Една одисея в България точно сега

-  Такава цензура не съм виждала. По-зле е от комунизма. За всяка дреболия трябва да съгласуваме с министерството. Много ги е страх да не „съобщим” някоя лоша новина… И за това си мълчим, - казва моя приятелка, която реши да се влее в системата, с идеята, че може би така може да я действа.

Работи като ПР в администрацията, както вероятно е станало ясно.

-  Но пък за пръв път ми плащат, за да не работя, ха – ха – ха, приключва изречението.

Смехът накрая е тъжен и изкуствен, а тя се чуди да се прави ли още на притеснена за бъдещето на България или да не се. По-скоро не се. Защото знае, че е неудобна и може да я разкарат във всеки момент, а бъдещето на България не съвпада добре нито с нейното, нито с това на децата й.

Аз пък  междувременно се сещам за друг разговор, в който научих, че пресцентровете на министерствата от своя страна съгласуват всичко с Министерския съвет, а понякога и със самия премиер. „Легенда”, казах си. Да, ама май не съвсем.

Той някак си намира време за това. Намира време да научи всичко казано по сутрешните блокове, написано във вестниците, излязло по сайтовете и споделено в кварталните кръчми. Страхотен е, сериозно.

Никой не може или не иска да го обори, а недоволството в социалните мрежи е смесено с чувството, че ако не е налаганата твърда ръка, нищо няма да оправи положението. Това е ясно осъзнато. Затова Той е навсякъде и решава всички проблеми.

Само че новата тактика е да не научавате за тях. Навлиза постепенно и скоро ще забравите, че по едно време свободната воля се беше развилняла, по Вонегът. Може и да станете кокошки или кучета, но поне ще е по европейските норми и щастливи. Или вече е така. Извинявам се предварително, ако някой се смята за осведомен и не пасва тук. Аз не.

-  Все по-зле ще става, завладяха всичко. – Завършва разговорът тя.

Tweet