понеделник, 24 януари 2011 г.

Из дневниците на НСО

През няколко месеца, макар и не с точна периодична повтаряемост, недобросъвестни граждани се опитват да атакуват с лични автомобили кортежи на Националната служба за охрана. Знаете, това са едни големи, черни коли със сини лампи, които на пътя са групирани шахматно и придружават някой висш държавник. Всъщност това е моята версия, че се блъскат нарочно в кортежите. Версията на НСО е доста по-благосклонна към тези хора и обикновено гласи, че предизвикват инцидентите по невнимание. Версията на потърпевшите е, че колите на НСО обикновено се разполагат по почти или цялата ширина на шосето, карат прекалено бързо, изтикват другите автомобили от пътя, а понякога пътуващите в тях дори се опитват да се саморазправят с юмручен бой с обикновените коли. Поне според последния случай. Разбира се и за щастие тези свидетелства досега не са довели до санкции на служители на “охраната”. Такива биха били най-малкото нечестни, след като тези хора пазят с цената на собствения си живот толкова важни хора за бъдещето на държавата. В този смисъл е необяснима обществената реакция при всеки един такъв случай, след като има редица доказателства, че НСО никога няма вина, да не говорим, че понякога името на службата е замесено абсолютно неправомерно.

Сега сериозно. Кратък преглед на инциденти от последната година и половина дава ясна представа как стоят нещата: През лятото на 2009 г. се появява новината, че кортеж на премиера Борисов е предизвикал верижна катастрофа край Варна. Резултатът е няколко смачкани ламарини и един мотоциклетист със счупен гръден кош. Няколко несвързани (освен от самия инцидент) човека дават показания, че катастрофата е заради автомобили на НСО, но премиерът и НСО изобщо отричат да знаят за какво става дума. Не е известно да има последици.

През април 2010 г. автомобил на НСО с военния министър Аню Ангелов катастрофира в София, при което са пострадали 4-годишно дете и самият министър. Назначена е вътрешна проверка, при която дни по-късно става известно, че май автомобилът на НСО е минал на червен светофар и шофьорът му “може би” има вина за катастрофата. Резултатите от проверката така и не стават ясни.

Една история с идиотско развитие и отново без ясен завършек: В края на септември миналата година кортеж на президента Първанов предизвиква инцидент близо до Ловеч. Поне така твърдят потърпевши и очевидци. Говорителят на полицията в Ловеч също казва така, а малко след него началникът на полицията отрича да има подобно нещо. Директорът на НСО Димитър Димитров категорично отрича автомобили на службата да са замесени в инцидент, нито изобщо служителите са забелязали да има такъв. Явно само президентът е видял, защото паралелно пресслужбата му разпространява съобщение, че инцидент е имало, но не е с участието на НСО. Историята свършва тук.

На 1 октомври миналата година се случва абсолютно нелепа катастрофа, при която служител на НСО се блъска в автомобил, който в този момент е спрян за проверка от катаджия. Полицаят е пострадал. Директорът на НСО признава, че катастрофиралият е от охраната на резиденция “Бояна”. Няма информация за последици.

А този петък, преди два дни, кортеж на премиера и здравния министър участва в инцидент, при който джип от охраната се удря странично със Ситроен на студентка. Пардон, Ситроенът на студентката се удря в джипа на охраната. Според първата версия (на студентката) кортежът я е избутал от пътя, а при изпреварването джипът се остъргва в нейната кола и дори юмрук на охранител удря по тавана. Според втората версия (на НСО) студенката изобщо не е гледала къде кара и се е опитала да маневрира вляво, докато я изпреварват. В НСО тече вътрешна проверка, съобщи директорът Димитров. Междувременно макар и само два дни по-късно и тази история вече минава в безпаметното минало, според мен по чисто психологически причини: Кой ще се сети да чака резултат, като е ясно какъв ще бъде, ако изобщо го има.

Случаите със служителите на НСО далеч не са само изброените и изобщо не са само на пътя – миналото лято например охранители на председателя на парламента Цецка Цачева се биха с румънци (от “Ромпетрол”), като отново имаше спекулации охранителите ли са нападнали румънците или румънците са нападнали охранителите. Извадката обаче показва едно: НСО никога няма вина, информацията за инцидентите винаги е изопачена и резултати от проверки и последствия за служители не следват. А законите все пак са за всички.

Снимка.

Публикувано във в-к Пари.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Ценностен бъг

Аз искам да бъда унижаван, не се притеснявам да ми нарушават правата, няма нищо лошо това да се случва и с всички останали граждани. И те не трябва да се притесняват, ако не вършат нищо нередно.

Това е обобщение на приповдигнатите изказвания на министри след началото на скандала с подслушване на членове на кабинета. “Не ме интересува”, “Не се притеснявам”, “Нямам какво да крия”, “Не виждам нищо лошо”. Това вече са реални реплики, последната е на премиера Бойко Борисов. Външният министър Николай Младенов пък обяви, че хич не го и интересува. А трябва.

