вторник, 15 септември 2009 г.

Президентът и Парламентарната република

Имам въпроси.

Искам да попитам президента Георги Първанов, дали в манджата може да заместя чубрицата с мащерка, колко често да си сменям чаршафите, каква бира би ми препоръчал. Макар че ми е притеснено, да не излезе с доклад за водка със сельодка, че нито едното харесвам, нито другото.

Вълнува ме мнението му. Като всеки човек, бих казала. Дори да напише статия за секса в семейството, моето де, си мисля, може да поспоря, но все пак е президентска дума, трябва да се зачете.

В края на краищата не съм нито изпълнителна, нито парламентарна власт, за да се противопоставям. Ако бях, може би бих му теглила една, понеже не му е работа да се бърка там, но не съм.

Мислите ли, че Президентът би ми отговорил, ако пиша на мейл-а?

Първо мислех да търся чужбински опит и понеже знам немски, щях да пращам писмо на Хорст Кьолер. Може да не е нафукан историк, но е бивш директор на МВФ. Все поназнайва, реших. После видях, че тоя човек е абсолютно репрезентативен. Сетих се, че ще ми отговори нещо за световния мир и равенството, та се отказах. Така е при германците. Какво да правиш, парламентарна република.

Нашето момче е друга бира. Или водка. От всичко разбира и навсякъде се бута. Проявява авторитарна настоятелност извън правомощията си. Но въпреки това от дни държавата само по президентските препоръки жужи, политолози коментират, икономисти оценяват, експерти прогнозират и прозират. Сякаш става дума за нещо повече от пуснати на не достатъчно интимно място балончета.

Щом обществеността така се е заинтригувала, реших че той има думата. Иначе щях да питам за мейл-адресите на правителството и парламента.

Снимка: Дневник.

0 коментара:

Публикуване на коментар