вторник, 30 юни 2009 г.

Ужас! Приватизация на паничката!


Треперете деца! Лошите десни искат да приватизират държавния биберон на добрия чичко Станишев, а после ще вземат и вашите залъгалки!

Нали знаете, че Кремиковци се срина, защото беше приватизиран от лошите десни? Сега ще последвате съдбата на металурзите. Ще ви фалират пенсиите, ще ви фалират тока, ще фалират алгебрата и кирилицата. И Аспирина ще ви фалират дори.

Ще ви продадат Татковината. Ще я изземат от нашите инвеститори, дето вече са я бетонирали половината, и ще я дадат на чуждите, за да я фалират като „Балкан“. Прас!

Приватизацията на разкапващи се структури е най-големият кошмар за нас и за вас!

Можете да изберете тях, а можете да изберете и нас!
Ние ще одържавим всичко. Всичко ще дадем на добрата мама БСП, а тя ще дава на вас!


Ще вземем на малките капиталистчета паричките и ще спасим металурзите.

Ще ви вдигаме пенсиите и минималните заплати на всеки 1 юли с 10%, без да индексираме инфлацията. Инфлация няма да има, ще сложим в потребителската кошница само гнили круши и червиви череши.

Ще ви осигурим изобилие и излишък от скъп ток, който няма кой да купува, така че ще го ползвате вие, макар и на същите цени. Да си осветявате запушените комини, докато готвите на дърва (така е много по-вкусно и традиционно).

Ще свалим още повече нивото на университетите под мотото: Всеки българин - висшист!

Ще даваме безплатна българска ацетилсалицилова киселина на онкоболните, да си лекуват страданието от липсващите медикаменти!

Ще наложим целите 111 хил. кв. км. с панелени и бетонни плочи, така че никой чужденец да не ще да стъпи тук, мамка им мръсна, чужбинска!

Нека не позволяваме да приватизират страната ни! Нашата страна, драги избиратели. Вие си търсете друга.

Из писмо на Сергей Станишев до избиратели.

...

неделя, 28 юни 2009 г.

Вие сте практичен избирател!


Да не си мислехте, че Кочан е някое си затънтенто селце в Родопите, от онези обезлюдените. Не, село Кочан има около 3000 жители (което е ужасно много за българско село), има история, има дори тракийска гробница. Кочанци имат пръст при Баташкото въстание, участвали са и във Втората световна война, пострадали са от „Възродителния процес“. Имат обособена кочанска диаспора в Съединените щати, която е помогнала за развитието на селото. Имат си чудесна природа, върхове, от които се вижда Гърция. Освен това имат GSM-покритие на всички оператори и дори интернет. Ако питате кочанци, има и много хубави момичета.

Да не мислите, че в Кочан пасат карфици и си избелват ризите с whitening паста за зъби?

Аз си мисля, че кочанци искат да се развиват. За това трябват пари, но не под формата на по-високи пенсии. Нито под формата на принципно правителство. Те няма да запазят училището, което дава образование на деца и от съседни села.

Единствената партия, която се грижи за общините си и в извънизборна обстановка, е ДПС. Неслучайно, ако върнете назад, обвиненията за наливане на пари в общини под различна форма, са към Движението.

Какво друго прави, е отделен въпрос, а свързаният със случая въпрос е, защо никой друг не го прави? Защо по време на обиколката си Доган се обръща персонално към хората, с които се среща, а другите залагат на заплахи за безпринципност на централната власт. Кога някой ще обърне внимание на регионите и пропастта между тях и големите градове?

Така че голяма част от тези хора, освен поради страх, гласуват по определен начин и от напълно оправдана практичност. В селата няма място за идеологии, за тях там моментът е твърде закъснял.

...

събота, 27 юни 2009 г.

Спретнат външен кенеф, две палмички отпред


В квартал Виница на Варна живеят около 20 000 души. Те не са се заселили там онзи ден, но си нямат канализация. От около три години местните власти копаят тук – там, но централизирана система не е изградена.

На 27 юни Виница се оказа спирка от предизборната обиколка на Сергей Станишев (БСП). Премиерът направи символична първа копка на канализацията в квартала. Той определи като недопустима липсата на инфраструктура за битовите нужди на живущите в третия по големина град на България (според "Фокус" е казал "втория").

