етичното стискане и чупене на зъби срещу нападките на изпълнителната власт. Но да не става и дума етично да разкарат мърлявите си колеги, примерно приятелите на Красьо.

ПреЦедателят ЦеЦка Цачева призовала депутатите да се откажат от надбавки. Но хич не й хрумва да даде личен пример, освен ако преЦедателският съвет не реши.

Шефът на БНБ персонално се обидил от съмненията към гръцките банки (може да е с гръцки корени). И казва, че не ги следи изрично, но никак не се е сетил сам да ги провери.

Госпожите от социалната служба в Червен бряг получили само един сигнал от полицията и не им се сторило сериозно. Предполагам, че полицията е трябвало да им направи същото, което таткото на момиченцата, за да си размърдат задниците. Не пардон, щяха да са на апаратно дишане, там мърдането е трудно. И в затвора също, надявам се.

Предпоследно международно: Гърците реват, че никой не им събира СМС-и за финансовото земетресение, макар да не искат точно "пари". Да са ревали навреме, преди години стана ясно за скрития дефицит. Но като продължават да тропат, май ще си предизвикат и обществено-социален трус в добавка...

Последно лично: Окончателната класация за значими събития на БНТ пак изби рибата, също както в предварителните кръгове. Аз пък така и не дадох глас за нищо, макар че много ми хареса историята с чушкопека. Кво се оплаквам...

Картинка.