вторник, 19 ноември 2013 г.

Страхотно страшна държава

Драган* от малкия български град О. в центъра на северната част на страната си има автосервиз. Към автосервиза си има и магазинче за автоджунджурии. Входът на магазинчето обаче е откъм сервиза. А не всеки, който иска да си купи ароматизатор за кола, иска да обикаля и да минава през машинни масла и джанти. Решил Драган да си избие вход откъм улицата. 

Направил необходимото, подал нужното, помолил когото трябва. Общината обаче казала “НЕ”.

Защо? Без видима и обяснима причина.

Процедурата се повтаря и потретя. Накрая Драган вдигнал кръвно и попитал какво искат, по дяволите, ако трябва ще ги подкупи, бе! Колко? Колкооо?

Отговорът? Ето го:

“Не, николко. Трябва да станеш член на ДПС”.

Кметът е от ДПС. Което значи, че и хората в администрацията са от ДПС, поне за този мандат - после може да сменят партийната книжка. Което значи, че и частниците трябва да са от ДПС, дори и да не желаят, ако искат да си останат частници, а не безработни никакъвци. Което значи, че и децата са от ДПС, защото ако не са, мама и тате ще си го отнесат много бързо. Което значи, че всички са от ДПС, независимо дали вкъщи блъскат по масата от ярост, разказват си тайно политически вицове и ги е страх да не се изпуснат, пред когото не трябва.

Позната история от недалечни времена.

В съседния град, където кметът е от БСП, е същото. В по-съседния, където е от ГЕРБ, е същото. През девет планини в десета, където шефът е от “сините”, “независим”, “просто местен”, е същото. И в селата е същото. И най-накрая - в държавата: Същото.

Шефът на държавата Пламен Орешарски предупреди подопечените си десетки хиляди заети в администрацията, че ще ги освобождава, разбирай уволнява, ако в свободното си гражданско време ходят по антиправителствени протести.

Грешката в изречението, грешката в повечето заглавия отпреди дни и грешката в интерпретациите е, че това не е заплаха. То е напомняне. Подсещане. Връщане на мястото. Просто защото е факт, при това от години.

Този факт отговаря и на въпроса защо в страната протестите ги няма. Защо проучванията показват едно, а броят на хората на улицата - друго. Защо така лесно десетки хиляди се включиха в партийната екскурзия в събота.

Отговорът не са 5 лева, отговорът е страх.  

Страх, че ще си изгубиш работата. Страх, че повече работа на това място изобщо няма да видиш. Страх, че ще те заплюват по улицата познатите ти, които също ги е страх и не искат да имат общо с теб, за да не ги е страх. Страх, че ще ти тормозят децата. Страх, че ще ти тормозят родителите. Страх, че на теб лично може да ти се случи случка.

Първичен, древен, тоталитарен и също така тотален страх.

Много от пристигналите в събота не са били нито съгласни, нито доволни от разходката си. Надали им е приятно и да ги наричат грозни, тъпи, бедни урунгели. Много от тях много добре са знаели защо не искат да са тук, също както са знаели защо все пак са.

Реално на площада или изразяващи публично мнение са безстрашните, лудите и свободните. Не може да се очаква да са безкрайно много. Но безкрайно многото, които не са, имат правото да очакват от първите да продължат да бъдат там. Те не са по-лоши, просто са уплашени. И доста, разбира се, овчедушни. Което улеснява задачата. Както са повярвали на царя и после на пъдаря му, а междувременно на симбиозата им с БСП, така сега могат лесно да повярват и на “шепа” студенти и трима други млади. Защото им завиждат, че не се страхуват.

P.S. Или изпреварвам с отговор някои мнения - не всички, разбира се, не всички.


*Примерът е истински, името не е

Снимка.

вторник, 9 юли 2013 г.

Жоро, Боби и аз

"Е-е-е, сега да не ни дадат по Евронюз?! А-ха-ха“, сръчкват се Жоро (вдясно) и Боби (вляво), когато ми хрумва, че искам да ги снимам с очевидно не евронюз-ски скромен едва 5-мегапикселов телефон (както личи по фотото) и ги карам да позират за целта. Накачулени са със свирки и знамена в късните часове на Орлов мост, усмихнати – правят впечатление. Очевидно се забавляват и не просто продават, но и активно участват. Експресивни са, затова периодично при тях се спират и други заблудени протестиращи да обменят мнения и мисли.

"Левче са свирките, три лева знамето. Казвай бързо какъв цвят искаш и ти подаряваме знаме“, продължава диалогът, в който се опитвам да участвам. „Опитвам се“ е изразът, защото на една моя реплика се равняват няколко минути монолози.

В така наречения разговор започвам да осъзнавам, че шареният ни свят в рамките на държавата никак не се дели по класов признак, нито по образователен, нито дори толкова по възпитание, в известна степен не и просто по морален. Дели се на вярващи и обезверени.

След първите любезности и след като се озовах в ръцете с две свирки и три знамена (по собствено желание и които си платих всичките), започва контраатаката и аз от питаща се оказвам в позицията на оправдаваща се минувачка. Дезориентирана, по техните думи. Както и останалите хиляди, които си въобразяват, че постигат нещо с разходките си, пак според тях.