Когато министрите, хората, които правят политиката на държавата, обясняват по медиите и на публични места, колко е прекрасно да се подслушва, защото престъпността трябва да бъде преборена, това се нарича промиване на мозъци. От сряда то официално е наредено от премиера Бойко Борисов, който на заседанието на правителството обяснява “бавно и напоително” по собствените му думи, защо това е правилния път. И предупреждава министрите си: “Те ви подтикват да кажете „Ние не искаме да ни подслушват” Да, когато работиш честно и почтено, няма кой да те подслушва”. Което може да се тълкува като признание, че подслушваните министри не работят “честно и почтено”, но това е една друга тема.

Колкото и да е притеснително защо подслушванията се увеличават (двойно, по данни на градския прокурор Николай Кокинов), доколко са основателни, регламентирани ли са и най-вече – с каква цел се правят, развитието на историята показва един още по-тревожен феномен: Поведението на ръководителите в управлението. Не е съвсем нормално през 2011 г. хора, които са министри, претендират да са модерно мислещи, че водят страната в правилната посока, самоопределят се като демократи и така натататък, да реагират по подобен начин. Проблемът става още по-сериозен, ако наистина са вътрешно убедени в позицията си, а не става въпрос за поза. Защото това издава генерален бъг в ценностната система. Не при един, а при няколко членове на кабинета. Дотук единствено правосъдният министър Маргарита Попова еднозначно разкритикува безконтролното и масово подслушване.

Ако още не е ясно, разсъжденията в посока, че този вид репресия е добра и правилна политика, са за едни други времена и един друг тип държава. При един от най-големите подобни скандали, т.нар. Бръмбаргейт с подслушването на главния прокурор Никола Филчев преди повече от десет години, дебатът беше за начините на ограничаването на безконтролното подслушване и “отрязване” на изостаналите от комунизма привички на службите. С демонстративното си одобрение към възродената тенденция сега управляващите на практика възстановяват именно това мислене. И както вече стана дума – май проблемът е, че те просто точно така си разсъждават. А щом така си разсъждават, нямат място в ръководството на европейска държава в 21 век.

Публикувано във в-к Пари

вторник, 4 януари 2011 г.

Да граничиш с „врага“ си

Ако някой направи анкета с въпрос: „Мислите ли, че България може да се превърне в световна сила и най-велика държава, кръстопът, лидер“, е много вероятно мнозинството да отговори: „О да, само ако се откачи от Румъния“. Подобен тест сигурно би дал същите резултати и в северната съседка. Там въпросът разбира се би бил обратния.

А пък ако в анкетата има въпрос: „Какви асоциации ви създава думата Пакет“, е много вероятно отговорите да са по равно с „мръсни помисли“ и „София и Букурещ чакат нещо от Брюксел“.

С други думи, ако се пита кои са основните спънки пред България при интеграцията в Европейския съюз, сред основните отговори ще е „Румъния“. А ако се пита, кои са те пред Румъния, напред ще изплува „България“.

Изфабрикуваната за удобство мантра, че София и Букурещ се разглеждат от Европейската комисия като едно и че трябва да бъдат разделени, се повтаря отпреди присъединяването към ЕС и ще продължи да се повтаря още дълго време. По сайтовете вчера се появиха заглавията, че Румъния обвинява България за заплахата от забавяне на членството в Шенген дълго след като политиците тук повтарят същото (с обратен знак, разбира се). Разликата е, че когато е тук, всички кимат одобрително, но когато съседката се изкаже, всички цъкат възмутено. В общи линии вечните взаимни нападки вече се превърнаха в сериал, който може да се нарича „Да граничиш с врага си“.

Да обвиняваш някого другиго за собствените си недостатъци винаги е удобно. Само че оценките на Брюксел и на някои страни членки никога не са обобщаващи. Няма доклад, в който да се казва „България и Румъния трябва да направят еди какво си“. Има си доклади за България и доклади за Румъния. С посочени конкретни проблеми в тях. Но вместо някой да се занимае сериозно с повтаряните до втръсване и вечно натъртваните призиви за п-о-в-е-ч-е у-с-и-л-и-я при борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи примерно, е по-удобно да се включи извинението, че нещата не са толкова зле, а проблемът е в Пакета.

По ирония на съдбата тези дни се появи поредният доклад в WikiLeaks за България, който приземява тезата, че някой друг е виновен за европейската съдба на страната (понеже ако не е Румъния, то е опозицията, която и да е в момента, която праща неверни сигнали на запад). Той потвърждава недоказаните досега подозрения, че докладите на Еврокомисията, макар и в повечето случаи критични, всъщност са доста по-меки от реалния поглед на Брюксел. Отбелязано е, че промените на София са само козметични и единствената им цел е по-добър следващ доклад. Между другото чисто статистически в тях се оценяват предимно „усилията на правителството“ да направи нещо си, а не самото нещо. Та според документа неизвестен представител на ЕК въздъхнал през пролетта на 2009 г.: "Как да ги накараш да реформират, когато не искат?“ Е, как. Няма как. Съседката винаги е на линия за оправдания и обвинения.

Публикувано във в-к Пари