На 28 март 2004 г. българите си легнаха обикновени българи, но на 29-и се събудиха натовци. Българите-натовци продължиха да твърдят, че са геополитически център, но да мразят операциите на Алианса, да не им пука за Афганистан, да се ядосват на замрялата оръжейна търговия с Ирак, да милеят за наборната служба, да предпочитат руските вертолети пред хеликоптерите Кугър, да не говорим за едни скромни две френски корвети, които явно няма да видят български бряг, да се гордеят с армията си само на 6 май и да се притесняват за войниците единствено по въпроса с имотите на МО, които все някой му ги краде, ако случайно само не ги подарява или заменя...
На 31 декември 2006 г. българите се нафиркаха, както на всяка нашенска Нова година, но на 1 януари се събудиха с европейски махмурлук. Българите-европейци продължиха да твърдят, че са най-велики от всички велики цивилизации, ядосваха се, че парите не потичат директно през прозореца на хола, мучаха, че са им отворени границите, но самолетните билети не са безплатни, бесняха, че не им дават да си колят прасетата на двора и да си варят ракията в мазето... и в знак на протест продължиха да го правят, освен това започнаха да присвояват европари и да се сърдят на Еврокомисията, че не го одобрява...
Скоро преди това, на 25 юни 2005 г., българите си легнаха просяци, а се събудиха принцове, след като постлаха с лаврови клонки пътя на победата на Симеон Сакскобургготски, от когото очакваха с две риби, пет хляба, лош български и царствено излъчване да ги пои с божествена амброзия и евтини кредити. Ядосаха се на липсата на амброзия и прясна риба, но с благородническо благоговение не се впечатлиха от управленските глупости. Най-се ядосаха на препоръката за смяна на чипа, което беше единственото умно нещо, което Царя е казвал, но пък не е редно да го казва на принцове...
На 5 юли 2009 г., осем години по-късно, българите пак са във водовъртежа на народопсихологията си, а именно да мечтаят за мечти и да гледат с устрем в бъдещето, тъй като миналото е минало, настоящето е гадно, а Tomorrow never dies. И отказват да се запитат какъв е тоя управленски валс с три стъпки ясни обещания и три стъпки неясно изпълнение, но по нашенски сигурно злорадстват, че депутатите горе-долу ще работят през ваканцията, докато те ще почиват дори на Разпети петък, като може би дори им се иска да почиват и на Иванов ден, 8 март, а защо не и 2 февруари. Но дори това да изглежда важно, по-важното е, че:
Един бедняк обикалял всеки ден църквата по три пъти и се молел за пари. След години Господ се ядосал, сложил му гърнето със жълтиците в краката, но оня го подминал, докато блеел в небесата и се молел. Звучи като виц, ама е притча. А пък написаното дотук звучи като притча, ама е прогноза.
... Tweet
0 коментара:
Публикуване на коментар