четвъртък, 10 септември 2009 г.

Да те повлече комар

„Аз не зная, аз не мога – общ е глас“, казал някога дядо ви Петко Славейков и му замирисало на мърша.

Прехвърчащите към прокуратурата папки, порозовялата армия, оставките, уволненията и назначенията, страшните разкрития и безстрашните непопулярни стъпки, проговарящите и прописващите... не оставят възможност да се чуе гласа на оплакващите се и техните оправдания.

Министри натискали комисията за имуществото, придобито от престъпна дейност, каза Кушлев. Чак сега.

Управляващите (без да питат) гласували високи заплати на ДКЕВР, която не била политически независима, призна Шушулов чак на сбогуване.

Сигурно най-важната съставна част на ДАНС – финансовото разузнаване – не можело по бюрократични причини да функционира, замълчали си скромно спецченгетата.

Агенцията по трансплантациите вършела много работа, но не и в услуга на пациента, понеже докато организира кореспонденцията от и до болниците, всичко умирало от чакане.

И така до края на света.

Впрочем първи скорост набра главният прокурор Борис Велчев, който се зае да връща доверието на гражданите, дълго след като честните му сини очи се заклеха на поста.

И докато Свинаров се опитва да си спомни бала на дъщеря си, а Валери Цветанов какво общо е имал въобще със земеделието и земите му, тихите вопли, сълзи и сополи дори не се опитват да се защитят, а очакват закрила и разбиране. За мърлящина, безделие, липса на компетентност или чист мързел. Понеже не са си свършили работата или не са се обадили, да кажат, че не могат. След което очакват съчувствие и разбиране, мотивация и нови сили, а според мен и ритник.

Всичко това звучи като ония отчаяни викове:

- Помощ, помощ, комар!
- Ами убий го де.
- Не мога! Той ме влачи!

...

0 коментара:

Публикуване на коментар