неделя, 31 май 2009 г.

Ти не си престъпник, ти си геврек

През няма и минута, като методично забиване на пирончета в главата:

„Купуването и продаването на гласове е престъпление“

Я, ето един престъпник на телевизора:

„Купуването и продаването на гласове е престъпление“

Я, ето още един:

„Купуването и продаването на гласове е престъпление“

В село Нанадолнище бъдещ престъпник прави списък.

„Купуването и продаването на гласове е престъпление“

В село Нанагорнище бивш престъпник се смее:

„Купуването и продаването на гласове (винаги е било) престъпление“

Край на предизборните реклами.

Вече сте гевреци.

„Купуването и продаването на гевреци е разрешено“

„Гевреци могат да се купуват и продават навсякъде“


Гевреците се почесаха по гевречените мозъци и продължиха да гледат телевизия.

„Гледането на престъпници по телевизора е разрешено“

„Престъпниците са на свобода, за да могат да ходят по телевизорите“


Гевреците пресметнаха разстоянието до изборната урна и го умножиха по местната тарифа, с надеждата после и те да ходят по телевизорите. Налапаха един геврек и доволно си легнаха.

...

Самозабравяне на високо равнище


Учуди ли ви, че председателят на ВАС направи политическо изказване по време на съдебно заседание? Мен ме учуди. Вместо да прочете мотивите за отмяна на отказа на ЦИК да регистрира Синята коалиция, Константин Пенчев направи чисто лично съобщение. Свикнали сме да го гледаме като човек, който коментира съдебната система и отношенията в нея, но някак си не изглеждаше на място да го направи в съдебната зала.

Щеше да е наистина необичайно, ако не беше фонът, на който се развива действието:

- Член на ЦИК се опитва да оказва натиск над съдия. Обаждал му се е по телефона. Не просто съдия, председател на Върховния административен съд. Думата „върховен“ сама по себе си говори, нали. Жалко, че не се разбра кой е.

И още: След като ВАС постанови, че Пламен Юруков не представлява повече СДС:

- В протокола от заседанието на ЦИК се вижда, че член на комисията „категорично не“ признава това решение. Още цитати от ЦИК: „някакви решения“, „някаква регистрация“, „съдът не се е справил точно със закона“.

Моля? ЦИК прави коментар на способността на съда да се справи със закона? ЦИК знае ли, че подлежи на съдебен контрол, а не обратното?

И официален отговор в мотивите на съда: Това е „правен нихилизъм и нарушаване на демократичните принципи на една правова държава, каквато е България“.

Синтез: Ние не признаваме съдебни решения, законите нямат значение, правим каквото си искаме, терорим съдии по телефона (само ли?).

Наистина се самозабравиха. И това е просто черешката на наглостта, допусната от четиригодишно безхаберие. Имаше една приказка за прасето под одъра и отгоре. Кой им позволи да се катерят където си искат. Да кажа ли?

Ние.

Сори.

...

петък, 29 май 2009 г.

Back In The USSR

… it's good to be back home ...


Ако не знаех, че автентичните комунисти дълбоко в сърцето си мразят Beatles, щях да им предложа да сменят Една-та българска роза с това парче. Но честно казано, не се надявам да се чуе на ултра-модното турне „Презареждане“. Защото наричащите себе си реформирани модерни леви са си чиста проба автентични комунисти по душа и сърце.

Да бе, чуйте ги само как говорят и ги вижте как действат:


- Ще национализираме! Каквото падне, ако трябва и боклук.

- Тежката промишленост е приоритет! Грижим се за сриващи се мастодонти, но оставихме дребния и среден бизнес да се гътне под натиска на кризата.

- В икономическата криза – засилена социална политика! Не че ако има социална криза, биха засилили политиката за насърчаване на бизнеса.

- За една петилетка – енергиен център! Русия дава пари, Русия реализира проекти, Русия дава оборудване, газ, ресурси и строи. България дава дупе. Това си е нова форма на двустранен СИВ.

- Западът е лош! Може да не се казва пряко, може желязната завеса да е достатъчно ефирна. Обаче разбирането все още е за „Ние“ и „Те“. Като „Ние“ се карат толкова често на „Те“, колкото често „Те“ посочват, че „Ние“ има извратено разбиране за демокрация.

- Цензура! Е, скрита, но спокойно може повечето вестници да се нарекат Работническо дело 1, Работническо дело 2, 3, 4... а телевезиите БНТ 1, БНТ 2, 3, 4 ...

- Член първи! Алинея втора! Ръководната сила ще направи така, че изборите да спечелят БСП и ДПС с общо 96%, а другите 4% сигурно ще вземе Яне Янев. Как? Като останалите участници просто бъдат отстранени.


Така че поисканите от Синята коалиция наблюдатели от ОССЕ наистина са от първа необходимост. България не фигурира в полето им на действие, а истината е, че трябва да я включат в постоянните си регионални мисии. Може формално да не сме в ОНД, но на практика си е точно така.

...

сряда, 27 май 2009 г.

Търся 8,3 млн. лв.

Това е останало от 10-те милиона, които Националния кризисен щаб получи за боклука в София. Жертвоготовно се номинирам за събирателно на целия български данъкоплатец и питам: Къде е рестото?

Откакто „кризата“ свърши заради един законодателен гаф и Кризисният щаб безславно се разформирова, слушам хвалби за добре свършената работа през този малко повече от месец. Включително днес Станишев се потупа по гърдите, че цялата галимация дотук е струвала само и единствено 1,7 млн. лв. Така че повече от осем милиона ми се губят. Те няма как да се загубят, де. Има как никой да не разбере къде са.

Платиха ли на Новера-та или не са? В течение на Голямото чистене обясняваха, че се плаща накрая.

Ако не са – колко ще стане цялата сума и благородна лъжа ли е скриването на остатъка или си е най-обикновена?

