четвъртък, 7 март 2013 г.

KYP culture country


Преди няколко години в National Geographic излиза пътепис за България с такова заглавие. Наред с различни други впечатлителности от татковината ни авторите забелязали, че навсякъде по стените пише КИП (така на английски четат нашето кур, извинете. Жалко, че статията я няма онлайн). Дълго се чудели какво е това... И накрая установили, че е символ на манталитет и начин за справяне с всички проблеми.

Това, уважаеми, тези дни беше преформулирано като Конституционно управление на републиката (КУР). Кисел опит за майтап на някакво си поредно гражданско сдружение решило да сътвори поредното остроумно заглавие заради абревиетурата, не заради смисъла на думичките в него. Вероятно заради тенденцията на кръщаване в последните години - ГЕРБ, ГОРД, ДНЕС, ДАНО, Де(е)БеГе (ДБГ). И дали осъзнато или не - като рефлекс на исканията на другите така наречени граждански общества в последно време.

Така де, несъществуващият термин „конституционно управление“ е на път да бъде роден с желанието всички закони да се впишат в основния - Конституцията. Само пред „републиката“ щеше да е добре да има „народна“, но пък щеше да развали резултата. Като съвет за последно по темата мога да предложа да е „Конституционно управление на републиката на Националните инициативни комитети“. По повод проектозакона за забрана на партиите, който ги предвижда. Съкращението си направете сами.

На който му е станало тъжно от тази гавра ще припомня, че през последните дни едни хора гориха конституцията, а след това се появиха какви ли не парадиращи за пълна сериозност представители на шестата раса. Всички те се сравняват с протестите срещу дълговата криза в други държави, но необичайно настояват за рязко увеличаване на именно на дълга, за да се финансират заплати и пенсии. И още за връщане на взаимноспомагателните каси, бойкот на Шенген и еврозоната, както и излизане от Европейския съюз.

Освен това искат стимулиране на бизнеса, но контрол и лимит на печалбите му. Протестират срещу монополите, но не и срещу българските. Искат инвестиции, но не и чужди инвеститори. Държат парламентът да продължи да работи по желанията им, но настояват Народното събрание да се разпусне. След тези парадокси беше съвсем естествено накрая да започнат да протестират сами срещу себе си – както и се случи със заетите в енергетиката.

Пустотата не е нещо празно. Не е вакуум и не е мястото, което не съществува. Пустотата е пълна, даже препълнена. Прелива от липси. Гърчи се от желания. Плаче от стремежи. Тя е всичко, което го няма, с което е много по-всеобхватна от всичко, което го има. Ако питате будистите, е съзерцателно и плодотворно място – там, където всичко е възможно и нищо не е абсолютно и статично. Но ако не бъде култивирана, заприличва повече на описанието на Михаел Енде за всепрояждащо сиво Нищо. Нищото, което всъщност е доста страшно Нещо.

Пустотата в българското съзнание и гражданственост не е саморасляк. Тя е съзнателно отглеждана години наред, вследствие на което си стана страшно нещо.

С всички напомняния за хубавото комунистическо време, наложени дори на новото поколение, родено след 89-а. С целенасоченото повтаряне от самите политици, че политиците са мръсници. С трайните и ненаказани нарушения на самите законотворци спрямо законите. С упоритото омаломощаване на всички системи на държавата - включително образованието, включително здравната и социалната сфера, включително демографската политика. С изяждането на разума и втълпяването на фалшиви истини, че по магистралите пътуват куфарчета с пари, че златките са върха и знанието е ненужно, че елитът на нацията пие от рано сутрин или се събира в Син Сити. Че черната хроника е по-важна от политическата корупция, че смисълът на израстването е именно да се научиш на такава.

Този прояден обществен мозък не роди сам идеите си за ново управление. Те не само не са нови, те бяха успешно имплатирани през последните години и десетилетия.

Преди три години сам Бойко Борисов искаше да изгони ЕРП-тата. Със същите мотиви, с които сега псевдогражданите искат. Същият направи и всичко възможно да внуши на населението, колко вредни са чужденците - „идват тук и се побългаряват“. Упорито напомняше, че много иска да увеличи всички пари за всички, но европравилата не му позволяват. Където не му забраняваха, ги раздаваше на око, с което допълни измамното внушение за изначалната държавна щедрост и безграничност. Сам заяви, че напук и ей тъй от гордост България няма да влезе в Шенген и еврозоната, щом не ни искат.

Правителството и министрите му многократно нарушаваха конституцията в частта й за независимост на институциите и ненамесата в съдебната власт, с което де факто са я делегитимирали отдавна, макар и да не са я горили физически.

Това познато ли е сега?

Пак именно Борисов определи народа за „материал“ и „вие сте тъпи, и аз съм тъп“, с което убеди всички, че от всеки квартален побойник може да стане управник, а всеки свинар - предводител. Същият обяви Тодор Живков за строител на две Българии и така официализира носталгията. Впрочем по почин на БСП и пак с помощта на последното управление все още честваме партизански празници като героични, а съветските мемориали продължават да ни напомнят навсякъде за себе си – но не с едно наум, а с достойнство. Тоталитарното мислене не е останка, а старателно и трайно възпитавана жилка. Нищо чудно, че почти всички „нови“ идеи след „революцията“ на „гражданите“ са с крайно ляв уклон.

Вследствие на трайната манипулация и сугестия, нямаше как да се получи друго и конструктивно. Ако досега тези пусти души са имали сили единствено да пишат KYP по стените и да го скандират на мачове, сега се опитват да го изпишат с огнени букви в небето. Според тях по елегантен и справедлив начин.

KYP на Всичко и Всички!

На толкова сме способни, на толкова сме научени. Защото само чрез този вид култура и образование (по-правилно липсата им) може да се продължи досегашното дело. И въпреки разбутването на кошера, моето мнение е, че то ще продължи и всякакъв оптимизъм е преждевременен и излишен. Подсказват ни го реакциите на също толкова закостенялата „интелигенция“ и на по-голямата част от политическия елит, които се свеждат до възмутено оспорване и осмиване, или до бащинска прегръдка за „гладния народ“.

Дори да има разумни предложения за алтернатива и за път напред, те няма да бъдат чути от промитите мозъци. Те ще предпочетат да продължат да бъдат промивани, докато не изпаднат в пълно вегетативно състояние. 

Картинки 1 и 2 


1 коментара:

Анонимен каза...

Поздравления! Много добре написано!

Публикуване на коментар