Антикризисен брейнсторминг

Онзи ден изпаднах в типична кризисна ситуация: 19 часа, вечеря няма, чакат ме гладни хора, а аз нямам идея, какво да правя. Понеже си нямам експертен съвет, реших да сондирам, какво мислят пряко засегнатите.

Мъжът ми, оказва се, също не е наясно какво иска. Но е категоричен, че иска да яде. Предлагам няколко решения. Отхвърлени са. Предлагам още няколко. Не били справедливи, мисля само за своя стомах, изгода и вкус. Дъщеря ми настоява за бонбони. Не може да се вечерят бонбони, казвам. От телефонната слушалка прозвучава писък: „Искаааам боооонкииии!!!“

В края на краищата телефонният брейнсторминг ме поставя в още по-кофти ситуация. Хем съм се консултирала, хем нищо няма да стане. На единия не му чета стомашните мисли, а другият си представя утопия по детски. Ситуацията е спешна.

И да ви кажа ли накрая какво стана? Никой не хареса вечерята. Дори и аз. В опитите да угодя на всички вкусове, се получи един бълвоч. (При това без да броя старите еклери, които заместиха бонбоните).

Та както казах, историята се разиграва онзи ден. Може да е била астрална зависимост, а може би чисто съвпадение: В същия ден финансовото министерство пробутва социологическо допитване под формата на анонимни антикризисни мерки. Тества кооперативността на партньорите – синдикати и бизнес, и на детето, дето се казва общество.

И може да е от подредбата на планетите или чисто съвпадение, но го сполетява моята съдба. Синдикатите са ядосани, щото тия мерки са си направо антисоциални и финансово егоистични. И обществото се ядосва, понеже може да получи половин порция бонбони. Примерно бонусите за работно облекло. Все едно на някой му пука дали ще го мотае добре или зле облечен чиновник. Или срязването на майчинството през средата, от което и сега тъй или иначе в пълен вариант се възползват основно мързелани и фанатички. Естествено има и някои гадости.

Прекият резултат е, че финансовото министерство се отрича, отмята и опровергава мерките. Хубаво. Обаче такива трябва да има, са единодушни всички така, както са единодушни, че е добре да се вечеря. Само че частният сектор иска едно, държавният не е съгласен и иска друго, Гошо от третия етаж си има мнение, а бабите разнасят клюки и мнения по градинките.

Ако правителството почака още малко, сценариите може да са следните: Или кризата на късмет сама ще свърши, или ще опре съвсем в дедлайна, в който няма да има избор между приемливи и не толкова приемливи мерки. Май второто е по-вероятно. И тогава наистина ще стане един голям бълвоч.

С други думи вместо да чака мнението на Гошо от третия етаж, правителството май е по-добре да започне да действа дори и малко непопулярно на пръв поглед. Не може да се угоди на всеки. Недоволни винаги ще има.

Картинка. Tweet