Ако са – пак ще попитам: Къде ми е рестото?

Където и да е – обратно в бюджета или предвидено за някоя друга добрина, трябва да го отчетат. Не просто трябва, длъжни са да ми се отчетат. На мен и на останалата част от събирателното „български данъкоплатец“.

...

вторник, 26 май 2009 г.

Веееерно ли?!

70 необяснимо богати в София? Да не са изпуснали някоя нула? Ако седя една седмица пред Син Сити вечер, ще преброя доста повече необяснимо нагли селяндури с необяснимо скъпи и лъскави коли. Ама от ДАНС, НАП и Митниците не се сетиха да ме питат.

Как им огледаха незаконно построените на Витоша имоти? Надничайки като емута през оградата или с въпросник на кафе? Бабите - тузарки с бентлитата и яхтите е по-вероятно да са ги черпили с баница.

Следват още проверки, производства и други познати сапунки. Ще се драпат, ще се драпат, пък ще се залюбят. Кой с която агенция или прокуратура си пасне повече кармично. Обаче аз знам, за кого ще се ожени Тузара накрая. Не за Кари, но пак е с К.

За Кушлев, разбира се. Същият, дето неправомерно си постанови седем бона заплата и дълго време отказваше да се раздели с нея. Щом тази мижитурка не беше изритана и си топли креслото толкова години, как да очаквам това да се случи на някой милионер?

...

понеделник, 25 май 2009 г.

Бате, дай двайс стишки, настояла и заплюла


Честно: Кой обича да дава пари на онези мръсни, смрадливи и цинични просяци по улиците? Пари, за които се знае, че ще бъдат изпити или ще отидат в джоба на местния просешки цар и за които ще ви напсуват, вместо благодарност?

И още по-честно: Кой си мислите обича да дава пари на корумпирани, непрозрачни и цинични държави? Пари, за които знае, че ще потънат като в черна дупка, ще бъдат похарчени не за каквото трябва и резултатът ще е да му се изплюят в лицето?

Ето какво се случва: ЕК замрази разни фондове. Хубавата новина беше, че могат да бъдат размразени. Ако хитруването спре. Лошата е, че не спря, а се изхитри още повече.

Днес Плугчиева беше в Брюксел. С обещанието да развее флагът на победата САПАРД. Вместо това заприлича на просяк, на когото са отказали 20-те стотинки.

Тя не е виновна, те са лоши, е циничното обяснение. И не разбират, че независимите одитори са много заети и затова трябва да ползваме „наши си“. Хитруша.

Днес делото по далаверата Николов – Стойков придоби неочакван обрат. Очертава се налапалите няколко милиона по същия САПАРД да се окажат най-съвестните бенефициенти.

Аферата всъщност е германска, не е ли ясно. Съдът там вече си каза думата. Съдът тук обаче плю на цялата работа и е на друго мнение. Защото е „нашият“ съд. Хитро.

А кой е по-по-най: Пуста европредизборна кампания. Иначе, сещате ли се, предпазната клауза за правосъдие и вътрешен ред може да бъде задействана през първите три години от членството. Аз лично нямам нищо против ЕС да вземе също да се изхитри малко.

...

неделя, 24 май 2009 г.

"Солидарност" вече е в клипа на ЕК. България - не...

Преди дни пуснах клипът на Европейската комисия за годишнината от падането на Берлинската стена. Вече не е активен. Свалиха го от канала на ЕС в youtube.com - eutube, свалили са го и от официалния видеоканал на Съюза. В youtube още се намира, но с кофти качество.

Причината: Полша оспори липсата на „Солидарност“. ЕК обеща да се поправи и го направи. Вече я имат. Четири кратки кадъра, две знамена с надписа на профсъюза. Доволно.

Ето новият клип:



Старият – за сравнение:



Разликата е само в началото.

България още липсва – както като засегната от събитията отпреди 20 години, така и като участник в последното разширяване. Не само, че никой не си направи устата. В петък стана ясно, че когато е трябвало май просто не сме дали пари... и кадри.

Честит ви вечен комунизъм!

...

събота, 23 май 2009 г.

НДСВ, Гоце и старческата деменция

Не минава ден без представител на НДСВ да се направи на опозиция. Днес Станимир Илчев. Само че не става четири години да си купонясвал, а после с пръст да сочиш за виновно братчето. Не става да замиташ отговорността под килима и да се правиш на съвестта на управлението.

Действието се развива основно пред медиите. В правителството и парламента представителите на НДСВ по-често се съгласяват, било то и мълчаливо. Там са, защото са „национално – отговорни“. Защото са се самоопределили като център и имат право да се съюзяват с ляво, дясно, горе и долу, както и с четвъртото измерение.

Четвъртото измерение, казват физиците, е времето. Ако пропътуваме кратко назад, ще си спомним, как НДСВ величествено стоеше зад тежката дума на Царя, че коалиция с БСП не може да има... Така до третия мандат на ДПС. После решиха да спасят държавата. Благодаря, спасиха я от развитие.

И сега са виновни. Виновни са, дори когато нищо не правят, именно защото не го правят. Виновни са, защото закрепиха противното управление на БСП и ДПС. Виновни са, защото лицемерно сега се разграничават, но имаха седем вота на недоверие, които можеше да подкрепят, щом не им харесва. Виновни са, защото и те управляваха. Да не се опитват да се спотайват и да разчитат на къса памет.

На която разчитат всички. Онзи ден Първанов призова хората да не забравят управлението на Костов. Странно как някои помнят БГА „Балкан“, но не помнят АМ „Тракия“ или връщането на закритото заради ЕС следствие, или спрените фондове, или простотиите на Румен Петков, или...

... старческа деменция. Много странен феномен. Не помнят какво е станало преди 5 минути или вчера, но помнят с точност до минути и с подробности какво е било преди 56 години на този ден. Как суджукът е висял на балкона, докато с другарят от ТКЗС-то са пили ракия, а радиоточката е предавала от чужбина решения на ЦК на КПСС.


