Аз живея в интернет. Горе
– долу си е точно така. Общувам в интернет,
информирам се в интернет, плащам си
сметките през интернет, сприятелявам
се в интернет, върша си работата в и през
интернет, уговарям си срещите в интернет,
нося си го интернета навсякъде, ползвам
го навсякъде, по всяко време, когато си
искам и както си искам.
Типичен
„интернет лумпен“, по г-н Христо Монов,
психологът - депутат.
Известно
количество такива лумпени от известно
време, което наближава да стане три
седмици, се материализира по площадите.
От
тогава - насам все някой се опитва да
обясни, как е възможно един Facebook
да
изкара хиляди на улицата в рамките на
часове в първия ден, да ги организира и
поддържа вече двайсет дни. В очите на
офлайн поколението (или офлайн частта
от населението на страната) интернет
лумпенът е асоциален, не особено
комуникативен хейтър, който се е заврял
в монитора и не мърда оттам, докато не
му кървясат очите, пък и след това. Това
мислене не възприема виртуалното
общество като общество, а като ...
виртуално. Имагинерно. Несъществуващо.
Без значение. От друг свят.
Ако
участвате в протестите или дори само
ги наблюдавате отстрани, едно нещо
неизменно прави впечатление: Те много
приличат на семейно събиране или
приятелска разходка. И е точно така.
Хора, които не са се виждали отдавна,
хора, които се познават само виртуално,
хора, които никак не се познават – всички
те се държат като приятели, комуникират,
приключват шествията на по бира или
просто разговор, седейки на тротоара.
Това
именно е моделът на мрежата. Тя обединява
хората по ценности и възгледи, по интереси
и светоглед. Стотиците онлайн приятели
много лесно се превръщат в реални, защото
имат много общо помежду си. Не само по
време на протести, сега просто е
най-очевидно.
Това
не е наложената „социална“ среда –
училище, университет, месторабота, в
които срещаш различни типове и трябва
да откриеш единиците, които ти пасват.
Всички тези „виртуални“ хора са от
плът и кръв и имат нелош социален живот,
който обогатяват по съвременен начин.
Дори ми се струва глупаво да го обяснявам.
Да, проверяват какво става в Турция и
САЩ между две бири вечер с приятели. В
интернет, разбира се. И точно това е
проблемът.
Проблемът
е, че в това общество манипулациите и
цензурата не функционират вече. Аз не
чакам сутрин РЕП-а да отвори, за да видя
с каква пропаганда е решил да ме залива
някой от десетките съвременни варианти
на Работническо дело. Изобщо не ме
интересува, че депутатите на всяко
заседание напоследък решават да принудят
обществените телевизия и радио да ми
предават бръщолевенията им в номенклатурно
– официозен стил. Уволнявам ги с
дистанционното. Където и да съм, винаги
има кой да ми каже онлайн какво реално
се случва. Научавам новините, преди те
самите да са ги научили. А после си говоря
и реално със същите хора, с които се
срещам виртуално, защото имаме какво
да си кажем.
Tweet
2 коментара:
Аман от графомани!
колко е голяма заблудата ви и това ще е поредния път за употреба на гласа на народа,просто целта е колкото повече омраза между хората,толкова по-добре,само ,че кой печели от това???
Във всеки случай не е народа,а тия които вече се напечелиха на гърба на народа,сега просто ни приспиват,а в жегите е добре да си почиваш с чаша кафе или бира,щом има кой да плаща
Публикуване на коментар