Еволюция на удавника

Тази сутрин видях по телевизията кадър от наводненията на Филипините. Стотина филипинчета (нали са мънички), плуват като видри в голяма река, очевидно бивше шосе. Главичките (толкова се виждаше от хората) не крещяха, не плачеха, не търсеха бряг. Просто си се плицикаха, както се казва.

Бедствие. Остава ти надеждата тайфунът да отмине бързо. Ако му хареса и вземе да се задържи, на човечетата им порастват ципи на очите и между пръстите, започват да дишат под вода и да се радват на дъжда. А иначе нямам нищо против дъжда, стига да е в нормални количества.

Раздвоена съм в желанието си дали пък не искам да ми пораснат ципи. Ясно е, че двамата първи мъже в държавата са „бивши“ ченгета, обаче ми идва в повече.

Полицаите, техните обувки и патрони, подкупите, нападенията, присъдите... Добрите и лошите ченгета, гадните им условия и полезната им работа. Или обратното – всеки ден е различно. Но не това е най-лошото.

Капката в чашата са кирливите ризи на ДАНС, Алексеевци и Петровци, Петковци и Сертовци, Кольо Парамовци и Цвятко Цветковци. А пък в днешния „Труд“ (къде ми беше умът да го отварям) и Иван Чобанов.

Но да, да знам. Службите за сигурност са стълб на самоувереността на гражданското общество и пр. Обаче също знам, че проблемите е добре да се решават, а не просто да се обсъждат по медии, градинки и кафенета. А дали начинът е допълнителното компрометиране на същите тези служби от архаични дълбоководни чудовища с фосфорециращи лампи на главата?

За еволюиралите удавници вероятно това е просто поредното забавление, за мен е потоп.

... Tweet