...

петък, 22 май 2009 г.

Деца на тото. Спешно е нужна Ирена Кръстева.


7, 12, 32, 18, 44, 3

Мамка му, нямам тройка, не си избих фиша. Що се излъгах и аз...

Второ теглене:

2, 10, 25, 26, 38, 42

Мамка му, тва детенце беше лоша инвестиция. Смачквам го заедно с фиша и ... на боклука.


Грозно? Вулгарно? Гнусно? Пригади ли ви се днес по едно време? Продължи ли около два часа? Не бе, толкова траеше жребият, не сте бременни. И май по-добре. Че ако бяхте, след две – три години щяхте да участвате в същата томбола.

Миналата пролет революционна система за кандидатстване превърна хиляди родители в компютърни хакери. Имах нещастието да кандидатствам тогава и в продължение часове следях чуждата и собствена истерия, кога ще се отпуши сайтът от хилядите пръстове, задържани на F5. Дори да не се беше сринал сървърът, пак беше идиотска идея да организираш състезание по най-бързо попълване на формуляри. Но си мислех, че по-ненормално няма как да стане.

Можело. Тази година се добавиха точките. С най-големи шансове са самотни майки, които са студентки, но по възможност също инвалиди и социално слаби, ама и да живеят до градината. Чакайте сега, всички плащаме данъци. Да си отрежа крак, да се разведа и да си регистрирам адрес палатка в двора на ОДЗ-то? За уравновесяване щяха да дават на директорите дума при класирането. Като при старата система. Две в едно – хем кьопава, хем с рушвети. После се спряха на „жребий“. Родителите тръпнат, ударили ли са джакпота или не.

Не стигали места. От кога не стигат? До кога няма да стигат? Да направят далавера с бившата шефка на тотото Ирена Кръстева по примера на правителството. Например Ковачки да си даде дела в Общинска банка на общината, а тя да го даде на Госпожата, която ще строи.

Двамата ще поплачат в национален ефир преди сделката. Мръсна, но с кауза, нали. Каузите са тачени, ще ги разберат. Явно в тая държава само така стават работите...

...

Не знаеш за кого да гласуваш? Take a quiz. Знаеш? Пак.


Знам, за кого ще гласувам. Това не ми попречи да си направя подготвен от Центъра за либерални стратегии тест – Гласоводител. Тежко ми прозвуча, подпуках го.

Не ми „позна“. Оказа се, че на първите две места по съвпадение са политически формации, за които няма пък да пусна бюлетина.

Тестът не е шега работа, подготвен е след сериозно съгласуване с партиите и коалициите. Попълвали въпросници за позициите си. След това – математиката не греши.

Errare humanum est. Обикновено се случва от незнание и неглижиране. Нямам идея дали е по-добре ДДС да е 16 или 18%. Не е честно. Да бяха сложили въпроси за мускули, красноречие, чувство за хумор, умения за позиране пред камери, говорене на глупости. Тук си имам фаворити.

Имам се за сравнително информирана и няма да си променя позицията след изненадващите отговори. Само леко се позамислих. Не за себе си.

Никой няма да седне да им чете платформите, това е ясно. Ама хайде малко по-сериозно. Ако ли не, да организират изборите през Facebook. Редом с куизовете „Коя маймуна най-ти прилича“ и „Как предпочиташ да те оправят“.

Иначе проектът на ЦЛС е полезен, защото накрая има сравнителна таблица.

...

сряда, 20 май 2009 г.

Дежа вю. Ден като всеки друг.

Аре пак дебати. Дами канят. Т.е. Сергей Станишев. Харесало му е. Същите работи: Бойко се страхува, аз го призовавам, но той се крие, заредил съм Йотова, опа - револвера... дрън-дрън.

Ахмед Доган пак говори по философски. В Дулово високият наратив на неговата диалектика императивно напомни на електоралните си единици, че архетипът ДПС е квинтесенцията на виталната им конюнктура и предупреди да не импонират на металогиката на дуализма, т.е. да помнят първата Божия заповед, че нямат друг Господ. Поискал им прошка, което е странно за един Господ, но времената се менят.

За да не пропусна и третия лидер на Коалицията: Царят и днес помълча и като всеки друг ден пусна бионичното си око да наблюдава, а той записваше тефтери.

Сега – към Земята.

Гоце пак се прави на морален ментор. Преди малко четох Глава четвърта от Конституцията – не му влиза в задълженията, що се хаби? Повече не ще да коментира репликите между Станишев и Борисов. Само поотделно коментира, а ние нищо не разбираме. Нали така?

Орешарски: Актуализация на бюджета – август. Другото правителство? Не бе, не другото правителство, август. Е що? Еми, щото сега няма нужда. Ама криза има ли? Има, много тежка... Е що тогава август? Щото тогава се прави по принцип. Какви ги дрънкаш, бе? Това последното никой не го попита.

Неизчерпаемият Янев с нови сигнали. Ще свършат хората в държавата. Почнах да се притеснявам, защото веднъж подкупих дъщеря си с кейк, в замяна на което тя ми осигури 3 минути спокойствие. Не искам да я видя в „Топ 10“ на най-корумпираните бебета. Това не сте го прочели.

И пак Юруков, и пак Радонов. И други смели бойци. Впрочем първият ще участва в „Стани богат“. Ако някой знае кога ще го излъчват, да каже, че искам да го гледам. Да видя за каква кауза играе. :)

...

вторник, 19 май 2009 г.

Един позитивен пост


Пишела съм била само негативно. А слънцето грее, птичките пеят, цветята цъфтят. Завиждам им, че си нямат свободна воля, съзнание и разум. И си мисля, какво щях да напиша днес, ако бях слънчице, птичка или минзухарче:

Много съм доволна.

