Демони с корони

Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките (Лука 20:46)

Лачени обувки. Пола и плитка тип рибена кост. Не съм закусвала. Много съм гладна, но и много вдъхновена. Тържествено ми е. На девет години съм и съм спазвала две седмици пост. По собствено желание и се гордея със себе си. Харесва ми да мисля, че има кой да мисли там горе на небето за мен. Освен това си имам личен ангел. Той ми държи ръката и ми е гарантирал, че след цялата процедура нашите ще ми купят сладолед.

В ръцете си държа списък с въпроси за греховете си, а после трябва да се наредя на опашката, за да се причастя. За разлика от безбройните баби – чиста. Влизам в стаичката вляво от входа на черквата и коленича. Някакъв поп трябва да ми изслуша изповедта. Задавам си въпроса кой е тоя, че да ме съди. Обаче той не ме съди, само слуша, а изразът му е по-благ и от този на личния ми ангел. Стана ми леко и всичко си признах. Виното горчи, хлябът е твърд, но пък после имаше сладолед.

Винаги съм се чудила защо ортодоксалното християнство е толкова помпозно и клиширано, шарено и превъзнесено. Въвеждането на служби на български, вместо на църковно славянски беше драма, подклаждана от разбирането, че едва ли не това не е за всеки. Перифразирано от няколко години по-рано, когато по възможност е трябвало да е за никого.

Години след '89-а Църквата продължава да се саморазбира като самостоятелно царство, далече от хората и функционираща по собствени нецърковни канони, и неподлежаща на държавни закони (усилените опити да си скрият досиетата).

Встрани от комунистическата и кадесарската предистория, и съпътстващият я манталитет – нищо чудно, че като имаш позлатена корона, няма да се посвениш на Ролекс или Линкълн. Някак си се вписват в амплоато. Още повече, че като са ти плащали купоните за храна, пътувания и обучението в Москва, свикваш на такъв държавен лукс. Старчетата с короните никога не са ми вдъхвали доверие, а сега – още по-малко.

Може и те да си имат ангели, ама от падналите – демони. Днес вече не бих им се изповядала, защото не знам на кого ще доложат. Не мога да очаквам да са проводник на прошка, защото самите те са толкова гнили, че няма как да им е познато. Не желая да се докосвам до виното им, защото е по-вероятно да е с черна магия, отколкото осветено. Не знам как да разпозная добрия от лошия в расо. Не очаквам мъдрост, защото имотни спорове и постови интриги са далеч от това понятие.

Изключения има, разбира се, единици.

Та така никак не ми дреме, кой ще застане начело на патриаршията. Досегашните кандидати, както се видя, са в пълна способност да разпнат и Христос отново, ако им се изпречи на пътя. През изминалите години съсипаха вярата на много хора, сега очевидно планират да се бетонират като фиктивна институция окончателно. Аз вярата си я пазя, но много други не.

Ако някой има дума за нещо средно между фарисеи, мафиоти и мижитурки – да сподели.

Снимката съвсем неслучайно е на руския патриарх Кирил. С намигване ;)

Tweet