Третият по големина град вече трети мандат се управлява от Кирил Йорданов (БСП). Трети мандат поред кметът не е намерил средства за канализацията на поданиците си във Виница. Тя ще струва 2,5 млн. лв., по данни на Станишев (БСП). Те са отпуснати от републиканския бюджет.

В местния бюджет на Варна може и да няма 2,5 млн. лв. за канали, но има 5 млн. лв. за палми, които кметът Кирил Йорданов (БСП) купи преди няколко месеца.

Част от палмите са разположени във Виница. До външните кенефи.

...

Мозъчен Армагедон


Понеже вечният спор за яйцето и кокошката продължава, а именно под въпроса: Лумпенизацията на народонаселението ли е причина за галевизацията и доганизацията на политиката или обратното, искам да заявя следната позиция. Отново.

Всеки сложен организъм дължи външното си състояние на съставните си части. Ако черният дроб е зле, носът става на гъба. Ако по лигавиците пълзят стрептококи, по кожата излизат пъпки. Ако има увреждане на лявото полукълбо на мозъка, не работи дясната част на тялото, както и обратното. При всички случаи следствието е видимо, а причината не.

Видимата част на организма е тежко поразена. Ако искате я наречете политика, ако искате - обществени отношения. Политиците се излъчват от суверена, наречен иначе народ. И когато в така наречения народ нещо не функционира както трябва, проявлението е особено ясно в политиката. И когато твърде много хора имат нещо сбъркано в собствения си организъм, това личи в обществените отношения, с които всеки се сблъсква всеки ден.

Когато съставните части на народонаселението или не работят, или работят грешно, парламентът се пълни с прогнили политици. Прогнилите политици съставят увредено правителство. Увреденото правителство прави метли и реди своите марионетки по управленските структури.

Когато нещото, наречено търпимост, не е в изправност, прогнилите и увредени хора във властта се затвърждават като лица. Когато има повреда в организма на народонаселението, то или пак гласува за тях след четири години, или не гласува изобщо.

Битката не е в телевизорите, битката е мозъците, но не тези на политиците. Те са проекция.

...

четвъртък, 25 юни 2009 г.

И все пак: Доган е герой. Пропагандата работи.


И на мен, както на сигурно стотици хиляди други хора, ми се иска поредното безумно нагло изказване на Ахмед Доган да има последици. Ще има, ама друг път.

Не можеш да го осъдиш, за какво? Не можеш да го изхвърлиш от политиката, защото организацията е достатъчно стройна (и става все по- ) и може да му осигури парламентарно присъствие за векове напред. Не можеш да му отрежеш хората от бизнеса, изпълнителната власт, администрацията...

Дори да имаше начин, той минава през създаването на пълна нетърпимост към ДПС, която не е нито етническа, нито е либерална, нито дори е бизнес-партия. Това си е парламентарно представената шапка на мафията. Капо ди тути капи.

А пълна нетърпимост към Доган не може да бъде създадена, защото всяко смело и искрено изказване, след първоначалната вълна на неодобрение, се изкривява и осмисля от тарторите на общественото мнение именно като: Смело и искрено изказване. Герооично изказване.

Всички ужасии, които Ахмед Доган говори за обръчи, „подпомагане на партии“, разпределяне на власт и пари, се пренасят върху другите политици и формации, и първоначалният гняв към него се превръща в гняв към цялата политическа класа. Която според масовото разбиране прави същите неща, но не си признава. А Доган се изповядва, пречиства и е герой.

Точно на избори тактиката е печеливша най-вече за кого? За Доган. Защото отвратените от историята други избиратели пускат капаците, а неговите, макар и също отвратени избиратели, гласуват.

И така. След масовото възмущение, героизацията започна. С тази статия на Валерия Велева в "Труд".

...

сряда, 24 юни 2009 г.

Каптагон, Галеви, Сашка или люлката на Бг-цивилизацията


Последният път, когато минавах през Дупница, не се оглеждах за забележителности, а търсех предизборни плакати на Пламен Галев. Не видях, може и да има, просто пътят не минава съвсем през града.

И преди съм стъпвала в Дупница. Тогава се чудех, къде ли е къщата на Сашка Васева. Не съм се оглеждала за фармацевтичната фабрика, но пък за нея от дупничани съм чувала. Разкази за времето, когато каптагонът не е бил наркотик, а легален стимулант.

