вторник, 29 септември 2009 г.

Еволюция на удавника

Тази сутрин видях по телевизията кадър от наводненията на Филипините. Стотина филипинчета (нали са мънички), плуват като видри в голяма река, очевидно бивше шосе. Главичките (толкова се виждаше от хората) не крещяха, не плачеха, не търсеха бряг. Просто си се плицикаха, както се казва.

Бедствие. Остава ти надеждата тайфунът да отмине бързо. Ако му хареса и вземе да се задържи, на човечетата им порастват ципи на очите и между пръстите, започват да дишат под вода и да се радват на дъжда. А иначе нямам нищо против дъжда, стига да е в нормални количества.

Раздвоена съм в желанието си дали пък не искам да ми пораснат ципи. Ясно е, че двамата първи мъже в държавата са „бивши“ ченгета, обаче ми идва в повече.

Полицаите, техните обувки и патрони, подкупите, нападенията, присъдите... Добрите и лошите ченгета, гадните им условия и полезната им работа. Или обратното – всеки ден е различно. Но не това е най-лошото.

Капката в чашата са кирливите ризи на ДАНС, Алексеевци и Петровци, Петковци и Сертовци, Кольо Парамовци и Цвятко Цветковци. А пък в днешния „Труд“ (къде ми беше умът да го отварям) и Иван Чобанов.

Но да, да знам. Службите за сигурност са стълб на самоувереността на гражданското общество и пр. Обаче също знам, че проблемите е добре да се решават, а не просто да се обсъждат по медии, градинки и кафенета. А дали начинът е допълнителното компрометиране на същите тези служби от архаични дълбоководни чудовища с фосфорециращи лампи на главата?

За еволюиралите удавници вероятно това е просто поредното забавление, за мен е потоп.

...

събота, 26 септември 2009 г.

АЕЦ, НЕК, РВЕ, ВВЕР и дори Токамак

Германия подаде поредния, но пак неподплътен от решение, сигнал. RWE можело да се откаже от АЕЦ „Белене“. Хайде бе. Ако RWE още не се е отказала, то наистина е въпрос на време след обявеното съветско нахлуване. Замаскирано с предполагаем отказ от дялово участие на българската страна, обявено от финансовия министър. Който малко по-късно се оплака, че му се губят 400 млн. за българо-руски джойнт венчър. А бившият енергиен министър Петър Димитров отговори, че компютрите са компоти, милионите не са 400, а 300 и не са за съвместно дружество, ами за оборудване, което ще трябва после, а не сега, но е било по-евтино и... а?...

Въпреки напъните на псевдо и убедени еколози, атомната енергия е най-ефективна, евтина и дори екологична. Точка по този въпрос. Основният проблем при нея е складирането на отработеното гориво. Дали това се прави като хората или като в онова далечно село в сибирската тундра, чието име не помня и където ходят хора с по две глави и три крака, е един съвсем отделен въпрос.

Но със сигурност вместо допълнителни ВЕЦ (неефективно) и ТЕЦ (мръсно) мощности, ако на България случайно й е притрябвал повече ток, то той е добре да идва от АЕЦ.

Обаче първо не ми е ясно, защо се поддържа напъна за допълнителни мощности, след като при спрени четири реактора с обща мощност 1760 МВт (ако правилно смятам) НЕК е на загуба и се чуди къде да си продаде тока. Но дори да се налага, по неясна за мен причина:

Се чудя, защо след като цари единодушие по въпроса, че е по-добре да се работи над допълнителни реактори във вече съществуващата атомна централа в Козлодуй, трябва изобщо да си говорим за бетона и крановете на Белене. Така де, само защото има бетон и кранове ли?

Трето. Ако според геолозите зоната е опасна, кой смее да строи там нещо повече от туристическа атракция?

Четвърто: Кой по дяволите е казал, че задължителен партньор е руската страна с руските строители, участие, реактори? ВВЕР-ите станали по-модерни и безопасни, а руснаците разбират? И французите разбират. Имат дори Токамак и строят втори.

