Дуалистичната същност на един объркан премиер

Кратък семантичен анализ на фигуративния изказ на министър – преЦедателя

Цел: Проследява се начина на прескачане на заредените с информация импулси в мозъчно – мисловния процес на обекта, тяхната начална и крайна точка и въздействието на процеса върху вербално експресивното поведение на изследвания.

Описание: Изходната точка е изказване на депутат от БСП, който се пошегувал, че социализмът се предава като СПИН – по наследство или по полов път. Като реакция министър – преЦедателят се пошегувал, че е спуснал окръжно до структурите на ГЕРБ, да изработят наръчник за предпазване от СПИН/БСП. По време на посещение в Гоце Делчев той също така обърнал внимание на кмета, който кара пети мандат от БСП, че не е поразен (от СПИН/БСП – бел. а.). Затова двамата си работят добре и си строят заедно „стадион, път, училища, детски градини“.

Забележка: За пълнота на анализа е важно да бъде обърнато внимание и на езика на тялото на наблюдавания обект. По време на изказването си министър – преЦедателят потрива ръце, гледа обекта на посланието в очите и се усмихва като млад левент на селска хубавица. Впоследствие оглежда публиката с поглед, очакващ одобрение (каквото и получава).

Резюме: Думите на левия депутат са еснафска (но доста вярна) метафора за ненасилствените методи на натрапване на социалистическата идея в чужди мозъци. Тъй като тя традиционно е маскирана зад добри намерения, често посятият зародиш не бива забелязан от жертвата и околните, докато не се вкорени добре и не се развие достатъчно, че той/тя да реши да си купи червена (врато)връзка. Предвид историята и контекста в държавата, трябва да е ясно, че думата „социализъм“ също не трябва да се възприема буквално, а като определение за даден тип поведение и управляване.

Осъзнавайки факта, че „опонентът“ му използва хумористична и опростена алегория на политагитацията в кревата, министър – преЦедателят решава да отиде по-далеч като създаде метонимия (нещо като метафора на метафората) и върне топката обратно в полето на простосмъртния и простоват свят. В него превенцията на заразяване с идеологии или политически похвати се случва чрез използването на презервативи. Наблягаме на факта, че това се случва неосъзнато и субектът не разбира какъв похват използва, но трябва да му се признае смешката. (Признаваме: Ха-ха).

След това обаче се случва късо съединение. Министър – преЦедателят работи добре с кмета на Гоце Делчев, а той е социалист. Което обърква заредените с информация импулси и те започват да се щурат между левия и десния лоб, реалността и фикцията, вътрешната и външната същност на епическия герой. Той е разкъсван от антагонистичните си две проявления на Аз-а: мужду социалистическия бодигард и приятеля на всички европейски лидери, между мутрата от ИПОН и самотния борец за магистрали, между бате Боко - Тиквата и Небесната Лъчезария.

Драматизмът е подсилен от потъркването на ръцете, което е израз на притеснение, от фалшивото зъбене и от облекчаващия неадекватен хилеж на тълпата. Анализът допуска и възможността жестът с горните крайници да показва неадекватно самодоволство, усмивката също, а смехът на гостите да не е подигравка. Анализаторът е раздвоен.

Заключение: Ми не му е лесно, братче. На анализатора му свършиха думите.

Снимка. 

Tweet