Сега. Истината е, че почти никак не познавам града, а още по-малко жителите му. Обаче за щастие или нещастие това населено място ще си остане в историята именно:

С легендите за каптагона, за който има доказателства, но нищо доказано, а днес пак влезе в международен доклад. Без значение, дали в случая е дупнишки.

Със Сашка Васева, една от емблемите на поп-фолка от времето, когато стилът си беше истинска чалга, но още нямаше точна дефиниция (не че сега има).

И с братята Галеви, които успяха да създадат държава в държавата, диктатура в демокрацията и секта, неуловима от законите.

Сега. Първите два културно-икономически феномена са пренесени успешно на общодържавно равнище.

Например властта се занимава активно с мръсни вътрешни и външни далавери, които не просто не се крият, но и биват представяни като стратегически сделки.

Например перхидролените букли и големите цици са се насадили в така дълбоко в субкултурата, че се приемат за нормални, а за още по-нормално се приема, че излизат и от тези граници и окупират и по-възвишената естетика. Хм, последното в кавички.

Сега. Галевизацията (ама страхотна дума измисли министър Г. Паси, ако не друго) ще свърши същото. Това не е заплаха, а естествен ход на българската еволюция. С други думи: неизбежно е. Вече се е случило в Дупница. Така че е все тая, дали онези двамата и техните сродни души ще станат депутати или няма.

Галевизацията (за която в бъдеще ще бъде измислен по-обхватен термин), означава, че престъпността ще бъде вече наистина легитимирана като власт. Какво говоря, това вече е започнало. Не ти бърка в джоба – не ти е работа. Получаваш 30 стотинки увеличение на доходите понякога, доволен си. Щото може и да падат. Прах в очите.

Накрая забравяш, че си в Дупница, а не в Станке Димитров и не ти прави впечатление, че футболният ти отбор все още се казва „Марек“.

И искам да се извиня на всички дупничани, които не слушат чалга, не гълтат каптагон и не са фен на светиите на града.

...

вторник, 23 юни 2009 г.

Фасетъчна държава


Неведнъж ми се е искало да мога да като муха с поглед от 360 градуса да видя всичко наоколо наведнъж и да открия, кой по дяволите е изначалният проблем на тази държава. И да си отговоря на въпроса, как така когато навсякъде има само дъно, изведнъж то се разпада и открива нови и нови дъна.

Обаче и да имах фасетъчно око, пак нямаше да мога да видя всичко. Защото това е държавата на необхватен разпад. Всяка най-малка част се раздробява на още по-малки и по-малки, и по-малки. И всяко разлагане е като гориво за ново.

Идеологии на парче. Партийната система все повече прилича на разхвърляни в политическото пространство фракции, всяка самостоятелна, но готова да се закачи за друга. Кубчета лего. И като при завъртане на шарено колело, цветовете спират да имат значение и се сливат в една боза. Която отива в Народното събрание.

Парламентаризъм на парче. Народното събрание е като стара мащеха с чифт скъсани чорапи в ръце. Нито успява да контролира изпълнителната власт, нито успява да закърпи като хората законите. Лошо или добре скърпени, те не могат да бъдат опазени.

Право на парче. Законите в ръцете на съдебната система са топки пластилин. Системата е толкова независима, че сама може да избира, от кого кога да зависи. И да мачка и прилага правото както й дойде. Което дори и правилно смачкано, пак не важи.

Морал на парче. Бащата на феномена „Галевизация“ не е законът или съдът. Бащата е организаторът на инициативния комитет. Малките татковци са всички, които са се подписали. Другите родители са тези, на които не им пука. За тях просто доброто е в различни нюанси. Те са объркани, разпадащи се хора.

Хора на парче. Така се мисли за тях от партиите, парламентът с партиите, правителството на партиите. Парчето пенсионери, парчето работещи, парчето жени, мъже, деца, парчето на този и онзи етнос. Нищо, че всички са зависими едни от други. Партийната мисъл е фрагментирана, на класи.

Избори на парче. И вотът е фрагментиран. Всеки си гледа прослойката. Няма визия за държавата, не защото никой няма фасетъчни очи. Не защото няма кой да спре разпадането и да събере съставните части на държавата. Защото чупещото се дъно и новите по-долни хоризонти подвеждат, че не всичко е толкова зле. Да, ама е.

