понеделник, 25 февруари 2013 г.

Нужни са преводачи, не предводители



Без разрушение няма съзидание.“ Казал го е Мао Цзедун, двайсетина години след като, вече преселил се в омразната на Мао Америка, австриецът Йозеф Шумпетер създава икономическата си теорията за „съзидателното разрушение“. Първото никак не е отговор на второто и двете помежду си нямат нищо общо.

Има обаче една основна разлика, която е толкова тънка и нежна, че често може да бъде объркана с прилика. Сходно е с нашето „поставяне на каруцата пред коня“. Като конфигурация много прилича на обратното, само че второто върши работа, а първото – никак.

Виц:
Коя е най-древната професия?
Политиката. Защото само политиците могат да създадат първоначалния хаос, от който Господ Бог е създал света.

От българския обществено – политико – икономически хаос се роди нещо, което обича да се оприличава на революция на гражданското общество. Освен това обича да се оприличава на Пражката пролет, Арабската пролет и на нашенските си събития от 89 – а, а може би от 97-а. Не сме сигурни в приликите и разликите. Преди това имаше опити за Доматена революция, за нововъвеждане на феномена Орлов мост. През последните години бяхме свидетели на няколко елитарно умозрителни демонстрации, повечко други синдикално и манипулативно организирани, както и редица професионално изолирани случаи, които се забравят още преди да са започнали.

Сега е друго. Стихийно и общо. Имаме си набедени диктатори, които всъщност са същински страхопъзльовци и чисти мошеници. Имаме си български Ян Палах (самозапалилият се Пламен Горанов от Варна), понеже без символ не може и е добре някой да ни изкупи всеобщите грехове, тъй като ни е страх сами да го правим. Преименувахме военните „пустинни котки“ на танкове и машини с излъчватели за масова психоза (апропо, те бяха там заради честванията на Левски и напълно логично, предвид обстановката, а не срещу протестиращите).

"Без страдание няма спасение. Така че ние определяме спасението чрез страданието", твърди Стивън Кинг. Имаме желаещи за смяна на системата, към страданието не ни достига единствено някаква си хиперинфлация и опашки за дефицитни и скъпи портокали. Налице са омразни високопарни и недосегаеми (псевдо)елити, няма сопи и слънчогледи, но пък има бири в ПЕТ-опаковки (оставаше да ходят с Дом Периньон в ръце).

Освен това и въпреки привидната разнородност имаме едва две основни групи хора. Тези, които знаят срещу какво протестират, и такива, които не са съвсем сигурни. Едните понастоящем предимно си стоят вкъщи, другите се чудят пред коя точно сграда/място символ е по-правилно да протестират, поради което обикалят хаотично и създават трудности на телевизиите. И двете обичат да се обвиняват помежду си – едните, че са тъпи, а другите, че не са съпричастни, хем са в същата кал. Едните излизат на улицата само при ясно послание, вторите излизат тепърва да си търсят посланието. Освен това вторите пледират за разрушение и новоизграждане, а първите за конструктивен ремонт на вече съществуващото.

И двете не са в грешка. Просто говорят на различни езици.

Виц от Facebook:
В България в момента се случват едновременно три много важни неща:
Революция - хората са на улицата!
Еволюция - исканията им започнаха да стават наистина сериозни и смислени!
Полюция - Андрей Слабаков...
via Белчо Дончев

Случайно или не кулминацията на митингите беше на 19 февруари – обесването на Левски (нищо, че историците твърдят, че е на 18-и). Събудиха се обичайните леления по миналото – защо Майка България не ражда вече апостоли; къде са ни интелектуалците и ако ги има, защо са отвратени; не е ли удобен моментът за превземане на Македония и за историческо отмъщение спрямо турците. Тютюнопушенето има ли общо с репресията, лимецът ли е най-древната свещена култура, събуди се юнак балкански.

В днешния случай не политиците се опитаха да яхнат протестите, а псевдо пророците, което наистина докарва революционната еволюция до полюция на външен вид. Политиците междувременно мишкуват и мълчат, но това е друга тема. Всъщност всички са наясно защо – от страх. Нито един от двата изброени спасители не е необходим и никога не е бил сам по себе си. Няма нужда от герои, а от преводачи. От такива винаги е имало нужда.

Примерен разговор между глупаците и умниците:
  • Искаме по-ниски сметки. Не може при тия заплати да ни идват такива сметки!
  • Не, не искате по-ниски сметки, искате по-високи доходи!
  • Искаме, ама искаме и да знаем за какво са тия сметки!
  • Ми защо си горите фактурите, те ли са виновни? Питайте държавата!
  • А защо държавата досега не е направила нищо, та фактурите да не са такива?!
  • Тъпаци! А вие що години наред не питате?!
  • Тъпаци! Вие като знаете, защо години наред не излязохте на улицата?!

Някъде да виждате грешка? Аз не виждам. Всички са прави, ах каква плетеница.

И сега обратно към началото. Първоначалните впечатления от протестите наистина бяха като стремеж към разрушение. Освен малка трайна група хора обаче никой не иска анархия. Исканията на протестиращите и самозваните им лидери наистина са на моменти абсурдни. Но не и нелогични. Не може да се очаква всички да са юристи - конституционалисти, икономисти и визионери. Но се раждат идеи, има стремеж. Съзидателното успя да предвари разрушителното. Трудно е да излезеш от зоната на комфорт, още по-трудно е да създадеш нова такава.

Хората говорят на абстрактен език.

Като ви кажат конституция – разбирайте статукво. Като ви говорят за исландски и други модели – разбирайте желание за космополитност. Като мрънкат срещу партиите – разбирайте олигопол. Като ви кажат власт на народа и граждански квоти – разбирайте прозрачност. Като ви сочат електро- и топломерите – разбирайте справедливост. Като гонят познатите политически лица – разбирайте етика и морал.

Sancta simplicita!

0 коментара:

Публикуване на коментар