Запушили са гигантската дупка на един завой, през който всеки ден минавам със страх от строшени джанти и още нещо. Директно са наляли асфалта, без да режат, така че до есента пак ще се изрови и ще стане хипер-мега гигантска... но днес съм доволна.

Нямам температура, мисля че и днес не съм се заразила със свински грип. Свинщините по новините всеки ден ми късат нервите. Май все пак ще трябва да се лекувам, но с транквиланти и седативи. Ама по-нататък, днес съм доволна.

Икономическата криза и този вторник ме пощади. Щастлива съм, защото едни познати в провинцията съвсем скоро ги помете. А научих, че Тристранката май ще вдига на баба ми пенсията от 1 юли. Възможно е тогава да се наложи тя да ме издържа, но... чак тогава. Днес съм доволна.

Късно вечерта под прозореца ми пак минаха три-четири камиона и дрънчаха с контейнера (не се оплаквам, под прозореца ми е кофата, но пък е близо). Махах им с везана кърпичка. За малко да ми строшат лявото огледало, но не успяха и аз им благодарих. Така бездомните кучета няма да ми разпилеят старателно вързания боклук. Ужасно съм доволна!

Като споменах бездомните кучета – страшно хубава новина: Намалели са с 23%! А аз си мислех, че краставият помияр, който ми се зъбеше често пред входа, е станал жертва на болестта си. Той възлиза на 25% от четирите песа на улицата, но сигурно са го сметнали за по-малко, защото част от козината и кожата му липсваха от мистериозното заболяване. Останалите три (здрави и прави) кучета ще продължат да ми се зъбят. Обаче все пак днес съм доволна!

И още добри новини: Тройната коалиция си разпределила някакви постове. Скромно, без да ни притесняват и занимават с пазарлъци. Те утре работите ще лъснат, но днес няма да ги мисля - късно стана ясно. Браво на тях, доволна съм!

Отдавайки почест на Тройната коалиция, днес изобщо няма да се занимавам с тях повече. Те ще продължат да ме забавляват до изборите и след това, и още, и още, и пак, и отново. Ах, толкова съм доволна.

Дупките в слепоочията ми виждате ли? Не ги виждате, лоботомията се прави по нови методи. Добре че е тя, иначе щях да съм така недоволна! Направо гневна. Не днес. Обещах, че не днес. Утре.

...

понеделник, 18 май 2009 г.

“Ние обичаме България“


Думите бяха изречени в старата столица от председателя на най-старата и консолидирана партия, прекарал четири години в будоара на властта и имал възможността като премиер да докаже любовта си. Не, не към властта, за нея отдавна се разбра. Към България.

И аз я обичам. Не по онзи патриотарно-патетичен начин. Не отричам, че ако бях родена в Зимбабве, щях нея да обичам. Понеже съм обикновен гражданин, изразявам любовта си по обикновен начин:



- не хвърлям боклуци по улиците и полянките.
- плащам такси, данъци и сметки, при което се старая да е навреме.
- не крада.
- спазвам законите. „Лош закон, но закон“.
- много искам лошите закони и практики да се променят, за което правя каквото мога, като включително давам скромния си гласец, когато официално ми го поискат.


Ех, ако бях премиер. Ако бях премиер, щях още повече да те обичам, Българийо!



- Ако бях премиер, щях да разполагам с всичкия боклук, защото щях да си го присвоя. Временно (по Чавдар Георгиев). След като го национализирам, щях да започна с преподписването на договори (по същия). Не се съмнявайте, че щеше да бъде с най-добрата фирма, линчувана от мръсниците в СОС.

- Ако бях премиер, щях да отклонявам данъци и да ги раздавам на най-добрите си приятели. Уф, не точно така. Щях да позволя на всички добри приятели да отклоняват колкото си искат данъци и да ги правят каквото си щат. Щях дори да помоля една добра приятелка да им построи широки, чисто новички офиси.

- Ако бях премиер, щях да се нарека Робин Худ. Щях да тараша богаташите на Запад, за да осигурявам на бедните чиновници препитание. Вие знаете ли, колко е средната заплата в администрацията? А Западът е казал нещо, а съм го отстреляла със словесния си лък.

- Ако бях премиер, щях да си намеря кой да промени лошите закони. И винаги в полза на приятелите, събратята и другарите ми. Те не могат да ги спазват в такъв лош вид, затова просто ще им ги пригодя, така че всичко ще стане законно.

- Ако бях премиер, лоши практики нямаше да има, защото щях аз да съм премиер. И всички, които искат да разсипят държавата, които критикуват Любимата и искат да я очернят, щяха да бъдат легално отстранени: По съдебен, рекламен или заглушаващ ред.


Ех, ако бях премиер. Щях да съм влюбена до уши. Толкова влюбена, че със сигурност щях да си запазя един бут и други части в хладилника.

...

събота, 16 май 2009 г.

Клипът на ЕК за 20 г. без комунизъм... и без България...


ЕК произвела юбилеен клип за падането на комунизма, който малко разбуни духовете.

Първо, България липсва от него. Ще си спестя разсъжденията защо.

Второ, Полша се оплаква, че не се споменава Солидарност. Според мен ненужно, защото очевидно е извън концепцията на клипа.

Трето, липсва последното разширяване – с България и Румъния. Пак ще си спестя мнението.

Последно. Зарадвах му се, но сюжетчето можеше да не е толкова в стил „частен случай“.

Първо прочетох за това в Kafene.net, за което им благодаря ;)

...

Кой какво и къде вкарва, както и на кого


Кампанията отдавна започна, нищо че формално плакатите се лепят от понеделник. Вместо европейски звездички на предизборното небе свитки му излязоха от обичайните злободневни заяждания, които вече са с истеричен петоюлски фалцет. Самата еврокампания се свежда до бридж – белот: Кой колко ръце ще вземе, иначе казано депутати ще вкара в ЕП.