На повечето хора всички тези частици просто им лепнат по кожата като прах в лятна жега. Лошо, защото разложението трябва да спре първо на това ниво и после да тръгне нагоре.

...

понеделник, 22 юни 2009 г.

ЧЕЗ, МИС, други трибуквения и един компютър


Сбъркана работа сме вкъщи. Вместо да си сложа предпазител за токов удар на компютъра, при гръмотевици просто го изключвам. И тази вечер така, понеже се изви буря. Бях предупредена от Министерството на извънредните ситуации.

Взех си поука, саморазкритикувах се, че съм бетер Емел Етем и мисля да се поправя. Честен кръст, няма да си остана само с приказките. Като Етем с предупредителните прессъобщения.

Помните ли наводненията преди близо четири години? Помните ли затлачените корита на реките? Помните ли защо беше създадено тогава Министерството на бедствията и авариите? Помните ли защо Гражданска защита и Пожарната се прехвърлиха там? Ако имате река наблизо, помните ли да има разлика?

А знаете ли, че е хубаво да си изключвате компютъра, ако святка наблизо? Или трябва да ви го каже министър в специално прессъобщение? А знаете ли, че трябва да си приберете антената на колата? Аз това не го знаех, нямам антена, но пък при всеки дъжд чета препоръките на МИС. А знаете ли, как да си приберете къщата, ако придошлата вода от запушеното от боклуци речно корито дойде? Е да, няма как. Утехата е, че после с подгизнали тухли може да дебнете Мис Етем. Друго не виждам.

Сега за ЧЕЗ. Понеже съм техен клиент, от тях ще се оплача. Тези не ме предупреждават за промените в напрежението, познавам само по примигванията в светлината на лампите. Хитро, а?! Хитро, ама ще ми гръмне компютърът някой ден.

Знаете ли защо има създадени регулатори като емблематичната ДКЕВР? Правилно, за да регулират такива нахалници. За съжаление комисията е също толкова сбъркана и й е трудно да се оправи с вариациите в подаването на ток за бита. Но поне изрегулира, че тримесечното отчитане на тока трябва да се премахне, защото не се прави ефективно. После съдът отхвърли две жалби на Енергото и сега последното трябва да се съобрази. Такива са законите.

Не съм против настоящето отчитане, против формулата съм. Която на всеки три месеца ме изненадва и винаги неприятно. Харча един и същи ток, съответно през зимните и през летните месеци, какво толкова сложно има. Сама мога да си изчисля прогнозните сметки. Така било на Запад. Но както винаги добрата практика е побългарена. Така че по-добре да я няма, казах като потребител.

Говорителят на дружеството обаче ми обясни, че може и да не стане, защото нямат капацитет. Уволнили инкасаторите. А мен това какво ме вълнува?

Искам всички трибуквения да спазват законите, независимо дали са физически, юридически или държавни лица. Толкова ли е много?

...

петък, 19 юни 2009 г.

Сезонът на дините е твъъърде скучен


Пет предложения за повишаване атрактивността на кампанията, ефективността на посланията и активността на средно статистическия избирател.

1. Кандидатите. Та те са ужасно смотани. Дори Галевите не оправят положението. Трябва да има Кандидатки. Като тази с дините и мастиката или тук – там по някоя фолк – дива. Няма да ги следят, ли?

2. Кампаниите. Какво е това дъра-бъра и приказки за политика? Изобщо няма нужда от думи. Само гледайте с какъв интерес ще се ходи по предизборни концерти и лятно печене ... по дини... ако има Кандидатки.

3. Посланията. На кого са му притрябвали закони, борба с корупцията, програми и еврофондове. Кой изобщо иска по-висока пенсия, ако вместо нея му предложат безплатна ракия и ... дини... на живо... безплатно, с почивка на морето.

4. Дебатите. Само крадат ценно телевизионно време. Защо да не са в стил тв – игра, но от онези с телефоните. Примерно познаваш размера на сутиена на Кандидатката и печелиш правото да си вземеш втъкнатата в него, т.е. между Тях награда. Междувременно Кандидатките дебатират усилено и настървено... примерно в басейн с кал. Нали се сещате, за какво говоря.

