четвъртък, 29 октомври 2009 г.

300 или историята на д-р Данийка


Един ден, преди две години, щях да родя в НОИ. Наистина. Редих се навръх термин в 40 градусова юлска жега на едни опашки и се молех на някакви хора да ми обяснят, какъв ми е проблемът с майчинството. Хората вдигаха рамене, питаха се един друг и един на друг си вдигаха рамене. Оказа се, че проблемът е банален. И че тези хора в НОИ просто трети месец не си бяха научили новата наредба за отношенията с НАП. Тези хора се казват „чиновници“. Това не е длъжност или месторабота. Това е манталитет.

Датата беше 30-и. И беше толкова епична, колкото и оная битка на спартанците и персийците от филма 300. А 300 са дните невзет отпуск на чиновник в земеделското министерство. Случаят бил масов, казва Бойко Борисов. Той искал да уволни чиновника, но като сметнал колко трябва да му плати – на него и на всички като него – нещо се разколебал. Министър Найденов намеква, че може да е по-изгодно да задържат излишните служители, вместо да им плащат обезщетенията.

Според тази версия дългогодишната битка на властта с раздутата администрация влиза в Параграф 22. Съкращаването на щатове за спестяване на разходи се превръща в съкращаване на щатове с увеличаване на разходите (или поне краткосрочно), значи чиновниците да останат. И разходите с тях.

Прииска ми се и на мен да разполагам с привилегията три месеца да не знам какво работя и да имам толкова събрана отпуска. Не че нямам мъничко, но за 300 дни не трябва да почивам десетина - петнайсет години. Въобще. Това нещо не подлежи ли на проверка? Например колко болнични са си взели през лятото чиновниците или колко почивки са писани като командировки? Не им знам схемите.

Не може ли личната история на чиновниците да се окаже като тази на иначе симпатичната скатавка в Параграф 22 доктор Данийка. Който го е страх да лети, пишат го фиктивно в задължителните полети и когато самолетът му се разбива, всички го подминават като мъртвец. Защото на хартия е. Армията праща съболезнования на жена му, той ги опровергава в писмо, но армията настоява, че доктор Данийка е умрял. Пък да си жив умрял е кофти. Да не се е скатавал.

...

вторник, 27 октомври 2009 г.

Голямото шоу на една риалити държава

Нали знаете. Нищо тук не е истинско. Прането на съседката ви не е мръсно, измийте си прозореца. Пак ли има пране? Еми, така е. Хората обичат да си показват долните гащи и скъсаните чорапи. Национална гордост е да висят по балконите и дворовете.

Нали знаете. В ДАНС работят хора. Знаете. Да не би да сте се притеснили, че ви подслушват телефона? И какво от това. Във вестниците ли го пише? Ама ви е гот от мисълта, нали! Да ви пише по вестниците. Я с рецепта за тиквеник, я с любовни съобщения, я с хули по децата.

Нали знаете. В ДАНС работят хора. И хора работят с ДАНС. Ама е гот, нали?! Да се дърлят по вестниците?! Да си пущат докладите в Интернет. Да четете за тайни заговори и секретни операции, СРС-та, драпания по върховете, неразкрити гей-разработки и документирани хетеро-заплахи? А-а-а!

Нали знаете. Секретната информация е такава, само докато не стане публично достояние. Да не сте си въобразявали, че ДАНС няма прани гащи и скъсани чорапи? Но щом искат да си ги показват хората, нека си ги показват.

Нали знаете. Винаги има продуцент на представлението.

Нали знаете. Неизбежно следват Голямата Уста и Малката Сестра. Всичко се дебатира, мултиплицира, преекспонира и накрая ... Прането си остава мръсно, съседката е доволна.

Нали знаете. Най-мръсните излизат винаги звезди и навсякъде се котират.

Нали знаете. Или може би се досещате. Че всичко това изобщо не е редно, защото разрушава принципите на функциониране на държавата? Защото няма смисъл от такива служби, ако всеки техен акт, е медиен. Защото техните вътрешни проблеми не се решават под прожекторите, не и по този профански начин.

