Генерална идея за промяна в изборния закон

Според това проучване на „Отворено общество“, една трета от избирателите са склонни да продадат гласа си. Подозирам, че има още почти толкова, които лъжат или се замозалъгват в честолюбие, но като опре ножа до кокал или банкнотата до джоба, са склонни наистина да размислят. Станаха мнозинство. Така че един референдум, примерно, би доказал валидността на следната теория:

Партиите и коалициите затварят щабовете и отварят сергии. Да речем в НДК, да речем под надслов „Летен базар за политическо търгашество“.

Избирателите отиват и по цената се ориентират, на кого да (про)дадат гласа си. Цената се определя на пазарен принцип, но пък който е ходил на Женския пазар знае, че няма шанс за много мърдане нагоре – надолу, щото винаги се намират самозвани тартори, които контролират дъмпинга. Дори НПО-тата ще останат доволни.

Оттук – нататък схемата е старата: Има миза. За партии една, за коалициите по-висока, за редките и екзотични мажоритарни кандидати – никаква. Който продаде достатъчно, заслужено се наслаждава в по-голяма и шумна или по-малка и кротка компания на червения мокет и златистите тапети в Народното събрание. Поради подходящата стимулация, избирателната активност се вдига почти колкото в някои арабски държави.

Остават известен брой заблудени идеалисти, които не щат да си продават осигуреното от демокрацията право на избор. На принципа на дарителството (без данък, де) спонсорират кой с каквото може предпочитаната партия/коалиция/мажоритарен кандидат и пр. Ако ли не – да си се цупят вкъщи на „маскарите“.

После всички заживяват щастливо. Партии, коалиции и прочее субекти - за цял един мандат. И избирателите -  за поне няколко месеца, понеже тази година се очертават цели три избора: европейски, парламентарни и частични кметски, където е необходимо.

После бутат правителството, ако им стиска, и пак.

20 лв. са си две кила ракия на Женския пазар.

Това е то - пазарно ориентирана – държава. Какви демокрации, какви пет лева. Може да се продаде и в Запада, откога не сме давали нещо на света?! От олимпийския медал на Максим Стависки поне.

Tweet