петък, 4 април 2014 г.

Ядосахме ли се вчера

За втори път палят колата на Генка Шикерова. Първият път историята потъна. За найсти път има посегателство срещу журналист. Имало е и бомби, и пребиване с чукове, и необяснимо съдебно преследване. И всеки път потъва. Убийството на „радиоводещия“ Боби Цанков не се брои, защото въпросният не може да се смята за журналист, но е показател за границата – както на отмъщението и опасността, така и на неспособността на институциите да вършат работа. 

А те не я вършат, това е очевидно във всички смисли и видимо във всекидневни и далеч не толкова опасни примери. И медиите са сътрудник в това невършене на нищо или вършене на злини.

Изразът „четвърта власт“ не е случаен и ако не беше негативният заряд на думата „власт“ положението щеше да е кристално ясно. Ако не беше фиктивно. Колкото наужким парламентът контролира правителството, както би трябвало иначе да е по конституция, толкова и престорено медиите контролират трите конституционни власти.

Преди години в професионалните среди изразът „средства за масова информация“ беше сменен със „средства за масова комуникация“. Като контрапункт на пропагандата, за да покаже, че процесът не е едностранен, а форма на диалог и сътрудничество. Медиите трябва да са медиатор между управлението и хората, по дефиниция. Генералната задача би трябвало да се нарича „За един по-добър свят“.

Вместо това се нарича, „Дари SMS, спаси цацата“, „Обуй токчета и напазарувай памперси“, „Кастрирай си кучето, спести работа на Екоравновесие“, „Обади се, ако съседът бие съседката“.

И всички тези акции са чудесни и прекрасни, обаче са измиване на очите и заобикаляне на главната кауза: „Накарай институциите да работят – добре и в полза на обществото“.

Защото в „един по-добър свят“ тези малки битки ще отпаднат като нужда. Няма да се търсят пари за лечение, което държавата по принцип е приела, че поема. Няма да се налага да ревем за размазани детски черепчета, защото социалните са си бъркали в носа. Няма да питаме защо боклуците са навсякъде, престъпниците на свобода, разкритите измами се превръщат в позитив за измамниците, защо лошотията и безпардонието властват, къде е държавата и в коя посока да емигрирам. Няма да питаме защо МВР и прокуратурата не си вършат работата, защото ще си я вършат в повечето време, а не само като започне да им пари. Тези въпроси не биха съществували, ако медиите – изпълнявайки основната си мисия, освен на груби посегателства реагираха и на мекия натиск, който понякога е икономически, а понякога е просто резултат на слагачество.


По-добре е да се ядосаш днес, отколкото утре, но вчерашната задача продължава да стои неразрешена. И е по-добре да я решиш днес, отколкото утре, особено ако имаш основа и повод за това. Крайно време е. 

0 коментара:

Публикуване на коментар