Слушаме същите залагания всеки ден. Едни си изчисляват мандатите според неясни социологически данни, втори по шестото си чувство, а трети приеха жребия на ЦИК като хвърляне на боб и се пъчат с номера на бюлетината. Чудо голямо.

Но щом ще си ги мерят, да знаят, че работите им са малки. Единственият европейски лозунг, за който се сещам, е на Атака. Не искат Турция в ЕС. Няма лошо - право на мнение. Сигурно и останалите имат позиции по важни европейски въпроси, но е факт, че тръгнаха с вътрешните бутонки напред.

Обаче кампанията за националните избори почва седмица след европейските. Нали затова ги разделиха, да не се обърквали темите и приоритетите. Да промотират на хората, колко са важни евродепутатите. Дотук промотират само третокласни изненади отзад. Така де, имам предвид атаки в тила. Нещо като работата с хляба и пастите, които в случая освен накъртващо сладникави, са доста зрелищни и много вървят.

Разбира се, че малко хора се интересуват от изчезващата треска или от либерализацията на железопътния транспорт. Но и малко знаят, че примерно Лисабонският договор, планът за кризата, разширяването, брюкселският бюджет, пък и да – либерализацията на различни услуги, вече не са нещо външно и България има глас. Явно няма и да узнаят. Заради ограниченото мислене, което свежда членството до кой колко пари взел и колко дал, и заради провинциалното поведение в стил „те ще ми кажат на мене“.

Дайте сега пастите и пуканките.

...

петък, 15 май 2009 г.

Правителствен blackout


Май Дондуков 1 е поразен от поредица къси съединения. Министрите се разджуркаха като прегрели електрони и като нищо скоро ще започнат да се блъскат с все сила по стените и един в друг.

В последните дни първо Станишев цапна Ники Василев през устата. Ама циганската - с обратен замах.
После Масларова грубо се изрепчи на Димитров за осигурителната тежест
А след това Плугчиева опроверга цялото правителство и боклучения му закон, и на свой ред беше опровергана от Гагаузов.

Поединично ли решиха да играят, предизборна истерия ли ги хвана или закъснели угризения на съвестта? Що така им угасна координацията?

Сега на тъмното какви ще ги дробят в оставащите месеци? Те цял мандат си дробят и чопкат залци, но поне еднозначни прессъобщения имаше. На кого да вярва вече човек? Ако продължават да си играят, до изборите съвсем ще объркат хората. Сериозно.

Добре, че е кризисният Тодор Модев да напомни, че тези два месеца все са кауза пердута. Щото работата е свършена: БСП и коалиционните партньори са „усвоили напълно своя управленски мандат“, посочил доволно.

Четири години имаха. Каквото изяли – изяли, ако придърпат още нещо – придърпат. Вероятно от пренапрягане да наваксат в кратък период иде високото напрежение. Но това е – свърши. След 5-и юли ще видим, кой ще си хапва.

...

четвъртък, 14 май 2009 г.

Държавата като „Кремиковци“. Сравнителен анализ.


Прилики:

- Вони.

- Харчи много чужди пари.

- Превърнал/а е всичко в доменна пещ. Да се отбележи под черта, че Кремиковци е пароним на Крематориум.

- Трови живота на населението в района, трови и това извън него (според данните от Орлов мост в единия случай и тези от Брюксел в другия).

- Група натровени мазохисти настояват да бъде запазен комбинатът/държавата, щото явно им харесва да дишат сажди и дори мечтаят за едно време, когато са кльопали въглища и са гризали прокат.

- Правосъдието освен сляпо е и безумно, а и везната му е повредена, та взима решения а-ла „Томов на почивка зад граница“, т.е. някак си просто абсурдни.

- Инвеститорите първо го харесват, после се отдръпват, също както ЕС един прекрасен ден, в панически пристъп, ще си вдигне полите/континента и ще се премести на друго място. Честно.

- Ръководството постоянно нагло лъже, че „Ша са опраим“, ама всички знаем, че няма.

- Ако (дано) един ден рухне, рекултивацията сигурно ще отнеме време, колкото съществуването му. Т.е. може би малко по-малко от 1300 години.

Разлики:

Не са установени.

Изводи от проучването:

- Работата си е ... майката.

- Не се притеснявайте от животински грипове. Вие вече сте умрели. Просто не знаете.

- Амин.

...

сряда, 13 май 2009 г.

“Пулицър“, „Хюго“ и „Небюла“ за Станишев


Лауреатът на редица литературни награди Сергей Д. Станишев е вторият българин след Пенчо Славейков, който е номиниран за приза на Кралската шведска академия, съобщи правителственият пресцентър. От там припомнят, че Станишев е носител на:

- Престижната „Пулицър“ и не толкова престижната „Рицар на книгата“ за историческия труд „Защото сме социалисти“.

- На „Хюго“ за фентъзито „План Станишев“, където Светът на диска е спасен от икономическа криза от гигантска костенурка с надпис БСП на корубата.

- На „Небюла“ - в категорията „най-добър сценарий“, където джедаите на НКЩ, заедно с джедайчетата на „Новера“ преборват Дарт Бойко със светлинни метли.

Д.Станишев има реални шансове да получи и Нобелова награда за революционния Закон за управление на отпадъците в София, споделят академиците. „Законът е епичен опит за разчупване не само обществените, но и на правните норми. Авторът има доблестта да се изправи с голи ръце и букви срещу законовите традиции и рамки“, посочват още от пресцентъра.

Специалисти коментират, че авторът ще има най-големи шансове за победа, ако бъде прокуден в изгнание, писателските му актове бъдат забранени в България и той бъде задочно осъден на смърт. Неофициални източници обаче твърдят, че никоя западна държава не се наема да му осигури убежище. От Москва пък обещали светкавичен отговор, но после го отложили. Без обяснение. Развръзката предстои.

Снимка - "Стандарт"

вторник, 12 май 2009 г.