Пето. Когато никой не иска да финансира такъв проект, освен Русия, защо настоятелно се държи на него? Заради бетона и крановете, приемствеността и традициите? Или ВВЕР-ите и братската дружба?

...

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Кой, кой? Как кой, кметът!


Кой ще бъде кмет на София?

Слушам. Не. Вие там? Не. Нов опит? Съжалявам, отговорът пак е не.

Давам няколко жокера:

Има известен опит в столицата, но разбира се нещата не зависят съвсем от него.

Не успя да свърши много работа по обективни причини.

Не е финансист, икономист, юрист или архитект.

Дори не е политик, в онзи абстрактен смисъл на думата.

Да пробваме отново: Кой ще бъде кмет на София?

... Не, не и не...

Не е Йорданка Фандъкова, въпреки че работата й като зам.-кмет досега беше също възпрепятствана от „външни причини“; въпреки че е руски филолог; въпреки че не е добър оратор. И въпреки че досега артикулираните й приоритети за София са образованието и цветята (???)

Най-доброто, което може да направи е да посади любимите си цветя в двора на Шефа. Защото ще се реди там, също както по думите му министрите се редят на опашка, за да получат нареждания.

Моля? Не, това няма общо с координацията между държавата и столицата, има общо с едновластието и желанието за такова.

Не виждам друга причина за издигането на непрофесионалист (дори да няма професия „кмет“, смятам е пределно ясно с какво основно се занимават тези хора). Човек, който дори и на харизма не може да се опре, за разлика от предшественика и работодателя си.

Така че, отговорът на въпроса е: Кметът на София се казва Бойко Борисов в лицето на първата жена начело на столицата и в тялото на широката дясна подкрепа.

Скоро и в други градове, както се твърдеше в рекламата. А още по-скоро и още по-прочувствени репортажи за напрегнатото и безсънно негово всекидневие.

...

понеделник, 21 септември 2009 г.

Бонго Бонго и изтърваната цивилизация



В „Повелителят на мухите“ Уилям Голдинг описва следния социален експеримент: Група деца попадат на безлюден остров. Идвайки от цивилизования свят първоначално се опитват да създадат обществен строй, основан на правила и морал. Опитват се да се правят на възрастни, но не са. Скоро желанието за забавление надделява, игрите стават все по-груби, а момчетата постепенно се превръщат в първични и жестоки диваци.



Въпреки че е избрал за герои деца, Голдинг всъщност описва поведението на колектив, попаднал извън вековно изработваните норми. Онези, които различават съвременния човек от животно или абориген. Той сигурно би се изненадал да види експериментът си на практика, при това не с група, а с цяло общество.



А ето какво виждам аз: Тълпи от футболни фенове, организирали си игра на война по улиците. Пълчища от ученички, облечени като за порно филм по случай първия учебен ден. Отчаяни домакини, които се лашкат между феминизма и патриархално раболепие, като стил на поведение между два сериала. Комплексирани мъже, които в стремежа да напомнят за себе си вдигат скорост с тунинговани таратайки или лизингови автомобили, които така и не успяват да изплатят.




Бонго Бонго е понесъл тотема си на гръб и е извратил цивилизацията за сметка на собствената си диващина и неразбиране. А тотемът на Голдинг – Повелителят - е главата на първата убита от децата дива свиня, набучена на кол и събираща мухите на острова. А мухите са Бонго Бонговците, стремежите им се ограничават до мъртви глави, а празните свински очи са запечатали в ужаса си кръвожадната липса на всичко човешко и цивилизовано.

...

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Save the MP's

Някъде в началото на 21 век...

Депутатът Х: Отивам да пишкам, ще цъкнеш ли ... такова... вместо мен...?
Депутатът У: Споко! Как трябваше да гласуваме?
Д Х: Не помня, не слушам, скучно ми е... Наблюдавай знака на Z.
Д У: А, да. Нашият вече изказа ли се?
Д Х: Май да. Нали ръкопляскахме...

