Избраната бъдеща власт обещава прозрачност в действията си, нов имидж на държавата, съд за престъпниците, никаква милост за парашутистите по бордовете, поправка на всички оплескани закони, твърда ръка за мързеливците и скатавките в администрацията, премерена социална и по-рязка фискална политика, пътища, сметища, заводи, пари, фондове, реформи, светло бъдеще и голямо щастие.
Много ми харесва, честно. И една четвърт от плановете да се изпълнят, ще бъде качествен скок в сравнение с досегашното пълзене (понякога назад). Вярвам, че са ентусиазирани и вярвам, че сами си вярват. Или поне така ми се иска. На пръв поглед се опитват да са сдържани, но не успяват съвсем.
След охлаждане на собствената първоначална радост от смяната на вятъра и посоката, си задавам следния въпрос: Реалистични ли са сроковете от 2 седмици за възстановяване на брюкселското доверие, 3 седмици за старт на пътни строежи, 6 месеца за промяна на морала и работата в съдебната система, 800 дни... опа, това беше друго.
Полицаите вече са си подготвили исканията, учителите сигурно също, в Кремиковци може би пишат, чиновниците анализират думите за орязване на администрацията, досега управляващите и вече опозиционни партии готвят лозунгите за обещаните „политически чистки“ и „лов на вещици“ в областните управи и на други места...
Един колега много се надява на магистрала „Люлин“ и всеки ден ще следи строи ли се, не се ли. И аз кротко чакам да видя, как ще тръгнат обявените планове. Винаги има кой друг да е виновен, дори понякога наистина е. Но все пак колкото по-малко обещания, толкова по-малко нужда от оправдания. Повече умереност и реализъм може и да са отрезвяващи.
Първо започнете да си вършите работата, после ми говорете. Останалото сама ще го видя.
Дано да е хубаво :)
... Tweet
0 коментара:
Публикуване на коментар