Буквата на закона и нейната акробатична гъвкавост


Когато ЦИК регистрира СДС-то на Юруков (бе не знам, как да ги наричам нещата вече), обяснението беше, че всички документи по закон са били налице. Ама няма значение, че печатът не е баш същия, че парите май са гепени, че председателят вече е председател на въздуха, че висшият орган на партията е взел друго решение... ЦИК не е съд, да разследва такива доказателства. ЦИК се придържа към правомощията си в закона...

Днес съдът, в официален документ – мотивите за отмяна на Юруковата регистрация, отговори:

ЦИКЕП не е „прост орган за регистрация”, а орган с определени властнически правомощия, в състава на който законодателят не случайно е регламентирал членовете да са с висше образование и в мнозинството си юристи. ЦИКЕП не е обикновен регистратор, а е длъжна да прецени всички обстоятелства по отношение на действителните отношения в политическа партия „СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ”


По прямо и пряко не можеше да бъде.

На ВАС му отне два часа от внасянето на жалбата да образува производство и по-малко от шест часа, да вземе решение. Лесен ли е случаят?

Явно е по-лесен от този с регистрацията на ръководството на СДС в градския съд. Там една по-скоро чисто бюрократична процедура отне шест месеца до първо решение. После се използваха всички т.нар. законови вратички и се очертава делото наистина да се проточи (както прогнозира Николай Гацев) до 2012 година.

Каква е разликата, освен че „кейсовете“ са различни? Добре известната разлика е, че макар по Конституция съдебната власт да е независима, тя не е. Странни са както бързата реакция на ВАС, така и бавната на СГС. Но са аргументирани. Първите, както е редно, се съобразяват с необходимостта от светкавично решение, заради изтичащия срок в ЦИК. Вторите, както е редно, се придържат стриктно към закона. И използват всички вратички на буквата му.

Същата буква, която в най-висшето си проявление – Основният закон - предвижда независимост. И безпристрастност. Е, айде де?!

неделя, 10 май 2009 г.

Лудница, но без медицински персонал


Чувала съм, че е от времето. Организмът трудно понасял резките смени в умерено-континенталния климат и затова нравът на хората по тези ширини е странен, все едно са в ПМС. Той според учените би трябвало да е веднъж месечно, но е познато и постоянно проявление на типичния за жените синдром. В тези случаи за тях обикновено говори като за водни птици, но с една сменена буква. Не пречи същото да се използва и за следващите, мъжки по рождение персонажи, които се изявиха в неделния ден.

Отдавна се вълнувах, каква листа ще вкара Пламен Юруков или упълномощеният му адаш в ЦИК. Или регистрацията, след като вече е факт, ще остане само про форма. Ясно с каква цел. Каза, че е готов да го направи, за да спаси СДС. Срокът е до 14-и, включително и аз чакам с нетърпение.

И се чудя, ще приеме ли подадената днес от Кънчо Филипов ръка да подкрепи тази на „Лидер“ (събрали 40 000 подписа... толкова много хора ли работят във фирмите на Ковачки?) Що да не я подкрепи? В един и същи лагер играят. Би било нагло да застане открито зад Филиз Хюсменова, макар че вече нищо не може да ме изненада.

Яне Янев постави ултиматум със седем условия на Бойко, ако иска да участва в управленска коалиция с РЗС. Или наистина си вярва, или пак същото, но има и повод. Може да очаква, че като изпълни всички поръчки на настоящите си партньори, знае се кои, те ще му се отплатят по тарифа в депутати. Де да знам?

Михаил Миков казал, че нищо не й пречи на прокуратурата да повдига обвинения и без да са разкрити престъпленията. Дето се вика, наистина е в същия дол. При всички положения присъди няма и няма да има, но в статистиката нека поне обвиненията да се увеличат. Позитивизъм малко...

Шефът на ДАГ пък обясни, че никак не е искал да прави замените, но законът го задължавал. Обаче подписвал единствено по „целесъобразност“. Не се разбира с коя цел се е съобразявал, но се подразбира. Твърди, че изобщо не предполагал, че ще им сменят статута на горите...

Как да гледам сериали после? Къде такъв съспенс? Къде такъв хаос, къде такива пациенти? А какво ме чака само следващата седмица:

- Споменатите евролисти.
- Законът за медийния монопол и контрол (да му сменят заглавието, какво се правят на срамежливи).
- Вътрешният министър на слушане в комисия. Да каже шест години ще му стигнат ли да обясни за телефонните разпечатки и къде се вият Лианите.
- Ръководството на същата комисия ще ходи в ДАНС. Винаги следя Таня Дончева със затаен дъх.
- Яне е обещал нов сеир с ДДС-тата, Мургините и други пари.
- А правителството обеща да се поизгаври с боклука и Суходол идния четвъртък.
- В петък ще си запиша час при психиатър, дъновист и йога терапия. Почвам да се съмнявам, че всичко това ми влияе лошо.

събота, 9 май 2009 г.

Здравето, боклуците, изборите и злоупотребата с неподходящи теми

Прекаляват. На високи токчета по камарите в Суходол ще ми ходят. За здраве ще говорят. Да разпръснат с хеликоптер листовки за изборите, нямаше да е толкова очевадно. Щабът работи, та пушек се вдига. Единствената правителствена информация в прекалено многото почивни дни беше от тях.

Министър Желев се загрижил за здравето на суходолци? Неговата РИОКОЗ ли преди година и половина разреши отварянето? Нещо като проверки не се ли правят? Сега се сети. И Илияна Йотова се засилила да затваря депото. До след изборите и до преди протестите на „алтернативната площадка“ (коя???).

Съчувствам на суходолци. Горките наивници.

Гледах преди време един епизод на „Монк“, много приятен сериал. Имаше боклучена криза в LA. Разликата е, че там камионджиите стачкуваха. Смрад. Та Ейдриън Монк, който не търпеше боклука да му стои в къщата (който е гледал сериала, знае защо), го пращаше по пощата на психотерапевта си.