Някъде през 2009 година...

Емисия новини: Ще спре дългогодишната практика на гласуване с чужди карти. Ще бъдат въведени баркод, пръстови отпечатъци и четец на ириси.

Няколко месеца по-късно...

Журналисти: Вие сте поредният председател, който не успява да прекрати практиката с чуждите карти...
Председател: Поръчали сме технология на НАСА
Журналисти: Не е ли много скъпо?
Председател: Скъпо е, но ще се преборим!

Години след това...

Емисия новини: Парламентът прие поправка в правилника си за действие, с която поощрява гласуването с чужди карти. Надделя мнението, че народните представители носят прекалено голяма отговорност и трябва да могат да изразяват позицията си дистанционно, когато имат по-важна работа. Залата приветства с аплодисменти края на репресиите. В кулоарите депутати коментираха, че понякога дори ги е било срам да гласуват сами. „Управляващото мнозинство трябваше да направи това по-рано“, каза председателят и добави: „Българската душа винаги е била великодушна. Какво лошо има да помогнеш на някого, като натиснеш един бутон вместо него?!“

..

вторник, 15 септември 2009 г.

Президентът и Парламентарната република

Имам въпроси.

Искам да попитам президента Георги Първанов, дали в манджата може да заместя чубрицата с мащерка, колко често да си сменям чаршафите, каква бира би ми препоръчал. Макар че ми е притеснено, да не излезе с доклад за водка със сельодка, че нито едното харесвам, нито другото.

Вълнува ме мнението му. Като всеки човек, бих казала. Дори да напише статия за секса в семейството, моето де, си мисля, може да поспоря, но все пак е президентска дума, трябва да се зачете.

В края на краищата не съм нито изпълнителна, нито парламентарна власт, за да се противопоставям. Ако бях, може би бих му теглила една, понеже не му е работа да се бърка там, но не съм.

Мислите ли, че Президентът би ми отговорил, ако пиша на мейл-а?

Първо мислех да търся чужбински опит и понеже знам немски, щях да пращам писмо на Хорст Кьолер. Може да не е нафукан историк, но е бивш директор на МВФ. Все поназнайва, реших. После видях, че тоя човек е абсолютно репрезентативен. Сетих се, че ще ми отговори нещо за световния мир и равенството, та се отказах. Така е при германците. Какво да правиш, парламентарна република.

Нашето момче е друга бира. Или водка. От всичко разбира и навсякъде се бута. Проявява авторитарна настоятелност извън правомощията си. Но въпреки това от дни държавата само по президентските препоръки жужи, политолози коментират, икономисти оценяват, експерти прогнозират и прозират. Сякаш става дума за нещо повече от пуснати на не достатъчно интимно място балончета.

Щом обществеността така се е заинтригувала, реших че той има думата. Иначе щях да питам за мейл-адресите на правителството и парламента.

Снимка: Дневник.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Да те повлече комар

„Аз не зная, аз не мога – общ е глас“, казал някога дядо ви Петко Славейков и му замирисало на мърша.

Прехвърчащите към прокуратурата папки, порозовялата армия, оставките, уволненията и назначенията, страшните разкрития и безстрашните непопулярни стъпки, проговарящите и прописващите... не оставят възможност да се чуе гласа на оплакващите се и техните оправдания.

Министри натискали комисията за имуществото, придобито от престъпна дейност, каза Кушлев. Чак сега.

Управляващите (без да питат) гласували високи заплати на ДКЕВР, която не била политически независима, призна Шушулов чак на сбогуване.

Сигурно най-важната съставна част на ДАНС – финансовото разузнаване – не можело по бюрократични причини да функционира, замълчали си скромно спецченгетата.

Агенцията по трансплантациите вършела много работа, но не и в услуга на пациента, понеже докато организира кореспонденцията от и до болниците, всичко умирало от чакане.

И така до края на света.

