сряда, 3 юли 2013 г.

Ние, от интернета

Аз живея в интернет. Горе – долу си е точно така. Общувам в интернет, информирам се в интернет, плащам си сметките през интернет, сприятелявам се в интернет, върша си работата в и през интернет, уговарям си срещите в интернет, нося си го интернета навсякъде, ползвам го навсякъде, по всяко време, когато си искам и както си искам.

Типичен „интернет лумпен“, по г-н Христо Монов, психологът - депутат.

Известно количество такива лумпени от известно време, което наближава да стане три седмици, се материализира по площадите.

От тогава - насам все някой се опитва да обясни, как е възможно един Facebook да изкара хиляди на улицата в рамките на часове в първия ден, да ги организира и поддържа вече двайсет дни. В очите на офлайн поколението (или офлайн частта от населението на страната) интернет лумпенът е асоциален, не особено комуникативен хейтър, който се е заврял в монитора и не мърда оттам, докато не му кървясат очите, пък и след това. Това мислене не възприема виртуалното общество като общество, а като ... виртуално. Имагинерно. Несъществуващо. Без значение. От друг свят.

Ако участвате в протестите или дори само ги наблюдавате отстрани, едно нещо неизменно прави впечатление: Те много приличат на семейно събиране или приятелска разходка. И е точно така. Хора, които не са се виждали отдавна, хора, които се познават само виртуално, хора, които никак не се познават – всички те се държат като приятели, комуникират, приключват шествията на по бира или просто разговор, седейки на тротоара.

Това именно е моделът на мрежата. Тя обединява хората по ценности и възгледи, по интереси и светоглед. Стотиците онлайн приятели много лесно се превръщат в реални, защото имат много общо помежду си. Не само по време на протести, сега просто е най-очевидно.

Това не е наложената „социална“ среда – училище, университет, месторабота, в които срещаш различни типове и трябва да откриеш единиците, които ти пасват. Всички тези „виртуални“ хора са от плът и кръв и имат нелош социален живот, който обогатяват по съвременен начин. Дори ми се струва глупаво да го обяснявам. Да, проверяват какво става в Турция и САЩ между две бири вечер с приятели. В интернет, разбира се. И точно това е проблемът.

Проблемът е, че в това общество манипулациите и цензурата не функционират вече. Аз не чакам сутрин РЕП-а да отвори, за да видя с каква пропаганда е решил да ме залива някой от десетките съвременни варианти на Работническо дело. Изобщо не ме интересува, че депутатите на всяко заседание напоследък решават да принудят обществените телевизия и радио да ми предават бръщолевенията им в номенклатурно – официозен стил. Уволнявам ги с дистанционното. Където и да съм, винаги има кой да ми каже онлайн какво реално се случва. Научавам новините, преди те самите да са ги научили. А после си говоря и реално със същите хора, с които се срещам виртуално, защото имаме какво да си кажем.

Същите тези ние, които управляващите възприемат като някакви битове и байтове от интернета, си съществуваме отдавна, ваш си е проблемът, ако не го осъзнавате. Тези, които колкото сладко си бъбрят в социалните мрежи, също толкова социално, солидарно и реално викат под прозорците на властта. Не, не сме холограми. Истински сме и неразбирането за това ще ви излезе през носа. 



2 коментара:

Анонимен каза...

Аман от графомани!

Анонимен каза...

колко е голяма заблудата ви и това ще е поредния път за употреба на гласа на народа,просто целта е колкото повече омраза между хората,толкова по-добре,само ,че кой печели от това???
Във всеки случай не е народа,а тия които вече се напечелиха на гърба на народа,сега просто ни приспиват,а в жегите е добре да си почиваш с чаша кафе или бира,щом има кой да плаща

Публикуване на коментар