5. Гласуването.
Осъзнавате ли какви затруднения предизвиква ходенето до урната и четенето на скучни бюлетини?! Какъв е проблемът да се пускат SMS-и по време на Големия финал с песни, танци и ярки светлини? Много важно, ако някой си е организирал цялото село да пуска съобщения за един и същ участник. Сега да не би да е по-различно?

Ама не ми се смейте, наистина е ужасно положението. Добре че измежду цялата скука пускат по мъничко реклами и тв-шоута, та да изплакне човек око и да се порадва. Пак ще кажа: Щом на мен ми омръзна да слушам едно и също, значи тези, на които никога не им е харесвало да слушат такива работи, отдавна са оправили майките на всички. Как пък никой не го разбра?

...

вторник, 16 юни 2009 г.

А? Срещу кого протестирахте по-точно?


Преобразени шопи със сопи от цялата страна блокираха София, размахвайки брадви и резачки. И твърдяха, че са гневни на правителството. Кое правителство? Това, което ей сега си отива или това, което след малко идва?

Има нещо странно нелогично в следните факти:

Мобилизацията беше пълна. Често сутрин минавам по бул. Ботев, друг път също е имало синдикални протести, обаче никога не бях виждала колона от паркирали автобуси от пл. Възраждане та почти до Петте кюшета. Ако не можете да си го представите, просто ще кажа, че е твърде много. Извънредно.

Какъв е тоя протест по никое време? Дни преди изборите. А на 26 юни пак ще се организират. Какъв е смисълът да гониш Станишев от Министерския съвет, като той дори вече не е там. В ТЕЦ Варна беше.

Впрочем същият демонстрира учудващо спокойствие, да не кажа одобрение. Според социалната министърка Масларова пък протестите по време на избори били напълно нормално нещо...?

Обявеният повод беше замразяването на заплатите, но подплътен с палитра от всякакви искания. Например антикризисна програма. Да напомням ли, кога се появи планът Станишев и как тогава никой не излезе по площадите. Кодексът на труда – решение отпреди два месеца. Законът за забрана на митинги – пак оттогава. За него имаше вече митинг, навреме. Къде бяха автобусите? Къде бяха изобщо през тия изминали 4 години на безобразия?

И още нещо: Любопитен момент от репортажа на bTV, където объркан гражданин си мисли, че е хукнал по улиците заради 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Навява ли ви асоциации? На мен да...

А какви асоциации ви навява обещанието за още по-масови протести и национални стачки в „горещата есен на недоволството“? Жокер: Есента, когато новите парламент и правителство едва ще са започнали работа... Нали имаше един неписан закон за 100-те дни аванс. Няма да има такъв, обещават автобусите.

...

понеделник, 15 юни 2009 г.

Как се плашат гарги

Внимавайте, за кого гласувате, че ще дойде Торбалан!

Тази вечер се проявих като типичен партиен лидер. Опитах се да изплаша дъщеря си, че ако не си яде манджата, ще дойде Кумчо Вълчо да я схруска. Единственото, което постигнах, беше писъци: „Унчо! Унчо!“, придружени от смях и търчане. „Ти си Унчо“, изхилих се...


- Унчо! - казали едните - ако не гласуваш за нас, ще властва мафията!
- Унчо, Фия, Унчо, Фия! - разтърчали се Унчовците. Много знаят те, какво е мафия. Най-много да са гледали „Октопод“, но не са виждали Корадо Катани на живо, така че тая работа е им е имагинерна.

- Унчо! - репликирали другите – внимавай, да не избереш реваншизма!
- Унчо, Шизъм! - кимнали умно Унчовците и сe почесали по дупето или където им е удобно. Аз не знам, какво имат предвид тези хора под „реваншизъм“, та камо ли Унчовците.

- Унчо! - усмихнали се третите – бройкай си бюлетинката, че ще дойде Възродителния Торбалан!
- Унчо, Торбалан, шшшт! - захлупили главички те.


И така нататък.

Унчо бил прекалено объркан. В края на краищата отишъл в ъгъла и започнал да си играе кротко, както е правил до сега. За да не му се карат повече. Знае, че няма да получи обещания шоколад, но още повече го е страх да не му пробутат варени моркови.

Приказката няма щастлив край и затова изобщо не е приказка, ами просто една гадна история.

Възпитанието изисква постоянство и продължителност. Гадното в историята е отношението към горките Унчовци – такова, каквото винаги е било и такова, каквото ще остане. Така че в тази гадна история, гадните малки избирателчета ще продължат да не могат да избират, защото няма от кого да се научат как.

