След дългогодишно промиване на мозъците: Че повечето кадесари са работели за националната сигурност; Че тези от Шесто не са разбирали, не са знаели или просто са били принудени да пишат гнусните си доноси; Че Държавна сигурност е минало, че трябва да се гледа в бъдещето; Че времената се менят, нравите на ченгетата с тях и сега са добри хора...
... от два дни се пуля и не вярвам. Значи можело?
Необичайната стъпка за ограничаване на агентите от комисии и ръководството в парламента постигна много по-голям резултат от първоначалната си цел: Шумотевица.
Не че е за пръв път. Но все е половинчато.
Като скандала с папката „Гоце“, в която нямало „нито ред, нито знак“ от Първанов, а после същият беше избран за втори мандат.
Като случаят с Комисията по досиетата, която периодично дава повод на някого внезапно да се възгордее с миналото си. И която сама не е сигурна, дали функционира пълноценно, защото не е сигурна, дали МВР й дава всичко поискано от архива.
И дано не като с Божидар Димитров, който няма да пътува за сметка на парламента, но все пък ще пътува - на правителствени разноски.
В някои по-нормални посттоталитарни държави има създадени институти за национална памет, а такъв проект потъва няколко пъти в досегашните български парламенти. Наскоро в-к „Сега“ публикува интересна статия също по темата за паметта. България единствена не фигурира в клипа на ЕК по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Съвсем скоро предишното мнозинство се опита да постигне вписано в закон „уважение“ за активните борци, а година по-рано „изтри“ три дни от Народния съд – от 9 до 12 септември.
Крайно време е темата отново да дойде на дневен ред. Крайно време е промиването на мозъци да спре и да премине в осъзнаване и оценяване на миналото. Крайно време е, ченгетата да бъдат накарани да се срамуват, а не да се пъчат по телевизорите. И по-добре късно, отколкото още по-късно или никога е време за лустрация. Щом в Полша не е било късно преди две години, значи в България е точно навреме.
И е крайно време тийнейджърите да научат, че бай Тошо не просто е бил смешен, но е бил и лош чичко. И че агентите не са били готини шпиони, а често крайно неграмотни пролетарски глупаци.
Снимка: Интернет. Tweet
1 коментара:
Библейски истини - без покаяние не може да има прошка! За българската им интерпретация - "no comment"
Публикуване на коментар