Глаголното време е минало несвършено, понеже въпросните хора от групата на „Лапачите“ сега са в ареста, но както винаги е под съмнение до кога. И защото повишаването на ДДС не е много сигурно, но както се видя напоследък, не е ясно до кога. И понеже малко свикнах, но не съвсем, че като си плащам различните по форма, вид и размер данъци, спонсорирам не само държавата.
Без да искам давам пари на източващите бюджета, на контрабандистите, на съдиите за тоги и на чиновниците за обувки, на някои некадърни лекари с фалшиви пациенти, на пенсионерите, които ползват моите вноски, парите от които може да не доживея, а даже и на мъжа си, който просто има щастието да работи в държавна фирма. Освен това спонсорирам държавни проекти, които изобщо не одобрявам и не смятам, че са в интерес нито на мен, нито на децата и внуците ми. Да се върна на Лапачите. Приемаме, че някога си са седяли на чашка и са си фантазирали за голямо ДДС. Може би някой по-трезвен се е сетил, че може да стане и обратното – да намалят данъка. Това може да значи едни големи пари по-малко в джобовете. Може би на останалите са им увиснали носовете при това споменаване. А може би са се сетили, че имат много възможности да си набавят недостига с нови схеми.
А сега ще се върна към глаголнните времена. В минало неопределено си казвам, че е можело приоритет да е реформирането на целия апарат, който можело да не ми гълта по-голямата част от парите без резултат. В една държавна фирма имало такава машина за закуски – пускаш, пускаш за вафли – не давал. Веднъж на три месеца се обърквал и без пари пускал солети. В този смисъл всякакви промени са безсмислени без основен ремонт на джобовете на държавата. И пет процента да е ДДС-то, а 3 плоския данък, въпросът къде отива после остава основен.
Картинка. Tweet
0 коментара:
Публикуване на коментар