Ще научат само, че „този е лош“ и „онзи е лош“, следователно всичките „са маскари“.

Това е порочен кръг. „Електоратът“ е незаинтересован, защото не вижда алтернатива, но политиците сами провокират електоралната незаинтересованост. Като третират хората като идиоти.

Друг е въпросът, на кого му е изгодно така.

...

петък, 12 юни 2009 г.

България официално мина в „третия свят“


Затворете очи и си представете една „държава от третия свят“. Какво виждате? Автокрация, самодоволни лидери. Мизерия, лоша инфраструктура, мръсотия. Оглупели, беззъби, деградирали хора. Усмихнати деца, но с тъжни очи и подути от глад стомаси. Пране по прозорците, лимузини в едната част на града и трошки в другата...

Отворете очи и погледнете думите, без да ги отнасяте към „третия свят“. Колко от тях са валидни и за България? Две трети от тези, които аз измислих.

На пръв поглед звучи пресилено. Обаче няма да забравя с какви очи видях България, завръщайки се от продължителен престой в чужбина не толкова отдавна. Връщах се с нетърпение и очаквах да я видя, каквато си мислех че съм я оставила. И всъщност точно такава я заварих...

Е, тия дни съвсем ми разбиха илюзиите, че живея в демократична държава от западен тип.

Вчера и днес България-та понесе два сериозни удара, с които директно заминава в категория „третия свят“ на ЕС. Франция реши да започне съдебен процес по т.нар. Случай Борилски, а ОССЕ реши да изпрати наблюдатели за парламентарните избори.

Наблюдателските мисии на ОССЕ са характерни за недоразвити демокрации или още по-лошо – несъществуващи. Независимо от резултата, решението говори само за себе си.

Паралелният процес във Франция е определян като едностранно налагане на предпазна клауза за правосъдието и е прекалено тежка оценка за състоянието на съдебната система.

Тенденцията е ясна. Пак само за последните два дни съдът в Страсбург определи като недопустими промените в изборното законодателство в последния момент, а властта призна за остро писмо на ЕК срещу боклучения закон.

Опитвам се да бъда оптимист и продължавам да вярвам, че хората някой ден ще си свалят гащите и чорапите от прозорците, ще поддържат устната си хигиена и ще започнат да мислят и разсъждават.

Опитвам се да бъда оптимист и продължавам да вярвам, че страната някой ден ще излезе от черните списъци, че прегрешенията на властта ще имат последствия и че когато убият някого, и за това има пълен набор от доказателства, убиецът ще бъде осъден, независимо на кого е син.

Ако не сте гледали „Случаят Борилски“ на Re:tv, сега е моментът да си разясните, за какво говоря.

...

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Е, нема логика! И нема личности.


Вицът е следният:


Директорът срещнал малкият Иванчо да се мотае в коридора и да мърмори:

- Е, нема логика! Нема логика!
- Кое нема логика и защо не си в час?

Малкият Иванчо обяснил.
Ял за вечеря боб.
На другия ден в час нямал избор, така да се каже.
Учителката го изгонила от класната стая.

- Така сега те се тровят вътре, а аз съм тук на чист въздух. Еми, нема логика!




Мисълта ми е, че т.нар. „мажоритарен елемент“ съвсем изпърдя. Това е най-подходящата дума, съжалявам. Може да я четете като „Пииип“.

Не се постарах да изчислявам, но голяма част от известните до тук мажоритарни кандидати са известни партийни лица. Понякога се дублират на челни места в листите, често дори в същите райони.

Кои ще бъдат всички мажоритарни кандидати, би трябвало да стане ясно в събота. Не знам дали непартийните ще са много повече и по-различни от Брат Галев.

Е, какъв е смисълът, освен в двойното подсигуряване?

Алтернативата на „корумпираните политици“ (по Първанов) са същите, но вече в качеството си на „личности“, да се чете мажоритарни кандидати. И обратното: нови лица и „утвърдени личности“ в даден район се появяват като водачи на листи...

Същият ефект можеше да бъде постигнат с пропорционално, но преференциално гласуване.

Мажоритарната недомислица си смърди от самото й раждане като идея в този вид. Пък после "Кремиковци" бил тровел въздуха... Пиип.

...