Впрочем първи скорост набра главният прокурор Борис Велчев, който се зае да връща доверието на гражданите, дълго след като честните му сини очи се заклеха на поста.

И докато Свинаров се опитва да си спомни бала на дъщеря си, а Валери Цветанов какво общо е имал въобще със земеделието и земите му, тихите вопли, сълзи и сополи дори не се опитват да се защитят, а очакват закрила и разбиране. За мърлящина, безделие, липса на компетентност или чист мързел. Понеже не са си свършили работата или не са се обадили, да кажат, че не могат. След което очакват съчувствие и разбиране, мотивация и нови сили, а според мен и ритник.

Всичко това звучи като ония отчаяни викове:

- Помощ, помощ, комар!
- Ами убий го де.
- Не мога! Той ме влачи!

...

Исторически конформизъм

Депутатите почетоха паметта на всички жертви през 20 век с едноминутно мълчание.

Защо ли? Ами защото е 9 септември и не се разбраха. Нали знаете какво е станало на 9 септември '44-а? Не знаете? Тогава преборихме фашизма. Не, не. Тогава дойде комунизмът. Изберте си дали да се радвате или да плачете. Все ви е тая? Хм, най-добре.

Ако се чудите, кое да предпочетете, отидете на психотерапевт да си изясните вътрешните терзания. Ако не отидете, не очаквайте някой да ви изясни историческата важност на датата. Тя е ясна:

Нещо си някога се е случило, без значение какво, важното е да ни обединява национално. Също както примерно 8 декември национално обединява бъдещи, настоящи и бивши студенти. Важното е, да е важно за всички, за да можем дружно да преклоним глави пред загиналите, оцелелите, борците, партизани, терористи, жертви, прадедата и генотипа.

Какво все пак се е случило? На кого му пука. Така да бъде записано в учебниците: На кого му пука!

...

сряда, 9 септември 2009 г.

Троянският кон на Москва в България


В раздела „Статии“ на интернет страницата на президентската институция фигурират четири творения. Първото е от „Socialist Affairs“ от 2002 г. Второто е в сп. „Международни отношения“ от 2003 г. Третата е от май тази година във в-к „Труд“ след енергийния форум в София. Четвъртата е от 8 септември. Публикувана никъде другаде.

Четвъртата е интересна. Не само защото никоя редакция не е поискала Президентът да я удостои с вниманието и авторитета си.

Защото е почти истерична – с нервно удебелени пасажи, на места улична стилистика, императивен тон (23 пъти е използвал думата „трябва“). Защото две трети от нея са за АЕЦ „Белене“. Защото в нея фигурират изрази като: „ руската страна прояви разбиране“, „руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси“. Защото изниква изневиделица и без възможност за въпроси.

Всъщност на питане на в-к „Дневник“ пресцентърът отговаря, че по статията коментар няма да има.

И какъв коментар би имало? Русия каза, Москва поиска, Путин ми се обади...?

...

неделя, 6 септември 2009 г.

Гоцевата мъка

Напъвам се, напрягам се, но кукувицата ми не ражда и бегла идея, как би изглеждало едно специално звено за извънредни случаи. Какво ще работи, когато няма такива, и каква е разликата между него и спешно събран от премиера щаб? Понеже тези ситуации не са еднородни и е логично в различните случаи да са ангажирани ресорни министри, които да задвижат подчинените си структури.


А сега ще се заформи поредният излишен дебат по подадената от президента мъдра тема с акцент върху страданието и без идея дали въпросното звено ще е финансово оправдано и ефективно. А то ще бъде точно колкото и Министерството на извънредните ситуации, за което Първанов толкова тъжи.

Впрочем закритото на хартия МИС продължава на практика да функционира и се справя точно, както се справяше и преди. Праща безсмислени прессъобщения. Снимката е на съобщение от 17:30 часа днес. През последните два дни закритото министерство не е споменало обаче и дума за Охрид. Вероятно служителите му продължават да получават заплати.

...