Нали знаете. О, да. Тайничко знаете, че е по-добре да разрешите спора си вкъщи, вместо да излезете за публичен семеен скандал в кварталната градинка, фейсбук или по телевизията. Знаете, ама иначе е по-гот. И бихте го направили. Бихте излезли като ДАНС в градинката пред блока, нали?!

...

петък, 23 октомври 2009 г.

Кой изяде баничките, къде са морковите и други важни въпроси


Парламентарният контрол, както и в годините досега, продължава да е изумителен театър. Почти винаги отчайващо скучен и безполезен.

Обикновено има няколко постоянни лица, които задават важните въпроси и никога не получават смислен отговор (процедурата е тъпа). Освен това има спорадично активни депутати, които внасят забавление в трите досадни часа всеки петък.

Например миналата седмица имаше въпрос за морковите на борсата в село Първенец. Днес пък се появи въпрос за палеж на павилион за банички в Ловеч.

Не подценявам важността на контрабандата на моркови и палежите на баничарници. Както и на всички други нарушения. Не поставям под съмнение способността на централната власт да бъде на „ти“ с всички местни проблеми. Нито пък загрижеността на депутатите към избирателните им райони.

Само за сведение: В Народното събрание има 13 депутати от МИР Варна. И още поне толкова силно активни участници в дейността на парламента.

Само за сведение: Случаят с продадените за стотинки декари в Морската градина във Варна е от месеци. И да напомня, че премиерът с борческа твърдост и медийна ловкост избягва журналистическите въпроси по темата...

А пък парламентарният контрол цели контролирането на правителството, дори когато медиите не се справят по-добре.

И накрая да подсетя. За три месеца никой парламентарист не се реши да проконтролира правителството и да го пита за случая. И да съобщя, че вече има пратени писма с такова искане до парламентарни групи ... Като това.

Но щом никой официален представител на народа не е сметнал, че случаят е съмнителен, значи сигурно всички са сметнали, че гражданите срещу сделката грешат. За разлика от ТИМ и Холдинг Варна. Така излиза.

Снимка: Нова телевизия.

петък, 16 октомври 2009 г.

Споразумението „Ела ме ритни“


„Просто шеметен фарс“, се казваше едно весело фентъзи на Зелазни и Шекли. Поредица от глупости и безумия, почитателите на жанра знаят.

Почти толкова зашеметяващо е и споразумението на ДСБ и СДС с ГЕРБ за кметските избори. Избирателят на първите две би трябвало да е разбрал следното през последните напрегнати седмици на партийни терзания:

Основната цел е победа над БСП и Жоро Кадиев. Въпреки че БСП и Жоро са си победени по презумпция, някой да има съмнение? Как може това да бъде лайтмотив, вместо да речем обединение за по-добро управление на столицата?

Ако има нещо обединяващо в цялата работа, това се предполага е фигурата на Йорданка Фандъкова. Но никой досега не е изтъкнал сериозен аргумент в подкрепа на тезата си. Е, ген. Атанасов днес каза, че основното й качество било почтеността.

Колко са честни и почтени ДСБ и СДС в подписите си, трябваше да стане ясно след поредица от словесни обяснения, че размяна на постове няма. А защо не? С други думи: Вие гласувайте за нас чрез Фандъкова, но ние нямаме механизми за контрол, освен скромен брой съветници в общинския съвет.

Може и да нямат контрол, но поне могат да оттеглят доверието си, когато решат. Застаналите зад споразумението избиратели няма да могат да оттеглят дадения глас. Така де, или наистина влизаш в съдружие с някого и носиш солидарна отговорност, или подкрепяш чисто формално.

Което можеше спокойно да стане на втори тур, както си е традицията. Но било много важно да няма балотаж, защото така щяло да бъде доказано нещо си. Примерно, че БСП е не просто бита, а пребита карта. Но ще покаже също и че ГЕРБ има хегемония на политическата сцена.