сряда, 10 юни 2009 г.

Благодаря ти, правителство любимо


Отчетът на Станишев и Со. ми отвори очите. Вече знам, че всичко хубаво през последните четири години дължа на тройната коалиция.

Станишев ме светна, че детето ми всъщност е негово, заради предприетите демографски мерки. Детето е прекрасно и благодаря. Нищо, че мерките нямаха абсолютно никакво значение при планирането.

Правителството ме уведоми, че доходите ми са се увеличили със 70% за четири години. Не е вярно. С повече са се увеличили, сметнах го. Благодаря. Нищо, че всъщност си приписва заслугите, които са си изцяло мои.

Полицията се грижи за сигурността ми, посочи ми правителството. В една новогодишна вечер по време на мандата му циганета ме замериха с пиратка, докато покрай нас минаваше патрулка. Благодаря, че полицаите нищо не направиха. Не се опитаха и те да ме замерят с пиратка.

Правителството направи много за подпомагането на земеделския сектор, не за първи път чух днес. И за това благодаря. Купувам си турски ябълки, а приятели споделят за египетски картофи... Единодушни сме, че са си чудесни.

Станишев освен това напомни, че допреди година обществото дори не е чувало за конфликт на интереси. А защо скромничи? Аз лично чух за Азер Меликов съвсем наскоро, каква година...

Проявявали нетърпимост дори към намеци за корупция. С две ръце гарантирам за това. Свидетел съм, как не търпят никой да им намеква, че са корумпирани. Кой би търпял, благодаря за смелата позиция.

Благодаря за туризма
за здравеопазването
за мерките за кризата...

... Благодаря и довиждане! Т.е. доНЕвиждане. Надявам се.

P.S. Снимката е на „Дневник“, а детето на нея няма нищо общо с мен.

...

вторник, 9 юни 2009 г.

Задължително гласуване. За да бойкотирате ефективно, гъбари.


Значи така, никой политик не струва. Така ли, уважаеми над 62% мои сънародници по неволя? И решихте да го покажете като на изборите отидете за гъби, какъвто е популярният лаф? И знаете ли кой ще ви яде отровните гъби после? Не само вие, но и аз.

Знаете ли какво е това, уважаеми 62% негласуващи избиратели? Мързел и мърлящина.

Знаете ли, уважаеми 62%, че ако се разходите до урните, можете да пуснете празен плик или на друг избор – празна бюлетина? Ако не знаете, сега ви го казвам.

И след като вече знаете, уважаеми 62%, следващия път ще отидете ли до избирателната секция? Не? Защо, нали не харесвате политиците и искате да им се изплюете в лицето? Ето ви начин.

Няма да отидете, защото сте мързеливци и мърлячи.

Сериозно ли не намирате, за кого да пуснете бюлетина, вие, цели 62% неосъзнаващи едно от малкото блага на българската демокрация? Сериозно ли сте толкова отчаяни, че няма да направите и малкото възможно да се извадите от тинята?

Или сте толкова честни и доблестни, че не можете да се пречупите и да гласувате за по-малкото зло? А сетихте ли се, че по-малкото зло винаги е по-добро от по-голямото зло? Сетихте ли се вие, цели 62% непокварени сънародници-избиратели.

След като ви го казах, ще отидете ли след месец до изборната секция? Не? Защо? Защото сте мързеливи мърлячи.

Ще ме прощавате за острите думи, ама съвсем пряко ми осирате живота, така че имам право да ви ги кажа. Ако искате вие нещо да ми кажете, идете си пуснете празната бюлетина и ще знам.

Ако пак не го направите, мога само да се надявам, че някой някога ще успее да въведе задължителното гласуване. Тогава при всички празни бюлетини на изборите, ще знам колко мърлячи има, които ме мразят. А и политиците ще разберат. А надявам се и вие, уважаеми 62% непознати хора от статистиката. Надявам се поне част от вас да размисли тогава – по пътя към секцията.

...

понеделник, 8 юни 2009 г.

Какво иска Доган


Това разбрах от пресконференцията в изборната нощ:

1. Силно фрагментирано дясно – центристко управление, в което той разбира се има къртици.

2. Държавна криза след това.

