понеделник, 14 февруари 2011 г.

Колко по-зле може да стане

Историята с ограничаването на достъпа до данни в Търговския регистър започва съвсем открито да придобива лобистки очертания. Силно критикуваният първоначален вариант, при който до документите във фирмените досиета ще може да се стига само след регистрация и с електронен подпис, за да може да се проследява кой влиза в тях, е променен и забранява достъпа за почти всички. Промените предвиждат достъп до документите да имат някои групи като адвокати и нотаруси, както и администратори на лични данни. Мотивите на управлявващите са известни отдавна – всичко това се прави заради “зачестилите” злоупотреби с лични данни.

Колко са зачестили злоупотребите е доста спорен въпрос, защото данните сочат, че такива си е имало и преди създаването на регистъра и не се наблюдава кой знае какво увеличение. В същото време случаите, които изплуват отвреме навреме често са свързани именно с групите хора, които сега ще бъдат привилегировани да имат достъп. Разпространените схеми за кражба на фирми или имоти например трудно може да бъдат осъществени без участието на нотариус. Което автоматично прави неразбираеми действията на управляващите, които няма как да не знаят тези факти. Защото са им споделяни многократно от неправителствения сектор.

Единственото, до което ще доведе промяната, е че ограниченият кръг хора с достъп ще имат щастието често да бъдат търсени от други хора, които нямат достъп. С други думи се създават предпоставки за повече корупция, а надали някой смята, че сред нотариусите, адвокатите, съдиите, дознателите, юрисконсултите и прочее няма такива, които ще се радват да станат част от някоя схема. Експертите отдавна предупреждават, че промените в Търговския регистър не само няма да реши проблема със злоупотребите с лични данни, но ще доведе и до нови проблеми. В държава, в която секретни доклади и специални разузнавателни средства дефилират без проблем, изтичането на такава “тайна информация” като лични данни е извън съмнение. Всъщност тъй като за разлика от СРС-тата личните данни няма да се ползват с политически цели, ще говорим не за изтичане, а за пазаруване на лични данни. Единствените, за които ограничаването на публичността ще има значение, е тези, които се възползват от нея добросъвестно. Тези, които злоупотребяват, пак ще го правят, но ще им струва малко повече. Всичко това надали е “добър” аргумент за ограничаването на законовото право за достъп до информация.


Публикувано във в-к Пари 

0 коментара:

Публикуване на коментар