Ама ти изобщо кво правиш тука бе?! Емигрирай веднага. Значи събирай си багажа и емигрирай ти казвам, тука няма да се промени нищо“, атакува ме Жоро. "Защо", недоумявам. "Не искам, виж тези хора!". Влизам в ролята на нещо средно между ученичка на черната дъска и дъщерята, закъсняла за вечерния си час, при това с изгубен бележник, която се опитва да остроумничи.

Бе казвам ти, че няма да се промени, махай се, докато си млада. Искам да ти кажа и 89-а и 97-а на тва същото място крещяхме „Червени боклуци“ и какво? Едните си отиват, идват другите. То какво ли не правихме, всичките ги помня, всичките ги знам“, почти крещи Жоро, за да надвика свирките, тромбите, тъпаните и скандиранията.

Търговският му партньор Боби се подхилква като всезнайко отстрани, а аз гледам неразбиращо. Само преди малко ми казаха, че се радват на протестите, че са готини. В главата ми се получава логическа главоблъсканица.

Решавам да дълбая. Получавам разкази за натиск, изнудване и рекет. Не онзи от 90-те, а регламентиран и общинско – държавен.

Всичко продаваме. Гащи, сутиени... семки, ако трябва. Каквото трябва. Всичко продаваме! Значи най-мразя краденето, ама много. Никога не мога да крада аз! Затова ако трябва семки да продавам – продавам“, разяснява ми житейските си принципи не особено многословният иначе Боби.

Продава, обаче ги гонят, вдигат внезапно наеми, променят тайно условия, изтискват всяка стотинка - откъдето може.

Кой не е бил в такава ситуация, кой не се е сблъсквал с държавната машина, дали така на дребно, или с най-висшия й натиск. Започвам да разбирам, защо тези двама случайни хора ме гонят и защо изобщо хората масово гонят децата си от тази държава. Честно казано моето дете е още малко и надеждата, че докато порасне нещо може да се промени, си стои. Но след няколко години няма да се учудя, ако мисля по същия начин.

Ако си живял десетилетия тук, трудно опазваш вярата. А тя е основно условие, за да се задвижва каквато и да е промяна – стъпка по стъпка.

Но пък оптимизъм може да има. Жоро може да е крещял през 89-а и 97-ма с надежда, която успешно е била почти убита. Днес обаче чака с нетърпение концерта на Роджър Уотърс. Нещо немислимо по онова време. Значи напредък има.

Съвсем „находчиво“ предполагам, че го пускат на стадиона да продава, каквото там продава в тези случаи.

Не бееее, купувам си билетите. Значи може да продавам такива неща, обаче и на всички концерти ходя. И билетите сам си ги купувам. Аз на всички концерти съм бил - ма тук, ма в Каварна... Сега събирам за The Wall”, възмущава се от предположението ми човекът. След което се присеща нещо и започва да пее: „из дис лъв, дет айм фииилииийнг, из дис дъ лъъъв“ и обявява, че Ковърдейл е най-великият и любим на всички времена. Така да знам.

Тръгвам си, нарамила свирките и знамената. Не ги продадох, подарих ги на срещнати познати в рамките на три метра от мястото. И по целия път се чудя за какви класови различия се опитват да ми говорят по телевизорите. Колко общо и колко разлики мога да имам с едни търговци на знамена, сутиени и семки – според случая. Фактът, че и те искат промяна? Справедливост? Че мразят кражби и лъжи и това често им излиза през носа? Че им е останала частица вяра? Едно е сигурно, харесваме рок. И освен това, дори и скептични, вярваме, че в протестите има смисъл. Колкото – толкова. А после пак и повече. До победата, както е думата :)



сряда, 3 юли 2013 г.

Ние, от интернета

Аз живея в интернет. Горе – долу си е точно така. Общувам в интернет, информирам се в интернет, плащам си сметките през интернет, сприятелявам се в интернет, върша си работата в и през интернет, уговарям си срещите в интернет, нося си го интернета навсякъде, ползвам го навсякъде, по всяко време, когато си искам и както си искам.

Типичен „интернет лумпен“, по г-н Христо Монов, психологът - депутат.

Известно количество такива лумпени от известно време, което наближава да стане три седмици, се материализира по площадите.

От тогава - насам все някой се опитва да обясни, как е възможно един Facebook да изкара хиляди на улицата в рамките на часове в първия ден, да ги организира и поддържа вече двайсет дни. В очите на офлайн поколението (или офлайн частта от населението на страната) интернет лумпенът е асоциален, не особено комуникативен хейтър, който се е заврял в монитора и не мърда оттам, докато не му кървясат очите, пък и след това. Това мислене не възприема виртуалното общество като общество, а като ... виртуално. Имагинерно. Несъществуващо. Без значение. От друг свят.

Ако участвате в протестите или дори само ги наблюдавате отстрани, едно нещо неизменно прави впечатление: Те много приличат на семейно събиране или приятелска разходка. И е точно така. Хора, които не са се виждали отдавна, хора, които се познават само виртуално, хора, които никак не се познават – всички те се държат като приятели, комуникират, приключват шествията на по бира или просто разговор, седейки на тротоара.

Това именно е моделът на мрежата. Тя обединява хората по ценности и възгледи, по интереси и светоглед. Стотиците онлайн приятели много лесно се превръщат в реални, защото имат много общо помежду си. Не само по време на протести, сега просто е най-очевидно.