Грешка. Не е правилният получател, но идеята е добра. Смятам да опаковам няколко памперса и да ги пратя на Илияна Йотова. Щом днес е изтърпяла миризмата в Суходол, ще изтърпи и тази. А тя, твърдя от личен опит, е силна. Иска ми се директно да й ги плесна в лицето, но съм прекалено възпитана. Виж, за Станишев примерно няма да имам колебание. Той най-заслужава.

Да смачкаш фасона на майка си

Някой да не е съгласен, че идеята е лоша? Обаче така стана.

Абревиатурата СДС, освен че е име на партия, е и психологическа котва. Това означава, че споменаването й често връща съзнанието към 89-а. Рождението на т.нар. преход. Сега майка му е поостаряла, доста променена и на моменти изкукуригва. Тя няма общо с настоящия Съюз на демократичните сили, в който остана само частица от общо всички сили. Нищо ненормално, понеже първоначално те бяха просто множество коренно различни личности, обединени в едно тяло с една обща идея - за промяна. Да приемем, че това е майка му на прехода. Желанието за промяна.

U Turn

Като изпуснато дете преходът не се държеше много прилично в детството и пубертета. Хулиганстваше, биеше и стреляше. Въпреки това постигна няколко сериозни успеха, сред които най-значими НАТО и ЕС. Закачи ги на стената да събират прах. И накрая вече пълнолетно и съвсем отвързано, детето пожела да пречука майка си. С опита си да върне несвободния и оглупял от пропаганда човек; Да възстанови едноличното управление и пълната зависимост на властите; Да събуди отново страха от терор; Да контролира всички сфери на обществения живот... преходът започна да се връща назад. Затова и вече не заслужава да се казва така.

Подменени ценности и подменена отговорност

Изначално и целенасочено е сбъркано разбирането за добро и лошо. Затова на лошите им е лесно да се правят на добри. Затова винаги друг е виновен. НАТО и ЕС трябва да са благодарни, че България им е пристанала. Мануела Горсова трябва да е щастлива, че я е сгазил световен шампион. Иновационното въвеждане на вътрешнопартийни избори е бунтовническо действие срещу партийната традиция (статукво). Липсата на желание да си търсиш правата е просто спестяване на време, нерви и средства. Като те напсува продавачката, най-естествено е да я напсуваш и ти, вместо да й искаш отговорност чрез работодателя. Не участваш в избора на държавно управление, но очакваш то да те храни в буквалния смисъл (а това наистина не е най-важната му работа). Това не е израз на свободна воля, а връщане към комунистически примитивизъм.

Желанието за промяна

С леко объркана психика и посока, попребито и захлупено. То е обаче онази последна надежда от мъдростите, дето не умира (не е доказано). Очевидно не знае каква точно промяна иска и къде да я търси, но е динамо. И независимо кой му слага прътите в колелото – системата, времената, тези и онези управляващи, ще си остане двигател. Отвреме – навреме, при концентриране на напрежение, в историята се отприщват едни сили. Гео Милев е разправял за тях. Не са за възхваляване, защото са с грешна аргументация. Честно казано, макар че се виждат всекидневни прояви, надали скоро ще се отприщят с правилната насока ...

И твойта майка също

... правилната насока не е колективния физически бунт. Не е блокирането на пътища и площади. Не е и замерянето на телевизора с ракиена чаша. Правилната посока е осъзнаването. Който някога е искал правова и подредена държава, да си спомни какво е искал. Да си спомни какво означава и колко общо има със социалните придобивки и мускулите на популизма. И да се занесе като модерен и информиран (особено важно) човек да гласува. Че ако само въртим посоките по завоите, много майки ще станат.

четвъртък, 7 май 2009 г.

Кога мандат излиза от МИР? Когато гора излита в Космоса

Всяка прилика и разлика е случайна. Хипотезата е недоказана и почива на предположения. Разказа ми я руският космонавт Дмитрий Соколов, раздрусан повече, отколкото вестибуларният му апарат можел да понесе. Твърди, че не става дума за халюцинация.

МИР не е легендарната орбитална станция, а Многомандатен избирателен район. Множеството на мандатите се определя от броя на избирателите във въпросния район. ЦИК не е Централа на извънземните киборги, освен ако превземането на Партийния дом не е станало тайно.

Когато ЦИК вади мандат от един МИР и го мести в друг, това значи:
а) броят на избирателите в единия е намалял
б) броят на избирателите в другия се е увеличил
с) завладяват планетата

Възможните верни отговори са повече от един.

Дмитрий Соколов драсна кръстче на А и Б, и огради С със забележката: „Фактологическа неточност“. Соколов не вярва в киборги, макар че е виждал летяща чиния. Дмитрий нарича конспираторите просто Те.

Те са намерили начин да спечелят от кризата, която e обхванала строителството в големите градове. Подготвят се по-добре от Техеран и по-скришно от Пхенян, да изстрелят едни гори в Космоса. На тяхно място трябва да възцари новият строителен бум. Тогава работниците от големите МИР заминават на гурбет в малките, доскоро пусти и по горски девствени МИР, пресмятат Те.

В природата нищо не се губи. В сметките също. От А следва Б. От А и Б следва ЦИК да премести мандати, за да е справедливо за избирателите и депутатите. В отговор "С" първоначално е преправена само думата „планета“. Впоследствие той е укрит и изцяло подменен с: С) това искат избирателите.

Дмитрий Соколов започна да разказва за горите в Смолян, Силистра, Търговище и Габрово. Пази и изрезки от вестници. После го прибраха в нещо като барокамера и не научих края. Купила съм си здрав чадър за падащи клонки и чепове.

сряда, 6 май 2009 г.

