вторник, 9 февруари 2010 г.

Протестира ми се

От сутринта е така, когато открих, че нямам мляко за кафето. Ще протестирам срещу масовото разпространение на машините, от които се научих да пия кафе с мляко (иначе е гадно). Преди го пиех чисто.

После заради съседа едвам не си разбих главата. Не е изчистил снега пред входа. Наша работа е, т.е. негова, аз съм ангаже и не мога да рина с лопата. Протестира ми се срещу липсата на съседска отговорност.

Бих организирала и петиция срещу недружелюбните продавачи. Тая на спирката с билетите така ми тресна прозорчето, че се разтреперах от липсата на държавност. Няма ли кой да я санкционира!

Този път не си купих дъвки. Съдържат аспартам, по-вреден е дори от ГМО, прочетох вчера. Бих се включила в митинг за връщането на Идеал. Не пише кво съдържат, значи не съдържат нищо и са напълно безвредни. Или поне никой не е казал, че не са.

Мразя градския транспорт. Освен всичко останало е мръсен. Общината да вземе да осигури надзиратели за чистоплътност и за тези, които хвърлят боклуци вътре и си лепят дъвката по дръжките. И аз си метнах бонбона на пода, да им се не види, да видят.

Не отивам на работа. Отивам на митинг срещу увеличаването на пенсионната възраст. По принцип не работя, под нивото ми е. Но това е важна кауза.

После съм на сбирка срещу затварянето на малките болници. Мама все ми разказва за доктор Иванов в тяхната болница. Заради него и такива като него го правя. В онзи критичен момент преди шест месеца д-р Иванов признал на мама, че ако иска да не умре, трябва да я откарат в голямата болница. Преди него други й предлагали зъбна снимка и мерене на кръвно. Но д-р Иванов казал, че само точат касата.

Отплеснах се. Следобед съм на шествие срещу лихвите по кредитите. Данчо от петия етаж ме запали, ех тоя Данчо. Теглил кредит да си купи кола, ама покрай сланината и ракията парите не стигат за вноските. Що не стигат? Заради лихвите! Заедно правихме изчисления. Една вечер... ах, каква сланинка...ах, каква ракийка...

Мисълта за тези активности ми разсейват първоначалното лошо настроение. Да не говорим, че вечерта съм на събиране, на което ще обсъдим още и нови протести. Яд ме е само, че там ще бъде и оня глупак, който все говори за гражданското общество. Че кво е то? Събираме се, протестираме, нещо по-лесно? Според оня трябвало да имаме политическа култура, да сме информирани и с изградена ценностна система и приоритети. Иначе не ставало. Ставало де, ама „изродена работа“. Цитирам.

Знам какво ще каже, ще ме прати да допълвам анкетата за протести на РЗС или при синдикатите, които и са единствените винаги допуснати до официални разговори с властта, легитимирани.

Картинка.

4 коментара:

mi3 каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Филипа каза...

де да можеше да включа всичко, роман трябва.
Не знаем много - много за кво да протестираме, но сте прави, on-line петицията е мързеливо и масово, важното е да сме недоволни, но без ясна идея защо и дали

mi3 каза...

О, да важна харктеристика. Най-любимите форми на протест са свързани с не правенето. НЕ гласуваме в знак на протест, да НЕ си плащаме данаците в знак на протест, протестирам срещу корупцията в топлофикация като не си плащам сметките. Интересно, че всичките са свързани с това да си останеш вкъщи или да останеш с повече пари. Не е лесно ...

Филипа каза...

Да, това е идиотски начин на протест. Като не спазваш законите и правилата, а очакваш другите да ги спазват ... за да ги последваш.
Но и публичната форма, демонстрацията, също е разядена от тази формула. Протестираш просто щото ти се реве. А кое и как е правилно...

Публикуване на коментар