Това не е наложената „социална“ среда – училище, университет, месторабота, в които срещаш различни типове и трябва да откриеш единиците, които ти пасват. Всички тези „виртуални“ хора са от плът и кръв и имат нелош социален живот, който обогатяват по съвременен начин. Дори ми се струва глупаво да го обяснявам. Да, проверяват какво става в Турция и САЩ между две бири вечер с приятели. В интернет, разбира се. И точно това е проблемът.

Проблемът е, че в това общество манипулациите и цензурата не функционират вече. Аз не чакам сутрин РЕП-а да отвори, за да видя с каква пропаганда е решил да ме залива някой от десетките съвременни варианти на Работническо дело. Изобщо не ме интересува, че депутатите на всяко заседание напоследък решават да принудят обществените телевизия и радио да ми предават бръщолевенията им в номенклатурно – официозен стил. Уволнявам ги с дистанционното. Където и да съм, винаги има кой да ми каже онлайн какво реално се случва. Научавам новините, преди те самите да са ги научили. А после си говоря и реално със същите хора, с които се срещам виртуално, защото имаме какво да си кажем.

Същите тези ние, които управляващите възприемат като някакви битове и байтове от интернета, си съществуваме отдавна, ваш си е проблемът, ако не го осъзнавате. Тези, които колкото сладко си бъбрят в социалните мрежи, също толкова социално, солидарно и реално викат под прозорците на властта. Не, не сме холограми. Истински сме и неразбирането за това ще ви излезе през носа. 



четвъртък, 7 март 2013 г.

KYP culture country


Преди няколко години в National Geographic излиза пътепис за България с такова заглавие. Наред с различни други впечатлителности от татковината ни авторите забелязали, че навсякъде по стените пише КИП (така на английски четат нашето кур, извинете. Жалко, че статията я няма онлайн). Дълго се чудели какво е това... И накрая установили, че е символ на манталитет и начин за справяне с всички проблеми.

Това, уважаеми, тези дни беше преформулирано като Конституционно управление на републиката (КУР). Кисел опит за майтап на някакво си поредно гражданско сдружение решило да сътвори поредното остроумно заглавие заради абревиетурата, не заради смисъла на думичките в него. Вероятно заради тенденцията на кръщаване в последните години - ГЕРБ, ГОРД, ДНЕС, ДАНО, Де(е)БеГе (ДБГ). И дали осъзнато или не - като рефлекс на исканията на другите така наречени граждански общества в последно време.

Така де, несъществуващият термин „конституционно управление“ е на път да бъде роден с желанието всички закони да се впишат в основния - Конституцията. Само пред „републиката“ щеше да е добре да има „народна“, но пък щеше да развали резултата. Като съвет за последно по темата мога да предложа да е „Конституционно управление на републиката на Националните инициативни комитети“. По повод проектозакона за забрана на партиите, който ги предвижда. Съкращението си направете сами.

На който му е станало тъжно от тази гавра ще припомня, че през последните дни едни хора гориха конституцията, а след това се появиха какви ли не парадиращи за пълна сериозност представители на шестата раса. Всички те се сравняват с протестите срещу дълговата криза в други държави, но необичайно настояват за рязко увеличаване на именно на дълга, за да се финансират заплати и пенсии. И още за връщане на взаимноспомагателните каси, бойкот на Шенген и еврозоната, както и излизане от Европейския съюз.

Освен това искат стимулиране на бизнеса, но контрол и лимит на печалбите му. Протестират срещу монополите, но не и срещу българските. Искат инвестиции, но не и чужди инвеститори. Държат парламентът да продължи да работи по желанията им, но настояват Народното събрание да се разпусне. След тези парадокси беше съвсем естествено накрая да започнат да протестират сами срещу себе си – както и се случи със заетите в енергетиката.

Пустотата не е нещо празно. Не е вакуум и не е мястото, което не съществува. Пустотата е пълна, даже препълнена. Прелива от липси. Гърчи се от желания. Плаче от стремежи. Тя е всичко, което го няма, с което е много по-всеобхватна от всичко, което го има. Ако питате будистите, е съзерцателно и плодотворно място – там, където всичко е възможно и нищо не е абсолютно и статично. Но ако не бъде култивирана, заприличва повече на описанието на Михаел Енде за всепрояждащо сиво Нищо. Нищото, което всъщност е доста страшно Нещо.

Пустотата в българското съзнание и гражданственост не е саморасляк. Тя е съзнателно отглеждана години наред, вследствие на което си стана страшно нещо.

С всички напомняния за хубавото комунистическо време, наложени дори на новото поколение, родено след 89-а. С целенасоченото повтаряне от самите политици, че политиците са мръсници. С трайните и ненаказани нарушения на самите законотворци спрямо законите. С упоритото омаломощаване на всички системи на държавата - включително образованието, включително здравната и социалната сфера, включително демографската политика. С изяждането на разума и втълпяването на фалшиви истини, че по магистралите пътуват куфарчета с пари, че златките са върха и знанието е ненужно, че елитът на нацията пие от рано сутрин или се събира в Син Сити. Че черната хроника е по-важна от политическата корупция, че смисълът на израстването е именно да се научиш на такава.

Този прояден обществен мозък не роди сам идеите си за ново управление. Те не само не са нови, те бяха успешно имплатирани през последните години и десетилетия.