СДС и ДСБ нямало да потънат в тази хегемония, защото на централно ниво го играят полуопозиция. Освен това ще се явят самостоятелно на следващите кметски и президентски избори. Това било само някакъв частичен вот. А пък София е само някаква двумилонна столица на държавата.

Който не може да блъфира, не играе покер. Или избира принципна и последователна позиция, и обяснява ясно защо прави, това което прави, без да си смуче аргументите от ръкава. Или избира търговска линия и гарантира, че чрез хора в управлението ще защити интересите на избирателите си.

Снимка: в-к "Дневник"

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

На думи и на дела


„Оборище“, „Раковски“, жълтите павета на „Цар Освободител“.

От там минава голяма част от трафика в София. Хората, които пътуват от единия към другия край, нямат голям избор на трасета. Понеже всички шосета водят към Центъра.

„Оборище“, „Раковски“ и жълтите павета на „Цар Освободител“ днес отново бяха затворени. В пиковите следобедни часове, а една част и вечерта, когато минавах през района. В резултатат алтернативните улици бяха повече от задръстени, за което както винаги допринасят разни селяци, спрели на аварийки по средата на платното.

И ето как протекоха мислите ми: Първо се учудих, че в 20 часа движението е по-натоварено и отколкото в 17. После се сетих, че днес на гости ни е Берлускони. След това се поправих, че всъщност е на гости на Премиера Борисов. И тогава си спомних как Кметът Борисов разказваше, че редовно пишел писма на ръководителите на бившето правителство и парламент. В писмата молел, искал, заплашвал (не знам коя форма на общуване е използвал) да престанат с делегациите, понеже столицата и без това е задръстена. Срещал само мълчание и неразбиране.

Впоследствие констатирах, че това е изначална глупост. Не може да посрещаш делегации в Люлин или Обеля. Не може и да не вземеш нужните мерки за сигурност.

Та значи. Или Кметът Борисов е бил крайно наивен, или е бил краен популист, или и двете. Та ми се струва, че Премиерът Борисов трябва да напише едно писмо сам до себе си в новото си качество и функции. И да си припомни, какви ги е приказвал.

Четете бавно: Това е частен случай, показателен за общото. Кметът и Премиерът са названия за един и същ човек. Този човек или не внимава какво говори, или много внимава да е твърде хубаво, да не кажа илюзорно.

Четохте ли бавно? Думите, делата, реалността... нали?

Снимка: в-к "Капитал"

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Параноидна шизофрения


Страдам от натрапчивото чувство, че нещо не е наред, дори когато всичко е. Може да попитате хора, които ме познават. А от два месеца започнах и да халюцинирам.

Първо ми се привиждаше, че парламентът, който имал много работа и заседава извънредно през август, нищо не върши. Положението се влоши през септември, когато в редовна сесия пак ми се привиждаше, че депутатите твърде рано си тръгват, защото изведнъж работата им намаля. Мъчно ми е за тях.

Правителството заседаваше с дневен ред от по пет – шест точки, а тази неделя стана ужасно: Събрали се извънредно в почивен ден. Министрите с кървясали от сметки очи обясниха за ресорните дефицити. Финансовият министър, каза че бюджетът е труден. Министрите били недоволни. Притеснявам се за тоя бюджет и кризата му, щом още на правителствено ниво не го харесват.

Притеснявам се и за здравето си. Щяха да ме лекуват с пари от акцизи, но премиерът се отказал заради някакви дядовци с домашна ракия. В името на традициите ще им вдигне само Ардата, а на алкохола и горивата ще го спести. Наистина полудявам! Нима вярва, че дядовците плащат акциз за шльокавицата си? От кой винпром са го убедили в това вчера и защо обществото не знае?

Аз не съм цялото общество, но в частност предпочитам да няма дебат. Премиерът поискал такъв на широка основа – министър срещу бивш министър на множество очи – за наследството и справянето с него. Час по-късно в студиото на „На 4 очи“ бившият премиер поиска тет – а – тет дебат с настоящия премиер. Мразя тази дума, влезте ми в положението! Натрапчиво ме преследва спомена за предизборната кампания.

