вторник, 4 януари 2011 г.

Да граничиш с „врага“ си

Ако някой направи анкета с въпрос: „Мислите ли, че България може да се превърне в световна сила и най-велика държава, кръстопът, лидер“, е много вероятно мнозинството да отговори: „О да, само ако се откачи от Румъния“. Подобен тест сигурно би дал същите резултати и в северната съседка. Там въпросът разбира се би бил обратния.

А пък ако в анкетата има въпрос: „Какви асоциации ви създава думата Пакет“, е много вероятно отговорите да са по равно с „мръсни помисли“ и „София и Букурещ чакат нещо от Брюксел“.

С други думи, ако се пита кои са основните спънки пред България при интеграцията в Европейския съюз, сред основните отговори ще е „Румъния“. А ако се пита, кои са те пред Румъния, напред ще изплува „България“.

Изфабрикуваната за удобство мантра, че София и Букурещ се разглеждат от Европейската комисия като едно и че трябва да бъдат разделени, се повтаря отпреди присъединяването към ЕС и ще продължи да се повтаря още дълго време. По сайтовете вчера се появиха заглавията, че Румъния обвинява България за заплахата от забавяне на членството в Шенген дълго след като политиците тук повтарят същото (с обратен знак, разбира се). Разликата е, че когато е тук, всички кимат одобрително, но когато съседката се изкаже, всички цъкат възмутено. В общи линии вечните взаимни нападки вече се превърнаха в сериал, който може да се нарича „Да граничиш с врага си“.

Да обвиняваш някого другиго за собствените си недостатъци винаги е удобно. Само че оценките на Брюксел и на някои страни членки никога не са обобщаващи. Няма доклад, в който да се казва „България и Румъния трябва да направят еди какво си“. Има си доклади за България и доклади за Румъния. С посочени конкретни проблеми в тях. Но вместо някой да се занимае сериозно с повтаряните до втръсване и вечно натъртваните призиви за п-о-в-е-ч-е у-с-и-л-и-я при борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи примерно, е по-удобно да се включи извинението, че нещата не са толкова зле, а проблемът е в Пакета.

По ирония на съдбата тези дни се появи поредният доклад в WikiLeaks за България, който приземява тезата, че някой друг е виновен за европейската съдба на страната (понеже ако не е Румъния, то е опозицията, която и да е в момента, която праща неверни сигнали на запад). Той потвърждава недоказаните досега подозрения, че докладите на Еврокомисията, макар и в повечето случаи критични, всъщност са доста по-меки от реалния поглед на Брюксел. Отбелязано е, че промените на София са само козметични и единствената им цел е по-добър следващ доклад. Между другото чисто статистически в тях се оценяват предимно „усилията на правителството“ да направи нещо си, а не самото нещо. Та според документа неизвестен представител на ЕК въздъхнал през пролетта на 2009 г.: "Как да ги накараш да реформират, когато не искат?“ Е, как. Няма как. Съседката винаги е на линия за оправдания и обвинения.

Публикувано във в-к Пари

0 коментара:

Публикуване на коментар