Преди три години сам Бойко Борисов искаше да изгони ЕРП-тата. Със същите мотиви, с които сега псевдогражданите искат. Същият направи и всичко възможно да внуши на населението, колко вредни са чужденците - „идват тук и се побългаряват“. Упорито напомняше, че много иска да увеличи всички пари за всички, но европравилата не му позволяват. Където не му забраняваха, ги раздаваше на око, с което допълни измамното внушение за изначалната държавна щедрост и безграничност. Сам заяви, че напук и ей тъй от гордост България няма да влезе в Шенген и еврозоната, щом не ни искат.

Правителството и министрите му многократно нарушаваха конституцията в частта й за независимост на институциите и ненамесата в съдебната власт, с което де факто са я делегитимирали отдавна, макар и да не са я горили физически.

Това познато ли е сега?

Пак именно Борисов определи народа за „материал“ и „вие сте тъпи, и аз съм тъп“, с което убеди всички, че от всеки квартален побойник може да стане управник, а всеки свинар - предводител. Същият обяви Тодор Живков за строител на две Българии и така официализира носталгията. Впрочем по почин на БСП и пак с помощта на последното управление все още честваме партизански празници като героични, а съветските мемориали продължават да ни напомнят навсякъде за себе си – но не с едно наум, а с достойнство. Тоталитарното мислене не е останка, а старателно и трайно възпитавана жилка. Нищо чудно, че почти всички „нови“ идеи след „революцията“ на „гражданите“ са с крайно ляв уклон.

Вследствие на трайната манипулация и сугестия, нямаше как да се получи друго и конструктивно. Ако досега тези пусти души са имали сили единствено да пишат KYP по стените и да го скандират на мачове, сега се опитват да го изпишат с огнени букви в небето. Според тях по елегантен и справедлив начин.

KYP на Всичко и Всички!

На толкова сме способни, на толкова сме научени. Защото само чрез този вид култура и образование (по-правилно липсата им) може да се продължи досегашното дело. И въпреки разбутването на кошера, моето мнение е, че то ще продължи и всякакъв оптимизъм е преждевременен и излишен. Подсказват ни го реакциите на също толкова закостенялата „интелигенция“ и на по-голямата част от политическия елит, които се свеждат до възмутено оспорване и осмиване, или до бащинска прегръдка за „гладния народ“.

Дори да има разумни предложения за алтернатива и за път напред, те няма да бъдат чути от промитите мозъци. Те ще предпочетат да продължат да бъдат промивани, докато не изпаднат в пълно вегетативно състояние. 

Картинки 1 и 2 


четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Самовлюбеният интроверт


Седи си една държава на ръба на Европа и чака. Чака някой да й признае великата дългогодишна история и да я короняса. Мръчка се, че почти никой не е наясно с иновативната славянска писменост или приноса към компютрите. Сърди се на самоидентифицирането на съседите си, сърди се и на извънземните, че не й познават географията. Настоява да е кръстопът, но всички я заобикалят. Твърди, че е недосегаема, а после, че друг й е виновен за положението. Казва, че е дисциплинирана, а след това силно се депресира. Подтиска сама себе си и после не знае откъде идват паническите атаки и психо-шизофренните й вътрешни проявления.

Отечество любимо

Седят си хората в тази държава и мърморят. Понякога се напиват, викат и развяват символа на страната - националния флаг. Друг път горят символа на държавността – конституцията. Някои медитират и забиват карфички по глобуса, сочейки като порта към необозримото Терминал 1 и 2. Други стоят на същите и посрещат роднини и приятели, с надеждата да им разкажат за Онзи Друг Свят, все едно нещо им пречи да направят крачката. Трети нерядко пътуват, но когато се върнат, забравят наученото.

Забравят, защото тук, казват, е по-велико, природата е по-прекрасна, въздухът е най-чист, всичко е стабилно, бъдещето е светло, а и домът си дом.


Коя е твоята родина? И внимавай какво ще ми отговориш?!“, пита ме отдавна една моя по-възрастна и по-мъдра позната. Мълча, не знам. Иска ми се да кажа планетата, вселената, но не знам какво има отвъд нея, та да се ограничавам. А и как да обясня, че не настоявам на местоположението категорично. Още по-малко искам да се отрека от земята – майка, страната, на която съм попаднала без никой да ме пита. Или поне не си спомням да са ме питали.

Тя продължава упорито: „Един познат казваше, че родината му е бул. Раковски. По-точно в отсечката между Кристал и Славейков. Подсказвам ти. Там е израстнал, там е играл на топка. Всичко се е променило вече външно, а другарите по топка ги няма. И все пак там му е родината. Коя е твоята?!“ „Амиии, моята май са близките ми хора, не териториално“, пробвам аз. „Именно. Родината е там, където си пуснал корени, не е място, не са планини и реки, не са 111 хил. кв. километра. Това са любимото малко място и любимите малко хора“. Ура, почти познах.

Кръгове и мехури

Ако искаш да унищожиш нещо, загради го в кръг, изолирай го, изгради му стени – то само ще изсъхне. Метафората е на Елиф Шафак. Какво обаче става, когато сами се ограждаме? Дали от самозащита, от гордост, от себелюбие?