Така става:

1. Създаване на „троянски коне“. Лидер на Ковачки, за която отавна се знае, че е креатура на ДПС и която има купен потенциал и „дясно лице“, заради коалициите, които прави. РЗС, които бяха обвинени, че работят за БСП, в частност за Първанов, но всъщност чрез Първанов работят за ДПС. Щото Първанов е повече с ДПС, отколкото с БСП.

2. Отслабване на Синята коалиция. Без нужда от подробности. Подлагане на гръб на НДСВ, надали само на добра воля.

3. Удари и по ГЕРБ чрез заплахите за „възродителен процес“, „мутризация“ и пр.

И се случва следното:

1. ГЕРБ и Синята коалиция не могат да съставят сами правителство.

2. Могат да вземат НДСВ, но при подобни резултати и това е далеч от необходимото.

3. Съмнително е колко мажоритарни депутати могат да помогнат и колко са „качествени“.

4. Коалицията трябва да е от 4 или 5 партии. Така че подкрепата идва от троянските коне, няма как да е от БСП или ДПС.

Мнозинството е нестабилно и постоянно атакувано отвътре. Пада или не пада, но при всички положения се стига до политическа криза. Или се променя, или следват избори, на които логично вотът е още по-популистки и краен. Печелят сътворените и подпомогнати от Доган партии, и си управляват заедно. Няма дясно, няма ляво.

Текстът на пресконференцията го има тук. В нея лидерът на ДПС говори като човек, който отговаря за „структуриране на политическото пространство“, който се радва за дясното, не крие, че помага на партии и го приема за мисия и пр.

...

четвъртък, 4 юни 2009 г.

Дебати, ебати



"Ринги ринги рае,
наш петел играе,
чуждият го гони
за кило бонбони.
Чуш!"




Децата обикалят около столче – дебатче в следната редичка: Сините след Станишев, Станишев след Бойко, Бойко след Доган, Доган си носи собствено столче под мишка и не се притеснява от тупване по голо дупе на пода.

Сред шумотевицата на детския глъч се различават репликите:

„Страхливец“
„Пъзльо“
„Майка ти е мръсница, а татко ти е Доган!“
„Избирателите те мразят, а татко ти е Костов!“
„А сега обадения!“
„Другарко, пък той не ще да си играе с мен...“


Дреме ми за дебатите ви, дреме ми за глупостите ви. Каквото сте казали няма да звучи по-умно под телевизионни прожектори със секунданти и екип експерти зад гърба. И престанете да ме занимавате преди избори с приказки по-подходящи за бебета в анална фаза (1,5 – 3 г.). Тогава въпросните се учат да си контролират сфинктера, от което изпитват истинско удоволствие.

Докато съм на фекална тематика: Изборните реклами така или иначе са на път да достигнат рекордни висоти по дебилизъм, като „Бойко, излез на дебат“ примерно. Клиповете за парламентарния вот може да започват със следното обръщение към избирателя:

„Срало мече на пътече. Кой го яде? Ти!“

Да се подразбира по дифолт, ако случайно не започват така.

...

сряда, 3 юни 2009 г.

Ти кой си в блатото?



76% българи смятат корупцията за непобедима.
5% българи признават, че са давали подкуп.


Разликата е огромна, а обясненията много. Примерно.
Останалите 71% българи:



А. Твърдят, че са отчаяни, но всъщност просто получават подкупи, а не ги дават.

Б. Се смятат за чисти като сълзица, но все пак са много възмутени.

В. Не са сигурни точно какво е корупция.

Г. Са давали, но и са взимали и евентуално ги е срам.

Д. Смятат, че техният дял в статистиката е пренебрежимо малък на фона на останалите мародерства.

Corruptio (лат.) е поквара, съответно плъзнала навсякъде. На някои им харесва в блатото, на други не. За съжаление по Хегел количествените натрупвания водят до качествени изменения. Понеже корупцията е във всичко, вече не се разпознава добре. Задайте си въпроса: Никога, ама никога ли не сте участвали в тази схема?

Аз си го зададох. Първо казах – Не. После се замислих повече и установих, че го правя, макар и непряко. Няма да давам примери.

Впрочем, корупцията включва и непотизма. Уточнение за припозналите се в отг. Б.

И умишлено не споменавам политическата корупция, защото е следствие. Чиновникът с пренебрежимите кафе и бонбони утре ще е на друг пост и ще разчита на куфарчета. И ще продължи да настоява, че е това е дреболия.

...