Съд до дупка

Преди години, при навлизането на микровълновите фурни в българския бит, беше силно разпространена една история, която и до днес не знам дали е вярна. Трябваше много да внимаваме какво слагаме вътре, защото една американка например решила да си изсуши изкъпаната котка и тя гръмнала. После американката осъдила производителя, който не бил написал изрично в упътването да не си сушим котките в печките. Е, аз единствено веднъж направих заря с чиния с метален кант (мислех, че е просто боя). Но не ми е хрумвало да съдя фирмата. А може би е трябвало.

Аз и много, много други хора си имаме любима история от последните дни, обобщена в заглавието: 66-годишен русенец осъди Е.ОН да му плати 24 хил. лв. И в това кратко изречение имаме три проблема: Защо е важна възрастта? Кой е обектът на присъдата? И откъде накъде това беше топ новина, централна в повечето емисии, сайтове и вестници?

Всъщност, ако сте пропуснали, случката е още по-забавна – срещу човека имало анонимен донос за манипулиран електромер, по тази причина му спрели тока и така над 600 дни (това са почти две години на тъмно). След четири години битка съдът все пак се съгласил, че електроразпределителното дружество трябва да си проверява само за такива нередности. Защото електромерът си е негов.

Та Иван Петров на 66 години от Русе създаде прецедент, като осъди не кого да е, а един от монополистите в държавата. Ако гражданинът Петров не беше пенсионер, дали щеше да има време и нерви да се занимава с дела, стрували му освен това 7 хиляди лева? Ако не ставаше дума за монополист, дали щяхме едва ли не общодържавно да празнуваме личната му победа? Ако имаше практика всеки един от нас да се бори срещу нередностите, дали това щеше да е топ новина?

Случката с котката може да е смешна и абсурдна, но напомня едно – правосъдието е, за да бъде използвано. Няма обяснение, защо тук при думата съд, човек се сеща основно за убийства, кражби, имотни дрязги и бракоразводни дела. Не че липсва чувство за справедливост, но реалното му изражение се свежда предимно до ругаене и оплакване на маса.

Усещането за неизбежна репресия от държавния апарат, неспособността да се избяга или противодейства на частните големи компании, съмненията в съдебната система, като че ли оправдават пораженческото поведение. Само че то е следствие възпитаване от страна на системата. Логично щом всичко е направено да бъде максимално трудно, много хора да бъдат обезкуражени.

А ако хората се опитат да възпитат системата? Ако например делата на иначе стотиците ухапани от кучета и съответно присъдите по тях не се събираха на пръстите на ръцете на оператор на банциг, дали проблемът щеше да се влачи над десетилетие? Надали.

Има известно количество граждани и организации, които буквално са се превърнали в професионални ищци и водят дела по всякакви въпроси, случили се на всякакви хора. Русенецът от новините например сега помагал на потърпевши със сходни на неговите проблеми. Тези дейности обаче са далеч под критичния минимум.

Но именно това е легалният начин за справяне и той е дългосрочен и траен, защото на практика е систематично възпитаване. Другият са протестите, които в повечето случаи са спорадични и нефокусирани. Имат евентуален и временен резултат, който често е в стил замазване на проблема. Има конституционно обусловен инструмент, който не се използва адекватно и масово, а трябва. Може би няма да подейства, ако си закачите за ушите котката с щипки на електропровод, но като цяло очевидно има доказателства, че понякога функционира, дори да е бавно и трудно. Колкото повече се употребява, толкова повече ще действа.

Снимка. 

Tweet