Кратка справка на политическото говорене:

2008 г. - Криза в България няма, кризата е външна и не ни засяга.
2009 г. - Кризата е привнесена, в България истинска криза няма, всичко е наред.
2010 г. - Въпреки външната криза, България върви напред.
2011 г. - България е остров на стабилност, ние сме пример за страните в криза и заради тях не можем да си покажем великия потенциал.
2012 г. - България се старае да помогне на страните в криза като ги призовава към дисциплина, по пример.
2013 г. - Кризата в България избухна като от тенджера под налягане, за да покаже, че все пак съществува и то в доста неприятна форма.

Това са около пет години, нали така?

Пет години, в които държавата с наша помощ си позволи да се самообгражда в лъжи и стени, които вместо да помогнат, допълнително пресушиха всякакви възможности за иновативно, рационално, политическо, визионерско, адекватно мислене и въображение. Буквално изсмукаха всичко. Както икономиката, така и способността за мечтание и космополитност.

Шафак използва фигурата на кръга именно за себеограничаването и нежеланието да излезеш от родното си каре, държава, мислене, светоглед. От друга страна обаче, то е и спасителен пояс. Преди време приятел сподели, че единствено тези кръгове на нормалност – хора и събития, които са около него, го спасяват от пълно отчаяние. Той ги наричаше мехури. Всички ние, казва, живеем в собствения си мехур от обкръжаваща среда. Това са нашите себеподобни. Гледаш извън мехура и виждаш гнилост. Вътре в мехура си на топло, защитено и плодовито място, като в утроба. Този мехур обаче не ти позволява и крачка навън, защото другите мехури са с неблагоприятна среда и атмосфера, всякакви гадинки и кръвопийци.

И всичко това се случва в рамките на микрообществата, в които живеем. А в рамките на държавата ситуацията е като вана с мехурчета. Толкова са много, изключително крехки. Но вместо цветна лятна феерия образуват тоталното разединение, ограничаване и вглъбяване. До степен, в която мразиш другия само заради цвета на косата и колата. До степен, в която си неспособен да приемеш шареността на света, защото ти е налагано, че друг свят няма. Или си толкова отвратен от него, че не искаш да напускаш инкубатора. 

Кой е детето с играчката за балончета ли? Държавата, разбира се. Тя произведе милиони общества в обществото, субкултури в субкултурното, тотално размиване на черно-бялото и на морала. Ограничаване на неограничените и създаване на удобства за стереотипите. А сега всички пукат срещу нея. И е странно, като си помислиш, че това е било опаковано в цветовете на величието.

Дотам води ограничаването и самовглъбяването. Има изненадани хора, има и просто отегчени хора.


понеделник, 25 февруари 2013 г.

Нужни са преводачи, не предводители



Без разрушение няма съзидание.“ Казал го е Мао Цзедун, двайсетина години след като, вече преселил се в омразната на Мао Америка, австриецът Йозеф Шумпетер създава икономическата си теорията за „съзидателното разрушение“. Първото никак не е отговор на второто и двете помежду си нямат нищо общо.

Има обаче една основна разлика, която е толкова тънка и нежна, че често може да бъде объркана с прилика. Сходно е с нашето „поставяне на каруцата пред коня“. Като конфигурация много прилича на обратното, само че второто върши работа, а първото – никак.

Виц:
Коя е най-древната професия?
Политиката. Защото само политиците могат да създадат първоначалния хаос, от който Господ Бог е създал света.

От българския обществено – политико – икономически хаос се роди нещо, което обича да се оприличава на революция на гражданското общество. Освен това обича да се оприличава на Пражката пролет, Арабската пролет и на нашенските си събития от 89 – а, а може би от 97-а. Не сме сигурни в приликите и разликите. Преди това имаше опити за Доматена революция, за нововъвеждане на феномена Орлов мост. През последните години бяхме свидетели на няколко елитарно умозрителни демонстрации, повечко други синдикално и манипулативно организирани, както и редица професионално изолирани случаи, които се забравят още преди да са започнали.

Сега е друго. Стихийно и общо. Имаме си набедени диктатори, които всъщност са същински страхопъзльовци и чисти мошеници. Имаме си български Ян Палах (самозапалилият се Пламен Горанов от Варна), понеже без символ не може и е добре някой да ни изкупи всеобщите грехове, тъй като ни е страх сами да го правим. Преименувахме военните „пустинни котки“ на танкове и машини с излъчватели за масова психоза (апропо, те бяха там заради честванията на Левски и напълно логично, предвид обстановката, а не срещу протестиращите).

"Без страдание няма спасение. Така че ние определяме спасението чрез страданието", твърди Стивън Кинг. Имаме желаещи за смяна на системата, към страданието не ни достига единствено някаква си хиперинфлация и опашки за дефицитни и скъпи портокали. Налице са омразни високопарни и недосегаеми (псевдо)елити, няма сопи и слънчогледи, но пък има бири в ПЕТ-опаковки (оставаше да ходят с Дом Периньон в ръце).

Освен това и въпреки привидната разнородност имаме едва две основни групи хора. Тези, които знаят срещу какво протестират, и такива, които не са съвсем сигурни. Едните понастоящем предимно си стоят вкъщи, другите се чудят пред коя точно сграда/място символ е по-правилно да протестират, поради което обикалят хаотично и създават трудности на телевизиите. И двете обичат да се обвиняват помежду си – едните, че са тъпи, а другите, че не са съпричастни, хем са в същата кал. Едните излизат на улицата само при ясно послание, вторите излизат тепърва да си търсят посланието. Освен това вторите пледират за разрушение и новоизграждане, а първите за конструктивен ремонт на вече съществуващото.