Харисън Бержерон


Има един разказ на Вонегът със същото невпечатляващо заглавие. Когато го четох, много се смях. Смешно ми беше и освен това беше далеч след 89-а и за мен (признавам) ново. Та в този разказ, перифраза на всички утопии и разбира се комунизма, красивите хора носят ужасяващо грозни маски, а умните – имат пищялка в ушите. Тя пищи на всеки 20-ина секунди и ги кара да си забравят умните мисли. Слабите пък се превиват от торбите с олово, заключени с катинар на вратовете им. Примитивно, но и приятно образно обяснение.

Главният герой има маска, пищялка и торба. Жена му няма нищо, защото не й е необходимо. Двамата глeдaт балерини с торби и маски по телевизора. После стават едни неща, които нямат връзка с това, което се опитвам да кажа.

Опитвам се да кажа, че ще си сложа най-малкото пищялка. Защото колкото и да се опитвам да игнорирам Ивайла Бакалова и драмите й с останалите съквартиранти, всичко знам. Знам и за сляпото момиче в Мюзик айдъл. Знам и за групата незаразени от Мексико, не разбрах яли ли са анасон. Експеримент де: Опитвам се да не науча, но пак знам. Знам още, че фризьорите във Варна фалират. Знам кой кого е сгазил всеки ден. Не разбрах, кой кога и най-вече защо е оправдан за това. Трудно научавам и някои други по-важни неща.

Понеже литературно почнах, макар и с политически подбуди: „Харисън Бержерон“ е от сборника „Добре дошли в Маймунарника“. В едноименния разказ пък има едни пунктове за „етични самоубийства“, където отиваш, като ти писне. Хубавото им е, че са обслужвани от чудесни и красиви „стюардеси“. Освен това пред всеки има фаст-фууд ресторант, за да си тръгнеш от света щастлив и доволен. В друга история пак там едни военни играят шах с живи хора по време на войната във Виетнам. Не помня заглавие. Като вземеш пешка, я отстрелваш. Целта е не да спечелиш, а да загубиш минимум.

С наслагване се получава следното: Едни хора играят жив шах с цял народ. По-голямата част от народа е с вградени по рождение пищялки и не чува писъците, освен тези на Ивайла. Нещастниците без пищялки етично се самоубиват в чужбина. Малко от тях наистина искат да са там.

Останалите си мечтаят да са Харисън Бержерон, който нахлува на сцената, освобождава балерините от тежести, маски и предразсъдъци, и удря един бурен танц. За кратко, понеже в разказа го отстрелват с двуцевка. А после никой нищо не си спомня. Според Вонегът. А и според мен. Приятно ми беше да го цитирам.

вторник, 5 май 2009 г.

Скандали, скандалите не са там, където търсите

Чудех се в последните дни, защо не ми се дращи по фалшификаторско-седесарската тема. Че е скандал, скандал е. Че всичко е ясно, ясно е. Че носи някакви позитиви за Синята коалиция, носи.

Но може и негативи да донесе. Ако се залъжат да влязат в ченгесарската риторика. Почти, но не съвсем, го направиха. Изненадах се от брифинга за икономическата криза днес. Нищо, че медиите не са обърнали много внимание на съществото и са задавали регистрационни въпроси. И е пикантно, и е логично. Професия.

Обаче на поредните, загубили работните си места, надали им дреме за ЦИК-МИК, пламъци и огньове.

Юристите на СДС сигурно са наясно с китайската поговорка: „От всяка безизходица има поне хиляда изхода“. А лидерите дано да са наясно, че ако свалят нивото, повече ще загубят.



С последното си обясних и раздразнението си. Освен това при подозрителната повторяемост на ситуациите, няма как да не се запитам: Какво скандално правят сега Станишев и Со., дето пак ще го разберем със закъснение?

понеделник, 4 май 2009 г.

Ампутираха отцепниците

Когато възпалението стане гангрена и не се поддава на лечение – ампутираш. Логично е.
Естествено най-загрижени се оказаха лешоядите. От Етем и Казак, през Пунов, Пламеновци и прочее отцепници, та до Яне. И това е логично.
Обаче най-важният въпрос идва след операцията: Пациентът ще живее ли?
И логично следва: Ама пълноценно или на куц крак?

петък, 1 май 2009 г.

А така. Свинете (пак) ми бръкнаха в джоба.


Здравният министър Желев ще иска 4 000 000 лв. (словом: Четири милиона лева) за ваксини и апаратура за свинския грип. Чума да беше.

Преди години предшественикът му Гайдарски зареди догоре с ваксини за птичия грип. Той така и не стигна до България, ако не броим Нюкасълската болест по кокошките в Кърджали и един умрял гълъб в София. Бяха несправедливо обвинени, че са прелетели да донесат патогенния щам H5N1. Прах.

Не помня някой да е бил ваксиниран, камо ли да е имало нещо като национална имунизационна кампания или каквото там се прави.

Характеристика на ваксините е, че се поставят преди, а не след заразяването. По възможност. Друго характерно е, че и тогава бяха същите: Тамифлу и Ремантадин. (Сега се говори само за първото).

Противогрипните ваксини се обновяват всяка година, понеже вирусът задъжително мутира и се променя. Всъщност по-бързо от новата партида, понеже химиците, микробиолозите и най-вече фармацевтичните компании няма как да реагират с такава скорост.

Та. Какво стана с ваксините на Гайдарски? Някой да ги е видял? Изтекъл им е срокът и...? Имало ли ги е изобщо?

На Желев ваксините ще бъдат ли купени или ще си купи нещо друго? И ако ги купи, поне ще ваксинира ли разните уплашени хора?

Интересът ми не е личен дотолкова, че имам особено мнение към противогрипните препарати и не ги ползвам. Но е личен когато става дума за мои пари, влезли в бюджета. Дори и стотинки да се падат. Стотинки от моя джоб, стотинки от твоя джоб... не вир, а 4 млн. прави.