сряда, 15 юли 2009 г.

Не по врат, а по шията на културата на меморандума


Лятото на 2005-а научих, че съглашателството на предизборни противници е висш израз на коалиционна култура. Безпринципната прегръдка на БСП, НДСВ и ДПС имала за цел едните да бъдат коректив на другите, и така заедно да водят страната напред, без възможността партньорите да кръшкат.

Лятото на 2009-а научих, че задкулисните договорки са поемане на тежката отговорност за отговор на обществените очаквания. Принципното еднопартийно управление, маскирано зад някаква хартия за парламентарна подкрепа, щяло да избегне извиването на ръце от разни партньорчета.

В следващите дни ще науча, че отвъд паравана на Меморандума се крият малки стимули под формата на постове за „доказани експерти“. Те ще имат двояката функция за контрол над подкрепящите управляващото малцинство и за бушони при провалите на същото.

След ерата на коалиционната култура идва ерата на Културата на Меморандума, без обаче да има Съвет на Меморандума в резиденция Лозенец, както и без останалата терминология, като Формулата на Меморандума, Напрежение в Меморандума, камо ли Управлението на Меморандума. Идва неясна сива маса с блясък на ГЕРБ и много „виновни“, „пречещи“, „ние искахме, те не гласуваха“...

Честито. Шах и мат.

...

2 коментара:

Vesela каза...

Много точно и уви! - много вярно.

Aria каза...

без да съм познавач или експерт в областта мога да кажа, че тази формула е интересна. от една страна, управляващата партия поема отговорност за управлението. от друга, подкрепата или не-подкрепата се основават на принципи, различни от политическия бартер - аз давам министерство, ти - подкрепа.

Публикуване на коментар