И двете не са в грешка. Просто говорят на различни езици.

Виц от Facebook:
В България в момента се случват едновременно три много важни неща:
Революция - хората са на улицата!
Еволюция - исканията им започнаха да стават наистина сериозни и смислени!
Полюция - Андрей Слабаков...
via Белчо Дончев

Случайно или не кулминацията на митингите беше на 19 февруари – обесването на Левски (нищо, че историците твърдят, че е на 18-и). Събудиха се обичайните леления по миналото – защо Майка България не ражда вече апостоли; къде са ни интелектуалците и ако ги има, защо са отвратени; не е ли удобен моментът за превземане на Македония и за историческо отмъщение спрямо турците. Тютюнопушенето има ли общо с репресията, лимецът ли е най-древната свещена култура, събуди се юнак балкански.

В днешния случай не политиците се опитаха да яхнат протестите, а псевдо пророците, което наистина докарва революционната еволюция до полюция на външен вид. Политиците междувременно мишкуват и мълчат, но това е друга тема. Всъщност всички са наясно защо – от страх. Нито един от двата изброени спасители не е необходим и никога не е бил сам по себе си. Няма нужда от герои, а от преводачи. От такива винаги е имало нужда.

Примерен разговор между глупаците и умниците:
  • Искаме по-ниски сметки. Не може при тия заплати да ни идват такива сметки!
  • Не, не искате по-ниски сметки, искате по-високи доходи!
  • Искаме, ама искаме и да знаем за какво са тия сметки!
  • Ми защо си горите фактурите, те ли са виновни? Питайте държавата!
  • А защо държавата досега не е направила нищо, та фактурите да не са такива?!
  • Тъпаци! А вие що години наред не питате?!
  • Тъпаци! Вие като знаете, защо години наред не излязохте на улицата?!

Някъде да виждате грешка? Аз не виждам. Всички са прави, ах каква плетеница.

И сега обратно към началото. Първоначалните впечатления от протестите наистина бяха като стремеж към разрушение. Освен малка трайна група хора обаче никой не иска анархия. Исканията на протестиращите и самозваните им лидери наистина са на моменти абсурдни. Но не и нелогични. Не може да се очаква всички да са юристи - конституционалисти, икономисти и визионери. Но се раждат идеи, има стремеж. Съзидателното успя да предвари разрушителното. Трудно е да излезеш от зоната на комфорт, още по-трудно е да създадеш нова такава.

Хората говорят на абстрактен език.

Като ви кажат конституция – разбирайте статукво. Като ви говорят за исландски и други модели – разбирайте желание за космополитност. Като мрънкат срещу партиите – разбирайте олигопол. Като ви кажат власт на народа и граждански квоти – разбирайте прозрачност. Като ви сочат електро- и топломерите – разбирайте справедливост. Като гонят познатите политически лица – разбирайте етика и морал.

Sancta simplicita!

неделя, 17 февруари 2013 г.

Поредна архитектурна гавра със сграда - паметник


И все пак Хотел България ще бъде реконструиран ... само че не настоящият, чийто проект преди пет години предизвика протести и беше спрян, а старата му сграда откъм ул. Дякон Игнатий. В момента тя е собственост на Българската банка за развитие (бивша Насърчителна банка).

Точно преди седмица монтираха загражденията, а днес вече е почти изкорубена.

















Решението за реконструкцията е взето през 2010 г. след експертиза на УАСГ, че сградата била опасна. Няма обяснение, защо реновирането трябва да включва надграждане с три етажа, при това в коренно различен стил.








Фасадата, заедно с банковия салон вътре, са реставрирани преди десет години. Странното е, че според публикации в медиите (Дневник) сградата се е напукала при надграждането на съседната - на БНП Париба. И двата ремонта са извършвани по приблизително едно и също време от една и съща фирма - ЕКСА. И за двата печели награди. Сега тя не участва в проекта, поне не и номинално.

Експертизата на УАСГ, както и документи за съгласуване с НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство) или с Министерството на културата аз в интернет не откривам . 

А сградата естествено е в списъка с паметници на културата. Строена е преди 120 г. била е първата сграда на Хотел България, преди изграждането на новата (и настояща) 40 – 50 години по-късно.




Снимки: От на изкорубената сграда са мои, на проекта са от Facebook страницата на архитекта, а последната е от СтараСофия.


сряда, 6 февруари 2013 г.

Някои въпроси

Далеч съм от мисълта, че правителството е чак толкова загубено, че да обявява съпричастност на Хизбула, без да има доказателства за такава. Но съм много близо до мисълта, че целта е да излезе точно така - като принудително изявление.

Затова имам няколко въпроса:

- Ясно ли е било още през лятото, че е дело на това формирование и защо беше отричането на официални твърдения на Израел, САЩ и Великобритания?

- Какво означава, когато външният министър Николай Младенов признава, че натискът не е за случилото се обявяване, а за запазване на мълчанието?

