Онзи-дето-седесето-от-карлово-как-беше?

„Каба“ на турски значело дебел, плътен. Когато става дума за човек смисълът е обогатен с уточнението, че става въпрос за едър, но примитивен и слабохарактерен тип. Нали се сещате, образно и натуралистично това е нещо като санбернар с пуделска душа, невестулка в кожата на прасе или като дърт рокер с тениска на Бритни Спиърс.

Визуалната представа е много добър начин, ако упорито се опитваш да запомниш нещо, но умът ти все отказва. По-добър вариант е от „оня-на-седесето-от-карлово-как-му-беше-името-бе-начи“, както се носят легенди, че е широко известен председателят на СДС от лятото насам Емил Кабаиванов.

За него обществото, в частност и аз, знае следните неща:

• Нещо си се подвизавал в Карлово и внезапно лятото се озова като председател на СДС.
• Доскоро нямаше данни някой да е успял да запомни името му вече месеци наред.
• Преди дни беше почетен от премиера Бойко Борисов като най-достойният да избере най-достойния за достойно изчистване на последствията от скандала Марковска и измиване на имиджа на Конституционния съд и ... на ГЕРБ.

По-нататък вече историята е известна – ездачът на Синия лъв беше откровено осмян от собствените си депутати и косвено от номинацията си Петър Стоянов, който театрално отказа поста три дни по-късно. Каква точно е играта засега не ни интересува, резултатът е, че Кабаиванов и новите му другари от ръководството, (които за мен всички са „каба“ и трудно различими един от друг), като едни съвременни лидери решиха да използват демократичния похват да колят, бесят и отлюспват.

Разбрахме се, как се запомня името – каба е ясно, за втората част „иванов“ извикайте в ума си някой познат с това име, не може да нямате. Ако сте готови, може да минем към дооформяне на образа и кратко политжитие. За него интернет не пази толкова много отпечатъци, но и малкото са достатъчни за изграждане на представа.

Преди да пристъпи към изпълнение на присъдата по прогонване на злите от СДС лидерът на синята партия проведе мащабна разяснителна кампания, за това кои са фактическите и кои фалшиви седесари, направи разбор на идеологическото състояние и същност на „истинския седесар“ (той използва този термин) и след това раздаде оценките по седесарство.

Самият Кабаиванов обаче също е бил двойкаджия е бил изключван. През 2009 г., когато като кандидат за депутат от листата на Синята коалиция в региона, според съпартийците му  оплескал нещата. Цакали са го по устав – отстранен е от общинската структура на партията в Карлово за „умишлени и увреждащи организацията действия“. Какво е правил в следващите месеци не знаем, но през 2010 година се завръща като председател на СДС – Карлово и малко по-късно се кандидатира за кмет на града.

Печели срещу кандидата на ГЕРБ и оттогава отрича възможни взаимодействия с управляващата партия и изобщо всякакви нечисти и безпринципни колаборации. Особено с БСП и ДПС, които според последните му изявления сега са в съюз с предателите в Синята коалиция. 

Това е вторият му мандат начело на Карлово след този от 2003 до 2007 г. Не че не се е кандидатирал и тогава, но спомените на карловци може би са били още твърде пресни, за да го преизберат. Стига до балотаж срещу номинацията на БСП, но макар и подкрепен от (забележете) ДПС , губи.

Преди да станат противници на изборите обаче Кабаиванов често именно с помощта на БСП и ДПС успешно управлява града четири години. В смисъл успешно за тях, не толкова за Карлово. Така успешно, че дори последващо разследване на ОЛАФ потъва нейде или още е без резултат, а четирите обвинения срещу Кабаиванов се изпаряват някъде между съдилищата. Поне публично. Най-видимите части от управлението му са две:

През 2006 г. на фона на граждански протести и несъгласие дори от собствените си хора от СДС Емил Кабаиванов прокарва договорка с тогавашния кмет на София Бойко Борисов и с правителството на тройната коалиция за извозване на бали с боклук на карловското сметище. Предложението минава единствено с гласовете на БСП и ДПС в общинския съвет. Останалите са против.

В замяна на балите Карлово получава 17 млн. лв., които и досега не е сигурно за какво точно и как са използвани. Според пловдивската прокуратура 10% от тях обаче със сигурност не са харчени по предназначение. След скоростно двумесечно дело в Окръжен съд Пловдив в края на 2010 г. бившият кмет е оневинен. Прокуратурата смятала да обжалва пред втора инстанция, но тук следите се губят и не знаем дали го е направила.

Три години преди да се стигне до делото обаче проверка на финансовата инспекция довежда до разследване на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ за отклоняване и присвояване на средства от същите 17 милиона, както и за манипулиране на обществени поръчки. Подробности ТУКи ТУК. Впрочем някъде във времето на първия си мандат кметът намира и втората си съпруга – Станимира Ганева, която по това време е юристконсулт в общината и отговаря именно за обществените поръчки.

Заплахи за сезиране на ОЛАФ има и по определяния като „най-голямата сделка в общината“ подарък за Христо Ковачки. Схемата силно прилича на тази с Пловдивския панаир, само че никой не си е играл да я направи толкова сложна. Една много любопитна, но странична историйка за посредника при сделката през 2007 г. - ТУК.

Накратко община Карлово решава да създаде съвместно дружество с "Баня голф енд спа резорт" на Ковачки за изграждане на голф комплекс в град Баня. За целта е направен апорт на сгради на площ от 1,5 кв. км., срещу които общината получава скромните 34% във фирмата. Ковачки взима 66% като участва с парична вноска, финансирана от – ах, каква изненада, Общинска банка и вече фалиралите магазини „Европа“. Но това са подробности.

Заведеното от другия кандидат в конкурса дело приключва в полза на Христо Ковачки, но курортът още мухлясва заради административни врътки.

Та в общи линии такива ги е вършил „този,-на-който-никой-не-може-да-му-запомни-името,-та-камо-ли-миналото“. Впрочем в момента в Карлово се разиграва нова драма около реставрацията на вилата на Евлоги и Христо Георгиеви. Регионалните медии твърдят, че общината отказва да каже името на спечелилата фирма, както и колко ще й бъде платено.

Ама това в Карлово. На Раковски 134 същият човек демонстрира вътрешнопартийна принципност и справедливост и външнопартийна чистота на отношенията. Запомнихте ли вече името? 

За да не е толкова сериозно, ето ви и образ, с ясното съзнание, че е от пловдивски „таблоид“. Но пък твърдят, че бил автентичен :))))) - ТУК.

Снимка. Това е предизборен плакат от местния вот през есента на 2011 г. 

Tweet