Ръководство по плебисцит за плебеи

Ако въпросът на предстоящия референдум ви се струва неясен, смятам да ви объркам още повече. Ако не знаете как да отговорите, няма да настоявам как. Ако не искате да си носите последствията, прескочете. Ако не сте схванали какви са те, четете. А ако ви мързи да четете докрай, поне почнете отзад напред.

В случая въпросът няма никакво значение, защото:

1. „За“. Съжалявам за разочарованието, обаче втора централа няма да има и това трябва отдавна да е ясно. Този резултат ще доведе единствено до по-нататъшни лакърдии и дискусии, а най-вече до по-нататъшно харчене на пари во веки веков, амин. Да ви е честито, а без ток няма да останете, ама без пари – вероятно.
2. „Против“. Не е просто против „Белене“, а за затваряне на темата. Очевидно съм зад този отговор, така че няма повече да обяснявам. За съжаление заради горната и долната група, това няма да стане, но поне ще си останем с чувството за изпълнен дълг.
3. Неучастие. Определено е най-глупавият избор. Решение, което има три негативни измерения и нито едно позитивно.
   - Първото е, че при неучастие гласовете на практика са в полза на преобладаващия отговор – просто им давате шанс, колкото и да са малко. Така че си избийте от главата, че сте се дистанцирали. Това просто не е вярно.
   - Второто е, че не е правилна думата „бойкот“, правилното е „отказ от отговорност“. Така че каквото и да се случи, гледайте след това да си затваряте устата, след като не сте дали принос. Независимо от преобладаващата „да“ или „не“ позиция в душата ви. Тези две положения са валидни за всякакви избори, не е нещо ново и всеки пълнолетен човек е крайно време да го знае.
   - Третото е, че отричайки се от този първи, макар и безумен референдум, се отричате от този инструмент изобщо. Гласуването не е само по зададения въпрос, гласуването е за смисъла на прякото допитване.

При приемането на закона за референдумите преди близо четири години масовата критика беше срещу затрудненото му предизвикване, конкретно чрез гражданска инициатива. Гражданска инициатива без граждани трудно може да има. Ако този референдум се провали, няма да има никакви основания за искане законът да бъде променен. Не само, всяка следваща идея за допитване би била отхвърляна с аргументи от типа „скъпо е“, „никой не се вълнува“, „видяхте какво стана“ и пр.

Има ужасно много дефекти – неясен въпрос, неправилно насочени милиони, откровени лъжи в рекламните клипове (това по дяволите под чий надзор е?), малко дискусия и много пропаганда, допускане на игра с позициите (абсурдно е ГЕРБ да се регистрира „за“, а после да агитира „против“). Все пак самият факт, че се състои е крачка, колкото и да е инфантилна.

Парадоксално е обаче да се оплакваш от политиците и дефектите на парламентарната демокрация, а да не мислиш в посока промяна на това статукво. Този първи референдум дори не е толкова за ядрената енергетика или централа, повече е референдум „за“ и „против“ референдумите изобщо.

Изходът от него със сигурност няма да реши случаят „Белене“, но ще е решаващ за въпроса има ли смисъл да се повтаря, достатъчна ли е критичната маса за искане да се изглаждат дефектите, появили се при сегашната процедура, и достатъчно зряло ли е обществото. Зрелостта изисква отговорност не само на четири години с гласуване по симпатия, но и за позиция по конкретни въпроси.

И да не е, това е шанс за провокация към мислене. Очевидно липсващо към момента, ако се съди по прогнозното участие. 

Tweet