- Има ли пръст Сирия в горното? (Хизбула финансира режима на Башар Асад, който от своя страна я снабдява с оръжие). Отношенията на България се промениха на официално ниво след началото на размириците, а преди това Асад получаваше прегръдки.

Примерен текст на Иво Инджев по темата - Корпоративни интереси клатят феса по трасето Москва-Дамаск-София

- Как някои "нови" агенции решиха да оспорват данните, без изобщо да имаме пълнотата им, да сме ги виждали, за да бъдат опровергавани?

Ключето е в изказването на Николай Младенов и в руско-сирийската връзка. А вие си се снабдявайте с каски.



петък, 25 януари 2013 г.

Ръководство по плебисцит за плебеи


Ако въпросът на предстоящия референдум ви се струва неясен, смятам да ви объркам още повече. Ако не знаете как да отговорите, няма да настоявам как. Ако не искате да си носите последствията, прескочете. Ако не сте схванали какви са те, четете. А ако ви мързи да четете докрай, поне почнете отзад напред.

В случая въпросът няма никакво значение, защото:

  1. За“. Съжалявам за разочарованието, обаче втора централа няма да има и това трябва отдавна да е ясно. Този резултат ще доведе единствено до по-нататъшни лакърдии и дискусии, а най-вече до по-нататъшно харчене на пари во веки веков, амин. Да ви е честито, а без ток няма да останете, ама без пари – вероятно.
  2. Против“. Не е просто против „Белене“, а за затваряне на темата. Очевидно съм зад този отговор, така че няма повече да обяснявам. За съжаление заради горната и долната група, това няма да стане, но поне ще си останем с чувството за изпълнен дълг.
  3. Неучастие. Определено е най-глупавият избор. Решение, което има три негативни измерения и нито едно позитивно.
    - Първото е, че при неучастие гласовете на практика са в полза на преобладаващия отговор – просто им давате шанс, колкото и да са малко. Така че си избийте от главата, че сте се дистанцирали. Това просто не е вярно.
    - Второто е, че не е правилна думата „бойкот“, правилното е „отказ от отговорност“. Така че каквото и да се случи, гледайте след това да си затваряте устата, след като не сте дали принос. Независимо от преобладаващата „да“ или „не“ позиция в душата ви. Тези две положения са валидни за всякакви избори, не е нещо ново и всеки пълнолетен човек е крайно време да го знае.
    - Третото е, че отричайки се от този първи, макар и безумен референдум, се отричате от този инструмент изобщо. Гласуването не е само по зададения въпрос, гласуването е за смисъла на прякото допитване.

При приемането на закона за референдумите преди близо четири години масовата критика беше срещу затрудненото му предизвикване, конкретно чрез гражданска инициатива. Гражданска инициатива без граждани трудно може да има. Ако този референдум се провали, няма да има никакви основания за искане законът да бъде променен. Не само, всяка следваща идея за допитване би била отхвърляна с аргументи от типа „скъпо е“, „никой не се вълнува“, „видяхте какво стана“ и пр.

Има ужасно много дефекти – неясен въпрос, неправилно насочени милиони, откровени лъжи в рекламните клипове (това по дяволите под чий надзор е?), малко дискусия и много пропаганда, допускане на игра с позициите (абсурдно е ГЕРБ да се регистрира „за“, а после да агитира „против“). Все пак самият факт, че се състои е крачка, колкото и да е инфантилна.

Парадоксално е обаче да се оплакваш от политиците и дефектите на парламентарната демокрация, а да не мислиш в посока промяна на това статукво. Този първи референдум дори не е толкова за ядрената енергетика или централа, повече е референдум „за“ и „против“ референдумите изобщо.

Изходът от него със сигурност няма да реши случаят „Белене“, но ще е решаващ за въпроса има ли смисъл да се повтаря, достатъчна ли е критичната маса за искане да се изглаждат дефектите, появили се при сегашната процедура, и достатъчно зряло ли е обществото. Зрелостта изисква отговорност не само на четири години с гласуване по симпатия, но и за позиция по конкретни въпроси.

И да не е, това е шанс за провокация към мислене. Очевидно липсващо към момента, ако се съди по прогнозното участие. 

вторник, 15 януари 2013 г.

Програма 2 и 200 на България


На гражданско сдружение България - Астрономически и Астрологически Системен Исполин!  - БААСИ!

Инфраструктура

Витоша, Верила, Рила и Пирин се предоставят безвъзмездно на Цеко Минев и се свързват с мрежа от лифтове и метро. За целта се надстроява Верила, като се оставят и някои полегати склонове за спускане с шейна. Земната маса се взима от изкопни работи по поречието на Марица (виж по-долу).

Изграждат колкото е необходимо хиляди километри писти, за да се получи най-големия ски курорт в света. Обръща се течението на Марица, коритото се разширява и мегакомплексът се допълва от морски уют, създаден от получения басейн край извора й и от източването на Егейско море. Пясъкът се доставя от черноморската ивица.

Северната част на черноморската ивица се предоставя на ТИМ, Красимир Гергов и Баневи, а южната на братя Диневи, Людмил Стойков и Георги Гергов. Изграждат се подземни, надземни и подводни комплекси, както и изкуствени острови. Изкопаният пясък обяснихме къде отива, заедно с дюните му. Защитените местности като Иракли и Миракли се павират с извадените от София павета, щото това не е бетон, а изцяло природен скалист ресурс. Отдават се концесия на гореспоменатите.