Предполагах, че тези настроения идват от стрес. Но вчера със сигурност си поставих диагнозата параноидна шизофрения. Халюцинациите се засилиха. Реалността се изкриви. В ушите ми звучеше Бойко: „Бургас – Александруполис – Не!“ , а върху него чувах Трайчо с „обществеността трябва да бъде убеждавана, проектът е отворен, не виждам причина ... “

Не знам вече, кое е истина и реалност. Притеснявам се. За себе си и за министрите, които заседават извънредно в неделя. Все пак дори истинските театри не работят всеки ден и имат ваканция.

Снимка

вторник, 6 октомври 2009 г.

Математика за второкласници и история за емигранти

Спомням си тези много гадни задачи, които се учеха във втори клас. Ако сложиш скоби, резултатът е един, ако ги махнеш – друг. Научих ги, няма как. Обаче после животът ми показа и други скоби, при които математиката става по-относителна наука и от философията. Примерно едно плюс едно е две, но не и ако в скобите е уточнено, че едното бутче е развалено и като се съберат, цялата манджата отива в боклука, барабар с прясното бутче.

Друг пример. Едни милиони от акцизи в бюджета са такива, само ако не отидат за: реклама срещу цигарите и алкохола, „масов“ спорт (каквото и да означава) и нещо, наречено здраве. Сухата математика е вярна, единствено ако сухата статистика не я опровергава. Сухата статистика, ако някой я поръча, би посочила например, че досегашните рекламни кампании срещу цигарите са безрезултатни, че спортът е въпрос на личен избор, освен ако не говорим за часовете в училище или масови манифестации, и че здравеопазването може да глътне и Юпитер, ако преди това не бъде реформирано. С други думи ще съберем пари, за да ги хвърлим на вятъра.

Та така. Животът е показал, че да си наизустиш урока, не означава, че разбираш за какво става дума в него. Показва също, че ако не си запознат с обстановката, няма как да съчетаеш математическите с другите скоби. А че главният герой има проблем с осъзнаването на време-пространството, в което е попаднал, личи от изказването му на кръглата маса за здравеопазването днес.

Симеон Дянков не е на 20 години и дори да е живял извън страната, не е оправдание, че връщайки се като министър, не знае коя е Мими Виткова. Не е прочута като Бойко, но е бивш министър в най-спорното правителство от прехода и е директор на един от частните здравни фондове. Все пак. Може да изглежда маловажно, но очевидно означава непознаване на ситуацията в страната и загуба на общата картинка. Лош симптом, според който в скобите след квалификацията „добър финансист“ трябва да пише (сухар теоретик).

...

петък, 2 октомври 2009 г.

Този лош, лош ЦУМ


Ужасно се възмутих тази сутрин. За пореден път. Отново разкритие на новата власт и доказващите лоялност стари структури: „ЦУМ взел без наем терен на Министерския съвет“, чета в „Труд“ за работата на Сметната палата.

Знаех си, че е мръсник този ЦУМ, макар и не колкото Пловдивския панаир. Такъв огромен магазин, а години наред да не плаща наем за паркинга на правителството. Не само, толкова е стресирал бившите министри, че те сигурно и не са си поискали парите. Както не са си искали дивидента от Пловдивския панаир.

Цензурата на „Труд“ важи само за тези, които не знаят кой е собственик на двата обекта. Иначе никъде в статията не се споменава името на незнайния герой Георги Гергов.

Сега въпросът е: Дали ефектът от разкритието ще е същото, като това в Пловдив, от което остана единствено висящо някъде в пространството оплакване на икономическия министър? И дали държавността ще се прояви в толкова чиста, висша и безкомпромисна форма, както я видяхме в Славяново?

Не бе. Искам да кажа, няма ли да му издигнат един паметник на този човек?! Може да е на някое тепе в Пловдив, а може и да е пред Министерския съвет в София.

Снимка: в-к Капитал