По билото на Стара планина се изгражда магистрала тип естакада, с най-много платна в света и без ограничения в скоростта. По нея от столицата до морето се стига до час, ако ползвате пълния капацитет на аудито или бентлито си. От нея се отклоняват по-малки магистралки на север и на юг.

Енергетика

Изгражда се АЕЦ Белене и се обявява конкурс за нов южен АЕЦ на вече разширената Марица (за да няма сърдити и граждански брожения между Севера и Юга). Прогонват се чуждите енергийни компании и енергоразпространяването става безплатно.

С тока се захранват също така рекламните светещи композиции на Спонсорите по Голямата магистрала и по-малките магистралки. Излишъкът се продава на НАСА за осветяване на пътя до Луната.

ТЕЦ-овете се запазват със социална цел, а зелените енергии се забраняват със закон (иначе няма как да има безплатен ток при скъпите им цени). Изключение прави биомасата, където с инвеститорски преференции Емил Димитров получава правото за изграждане на няколко нови такива. Целта е да се оползотвори изсечената дървесина от пистите в ски-конгломерата на югозапад.

За по-добър контрол се забранява хаотичния внос на горива от близки извънгранични складове, а Нефтохим се преобразува в държавен контролен пункт.

Земеделие и животновъдство

Ускорява се комасацията, като за да бъдат избегнати евентуални проблеми и съпротиви, се създават Кооперативни земеделски стопанства (КЗС) за окрупняване на парцелите. Те се предоставят за обработка на едрите земевладелци, тъй като дребните нямат необходимата техника и средства, за да се справят. Подобен подход се прилага и при животновъдството. На фермерите се осигурява достатъчен вътрешен пазар на преференциални цени и се забранява вноса на външна продукция, за да се предостврати евентуален дъмпинг.

Хранителна промишленост

Чрез широка информационна кампания се обяснява на населението, че държавните стандарти трябва да присъстват във всеки дом и на всяка трапеза. Стандартите се разширяват, като освен за чистота, се следи и за произход на продуктите. Те следва да бъдат само български, което не е трудно след забранения внос и тъй като държавата ще субсидира преработвателните предприятия за изкупуването им (понеже вече е гарантирала на фермерите, че такова ще има).

Забранява се вноса на всякакви чуждоземски готови продукти и хранителните магазини и вериги се задължават да продават префернциално българските. Другите просто не са по стандарт. Износът се стимулира след двустранно споразумение с Русия на базата на модифицирана програма „Храни срещу петрол и газ“.

Култура и изкуство

Централата на Пайнер се премества в сградата на Софийската опера, а Министерството на културата се премества в Димитровград, където Георги Чапкънов изсича фрески по всички блокове, след което градът се обявява за световно архитектурно и художествено наследство на съвремието, което привлича пъплища от туристи.

Моловете се обявяват за културни центрове със задължителни камерни концертни програми, ръководени от Пайнер, както и пърформанси, ръководени от Комиците. Предпремиерно се излъчват епизодите на всички български сериали, а книжарниците се заменят с вестникарници, където феновете могат лично да получат автограф от любимите си журналисти, колумнисти и други списвачи.

По примера на Българския Лувър партийният дом се кръщава Българската Капитолия, от паметника на НДК се оставя само арматурата, за да стане Българският отговор на Айфеловата кула, венецът в едната ръка на статуята на София се заменя с факла, а край Перловец освен планирания плаж, се организира ежеседмичен базар на фигурки на Хемингуей.

Вътрешна сигурност

За популяризирането работата на органите на реда по всички бъдещи ефирни телевизии се пуска риалити шоу с гост водещи Робърт де Ниро и Веселин Маринов. За целта престъпният контингент минава курсове по театрално майсторство, водени от Роман Василев.

Образование

БАН изготвя доклад на тема „Кога българското образование се превърна в образувание“, в който обяснява вредите и аргументира изкореняването му от обществото. Всички учители минават преквалификационен курс за популяризиране единствения легален наследник на българския фолклор, а именно поп-фолка. С което конкурентоспособността на българската икономика се повишава неимоверно, а децата научават важни практически уроци още от най-ранната си възраст, когато са най-възприемчиви.

Външна политика

Закрива се.

Здравеопазване

Закрива се поради добрите резултати от следната политика на превенция:

След очакваните резултати на проведения по инициатива на СДС референдум тютюнопушенето преживява подем и смачква химическата индустрия на електронните цигари, а след популярен научен труд на Пламен Цеков масовата употреба на растителни продукти разширява гамата си и с марихуана. В детските градини се въвежда меню „Фидоска“, наблягащо на въглехидратно-протеиновите основи на хранителната пирамида и популярно след населението като „На закуска, обед и вечеря, хляб с кюфте ще си намеря“.

Околна среда

Съвременните предизвикателства насочват погледа ни от традиционните зелении към новите хоризонти на нашата планета Земя и начините за съхраняване на новите реалности от вредители чрез общонацоналната програма АРМАТУРА 200 000.

Ние вярваме в миналото, бъдещето и настоящето на България и смятаме да го съхраним във всичките му инкарнации и импровизации! Земя на първата до петата раса и родител на графитени деца, едни бъдещи кристални диаманти! Силиконовата планина и Сивата долина! И нека бетонът бъде с нас!